РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. гр. Хасково, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20245640200388 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В. К. В. от град Харманли, със съдебен адрес:
град С., бул. „********, чрез адв. М. Д. от АК - Хасково срещу Наказателно
постановление № 10/10.04.2024 г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“, град Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 23, ал.
2, вр. чл. 19, ал. 2 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горска техника на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 100 лева за нарушение по чл. 11, ал. 7 от Закона за регистрация и контрол
на земеделската и горска техника и чл. 15 от Наредба № 2 от 03.02.2016 г. за
условията и реда за регистрация на техниката по Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горска техника. В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея
наказателно постановление, поради допуснато нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила. След като се пресъздава възприетата в
1
съставения АУАН и издаденото, въз основа на него, фактическа обстановка,
се твърди, че същата била изцяло неистинска, като жалбоподателят излага
собствени твърдения за фактите. Сочи и несъответствие относно правното
основание за налагане на санкцията, размера и качеството, в което се твърди,
че същата е наложена и индивидуализирана спрямо него. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител – адв. М. Д. заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество
развива конкретни и подробни съображения за нейната основателност. Моли
наказателното постановление, обжалвано с нея да бъде отменено, а в полза на
жалбоподателя – присъдени направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган – Директорът на Областна
дирекция „Земеделие“, град Хасково, редовно призован, не се явява. Изпраща
упълномощен по делото представител – Р. Д., служител с висше юридическо
образование, чрез която заявява становище по жалбата и по атакуваното с нея
наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 17.01.2024 г. в ОС „Земеделие“, град Хасково било подадено от В. К.
В. от град Х. Заявление за регистрация, промени в регистрацията и
прекратяване на регистрацията, вх. № ЗГТ-01-39 за колесен трактор, марка
“****“, модел ****, с номер на рама: ***** с приложен към заявлението
Договор за покупко – продажба на селскостопанска техника, сключен на
06.102023 г. в с. Пъстрен, общ. Опан, обл. Стара Загора между „ЗАРРА-2000“
ЕООД, град Стара Загора и В. К. В. за сумата в размер на 240.00 лева, с ДДС,
с нотариално заверен на 16.01.2024 г., с рег. № 199 на Нотариус рег. № 419 по
регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС - Харманли.
2
С оглед тези констатации, направени от свид. С. Т. А., на длъжност
„**** в Областна дирекция „Земеделие“, град Хасково, и след като
достигнала до извод за извършено нарушение по чл. 11, ал. 7 от Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горска техника и чл. 15 от Наредба
№ 2 от 03.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника била
отправена покана за явяване и съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. Така, на 21.02.2024 г., срещу жалбоподателя, в
негово присъствие и в присъствие на лицето С. Т. К. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 10. След предявяването му,
актът бил подписан от лицето, срещу което бил съставен – В. К. В., без в
съответната графа за обяснения и възражения срещу съставения акт да бъдат
вписани такива. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили
допълнително в рамките на законоустановения срок от съставянето му, респ.
връчването, каквото действие е отразено в приложената разписка, че е
осъществено на дата 21.02.2024 г. В ръкописното съдържание на бланката на
акта били нанесени поправки относно датата на връчване на процесния
АУАН.
При издаване на наказателното постановление – на същата дата, на
която бил съставен актът за установяване на административно нарушение,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и наложил процесната административна санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля С. Т. А. както относно
фактите, възприети от нея при извършването на процесната проверка, а така
също и тези, касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на
административно нарушение като логически последователни и вътрешно
безпротиворечиви, като за тяхната правна оценка съдът дължи собствен
анализ, който ще бъде направен при изложение на правните изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Закона за регистрация и
3
контрол на земеделската и горската техника, собствениците регистрират
самоходната техника с мощност на двигателя над 10 kW, несамоходните и
стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани
в земеделието и горите и машините за земни работи, в 30-дневен срок от
придобиване на собствеността в съответната областна дирекция „Земеделие“
по постоянен адрес - за физическите лица, или по адреса на съдебната,
съответно търговската регистрация - за юридическите лица и едноличните
търговци. Според чл. 11, ал. 7 от ЗРКЗГТ, собствениците заявяват в
съответната областна дирекция „Земеделие“ обстоятелствата по ал. 5 или 6 в
15-дневен срок от настъпването им. По силата на чл. 19, ал. 1 от Закона за за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, собственик, който
не е регистрирал придобитата техника съгласно чл. 11, ал. 1 или не е
изпълнил задълженията си по чл. 11, ал. 7, както и лице, което в нарушение на
чл. 11, ал. 11 работи с нерегистрирана техника, се наказват с глоба в размер
от 50 до 150 лв. Когато нарушението е повторно, лицето се наказва с глоба в
размер 300 лв, а според ал. 2 на юридическо лице или едноличен търговец,
който извърши нарушението по ал. 1, се налага имуществена санкция в
размер от 150 до 300 лв. Когато нарушението е повторно, имуществената
санкция е в размер от 500 до 1000 лв. По силата на чл. 23, ал. 1 от ЗРКЗГТ,
актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностните лица
по чл. 15а, ал. 1 от същия закон. Следователно, деянието, за което на
жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона
за наказуемо.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение,
съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които налагат отмяна на наказателното постановление на процесуално
основание. Действително, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка със съставянето на процесния акт за установяване на административно
нарушение в присъствие на лицето, посочено в него като нарушител и на
жалбоподателя е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по акта. Налице са и
доказателства екземпляр от акта да е бил връчен на жалбоподателя, което
действие има самостоятелно правно значение, наред с предявяването и има
обуславящо значение за обезпечаване правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице именно в аспекта да подаде
4
възражения срещу така съставения АУАН.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение,
обаче, формално не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно
необходимите реквизити и конкретно най – напред на т. 4 от цитираната
разпоредба – описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, доколкото по отношение на датата на извършване на
нарушението, изхождайки от обективните признаци на нарушението,
съобразно въведено в законовата норма деяние описание, липсват каквито и
да е твърдения. Процесното нарушение се извършва чрез бездействие,
доколкото в предоставения в закона срок не е предприето разписаното правно
дължимо действие за заявяване на обстоятелствата по чл. 11, ал. 5 и/или ал. 6
от ЗРКЗГТ, то е формално по своя характер и се счита за извършено в деня,
следващ датата, на която най –късно е можело това действие да бъде
изпълнено в съответствие със законовите изисквания. Именно с цел
обезпечаване правото на защита, както и възможността за съдебен контрол,
следва твърдения в тази насока да бъдат изрично включени и същите не могат
да се извличат по тълкувателен или логически път, а в случая такива изрични
твърдения относно датата на извършване на деянието не се отправени. По
този начин административнонаказателното обвинение изначално е било
лишено от годна основа на отправените твърдения досежно един от
основните признаци на деянието – а именно датата на извършване на
административното нарушение, което следва е ясно и безпротиворечиво
индивидуализирано, най – малкото за бъдат обезпечени и изводите на съда по
същество. Това процесуално нарушение е съществено по своя характер обаче,
защото с него всъщност е накърнено правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да научи всички факти от
състава на вмененото му нарушение. Отделно, липсва, предвид бланкетния
характер на нормата на чл. 11, ал. 7 от ЗРКЗГТ необходимото препращане
към ал. 5 или 6 в зависимост от кръга обстоятелства, които се твърди, че не са
заявени, липсва и конкретизация, които конкретно факти при промяна в
регистрацията е следвало да бъдат заявени по чл. 11, ал. 5 от ЗРКЗГТ.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. В процеса на
ангажиране на административнонаказателната отговорност обаче,
допуснатите процесуални нарушения при съставяне на акта, свързано с
5
липсата на надлежно описание на деянието и неговата правна квалификация,
прието, че е от категорията на съществените, е изцяло възпроизведено,
налагащо отмяна на санкционния акт, без да се обсъждат доводи по същество.
Наред с това е допуснато и друго самостоятелно такова в процеса на налагане
на санкцията, доколкото не е уточнено жалбоподателят да се привлича и
отговорността му да се ангажира в качеството на едноличен търговец, в
каквото качество само санкцията може да бъде наложена по подбраната от
наказващия орган норма на чл. 19, ал. 2 от ЗРКЗГТ при това се касае не за
глоба, а за особен вид административна санкция по чл. 83 ЗАНН -
имуществена санкция и в диапазона от 150 до 300 лева, а не както е
посоченият от наказващия орган размер от 100 лева, попадащ в рамките на
предвидените размери на глобата по чл. 19, ал. 1 от ЗРКЗГТ. Или, особено
съществено е изискването налагането на жалбоподателя, в качеството му на
физическо лице, да бъда на предвиденото в специалната наказваща норма
административно наказание „глоба“, попадащо в системата на
административните наказания по ЗАНН и това да стане по чл. 19, ал. 1 от
ЗРКЗГТ, а не на административна санкция по чл. 19, ал. 2 от същия закон,
предвиждаща имуществена санкция по чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, приложима в
предвидените случаи при реализиране на обективната и безвиновна
отговорност на едноличните търговци и юридически лица за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност. Последното изискване, доколкото не е изпълнено, се явява
самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт на процесуално
основание, без да се обсъждат доводи по същество, което поради естеството
на някои от допуснатите процесуални нарушения е и невъзможно,
включително и относно формата на договора за покупко – продажба на
земеделска техника, определящо за настъпване на вещно – транслативния
ефект и на темпоралния момент на възникване на задължението на
жалбоподателя и на отговорността, доколкото такива твърдения липсват, за
да бъдат проверени по същество.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест
на административнонаказващия орган, респ. издател на електронния фиш,
следва да бъдат възложени разноски за заплащане на възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че е
сключен договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя и адв.
6
М. Д., а сумата е действително заплатена. В случая, в съответствие с
фактическата и права сложност на делото, която не надхвърля обичайната за
този тип производства, при това е приключило в едно съдебно заседание с
явяване на адвоката, поради което, размерът на това адвокатско
възнаграждение следва да се определи по правилата на чл. 18, ал. 2, вр. ал. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 400 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 10/10.04.2024 г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“, град Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“, град Хасково да заплати
на В. К. В., ЕГН: **********, с адрес: град Х., ул. „********* сумата в размер
на 400 лева, представляваща направени по делото разноски за
възнаграждение на упълномощен по делото адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
7