Р Е Ш Е Н И Е № 260139/3.11.2020г..
гр. Ямбол, 03.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на дeвeтнадесети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Т. К. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 1681/ 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от С.К.Д. *** против “Оптиком”ООД -гр. С. З., в която се твърди, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността “***”. На 26.05.2020 г. му
е връчено предизвестие за прекратяване на правоотношението на осн. чл. 328,
ал.1, т.5 КТ. Отказал е да го подпише, но е бил уведомен, че предизвестието се
счита за връчено при отказ. От вписването в трудовата си книжка е установил, че
трудовият договор е прекратен на 26.06.2020 г. Не е виждал заповедта за
уволнение. Ищецът е поискал да му се предостави копие от предизвестието, но не
е получил такова, нито от заповедта за уволнение, към която съдебната практика
е наложила изискване за по-детайлно мотивиране. Счита, че не е налице липса на
качества от негова страна за ефективно изпълнение на задълженията му. Не е
участвал в процедури по атестация на уменията му и за преценка на изпълнение на
задълженията му. Затова иска да бъде отменена заповедта за уволнение, да бъде
възстановен на предишната работа и да му бъде заплатено обезщетение за оставане
без работа поради уволнението за шест месеца в размер по 1000 лв. месечно. Поискано
е и да бъде допусната поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.
В с.з. исковете се поддържат с уточнението,
направено в с.з. на 21.09.2020 г., че обезщетението за оставане без работа е в
размер на 6 000 лв. (по 1000 лв. на месец, съобразно записаното в трудовия
договор). Искането относно поправка в трудовата книжка е направено при условие,
ако съдът отмени уволнението, това да се отрази в трудовата книжка и печатът за
него да бъде анулиран.
Ответникът, чрез представителя си, оспорва
исковете като неоснователни. Намира уволнението за законосъобразно поради това,
че не са налице качества на работника за справяне с възложената работа. Още в
процеса на предварителното му обучение е установено това, но работодателят му е
гласувал доверие, че в процеса на работа
ще се обучи, ще придобие необходимите качества и усъвършенства уменията си.
Това обаче не се е осъществило. Постъпили са множество оплаквания от постоянни
клиенти на дружеството за несвършена надлежно работа от ищеца, с когото
отказват занапред да работят. Освен това не е усвоил въведената сервизна
компютърна програма за отчитане на извършената работа. На лицето е връчено както предизвестие, така и
заповед за прекратяване на правоотношението, с приложени към нея подробни
мотиви. Отказало е да подпише и двата документа и отказът му е бил удостоверен
от свидетели. Поради изложеното ответната страна счита, че исковете следва да
бъдат отхвърлени. Претендира разноските по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е изпълнявал длъжността “***”,
видно и от Трудов договор № ***/25.09.2019 г., сключен при
6-месечен изпитателен срок. Уговорено е основно месечно възнаграждение от 1000
лв..
Безспорно е, че трудовото правоотношение е
прекратено. Не е спорно, че първоначално е връчено предизвестие от 26.05.2020
г., което ищецът е отказал да подпише, удостоверено с подписите на трима
свидетели. Този отказ е признал в Молба до управителя на ответното дружество от
03.06.2020 г., с която е поискал копие от документа да се изпрати на н-к б. –с.К. А. И. Посочил е още в молбата,
че за подписването на тримата свидетели е узнал от С. Д. (свидетел по делото).
В предизвестието е посочено като основание чл. 328
ал.1 т.5 от КТ. Записано е, че след изтичане на срока от 30 дни работодателят
ще прекрати трудовото правоотношение. Не е спорно по делото и издаването на Заповед
№ ***/25.06.2020 г. за уволнение на същото правно
основание, с която според писмената защита на ищеца е станало прекратяването на
договора.
В показанията на св. Д.--„***“
в ответното дружество- се сочи, че е присъствала на връчването и на
предизвестието, и на заповедта, към която са приложени мотиви за
освобождаването на ищеца. Самите Мотиви са от 12.05.2020 г. и са наречени
„неразделна част от заповед за освобождаване“. Подписани са освен от управителя
на дружеството и от още трима служители, единият от които св. С.. Последният е
удостоверил с подписа си и отказа на ищеца да подпише заповедта при връчването й
на 29.06.2020 г. Св. Д. е категорична, че ищецът се е запознал с мотивите,
които му е дала да прочете. Проявява колебание само относно момента на
предоставянето им на работника- дали при връчването на предизвестието или на
заповедта, като все пак пояснява, че в първия момент устно е направено
запознаване с мотивите. Вторият свидетел е възприел лично само отказа на лицето
да подпише заповедта.
Като основание за уволнението в процесната заповед
е вписана липса на качества за ефективно изпълнение работата. Посочен е чл. 328
ал.1 т.5 от КТ, както и че неразделна част от заповедта са „Мотивите за
освобождаване от работа“. Изложени са част от тях:“ несправяне с работата,
неползване на фирмения софтуер, превишава правомощията си, не покрива часовите
ставки на различни операции по ремонтите“. В Мотивите е цитирана част от
длъжностната характеристика на ищеца, копие от която е приложил към исковата
молба. Изискване към длъжността е да приема машини и извършва обслужване и
ремонт в сервизното хале или на място при клиента, като описва във фирмената
документация данни за приетата машина, съгласно установените вътрешнофирмени
изисквания за това; да анализира състоянието на машината, установява повредите,
да уведомява прекия си ръководител за предстоящите ремонтни дейности; да отчита
своевременно изразходваните за ремонта материали, резервни части, детайли,
инструменти и др. съобразно установения ред, да отчита ремонтни и др. дейности
в писмен вид, като се съобразява с установените фирмени правила за това…
В Мотивите се сочи още, че лицето не може да се
справи със стандартните ремонти на земеделска техника; колегите му не могат да
разчитат на неговата помощ; не се концентрира върху установения проблем на
машината, а хаотично решава да разглобява други възли, което е предпоставка за
повреда на ремонтираната машина. Сочи се, че това е наложило възлагането му на
леки ремонти, неизискващи квалификация, и извършване на технически обслужвания,
свързани със смяна на консумативи, неизискващи квалификация. Част от клиентите
са изразили открито недоволство от неговата работа и не желаят да бъдат
посещавани и обслужвани от него. Посочени са поименно двама от клиентите, на
при единият от които ищецът е поставил неправилно филтър на двигател, наложило
повторно посещение от друг екип и смяна на този филтър за сметка на ответника,
а при другия клиент ищецът не е предприел никакви действия за отстраняване на
повредата, а е правил некомпетентни изказвания, без връзка с текущия ремонт,
наложило също посещение от друг екип за сметка на дружеството. В мотивите са
допълнени цитираните в заповедта неизпълнения на работата, като относно
неизползването на фирмения софтуер е посочено, че не може да се проследи
количеството на положения от лицето труд и свършената работа, а относно
непокриването на часовите ставки е посочено, че работи бавно, не се включва в
часовите ставки за различните операции по ремонт и обслужване.
Изброени са
и качествата, които според работодателя служителят не притежава: самодисциплина
(не спазва установените фирмени правила), проявява несъсредоточеност (прави грешки при
изпълнение на задачите), несръчност-неуспешни и некачествени ремонти, нехайство
спрямо възложените задачи-предпоставка за инцидент, некомпетентност-допуска
грешки при ремонтите. Това според мотивите налага колегите му да вършат и част
от неговата работа.
Свидетелите сочат факта, че ищецът не е усвоил
компютърната програма за отчитане на труда, не е въвеждал фирмените поръчки и
изпълнението им. Св. Д. не е можела да провери дали заявките за ремонт са направени
от клиенти на дружеството, с които има сключен договор, както и не е могла да
отчита положения труд от Ст. Д.. Някои от поръчките са въвеждани след края на
работния ден от негов колега. Когато е върнал служебния лаптоп, той е бил
неизползван. В сервизната програма е въведено многократно по-малко количество
часове на положен от лицето труд спрямо други обекти на фирмата (К. и Х.).
Свидетелката е изготвила две докладни- записки до ръководството на дружеството
–от 27.01.2020 г. и 29.04.2020г., в които е уведомила за оплакване от клиент-
ЗП„И. К.“-с.Г. К., затова, че през януари ищецът не е завил правилно маслен
филтър на двигателя на трактор и е изтекло голямо количество масло,
предпоставка за по-голяма авария, както и за това, че не отразява в сервизната
програма заявките през периода януари-април 2020 г.. Посочила е, че клиентът е
отказал да бъде обслужван от това лице. Св. С. изброява и други клиенти, които
са се оплакали от работата на ищеца. Сочи, че са дългогодишни съконтрагенти,
които имат доверие на фирмата за ремонт на земеделска техника. Естеството на
тяхната работа налага бързо да се реагира при повреда на земеделска техника, да
се извърши своевременен ремонт, за да се използват машините в селскостопанската
дейност. Поради това е необходим качествен ремонт. Тъй като в я.регион, където
се намират обслужваните фирми, не е
имало служител на ответното дружество, а ремонтите са били извършвани от екипи
от други региони, по необходимост на ищеца е възложена работата, въпреки
проявените от него пропуски по време на практическото му обучение и на
изпитателния срок. Понеже последният е изтичал по време на карантината,
ръководството на дружеството е решило да не оставя ищеца без работа по това
време.
Съгласно Служебна бележка от 28.09.2020 г. на
Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда“-Я., ищецът е регистриран като
безработен в периода 13.09.2019 г.-25.09.2019 г.
Съдът не обсъжда като неотносими доказателства
представените от ищеца характеристики от предходни работодатели за извършвана
различна от възложената му от ответника работа и удостоверения за професионално
обучение, положени изпити и придобита професионална квалификация, които не
установяват релевантни за спора факти.
Въз основа на горното съдът прави следните правни
изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1, 2 и 3 от КТ.
Искът
по чл.344 ал.1 т.1 - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението е
неоснователен.
Съгласно чл.328 ал.1 т.5 от КТ, работодателят може
да прекрати трудовия договор при липса на качества на работника или служителя
за ефективно изпълнение на работата. Липсата на качества е обективен факт и
означава трайна липса на професионални знания, умения и навици на работника или
служителя- на личностни и делови качества, необходими за изпълнение на
възложената му работа, а не единична негова проява. Възложената работа е
определената му трудова функция по трудовото правоотношение. Преценката за
качествата на работника следва да се прави с оглед на нейните конкретни
изисквания.
Работодателят
носи тежестта за доказване на фактите, че липсват качества у ищеца за
изпълнение на работата му, неефективно изпълнение на конкретна работа и
причинната връзка между тях, и че се касае за трайно състояние.
Макар
ищецът да не е подписал нито предизвестието, нито заповедта за уволнение, по
делото е безспорно установено връчването им, като от изявленията на ищеца в
исковата молба става ясно, че е знаел за наличието и на двата документа. Предизвестието
препраща към друго волеизявление на работодателя, с което „ще прекрати
правоотношението“ и както посочва ищцовата страна в писмената защита, това е
именно заповедта.
Спорен факт остава запознаването с мотивите към
заповедта. Част от тях се съдържат в самата заповед, с която според гласните
доказателства ищецът е бил запознат. Св. Д. е очевидец на връчването и на двата
документа, вкл. мотивите, към които препраща заповедта. Пред св.С. е заявен
отказа на работника да я подпише. Непосредствените възприятия на колеги на
уволнения от работа са ценени като доказателства в практиката на ВКС по такива
дела (напр. Решение № 54/21.02.2012 г. по гр.д.№ 865/2011, III г.о., Решение № 102/31.03.2015 г. по гр.д.№ 3687/2014 г., IV г.о.). Следва да се кредитират и в настоящия случай, особено предвид
останалите данни по делото, които ги потвърждават (в молбата от ищеца от 03.06.2020
г. се съдържа потвърждение на показанията на св. С. Д. относно удостоверяването
с подписа на трима свидетели на отказа за връчване на предизвестието). Не може
при тези данни да се приеме, че ищецът е останал незапознат с причините за
уволнението, че защитата му срещу него е затруднена от неизвестност за мотивите
на работодателя.
Действително,
съдебната практика въвежда изискване за мотивиране на заповедта за уволнение по
чл. 328 ал.1 т.5 от КТ. Относно мотивите в Решение № 81 от 08.05.2012 г. по гр.
д. № 1363/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК е постановено, че когато работодателят
претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно
изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на
работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са
необходими и дали наистина те отсъства у работника. Липсващите качества може да
бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в
друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните качества
не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с
възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в
състояние да изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични,
наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може
да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и
бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще
бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание
на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в
състояние да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично
да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса,
съответно - неефективността на работата. Същото становище е залегнало и в горепосоченото Решение № 102/31.03.2015 г. по гр.д.№ 3687/2014
г., IV г.о., Решение № 165/06.07.2011 г. по гр.д.№
1611/2009 г., IV г.о. и двете по чл. 290 от ГПК). Практиката
приема възможността мотивите да бъдат изложени в отделен документ, към който
заповедта препраща и които са от естество да са станали достояние на работника
(докладни записки, доклади и други –според Решение № 54/21.02.2012 г. по гр.д.№
865/2011 г., III г.о.). Дори и да се приеме тезата на ищеца,
изложена в писмената му защита относно недоказване връчването на мотивите от
12.05.2020 г., която съдът не споделя, то в самата заповед са изложени макар и
кратко, но достатъчно мотиви относно липсата на качества на работника съобразно
цитираната съдебна практика.
В случая и в заповедта, и в мотивите са изложени действията и бездействия на работника и получените резултати, описание на начина на работа. Заявено
е, че работи бавно, не може да се
справи със стандартните ремонти на земеделска техника; не се концентрира върху
установения проблем на машината, а хаотично решава да разглобява други възли,
което е предпоставка за повреда на ремонтираната машина, наложило възлагането
му на леки ремонти, неизискващи квалификация, и извършване на технически
обслужвания, свързани със смяна на консумативи, неизискващи квалификация; поставил
е неправилно филтър на двигател, наложило повторно посещение от друг екип и
смяна на този филтър за сметка на ответника; не използва фирмения софтуер за
отчитане на работата... Посочен е резултат, че част от клиентите са изразили
открито недоволство от неговата работа и не желаят да бъдат посещавани и
обслужвани от ищеца, колегите му не могат да разчитат на неговата помощ; не
може да се проследи количеството на положения от лицето труд и свършената
работа посредством фирмения софтуер. Изложени са и конкретни липсващи качества
на лицето.
По
делото се установи, че описаните действия, които лицето не е извършвало
надлежно, се изискват с оглед на възложената работа по длъжностна
характеристика. Некачествените ремонти, неизползването на фирмения софтуер,
оплакванията от важни за ответника редовни клиенти, се установяват от
показанията на колегите на ищеца. Показанията им, както се посочи по-горе,
следва да се кредитират, тъй като това са лица, които имат впечатления от работата
на своя колега, особено св.Д. –относно въвеждането на сервизните поръчки в
компютърната програма, с която тя пряко работи. Съставените от нея докладни
–записки също не са „правно нищо“, както приема ВКС в Решение № 102/31.03.2015
г. по гр.д.№ 3687/2014 г., IV г.о., доколкото тя
потвърждава подписа си, заявява по какъв начин е узнала удостоверените факти-
критерии, обсъдени в това решение като обуславящи доказателствената сила на
документите, сравнена с тази на свидетелските показания на потвърдилите подписа
си лица. Съдът намира, че събраните
доказателства установяват релевантните факти на липса на необходимите качества
и отражението й върху качеството и ефективността на изпълнението на работата,
както и продължителността на това състояние. В случая гласните доказателства
непротиворечиво сочат на трайно състояние.
Основателно
е възражението на ответника срещу представянето от ищеца на множество
удостоверения и свидетелства за професионална подготовка, че работодателят не
се е позовал на липсата на образование и професионална квалификация, а на
практически умения. Нежеланието на лицето да ги придобие е довело до липса на
съществена промяна в професионалната компетентност, с която е разполагал при
постъпване на работа. (Подобно нежелание за придобиване на практически умения е
мотивирало съда да приеме наличието на основание за уволнение по чл. 328 ал.1
т.5 в Решение № 165/06.07.2011 г. по
гр.д.№ 1611/2009 г., ІV г.о. на ВКС).
Що се
отнася до доводите на ищеца в писмената защита относно квалифицирането на част
от основанията за уволнение като дисциплинарни нарушения, тези доводи не са
въведени в предмета на спора своевременно, а от друга страна са ирелевантни, с
оглед на обстоятелството, че работодателят не се е позовал на виновно
неизпълнение на задълженията. Както приема ВКС в Решение № 102/31.03.2015 г. по
гр.д.№ 3687/2014 г., IV г.о., дисциплинарното нарушение по
правило не изключва липсата на качества като
основание за прекратяване на трудовия договор. Двете основания съществуват
паралелно във всички случаи, при които работникът или служителят не полага
дължимата грижа, не защото не иска да я положи, а защото не може.
Дисциплинарното нарушение, като основание за прекратяване на трудовия договор
изключва основанието липса на качества, когато
нарушението на трудовата дисциплина е извършено умишлено (работникът или
служителят съзнателно не изпълнява задълженията си, защото иска да увреди
работодателя или въпреки че допуска възможността той да бъде увреден). ВКС изтъква
още, че в зависимост от тежестта на нарушението работодателят
може да наложи наказание дисциплинарно уволнение, но той може също да прекрати
трудовото правоотношение поради липсата на качества на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, когато
нарушението не е умишлено. Специфичното при липсата на качество е, че състоянието е трайно, макар видимите му проявления да
са инцидентни и не винаги да съставляват дисциплинарно нарушение. В случая се
касае за такова трайно състояние и за неумишлено поведение, а не такова, при
което дисциплинарното нарушение като основание за прекратяване на трудовия договор
изключва основанието липса на качества (когато работникът иска да увреди
работодателя или допуска възможността да бъде увреден).
По изложените съображения съдът счита, че е налице
основание за извършеното уволнение и
искът като неоснователен следва да се отхвърли.
От
неоснователността на главния иск следва неоснователност на акцесорния иск по
чл. 344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на работника на заеманата преди
уволнението длъжност, както и по т.3 за заплащане на обезщетение за оставане
без работа.
При
този изход от делото искането на ответника за присъждане на разноските е
основателно и следва да се уважи. По делото са представени доказателства за
заплатено възнаграждение на адвоката в размер на 1020 лв. Възражението на
насрещната страна по чл. 78 ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като сумата не
надвишава сбора на възнагражденията за обективно съединените искове, определящи
общия размер на възнаграждението съгласно чл.2 ал.5 от НМРАВ №1/2004 г., редакция
ДВ бр.68/31.07.2020 г., приложима към момента на договаряне на адвокатския
хонорар. По чл.7 ал.1 т.1 за първите два иска възнаграждението е не по-малко от
минималната работна заплата, а за иска за обезщетение по чл.344 ал.2 т.3 от КТ
е приложима ал.2 т.3 на чл.7 от наредбата -580 лв. плюс 5% за горницата над
5000 лв.
Ето
защо ЯРС
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.К.Д. *** против “Оптиком”ООД -гр. Стара Загора искове-
да бъде признато за незаконно и отменено уволнението по предизвестие от
26.05.2020 г. и Заповед № ***/25.06.2020 г. на управителя на дружеството, да
бъде възстановен ищецът на длъжността “***” и да бъде осъден ответникът да му
заплати обезщетение в размер на 6000 лв. за оставане без работа поради
уволнението.
ОСЪЖДА
С.К.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на “Оптиком”ООД -гр. Стара Загора, бул.”Цар Симеон велики” №1А, ЕИК *********, направените
по делото разноски в размер на 1020 лв.ю
Решението
подлежи на обжалване в 2 - седмичен срок от датата на обявяване, посочена в
последното съдебно заседание-03.11.2020 г., пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: