№ 1740
гр. София, 28.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно
частно гражданско дело № 20211100514720 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. с чл. 32а ПВ.
Образувано е по частна жалба от П. К. Р. срещу Определение № 1162
от 06.07.2021 година на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано
вписване на Решение №232 от 16.11.2018 година по гр. д. №3745/2017 година
по описа на ВКС.
Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и
незаконосъобразен. Твърди, че неправилно съдията по вписванията е приел,
че заявеното за вписване решение не подлежи на отбелязване. Счита, че по
отношение на главния иск спорът между страните е разрешен, поради което
не са налице пречки за извършване на исканото отбелязване. Не оспорва, че
към подадената искова молба е отбелязано влязло в сила решение
№8661/18.12.2019 г. по гр. д. №15741/2018 г., СГС, II-Д въззивен с-в, но сочи,
че с това решение окончателно е разрешен спорът между страните само по
предявените при условията на евентуалност искове. За главния иск
разрешението е дадено именно с това решение, чието вписване е поискано и в
тази по искът по чл.40 ЗЗД.
Моли обжалваният акт да бъде отменен и да бъде постановено
исканото вписване.
СГС, като обсъди данните по делото и направените доводи, намира
следното:
Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е основателна.
Със заявление за вписване, отбелязване или заличаване вх. № 47163
жалбоподателят е отправил искане до Службата по вписванията към Агенция
1
по вписванията да разпореди отбелязване на решение №232 от 16.11.2018
година по гр. д. №3745/2017 година по описа на ВКС. С посоченото решение
се отменя решение №2703 от 24.04.2017 година по гр. д. №3743/2016 година,
СГС и вместо това се отхвърля предявеният иск от ищеца срещу
ответниците с пр.осн.чл.40 ЗЗД. Дружеството ищец е осъдено да заплати
разноски, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд, по предявените искове в режим на евентуалност. В мотивите на
решението изрично е посочено, че с оглед отхвърлянето на главния иск,
съдът следва да се произнесе по евентуалния иск с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД и евентуалния иск с пр. основание чл. 108 ЗС в този смисъл делото
следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. С решение от
18.12.2019 година по в. гр. д. №15741/2018 година СГС, ГО, е отхвърлил
предявените при режим на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Не е спорно, а и се доказва, че решението е влязло в сила
и същото е отбелязано в службата по вписвания към АВ.
С обжалваното определение, постановено на 06.07.2021 г., съдията по
вписванията е отказал вписването на решение №232 от 16.11.2018 година по
гр. д. №3745/2017 година по описа на ВКС. Съдията по вписванията е приел,
че съдебното производство не е приключило именно с това решение като
влязло в сила решение. В този смисъл решение №232 от 16.11.2018 година не
представлява акт, подлежащ на вписване по смисъла на чл. 14 ПВп. Според
съдията по вписванията актът, който подлежи на вписване е решение от
18.12.2019 година по в. гр. д. №15741/2018 година СГС, което вече е
отбелязано към вписаната искова молба.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните
по делото доказателства, намира че подадената жалба е основателна, по
следните съображения:
Съобразно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, както и
задължителните указания по прилагане на тази разпоредба, дадени с т. 6 от
Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., постановено по тълк.д. № 7/2012 г.
по описа на ОСГТК на ВКС, проверката която извършва съдията по
вписванията включва това дали представеният за вписване акт подлежи на
вписване и относно изискването за неговата форма и съдържание. Съдията по
вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване
акт само в рамките, установени в Правилника за вписванията, който
нормативен акт очертава пределите на неговите правомощия. По смисъла на
чл. 32а ПВп, съдията по вписванията следва да извърши проверка дали е
представен подлежащ на вписване акт по смисъла на чл. 4 и дали този акт
отговаря на изискванията на чл. 6 от правилника.
Съгласно разпоредбата на чл. 112, б. "з" от ЗС и чл. 4, б. "з" от ПВ, на
вписване подлежат определена категория съдебни решения. Това са такива
съдебни решения, с които се разрешава правен спор, отнасящ се до
вещноправното положение на недвижим имот или по-точно влезлите в
2
законна сила съдебни решения, които заместват актове, с които се прехвърля
правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява
друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се
признават такива права, а също така и решенията, с които се констатира
съществуването на подлежащи на вписване актове.
В процесната хипотеза се претендира вписване на съдебно решение,
което е влязло в законна сила относно частта, отнасяща се до главно
предявения иск към момента на неговото постановяване 16.11.2018г. .
Действително евентуалните искове по чл.26 ЗЗД и чл.108 от ЗС са били
предмет на разглеждане от окръжния съд след връщането на делото от ВКС и
последващото решение по тях от 2019г., вече е вписано. Първия разгледан
иск обаче е този иск с пр.осн.чл.40 ЗЗД и с него е претендирано обявяване
недействителността на договора за покупко - продажба на недвижимия имот,
поради споразумяване между управителя и трето лице, което се е твърдяло да
е във вреда на представлявания. Спорът разрешен по искът с това правно
основание, чрез неговото отхвърляне като неоснователен, определено има
значение за правото на собственост върху конкретния процесен имот.
Въпреки, че по това решение от 2018г. не е налице изрично отбелязване да е
влезнало в сила, то не са налице пречки да се приеме, че това обстоятелство
се е осъществило , доколкото това е решение на ВКС, с което по този иск
последната инстанция се е произнесла по същество. Видно от мотивите на
решението, чието вписване се иска, с него недвусмислено се решава спора по
същество относно главно предявения иск. Това е решение с което се слага
край на спора по главния иск, поради което същото определено подлежи на
отбелязване към вписаната искова молба, в частта с която спорът по чл.40
ЗЗД е приключил с решение по същество.
Предвид на горното настоящият съдебен състав приема, че в случая не
са налице пречки за осъществяването на отбелязване по вписаната на
23.12.2009 година искова молба на това съдебно решение № 232. Искането е
направено от легитимирано да поиска вписване лице, което има интерес от
вписването на съдебното решение. Изложеното сочи на извод за
основателност на жалба, като обжалваният отказ следва да се отмени, като
незаконосъобразен. Преписката да бъде върната на съдията по вписванията за
извършване отбелязване на решение №232 от 16.11.2018 година по гр. д.
№3745/2017 година по описа на ВКС, в частта му за отхвърляне на искът с
пр.осн.чл.40 от ЗЗД.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ отказ на съдията по вписванията при Районен съд София,
обективиран в определение № 1162 от 06.07.2021 година на съдия по
3
вписванията при Районен съд гр. София, с което е отказано вписване на
решение №232 от 16.11.2018 година по гр. д. №3745/2017 година по описа на
ВКС,ІV гражданско отд..
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при Районен съд
София за вписване на решение №232 от 16.11.2018 година по гр. д.
№3745/2017 година по описа на ВКС, съгласно мотивната част на
определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4