№ 468 / 13.7.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана, 13.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, Първи граждански състав, в открито заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д.№ 482 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Ищецът „Т. Б.” ЕАД гр.С., чрез пълномощника си адв.З.Й.Ц. предявява срещу ответника В.Ф.Г. xxx установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Поддържа, че по ч.гр.д.№ 3584/2017г. на РС Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 879.77 лева главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението и разноските по делото, 25.00 лв. държавна такса и 360.00 лева адвокатско възнаграждение.
Поддържа, че вземането му произтича от договори за мобилни и фиксирани услуги от 07.07.2011г., от 23.12.2011г., 13.05.2012г., допълнителни споразумения по програма „заедно”, договор от 27.02.2014г., от 29.04.2014г., от 08.05.2014г. и допълнително споразумение към договор от 18.09.2014г., като в срока на действие на договора ответникът не е изпълнил свои парични задължения по 3 броя фактури, издадени през м.09.2015г. Неизпълнението от страна на ответника да заплати сумите за потребените услуги е довело до предсрочно прекратяване на договорите по вина на последния, поради изпадането й в забава, за което е начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство. Поддържа, че поради липса на изпълнение от страна на ответника подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като такава е издадена на 26.10.2017г.
Ищецът твърди, че ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което с оглед дадените от съда указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, в т.ч. и разноските по заповедното производство. Моли за присъждане и на разноските в настоящето производство.
Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства.
Ответникът В.Ф.Г. xxx, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, представя писмен отговор на исковата молба и взема становище по предявения иск, като поддържа, че е неоснователен и недоказан. Клаузата за неустойка по договора твърди, че е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави и е прекомерна. Не става ясно кога и поради какви условия са прекратени договорите, както и как е формиран размера на дължимата неустойка. Развива подробно доводите си в отговора. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в заповедното производство. На следващо място прави възражение за погасяване на задълженията по давност, тъй като същите са периодични плащания. Оспорва приложените към исковата молба доказателства, тъй като същите са неясни и нечетливи и не може да организира защитата си по предявения иск. Моли за отхвърляне на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан.
Доказателствата са писмени. Допуснато е и прието заключение на съдебно-икономическа експертиза от вещото лице Л.З..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр.чл.235 от ГПК приема следното:
Ищецът подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано приложеното ч.гр.д.№ 3584 по описа за 2017 г. на РС- гр. Монтана с длъжник В.Ф.Г. /ответника/. По същото дело е издадена исканата заповед за изпълнение, с която е разпоредено: Длъжникът В.Ф.Г. xxx ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “Т. Б.” ЕАД, гр.С., сумата от 879.77 лева главница за неплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2017г. до изплащане на вземането както и сумата от 25.00 лева държавна такса и сумата от 360.00 лева адвокатски хонорар, представляващи разноски по делото.
Поради подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК писмено възражение от длъжника в заповедното производство и на осн. чл.415 ГПК, предявява по исков път претенция на осн. чл.422 ГПК да бъде признато за установено по отношение на същия като ответник съществуването на вземането по Заповедта за изпълнение по горепосоченото ч.гр.дело, за сумите по същата.
Позовава се на издадени от него 3 броя фактури, подробно изредени и описани в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба по настоящето дело относно претендираното към ответника вземане. Претендира за присъждане и на законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване заявлението по чл.410 ГПК в съда до изплащане на вземането, както и за присъждане на разноските по настоящето дело.
Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че между ищеца и ответникът са съществували и валидно действали 15 броя договори за предоставяне на мобилни и фиксирани услуги, както и допълнителни споразумения към тях с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез посочените в исковата молба номера: 0.; 0.; 0.; 0.; 0. и 0.. От приложените към исковата молба преписи на договори е видно съдържанието на съответните облигационни правоотношения през процесния период, в т.ч. приложимите тарифни планове и ценови условия, продължителността на действие на договорите и правилата, при които се формират задълженията за заплащане на неустойка в случай на неизпълнение от страна на потребителя.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми, което е обусловило правото на последния да прекрати едностранно сключените с абоната - ответника по делото договори чрез номера 0.; 0.; 0. и 0..
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 броя фактури, приложени на л.56, л.57 и л.58 от делото, издадени през м.септември 2015г. Във всяка една от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и ответника.
След предсрочното прекратяване на договорите между ищеца и ответника, по вина на последния поради изпадането й в забава, на потребителя са издадени 3 броя фактури, съответно от 01.09.2015г., от 05.09.2015г. и от 10.09.2015г., които включват и задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договорите.
От заключението на вещото лице се установява, че процесните фактури са осчетоводени от ищеца и не са заплатени към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и към момента на извършване на проверката. Вещото лице е отразило, че начислените неустойки са съобразени със съответните клаузи в договорите и допълнителните споразумения, като конкретно е посочило дължимите суми за неустойки по мобилни номера. Съдът приема изцяло заключението на вещото лице, като изготвено обективно и компетентно.
Клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в изрични клаузи от договорите между страните към датата на подписването им за съответните номера. Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно прекратяване на съответния договор по вина на потребителя, последния дължи неустойка за всеки номер поотделно в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни такси от прекратяването до края на първоначално предвидения срок на договора, като за номера, предназначени за пренос на данни, неустойката е в предварително определен размер от 200 лева. В съответствие с горното, задължението на ответника за заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване на договори е в общ размер от 445.13 лева, начислено във фактура от 10.09.2015г., приложена на л.58 от делото.
Във връзка с възражението на ответника за нищожност на клаузата за неустойка, съдът намира следното:
Правото на оператора да начисли неустойка е поради неизпълнение от страна на абоната на договорните му задължения, което от своя страна е довело до прекратяване на договора за мобилни услуги и е съобразено с присъщите на подобна клауза санкционна и обезщетителна функция. Последната е насочена към компенсиране на претърпените от ищеца вреди под формата на пропуснати ползи, а санкционната функция има дисциплиниращо въздействие. Законодателят чл.92 от ЗЗД е регламентирал възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е необходимо същите да се доказват.
В конкретния случай са налице предпоставките за начисляване на задължение за неустойки, с оглед и наличието на изрични клаузи в договорите между страните, които определят условията за възникване на това задължение и с които условия ответникът се е съгласил при сключването на индивидуалните договори.
Относно възражението на ответника, с които оспорва претендираните суми, като погасени по давност, съдът намира същите за неоснователни.
Видно от приложените по делото фактури на л.56, 57 и л.58 от делото, изискуемостта на начислените в същите задължения са настъпили съответно на 16.09.2015г., 20.09.2015г. и 25.09.2015г. Съгласно разписаното в чл.111, б.”в” ЗЗД вземанията по посочените фактури ще бъдат погасени с изтичането на тригодишна давност, тъй като същите са периодични плащания, т.е. след 16.09.2018г., 20.09.2018г. и 25.09.2018г.
С оглед на гореизложеното е видно, че към деня на предявяване на иска, 01.03.2018г. вземанията по посочените фактури не са погасени по давност, още повече че с предявяването на исковата претенция давността се прекъсва.
С оглед на изложеното съдът приема, че са налице изискванията, съдържащи се в разпоредбата на чл.422 от ГПК, при които предпоставки следва да се произнесе с решение. Събраните и неоспорени от ответника доказателства по делото сочат, че към момента на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в РС-Монтана, на 25.10.2017 г. длъжникът по същото /ответник в настоящето/ е имал незаплатени месечни абонаменти по сключени със Заявителя /ищец в настоящето производство/ договори за мобилни услуги, както са посочени по-горе и изредени в исковата молба и заявлението по приложеното ч.гр.дело. За това претенцията на ищеца за съществуване на вземането му, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното производство е основателна. Към онзи момент ответникът е бил неизправен длъжник спрямо кредитора си, твърденията на който за неплатени месечни абонаменти по договора и неустойка предсрочно прекратяване се подкрепят от доказателствения материал в настоящето производство.
Страните са подписали договори, които съгл. чл.20а от ЗЗД има силата на закон за тези, които са го сключили, т.е. подлежат на точно изпълнение и отговорност при виновно неизпълнение. При това положение следва да бъде уважен предявения иск относно признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за изпълнение по приложеното ч.гр.д. на МРС.
Възражението на ответника, че не е знаел, че дължи суми към ищеца, поради което е начислена и съответната неустойка, която не е съгласен да заплаща, е неоснователно. Страните са се намирали в договорни отношения и в срока на действие на договора са длъжни да спазват условията по същия, съответно оператора да предостави услугата, а потребителя да заплати стойността й. Видно от доказателствата по делото, ответника не е изпълнил задължението си да плати съответните суми към ищеца по приложените фактури, което неизпълнение е основание за предсрочно прекратяване на договорите и начисляване на неустойка.
При очертания изход на спора и на осн. чл.78, ал.1 ГПК претендираните от ищеца разноски в производството по общия исков ред -25,00 лева платена държавна такса, 360.00 лева адвокатско възнаграждение и 150.00 лева депозит за вещо лице, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени в тежест на ответника. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно. Адвокатският хонорар е съобразен с изискванията за минималните размери на адвокатските възнаграждения в съответствие с правилата в Наредба №1 от 09.07.2004г. чл.7, ал.7 вр. ал.2 от същата. Размерът на паричната претенция в случая е на стойност 879.77 лева, при което минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 300 лева, както е договорен и в случая, върху която сума е начислено ДДС, което се дължи съгласно ЗДДС и размерът е 360.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Ф.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че същия има задължение към ищеца „Т. Б.” ЕАД, ЕИК 1. със седалище и адрес на управление град С. 1., ж.к.М. 4. Б. п. С., сграда 6., представлявано от О. Б. Ш., чрез пълномощника си адв.З.Й.Ц. за сумата 879.77 лева главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договори, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда, 25.10.2017г. до изплащане на вземането, сумата от 25.00 лева държавна такса и сумата от 360.00 лева адвокатски хонорар, за които е издадена Заповед № 2482/ 26.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство по ч.гр.д.№ 3584/ 2017 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана .
ОСЪЖДА В.Ф.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК 1. със седалище и адрес на управление град С. 1., ж.к.М. 4. Б. п. С., сграда 6., представлявано от О. Б. Ш., чрез пълномощника си адв.З.Й.Ц., сумата от 25.00 лева държавна такса, 360.00 лева адвокатски хонорар и 150.00 лева депозит за вещо лице - разноски в исковото производство по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: