№ 16463
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110169930 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
С решение № 12624 от 27.06.2025 г. постановено по гр. д. № 69930 от
2024 г. по описа на СРС, 39 състав е прогласена за нищожна по предявения от
А. Г. А., ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. София, бул. „*, чрез адв. Д.
М., срещу „* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „*, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД клаузата на за такса –
допълнителна услуга по договор за паричен заем 700000032686М от
22.02.2023 г. във връзка с договор за имуществено проучване и кредитен
рейтинг от 21.03.2023 г., поради противоречието й със закона. Осъден
ответникът „* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „*, да
заплати на А. Г. А., ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. София, бул. „*,
чрез адв. Д. М., по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1
ЗЗД, сумата от 107.90 лв., представляваща недължимо платена сума по
договор за паричен заем 700000032686М от 22.02.2023 г. във връзка с договор
за имуществено проучване и кредитен рейтинг от 21.03.2023 г. Също така с
решението е осъден ответникът „*, да заплати на А. Г. А., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски в исковото
производство, както и на Еднолично адвокатско дружество „*, фирмено дело
№ 24/2021 г. по описа на СГС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38,
ал. 2 ЗА, сумата от 360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на А. Г. А. пред СРС.
Постъпила e молба с вх. № 247135 от 16.07.2025 г. А. Г. А., чрез адв. М., в
която са наведени оплаквания, че в постановеното решение съдът не се е бил
произнесъл по цялото искане на страната, като не бил присъдил законната
лихва върху осъдителния иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, считано от датата на
предявяване на иска до окончателно плащане на сумата.
Насрещната страна „* в срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК не е в подала
1
отговор.
Софийски районен съд, след като обсъди възраженията, доводите и
исканията на страната и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Молбата за допълване на постановено съдебно решение по същество
представлява отправено в писмена форма волеизявление до съда да разгледа и
реши със сила на пресъдено нещо правен спор, с който е бил сезиран, но по
който не се е произнесъл. В този смисъл предмет на производството е не
молбата с правно основание чл. 250 от ГПК, а спорното материално
правоотношение, по което не е налице формирана правораздавателна воля.
Молбата за допълване на съдебното решение се явява подадена от
активно легитимирани лица – страни по делото, заинтересувани от допускане
на допълването, тъй като в молбата са изложени твърдения, че с решението не
е обхванат целия спорен предмет – съдът не се е произнесъл по искане за
присъждане на законната лихва върху уважените главниците по предявените
искове, считано от датата на предявяване на иска до окончателно плащане на
сумата.
Разгледана по същество молбата за допълване е основателна, тъй като с
предявената първоначална искова молба ищецът е предявил претенция за
присаждане на законна лихва върху претендираните суми от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумите.
Претендирането на изтекли лихви след предявяване на иска до окончателното
изплащане на парично задължение не съставлява самостоятелен иск съгласно
чл. 214, ал. 2 ГПК, а пресъждането на законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на пресъдената сума е правоувеличаваща
последица от уважаването на иск, приет за основателен. Тя съставлява законна
последица от уважаването на иска, която се пресъжда само в случай, че е
поискана, и в рамките на процеса относно главното пресъдено вземане. В
случая претенцията за законна лихва се явява основателна доколкото с
решението е уважен иска предявен от А. Г. А. срещу „* с правно основание чл.
55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на недължимо платена сума по договор за
паричен заем 700000032686М от 22.02.2023 г. във връзка с договор за
имуществено проучване и кредитен рейтинг от 21.03.2023 г. и имаме изрично
заявено искане в исковата молба за присъждане на законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба.
С оглед на изложеното процесната молба за допълване на решение следва
да се уважи, като претенцията за присъждане на законна лихва следва да бъде
уважена.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК решение № 12624 от
27.06.2025 г. постановено по гр. д. № 69930 от 2024 г. по описа на СРС, 39
състав, като към диспозитива, с който „* със седалище и адрес на управление
2
гр. София, ж.к. „* е осъден да заплати на А. Г. А., ЕГН ********** със
съдебен адрес в гр. София, бул. „*, чрез адв. Д. М., по предявения иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 107.90 лв., представляваща
недължимо платена сума по договор за паричен заем 700000032686М от
22.02.2023 г. във връзка с договор за имуществено проучване и кредитен
рейтинг от 21.03.2023 г. ДОБАВЯ „ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба – 22.11.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата“.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3