№ 143
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20241001000759 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Трейс груп холд“ АД, с
която обжалва решение № 937 от 02.07.24 г., постановено по т. д. № 1 207/22 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 11 състав, в частта в която съдът е отхвърлил
искането за присъждане на законната лихва от 01.07.22 г. (датата на подаване на исковата
молба) до 08.11.23 г.
В жалбата се твърди, че в тази част атакуваното решение е неправилно.
Твърди, че съдът неправилно е приел, че ответникът е изпаднал в забава, считано от
09.11.2023 г. В тази връзка релевира довод, че независимо че фактура не е издадена до
завеждане на делото, то следва да се приеме, че още с исковата молба изпълнителят е
отправил покана за заплащане на дължимото му възнаграждение и от този момент
ответникът е изпаднал в забава, т.е. самата искова молба има значение на покана. Твърди, че
издаването на фактурата е счетоводна операция, като не тя е основание за дължимост на
плащането, а реалното изпълнение на възложената работа, по делото е установено, че е
изпълнена и приета от възложителя много преди подаване на исковата молба. Твърди, че
уговорката за издаване на фактура следва да се тълкува във връзка с изпълнението на
данъчното задължение на доставчика да състави такава, тъй като изпълнението по
процесния договор е облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, но неиздаването й не
препятства настъпване на изискуемостта на задължението, в който смисъл е и трайната
съдебна практика. На последно място дори хипотетично да приеме, че по отношение СМР
по договора условие за изпадане в забава на ответника е издаването на фактура съгласно чл.
3.4 от договора, на който съдът се е позовал, то същото условие не следва да е приложимо за
заплащането цената на проектирането, доколкото не представлява строително-монтажна
работа. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да се отмени
1
атакуваното решение, в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на законна
лихва от 01.07.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до 08.11.2023 г. и вместо него
се постанови ново, с което да се уважи иска за присъждане на законна лихва върху
главницата от 01.07.2022 г. до окончателно заплащане на задължението. Претендира
разноски.
Ответникът по тази жалба Столична община оспорва така подадената въззивна
жалба. Твърди, че искът, съответно подадената въззивна жалба са неоснователни, доколкото
главният иск е неоснователен, такъв е и акцесорният, който е предмет на подадената
въззивна жалба. Твърди, че в случай на отхвърляне на въззивна жалба на ответника, в
експертизата е извършен анализ на актуваните в протоколите СМР и е установено, че
дейностите по т. 18 от КСС са били пропуснати, поради което и не са били калкулирани за
плащане към възложителя. Твърди, че едва със съставения на 09.10.2023 г. протокол обр. 19
тези дейности са били описани като изпълнени, за което е била издадена фактура №
**********/09.10.2023 г., с падеж за плащане 08.11.2023 г., предадена на възложителя на
10.10.2023 г. Твърди, че търсената сума се явява дължима, но изискуемостта й е настъпила
едва с изтичане срока за плащане по издадената на 09.10.2023 г. фактура, тъй като същата се
явява условие за плащане по чл. 3. 4 от договора и по правната си същност е покана за
плащане на възникналото вземане. Твърди, че дейностите, чието плащане се претендира не
са описани в двустранно подписан протокол, каквато процедура страните са предвидили и
издадената фактура в рамките на съдебното производство не е основание за плащане.
Твърди, че изводите на съда са правилни, т. к. въззивникът не е претендирал извънсъдебно
плащане, не е представил проектите, за които претендира плащане и не е представил
документи за предаването им, поради което не следва според нас да се начисляват лихви от
момента на подаване на исковата молба. Твърди, че именно клаузата на чл. 3. 2 от договора е
взел предвид решаващият делото състав, което в случай че се отхвърлят твърденията ни за
неправилност на обжалваното решение, относно главния иск, молим да оставите в сила
първоинстанционното решение в частта относно акцесорния иск. Моли съда да отхвърли
въззивната жалба като неоснователна и претендира разноски.
С въззивна жалба Столична община обжалва решение № 937 от 02.07.24 г.,
постановено по т. д. № 1 207/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
11 състав, в частта в която съдът е осъдил на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, Столична
община да заплати на „Трейс Груп Холд“ АД сумата 255 000 лв., представляваща
възнаграждение по договор за изработка № СОА18 -ДГ55.457/08.08.2018 г. с предмет
„Изготвяне и съгласуване на работен инвестиционен проект и изпълнение на СМР за
рехабилитация на бул. „България“ от бул. „Фритьоф Нансен“ до Околовръстен път София и
бул. „Даскал Стоян Попандреев“ от Околовръстен път София до моста над река Боянска“,
ведно със законната лихва от 09.11.2023г. до окончателното плащане, както и е осъдил на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Столична община да заплати на „Трейс Груп Холд“ АД
сумата 22 700 лв., представляваща разноски по делото.
В жалбата се твърди, че съдът неправилно е установил фактите и оттам се е
стигнало и до неправилни изводи, като е приел, че съгласно договор рег. № СОА18-
ДГ55.457/08.08.2018 г., страните са се съгласили за следния предмет на договора: „Изготвяне
и съгласуване на работен инвестиционен проект и изпълнение на СМР за Рехабилитация на
бул. „България“ от бул. „Фритьоф Нансен“ до „Околовръстен път“ София и бул. „Даскал
Стоян Попандреев “ от „Околовръстен път“ София до моста над река „Боянска“, който да
бъде разделен на пет подобекта да бъде изработен поетапно, в частта касаеща СМР. Твърди,
че съдът е приел като цена на договора е 13 891 690.14 лв. с ДДС, като същата включва СМР
и проектиране, но не е отчел според нас обстоятелството, че съгласно чл. 2 от сключения
между страните договор: цената не подлежи на промяна за срока на изпълнение. Тази цена е
платена видно от приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза. Оспорва
свидетелските показания, като твърди, че неправилно и невярно са интерпретирани. В тази
2
връзка твърди, че е приел, че разпитаният по делото свидетел К. К., управител на
подизпълнителя „Алве консулт“ ЕООД, е заявил, че е получил плащане в размер на 105 000
лв., като свидетелят изобщо не е заявявал подобно нещо, напротив никъде не е уточнявал
размер на получена сума. Твърди, че в показанията си е заявил, че е издал само една фактура
към изпълнителя „Трейс груп холд“ АД, без да може да уточни на каква стойност е същата.
Твърди, че съдът не се е съобразил, че ЗОП предвижда специална процедура, в случаите в
които има подизпълнител. Съгласно чл. 66, ал. 7 от ЗОП когато частта от поръчката, която се
изпълнява от подизпълнител, може да бъде предадена като отделен обект на изпълнителя
или на възложителя, възложителят заплаща възнаграждение за тази част на подизпълнителя,
а исканията, които са заявени от ищеца - изпълнител по договора са разплатени от CO.
Твърди, че в хода на изпълнението на договора не са налице валидно отправени искания от
подизпълнителя за плащане, а отправените искания от изпълнителя са платени.
Твърди, че съдът е приел, че свидетелят не отрича да са приемани съгласувани
проекти за всеки подобект, но изобщо не е отбелязал факта, че до 20-я ден, какъвто е
релеватния срок по договора е предаден проект само за първия етап. Твърди, че съдът е
приел, че са налице 5 броя констативни протоколи за установяване годността на строежа, но
не са изследвани обаче доказателствата и по-скоро липсата им, че изпълнение по договора,
така, както е предвидено за предаването на проекта и получаването му в CO с опис-
протокол на практика и до момента на постановяване на обжалваното решение не е факт.
Оспорва изводите на съда, че сключеният договор не съдържал забрана за
извършване на плащания над договорната цена. В тази връзка твърди, че увеличението на
цената представлява изменение на договора, което забранено от чл. 116 от ЗОП и са
посочени хипотезите, в които това е възможно. Твърди, че в предмета на договора
изработването на работният инвестиционен проект е посочен в единствено число, както и че
съгласно чл. 7. 2. 1 от договора срокът за изпълнение на проектирането е двадесет
календарни дни, а и към настоящия момент не е предаден цялостен проект на обектите -
предмет на договора. Твърди, че никъде в договора страните не са уговаряли срокове за
проектиране за подобектите по договора. Дейността по проектирането е уговорена като
самостоятелна, която следва да се извърши в определен срок, а в хода на делото ищецът не
представи документи, от които да е видно, че е изпълнил това свое задължение, така като е
уговорено и в сроковете предвидени в договора. Твърди, че ако съдът приеме, че
задълженията на проектанта могат да се изпълняват поотделно, като се представя проект за
всеки подобект, то в този случай искане за плащане следва да се отправя от подизпълнителя,
съгласно чл. 6. 1 от договора и чл. 66, ал. 7 от ЗОП. Твърди, че в случая следва да се
приложи договореното между страните, а именно клаузата на чл. 6.1 от договора,
възложителят заплаща възнаграждение за част на подизпълнителя. С оглед на това твърди,
че правото на иск ще принадлежи на подизпълнителя - „Алве консулт“ ЕООД, а това прави
предявеният иск недопустим. Твърди, че ищецът не представи в хода на делото съгласуван с
компетентните инстанции проект. Ищецът не е актувал като извършена подобна дейност, а
същият по силата на чл. 66, ал. 12 от ЗОП следва да отговаря пред възложителя - CO,
включително и за оформянето на документите, които са част от изпълнението на договора.
Твърди, че единствено ищецът е обосновал разход за проектиране, съгласно протокол №2
(Образец 19) и двустранна сметка № 2 за заплащане на извършени СМР одобрена от
възложителя на 27.11.2018 г. Твърди, че уреждането на отношенията между изпълнителя и
3
подизпълнителя е въпрос, който не следва да се решава от CO, още повече видно от
изложеното е, че е налице неизпълнение на клаузите по договора в частта за проектирането
на обекта, поради което по преценка на изпълнителя не са оформяни и представяни
необходимите за процеса на строителство документи, за да се предявят искания за плащане.
Твърди, че съдът необосновано според е приел фактура издадена в хода на делото на
19.10.23 г., като приема, че е изработена и приета в цялостен обем проектната документация,
тъй като задължение на изпълнителя е било да представи цялостен одобрен работен проект,
а в случай че същият се представя за отделни подобекти е следвало да спази, предвиденият в
договора и ЗОП ред и преди всичко CO е платила цялата цена по договора, без да са налице
основания за изменение на договора регламентирани от императивната разпоредба на чл. 116
от ЗОП. Във връзка с иска за неплатените работи по предвиденото в проекта велотрасе от
бул. „Гоце Делчев“ до бул. „Ал. С. Пушкин“ в проектната документация е предвидено
изпълнението на хоризонтална маркировка, вертикална сигнализация и др., които са
разплатени заедно с другите видове работи, т. к. съгласно съдебно-техническата експертиза
велотрасето е изпълнено съгласно проектните предвиждания и КСС и е прието с три
констативни протокола от 24.11.2021 г. за съответните участъци. По изложените
съображения моли съда дапостанови решение, с което да отмени решението като
неправилно и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Моли, ако съдът приеме исковете за основателни и доказани,
то да уважи възражението ни за прихващане в размер на 50 000 лв., представляваща санкция
за не спазения срок за проектирането. Твърди, че с оглед обстоятелството, че се претендират
суми с включен ДДС, т. к. ищецът не е представял фактури, съгласно които да е платил
дължимия към бюджета ДДС, молим да се приеме, че дължимият ДДС не следва да се
присъжда.
Ответникът „Трейс груп холд“ АД оспорва подадената жалба. Твърди, че съдът
е установил правилно фактите по делото и е достигнал до правилни и обосновани изводи. В
тази връзка твърди, че исковата претенция е за заплащане стойността на договорени
дейности съгласно сключения договор СОА18-ДГ55-457/08.08.2018 г. с конкретно
договорена за тях цена. Твърди, че подписването на протоколи е предшествано от
съставянето на проектната документация, нейното приемане от технически експертен съвет
на Столична община, съставяне на протоколи за откриване на строителна площадка,
съгласуване на проекта за организацията на движението с велоалея и светофарна уредба от
постоянната комисия по транспорт, организация на безопасност на движението към
Столична община, съгласуване с отдел „Пътна полиция“ - СДВР (ОПП-СДВР) и Дирекция
„Управление и анализа на трафика“ (Дирекция УАТ) при Столична община (CO), съставяне
на протокол за въведена постоянна организация на движението, като в тази връзка
конкретно за всеки от петте подобекта по делото са представени доказателства, че проектите
са приети на заседание на експертен технически съвет при CO, съответно изпълнението на
подобектите е прието с констативни протоколи. Твърди, че във всеки от подписаните пет
констативни протоколи за установяване годността за приемане на петте подобекта е
посочено още, че обектът е изпълнен съгласно одобрените проекти, както и че СМР са
4
изпълнени в пълен обем и без забележки, а съгласно договора и количествено-стойностната
сметка към него, стойността на проектирането е 250 000 лв. без ДДС или 300 000 лв. с ДДС
за целия обект. Твърди, че възложителят е заплатил част от уговорената цена, като остатъкът
от уговорената стойност на проектирането до общо договорената, а именно - 162 500 лв. без
ДДС или 195 000 лв. с ДДС е останала дължима и незаплатена, независимо, че работата по
проектирането е изпълнена и приета, като са изпълнени и приети и СМР по договора
съобразно одобрените работни проекти. Твърди, че по делото са събрани доказателства, че
проектната документация е била предадена на възложителя и очевидно е приета и
съгласувана от него. Твърди, че изпълнението на проектите по подобекти се наложило по
искане на възложителя и това се установява от показанията на свидетелят К. К. -
представител на проектанта „Алве консулт“ ЕООД. Видно от същите възложителят CO е
поискал проектите да се изработват на части, след като още след сключване на договора
проектната документация е била изготвена и предадена изцяло (още през м. август 2018 г.).
Твърди, че с оглед изричното желание на възложителя обаче, проектите впоследствие са
преработени и предадени на части за всеки подобект поотделно, което е затруднило работата
на проектантите, доколкото се е наложило да се правят проекти „за подучастъци, за едното
платно и за другото платно“. Твърди, че показанията на свидетеля на CO, К. Д. - директор на
дирекция изграждане и ремонт на уличната мрежа в CO, не опровергават показанията на
свидетеля К., нито оборват твърдението, че проектите са били предадени на възложителя и
приети от него. Свидетелят Д. потвърждава приемането на проектите, като в обясненията си
твърди, че доколкото самия обект е разделен на пет подобекта, това е предполагало
възможност за поетапно изпълнение. С оглед на това твърди, че възражението на ответника,
че проектът следва да е един е неоснователно. Твърди, че дори работата да не е била
фактурирана до образуване на делото, това не означава, че същата не подлежи на заплащане,
доколкото е изпълнена и приета. Оспорва възражението от жалбата, че ищецът не бил
изпълнил проектирането в срок. В тази връзка твърди, че съгласно договора не е предвиден
срок за предаване на проектите на възложителя, нито конкретна форма, в която да бъдат
предадени. Задълженията на изпълнителя по чл. 12, т. 1 от договора са да изготви и
съгласува работен инвестиционен проект и да го предаде за проверка. Единствената клауза
съдържаща срок е тази по чл. 7. 2. 1 и тя касае изпълнението на проектирането. Клаузата не
включва предаване в същия срок, още по-малко същото да е в конкретна форма. Твърди, че
от показанията на свидетелите се установи, че проектите са разглеждани поетапно по искане
на възложителя, на работни срещи с участниците в строителството, на които са решавани
текущи проблеми, както и че са приемани на експертни технически съвети. Оспорва
наведеното твърдение, че искане за плащане следвало да се отправя от подизпълнителя.
Твърди, че няма каквото и да е значение дали подизпълнителят ще отправи искане за
плащане към възложителя или не. При условие, че работата е възложена на „Трейс груп
холд“ АД, то няма как да се сподели твърдението в жалбата, че правото на иск принадлежало
само на подизпълнителя. Твърди, че правилни са и изводите на съдът по отношение на
изпълненото велотрасе по договора, чието заплащане също е дължимо на ищеца, тъй като
изпълнението на място на велотрасето е установено от приетото заключение на СТЕ.
5
Твърди, че са неверни твърденията на въззивника, че във връзка с велотрасето, били
заплатени работи по изпълнение на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация.
Тези дейности са различни от изпълнението на велотрасето и това е видно от КСС към
договора, тъй като позицията 18, съдържаща обособяване на велотрасе, е отделна и
независима от работата по пътното платно, разплащана по протокол № 8 (обр. 19) от
30.06.2020 г., на който ответника се позовава. Твърди, че размерът на договорената
неустойка е в разрез с присъщите и обезпечителна и обезщетителна функции, доколкото не е
съобразен нито с естеството на задължението, нито с възможните вреди. Очевидно
договорената неустойка, вкл. размерът й излизат извън присъщите й функции и създават
предпоставка за несъразмерност на престациите. Твърди, че дори да се приеме евентуално,
че неустойката е валидно уговорена и дължима, то тя не е дължима в пълния й размер и
следва да бъде намалена. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди
атакуваното в тази част и претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 937
от 02.07.24 г., постановено по т. д. № 1 207/22 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 11 състав, че съдът е осъдил на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД,
Столична община да заплати на „Трейс груп холд“ АД сумата 255 000 лв., представляваща
възнаграждение по договор за изработка № СОА18-ДГ55.457/08.08.2018 г. с предмет
„Изготвяне и съгласуване на работен инвестиционен проект и изпълнение на СМР за
рехабилитация на бул. „България“ от бул. „Фритьоф Нансен“ до „Околовръстен път“ София
и бул. „Даскал Стоян Попандреев“ от „Околовръстен път“ София до моста над река
„Боянска“, ведно със законната лихва от 09.11.2023 г. до окончателното плащане, отхвърлил
е искането за присъждане на законна лихва от 01.07.2022 г. до 08.11.2023 г., като
неоснователно и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Столична община да заплати на
„Трейс Груп Холд“ АД сумата 22 700 лв., представляваща разноски по делото.
Не се спори между страните, а се установява и от приетия договор рег. №
СОА18-ДГ55.457/08.08.2018 г., че между страните е възникнало правоотношение по договор
за изработка, по силата на който възложителят Столична община е възложила на
изпълнителя „Трейс Груп Холд“ АД изготвяне и съгласуване на работен инвестиционен
проект и изпълнение на СМР за рехабилитация на бул. „България“ от бул. „Фритьоф Нансен“
до „Околовръстен път“ София и бул. „Даскал Стоян Попандреев“ от „Околовръстен път“
София до моста над река „Боянска“. Видно от разпоредбата на чл. 1. 2 обектът бил разделен
на пет подобекти, както следва: от бул. „Фритьоф Нансен“ до бул. „Акад. Иван Гешов“; от
бул. „Акад. Иван Гешов“ до бул. „Гоце Делчев“, вкл. кръстовището на бул. „Акад. Иван
Гешов“ с бул. „България“; от бул. „Гоце Делчев“ до бул. „Тодор Каблешков“ вкл.
кръстовището на бул. „Г. Делчев“ с бул. „България“; от бул. „Тодор Каблешков“ до
6
„Околовръстен път“ София вкл. кръстовището на бул. „Т. Каблешков“ с бул. „България“ и от
бул. „Даскал Стоян Попандреев“ от „Околовръстен път“ София до моста на река „Боянска“
вкл. пътната връзка от бул. „Даскал Стоян Попандреев“ към „Околовръстен път“ София в
посока кв. „Младост“. Страните са постигнали съгласие, че изпълнението на СМР за всеки
подобект било предпоставено от възлагателно писмо от СО и съставяне на протокол обр.2 за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Видно от
разпоредбата на чл.2 от договора дължимото възнаграждение било определено в размер на
13 891 690.14 лв., с ДДС, от които 13 591 690.14 лв. за възложените СМР и 300 000 лв. за
проектиране на всички етапи от трасето. Страните са постигнали съгласие в чл. 3. 1 относно
начина на заплащане - възложителят следва да извърши авансово плащане в размер на 20 %
от цената за проектиране след осигуряване на финансиране на проекта и издадена от
изпълнителя фактура, както и 20 % аванс за изпълнение на СМР при откриване на
строителната площадка и издадена фактура от изпълнителя (чл. 3. 2.). Страните са
постигнали съгласие, че всяко разплащане се извършвало след приемане на работата с
протокол и издадена сметка 22, придружена от фактура от изпълнителя (чл. 3. 4). Не се
спори, а се установява и от доказателствата по делото, че проектните работи били възложени
от изпълнителя на подизпълнител - „Алве консулт“ ЕООД, със съгласието на възложителя
(чл. 6. 1), като плащането на възнаграждението, при логическо тълкуване на нормата с чл. 6.
2 от договора, било прието да се извършва на изпълнителя с оглед защита на правото му да
даде становище относно дължимостта на това възнаграждение.
Не се спори, а се установява и от разпоредбите на чл. 7. 2. 1 и 7. 2. 2, че е
постигнато споразумение относно сроковете за изпълнение, като за проектирането срокът
бил определен на 20 календарни дни, считано от писменото уведомяване от възложителя
към изпълнителя за осигурено финансиране (чл. 7. 1), а сроковете за СМР били поставени
под същото условие, ведно с кумулативното наличие на съставен протокол обр. 2 за
откриване на строителна площадка. Страните са постигнали съгласие уговорените срокове
да се изчисляват в календарни дни за всеки подобект, а неизпълнението в срок на работата
била скрепена с уговорена неустойка в размер на 1 % върху възнаграждението за
проектиране за всеки ден забава, но не повече от 20 % от тази стойност, както и в размер на
1 % върху възнаграждението за неизпълнение в срок СМР, но не повече от 20 % от тази
стойност (чл. 23. 1, съответно чл. 23. 2.). Не се спори, а се установява и от доказателствата
по делото, че страните са постигнали съгласие неустойката да се удържа от възложителя от
представената от изпълнителя банкова гаранция.
Не се спори, а се установява и от представените пет броя констативни
протоколи за установяване годността за приемане на строежа, всеки от които относим за
обособените в договора пет подобекта от трасето, че работата е приета от възложителя.
Видно от протокол от 18.11.2019 г., с който без забележки е приет участъка от бул. „Фритьоф
Нансен“ до бул. „Акад. Иван Гешов“ е отразено, че инвестиционният проект за подобекта е
приет на експертен съвет от 10.04.2019 г., а изпълнението е започнало след съставен
протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка от 01.07.2019 г., като включва
7
рехабилитация и изграждане на велотрасе по ляво и дясно платно, както и изпълнение на
естакадната връзка от бул. „България“ към бул. „Витоша“, вкл. непредвидени ремонтни
дейности по надлеза над бул. „България“, както и че с протокол № СОА18-РД91-293/2/ от
10.04.2019 г., проекта е приет от експертен съвет.
Видно от протокол от 30.11.2018 г., без забележки е приет участъка от бул.
„Акад. Иван Гешов“ до бул. „Гоце Делчев“. Видно от същия изпълнените СМР напълно
съответстват на съгласувания проект, а изпълнението е започнало след съставен протокол
обр. 2 за откриване на строителна площадка от 13.08.2018 г., като с протокол № СОА18-
РД91-200/1/ от 08.08.2018 г. е приет проекта за този участък на експертен технически съвет
на общината.
Не се спори, а се установява и от доказателствата, че с протокол от 24.11.2021
г., без забележки е приет участъка от бул. „Гоце Делчев“ до бул. „Тодор Каблешков“. Видно
от същия е прието, че изпълнените СМР напълно съответстват на съгласувания проект, а
изпълнението е започнало след съставен протокол обр. 2 за откриване на строителна
площадка от 25.04.2020 г. От представеният протокол от 24.11.2021 г., се установява, че без
забележки е приет участъка от бул. „Тодор Каблешков“ до „Околовръстен път“ София, като
видно от същия, изпълнените СМР напълно съответстват на съгласувания проект, а
изпълнението е започнало след съставен протокол обр. 2 за откриване на строителна
площадка от 15.07.2020 г.
Видно от протокол от 24.11.2021 г., без забележки е приет участъка от
„Околовръстен път“ София до моста над р. „Боянска“, като в протокола е отразено, че
изпълнените СМР напълно съответстват на съгласувания проект, а изпълнението е
започнало след съставен протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка от 15.05.2020
г.
От представеният протокол от заседание на експертен технически съвет на
общината от 21.08.2019 г. се установява, че е приет проекта за рехабилитация на бул.
„България“ от бул. „Фр. Нансен“ до моста над река „Боянска“, а от представеният протокол
от 24.11.2020 г. от заседание на Постоянната комисия по транспорт при СО се установява, че
са съгласувани промени в организацията на движението във връзка с изграждане на
велоалеята в рехабилитираните участъци.
Не се спори между страните, а се установява и от представените протоколи
обр. 19 за изпълнени СМР, сметка 22 към всеки протокол и фактури, издадени от
изпълнителя, че работата е приета и са издадени фактури. От заключението на ССчЕ се
установява, че след проверка в счетоводството на двете страни по спора, вещото лице е
установило, че изплатени на изпълнителя са суми в общ размер от 13 888 221.79 лв., от
които 105 000 лв. в частта проектиране.
От представените фактури, описани от вещото лице се установява, че една от
тях е за дължимо възнаграждение в частта проектиране - фактура № **********/05.07.2019
г. на стойност 60 000 л.в., която е заплатена, а част от възнаграждението за проектиране в
8
размер на 45 000 лв. е включена в общата стойност по фактура № **********/27.11.2018 г.,
като същите са заплатени.
Не се спори, а се установява и от представения констативен протокол от
01.07.2019 г., подписан от участниците в строителството, че същите са постигнали съгласие
цената както за изпълнени СМР, така и за проектирането, да бъде разделена за всеки
подобект поотделно, поради което и цената за проектиране следва да се определи
пропорционално на база дължината на участъка на подобекта спрямо общата дължина на
целия обект.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в хода на
производството ищецът е издал фактура № **********/09.10.2023 г. за сумата от 255 000 лв.,
в която като основание е посочено изпълнени СМР (обособяване на велотрасе в участъка от
бул. „Г. Делчев“ до бул. „Ал. С. Пушкин“) и проектиране, с падеж за плащане 08.11.2023 г.,
както и е съставил протокол обр. 19 от същата дата, които са изпратени на ответника
Столична община на 10.10.2023 г., съгласно съпроводително писмо вх.№ СОА23-ТД26-
14720/10.10.2023 г.
От заключението на СТЕ се установява, че след преглед на приложената
проектна документация и съставени протоколи, както и оглед на трасето, СМР, включени в
раздел I, т. 18 от КСС – „Обособяване на велотрасе в участъка от бул. „Г. Делчев“ до бул.
„Ал. С. Пушкин“ на обща стойност 60 000 лв. с ДДС не са били актувани в представените
протоколи; всички СМР, описани в съставените по време на строителството протоколи, са
били приети от страна на възложителя без забележки, като същите изцяло отговарят на
проектната документация и на предвиденото по КСС. Вещото лице твърди, че към датата на
огледа – м.10.2023 г., велотрасето в спорния участък от бул. „Г. Делчев“ до бул. „Ал. С.
Пушкин“ е завършено и е част от въведената постоянна организация на движението в този
участък.
В показанията си свидетеля К. К., управител на подизпълнителя „Алве
консулт“ ЕООД твърди, че е участвал в провежданите работни срещи между представители
на участниците в строителството, които са правени ежеседмично и на терен в периодите на
работа по обекта, както и на заседания на експертния съвет, което било от значение, за да
отрази всички изисквания на възложителя в проектната документация и на които съвети
проектите били одобрявани поетапно. Посочва, че след подписване на договора между
възложител и изпълнител и наемането му като подизпълнител е предал цялостен проект за
обекта в срок, който лично занесъл на хартия на строителната площадка за предаване на
възложителя Столична община, но представител на възложителя заявил, че приемането на
работата, вкл. в частта проектиране, ще се извършва за всеки подобект самостоятелно, което
го натоварило с преработка на проекта според етапите за изпълнение. Уточнява, че всички
проекти е предавал на „Трейс груп холд“ АД, който от своя страна е възложител по договора
за проектиране с „Алве консулт“ ЕООД, а не на Столична община, тъй като нямал договорни
отношения с възложителя ответник. Признава, че е получил плащане на сумата от 105 000
лв., но не му е било изплатено пълното възнаграждение.
9
В показанията си свидетеля К. Д., директор на Дирекция „Изграждане и
ремонт на уличната мрежа“ към СО твърди, че е запознат с договора за
рехабилитация на бул. „България“ и обособяване на велоалея по трасето. Посочва, че било
предвидено предаване на един цялостен проект за целия обект в срок до 20 дни от
сключване на договора, и признава, че изпълнението на работите било разделено на пет
подобекта. Пояснява, че на първия експертен съвет са разглеждали проекта само за първия
етап и не отрича, че при приемане на всеки подобект поотделно проектите са били налични
и съгласувани, тъй като това било предпоставка за приемане на работата.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 937 от 02.07.24 г., постановено по т. д. № 1 207/22 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 11 състав, съдът е осъдил на
основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, Столична община да заплати на „Трейс груп холд“ АД
сумата 255 000 лв., представляваща възнаграждение по договор за изработка № СОА18-
ДГ55.457/08.08.2018 г. с предмет „Изготвяне и съгласуване на работен инвестиционен
проект и изпълнение на СМР за рехабилитация на бул. „България“ от бул. „Фритьоф Нансен“
до „Околовръстен път“ София и бул. „Даскал Стоян Попандреев“ от „Околовръстен път“
София до моста над река „Боянска“, ведно със законната лихва от 09.11.2023г. до
окончателното плащане, отхвърлил е искането за присъждане на законна лихва от 01.07.2022
г. до 08.11.2023 г., като неоснователно и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
Столична община да заплати на „Трейс Груп Холд“ АД сумата 22 700 лв., представляваща
разноски по делото.
По допустимостта и основателността на подадените въззивни жалби:
С оглед на нормата на чл. 269 от процесуалния закон въззивната инстанция
дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част,
а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съобразяване
правилното приложение на императивните материалноправни норми. Изпълнявайки така
вменените от закона правомощия по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. Подадените въззивни жалби са процесуално
допустими, като подадени в установените срокове и от лица с представителна власт.
По отношение на наведеното твърдение във въззивната жалба на ответника
относно недопустимостта на атакуваното решение съдът в настоящия си състав намира
същото за неоснователно. Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни
разяснения, дадени по т. 9 от ППВС № 1/10.XI.1985 г., недопустимо е решението, което не
отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като напр. липса
на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на
съда), когато не е правено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно
съгласие на страните. Пораждането на процесуалното право на иск и неговото надлежно
упражняване се обуславя от наличието на абсолютните положителни процесуални
предпоставки (право- и дееспособност на страните в процеса; процесуална легитимация;
правен интерес; надлежна представителна власт; родова компетентност; изключителна
10
международна компетентност на българския съд - арг. чл. 24 от Регламент (ЕС) № 1215/2012
на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела (Регламент "Брюксел I") и чл. 22 КМЧП), респ. от липсата на отрицателни
процесуални предпоставки - т. нар. процесуални пречки (абсолютни - отвод за решен спор
със СПН - чл. 299, ал. 1 и, ал. 2 ГПК; отвод за висящност на тъждествен правен спор - чл.
126, ал. 1 ГПК; неподвемоственост; относителни - отвод за арбитражна клауза или клауза за
определяне на договорна местна подсъдност по чл. 117 ГПК; отвод за местна подсъдност;
международна подсъдност на чужд съд, която не е изключителна). Първоинстанцинното
решението е недопустимо, когато в противоречие с основния принцип на българския
граждански процес - диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът се е произнесъл по
непредявен иск (по незаявените правопораждащи спорното материално право юридически
факти и търсения вид на съдебна защита), вкл. и извън обема на поисканата съдебна защита
(произнасяне "свръх петитум").
Видно от обстоятелствената част на въззивната жалба оспорвайки изводите на
съда ответникът е релевирал възражение, че ищецът не е носител на нарушеното право, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 7 от ЗОП възложителят заплаща на
подизпълнителя възнаграждение, когато частта от поръчката, която се изпълнява от
подизпълнител, може да бъде предадена като отделен обект на изпълнителя или на
възложителя. Позоваването от ответника на нормата на чл. 66, ал. 7 ЗОП е неоснователно.
Уредената в нормата на чл. 66, ал. 7 ЗОП възможност не води до погасяване на вземането по
чл. 266, ал. 1 ЗЗД на изпълнителя към възложителя, произтичащо от договора за изпълнение.
Същата дава възможност за извършване на разплащания с подизпълнителя, когато
изпълнителите сключват договор за подизпълнение с подизпълнителите, посочени в
офертата, при условие, че в договорите изрично са уговорени приложимите правила относно
директните разплащания с подизпълнители се посочват в документацията за обществената
поръчка и в договора за възлагане на поръчката (чл.66, ал. 11 от ЗОП). В настоящия случай
видно от сключения между страните договор същите са постигнали съгласие за
възможността за извършване на директни плащания, когато частта от поръчката, която се
изпълнява от подизпълнителя, може да бъде предадена като отделен обект на изпълнителя
или на възложителя, като разплащанията се осъществяват въз основа на искане отправено от
подизпълнителя до възложителя. Видно от доказателствата по делото такова искане не е
постъпвало при ответника, а тълкуването на цитираната разпоредба на чл. 6.1 от договора
във връзка с разпоредбата на чл. 3.1 от същия дава основание да се приеме, че страните са
постигнали съгласие за възможност да бъдат извършвани такива разплащания, но същото не
лишава изпълнителя от правото да търси изпълнение по договора в възложителя. Не на
последно място ответникът не е ангажирал доказателства относно наличието на такива
условия в документацията на обществената поръчка. С оглед на изложеното настоящия
състав намира, че въведеното възражение за недопустимост, поради липсата на
принадлежност на правото на иск на ищеца (изпълнител) срещу възложителя по договора е
неоснователно.
11
Релевираните в жалбата на ищеца доводи за незаконосъобразност на
решението са свързани с твърденията, че са неправилни изводите на съда относно
изпадането в забава, считано от 09.11.2023 г. В тази връзка релевира довод, че независимо че
фактура не е издадена до завеждане на делото, то следва да се приеме, че още с исковата
молба изпълнителят е отправил покана за заплащане на дължимото му възнаграждение и от
този момент ответникът е изпаднал в забава, т.е. самата искова молба има значение на
покана. Така наведеният довод съдът в настоящия си състав намира за неоснователен по
следните съображения:
Трайната и безпротиворечива практиката, обективирана в решение №
158/07.11.2013 г., постантовено по т. д. № 1 128/12 г. на ВКС, І т. о., решение № 69 от
27.07.2015 г., посттановено по т. д. № 119/14 г. на ВКС, ІІ т. о. И др. приема, че
изискуемостта на вземането на изпълнителя по договор за изработка за възнаграждение по
чл. 266, ал. 1 ЗЗД настъпва с предаване/приемане на извършената работа, но възложителят
изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неплатеното възнаграждение
или част от него от момента на изтичане на срока за плащане - когато страните са уговорили
срок/начин на плащане, а при липса на уговорен срок - от момента на получаване на покана,
съгласно чл. 84 ЗЗД. В конкретния случай страните са уговорили срок/начин на плащане,
вкл. издаването на фактура от изпълнителя и изтичането на предвидения срок за плащане.
Наведеното твърдение от страна на ищеца, че исковата молба е покана за плащане, не се
отразява на изпадането в забава на ответника, което е основание за присъждането на
обезщетение за забавено изпълнение.
Безспорно е, че издаването на данъчна фактура поражда данъчното
задължение на доставчика да състави и заплати дължимия ДДС. Необоснован е извода на
същия, че неиздаването й не препятства настъпване на изискуемостта на задължението, тъй
като трайната съдебна практика приема, че връчването на исковата молба на ответника
представлява връчване на покана за изпълнение, но в случаите когато страните не са
уговорили начин на изпълнение на задължението, които е свързан с изпадането в забава на
неизправната страна, пораждащо задължението за заплащане на обезщетение.
Неоснователно е и наведеното твърдения, че така уговорените правила в договора не следва
да се прилагат по отношение на заплащане на възнаграждението за проектиране, тъй като
същите не представляват СМР. Видно от разпоредбата на чл. 3 от договора страните са
постигнали споразумение всички дейности, вкл. в чл. 1 от договора (вкл. и проектните) да
бъдат разплащани по определения начин.
С оглед на изложеното настоящия състав намира, че подадената от ищеца
въззивна жалба е неоснователна, а атакуваното решение в тази част е правилно и
законосъобразно.
По отношение на навадените доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение във въззивната жалба на ответника съдът намира следното:
Видно от обстоятелствената част на жалбата ответникът оспорва изводите на
12
съда относно: факта, че цената на договора не подлежи на изменение, преценката на
свидетелските показания, както и че всички искания, заявени от ищеца са заплатени от
ответника. Твърди, че съдът не е взел предвид, че не е изпълнено задължението за предаване
на проекта с опис протокол. Така наведените доводи съдът в настоящия си състав намира за
неоснователни по следните съображения:
Липсва спор между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че между същите съществува облигационна връзка по договор за изработка въз основа на
сключен договор № СОА18-ДГ55.457/08.08.2018 г. с предмет „Изготвяне и съгласуване на
работен инвестиционен проект и изпълнение на СМР за рехабилитация на бул. „България“
от бул. „Фритьоф Нансен“ до „Околовръстен път“ София и бул. „Даскал Стоян Попандреев“
от „Околовръстен път“ София до моста над река „Боянска“. В правната доктрина и в
съдебната практика няма спор, че договорът за изработка е неформален и консенсуален
договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите
на съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а
изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на
изпълнителя за извършената и приета работа. Срокът не е задължителен елемент от
съдържанието на договора за изработка и не рефлектира върху съгласието за сключването
му, тъй като, дори да не е уговорен, може да бъде определен по правилото на чл. 84, ал. 2
ЗЗД - с покана. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване
на договора за изработка. Поради това съгласието за сключване на договор за изработка не
предпоставя насрещни писмени волеизявления на възложителя и изпълнителя относно
подлежащите на извършване дейности и възнаграждението на възложителя. В конкретния
случай страните не спорят, че същите са обвързани от писмен договор, сключен на
основание чл. 112, ал. 6 и при условията на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗОП в изпълнение на
решение за класиране.
За да бъде успешно проведен иска с правно основание чл. 266, ал.1, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да установи по безспорен начин, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по договор за изработка, че е изработил (изпълнил) възложеното
му с договора точно и в уговорените срокове, че извършената работа е приета от ответника.
В тежест на ответника е да ангажира доказателства от които се установява, че е изпълнил
задълженията си за заплащане на уговореното възнаграждение, както и да докаже всички
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Спорен пред настоящата инстанция е изводът на първоинстанционния съд по
отношение на възможността за изменение на договорената цена на извършваните СМР и
проектиране. Безспорно съгласно разпоредбата на чл. 5. 2 от договора страните са
постигнали съгласие, че цените от ценовото предложение на изпълнителя не могат за бъдат
изменяни, с изключение на изрично уговорените в договора и в съответствие с разпоредбите
на ЗОП. В договора страните са постигнали съгласие по отношение на промяната на
посочените количества и видове СМР, по отношение на начина на разплащане на
непредвидените, допълнително възникнали СМР и начина на тяхното определяне ( чл. 4 и
13
чл. 5 от договора). Цитираната от въззивника ответник разпоредба на чл. 116 от ЗОП
допуска заплащането на допълнително изпълнени СМР, при определените в закона условия,
а не въвежда забрана за тяхното разплащане. Съдебната практика, обективирана в решение
№ 95 от 26.06.2017 г., постановено по т. д. № 60 211/16 г. по описа на ВКС, ГК, Трето
отделение, решение № 82 от 19.07.2011 г., постановено по т. д. № 658/10 г. на ВКС, ТК,
Първо отделение, решение № 131 от 21.03.2014 г., постановено по т. д. № 1 121/11 г. на ВКС,
ТК, Първо отделение др., безпротиворечиво приема, че цената по договора, сключен след
проведена процедура по ЗОП, е съществен елемент на договора и не подлежи на промяна,
включително и след като договорът е изпълнен. Последната забрана изключва изпълнителят
да претендира заплащане на допълнително възнаграждение за изпълнени по договора
допълнителни СМР, независимо дали са били необходими, доколкото това би означавало да
се осигури в полза на изпълнителя ред да заобикаля ЗОП като определя по-ниска цена за
възложените дейности и не калкулира всички необходими такива за изпълнение на предмета
на договора, с която по-ниска цена печели обществената поръчка, а в последствие под
формата на допълнителни необходими за изпълнение на договора дейности, претендира по-
висок размер на възнаграждението от заявения от него, с който е спечелил поръчката.
Настоящият състав споделя тази практика, но в конкретния случай претенцията на ищеца се
основа не на искане за заплащане на допълнително извършени СМР и проектни дейности, а
на уговорени в договора и възложени конкретни проектни дейности и СМР, за които в КСС
е уговорена конкретна цена. Въведеното от ответника възражение, че е заплатил почти
всичко от уговорената обща цена е неоснователно. Дори да има надплатени по издадените
преди това фактури суми за СМР същите не са предмет на настоящето производство. За да е
налице основателно правопогасяващо възражение, че претендираните суми са заплатени е
необходимо ответникът да установи при условията на пълното и главно доказване, че е
заплатил конкретно уговорените суми за всяка една от дейностите, предмет на обществената
поръчка, отразени в КСС, в конкретния случай уговорени за изграждане на велоалея и
изготвянето на проекти. Плащането на суми в по-голям размер на другите договорени
дейности може да обоснове претенция за неоснователно обогатяване на ответника, но със
сумите, които са платени за конкретните дейности. Това не обосновава законосъобразен
извод, че конкретните претендирани суми са погасени чрез извършени плащания. С оглед на
изложеното настоящият състав намира, че релевираното възражение за незаконосъобразност
е неоснователно.
По отношение на релевираното възражение свързано с неправилна преценка
на свидетелските показания настоящият състав намира същото за неоснователно. В
практиката на ВКС се приема, че гласните доказателства, щом са относими и допустими, се
преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и
съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички
обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти, както и обстоятелствата
при възпроизвеждането. При противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва да
прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение
14
на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти
едновременно или по различно време; дали впечатленията им са спорадични или системи;
доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства. Така формираната практика се споделя от настоящия състав на въззивния съд
и е относима към разглеждания случай. Дадените от свидетелите показания кореспондират с
другите събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което въведеното
възражение за необоснованост на изводите на съда при преценка на гласните доказателства
се явявана неоснователно. Безспорно, в показанията на свидетеля К. същият твърди, че
проектите са предавани поетапно по искане на възложителя. В показанията на другия
разпитан по делото свидетеля Д. същият потвърждава факта, че проектите на предадени
съобразно уговорените в договора етапи на извършване на СМР. С оглед на това извода на
първоинстанционния съд, че е налице изпълнение на задължението за предавани на
проектите е правилен и законосъобразен. Липсва противоречие в показанията по отношение
на изискването на възложителя проектите да бъдат изготвени за всеки един етап, което
обстоятелство се потвърждава и от приложените протоколи за приемане. Изпълнението чрез
изготвяне и приемане на отделните инвестиционни и работни проекти за всеки един от
отделните етапи е изпълнение на общото задължение за изготвянето и съгласуването на
работен и инвестиционен проект и изпълнение на СМР, така както е уговорено между
страните в разпоредбата на чл.1. 1 от договора. По отношение на второто
релевирано основание за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързано с изводите
на съда по отношение на неоснователността на възражението за прихващане с дължима от
ищеца неустойка по договора съдът намира следното:
Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД определя
функциите на неустойката като обезпечаваща изпълнението на задължението и
обезщетяваща вредите от неизпълнението. Правилото на чл. 92 ЗЗД е диспозитивно и при
липса на противна уговорка между страните обезщетителната функция на неустойката се
проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от
неизпълнението, но чрез уговорката за неустойката не се ограничава размерът на
обезвредата на кредитора. Изводът се основава на нормата на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, която
изрично предвижда възможността кредиторът да иска обезщетение и за по-големи вреди,
които не се покриват от неустойката. Неустойката може да бъде уговаряна за различни
форми на неизпълнение. Страните по един договор могат да
уговорят компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение, както и мораторна неустойка за
забавено изпълнение и неустойка за лошо изпълнение. В конкретния случай, видно от
разпоредбата на чл. 23. 1 от договора страните са уговорили неустойка за забавено
изпълнение (мораторна) в полза на възложителя. Такава се дължи за неспазване на
сроковете за проектиране, като неустойката се дължи върху уговореното между страните
възнаграждение за този вид дейност и нейния максимален размер е 20%.
По отношение на сроковете за изпълнение на проектирането между страните
15
не се спори и същите се установяват от съдържанието на сключеният между страните
договор. Страните са постигнали съгласие сроковете на изпълнение на възложените СМР и
проектиране (чл.7. 2, вр.чл.7.1). Съобразно постигнатото съгласие проектирането следва да
се изпълни в срок от 20 календарни дни, считано от осигуряване на финансиране на проекта
от възложителя и отправяне на писмено уведомление за това до изпълнителя. С оглед на
това за да е налице валидно задължение за заплащане на неустойка в тежест на ответника е
да установи при условията на пълното и главно доказване настъпването на фактите,
предпоставящи възникване на задължението за заплащане на неустойка. Такива
доказателства не са ангажирани от ответника, поради което настоящият състав споделя
изводите на първоинстанционния съд, че не са настъпили условията за начисляване на
мораторната неустойка по чл.23.1 от договора в размер на 1 % от възнаграждението за
проектиране за всеки ден просрочие, но не повече от 20 % от този размер. Откриването на
строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво с протокол обр. 2 от
13.08.2018 г. изпълнителят е бил уведомен за започване на работата, то същото не
представлява уведомяване за осигуряване на финансиране, така както изисква разпоредбата
на чл. 7.1 от договора. В останалата част следва да се споделят мотивите на
първоинстанционното решение като правилни и законосъобразни.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на направени искани за присъждане на разноски съдът намира,
че с оглед на спора такива се дължат на двете страни, с оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция. Предвид изричното изявление, с което се оспорва размера на
адвокатското възнаграждение на ищеца поради липса на фактическа и правна сложност
съдът намира, че следва да се произнесе по същото:
Фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий за
преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от
извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните
доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна
практика.
Отнесени към настоящия случай, всички тези обстоятелства налагат извод, че
въззивното производство, което се е развило в едно единствено съдебно заседание, в което
не са събирани нови доказателстваи не са извършвани други процесуални действия, не се е
характеризирало със значителна фактическа и правна сложност.
С оглед вида на претенцията и обема на оказаната правна помощ по делото от
процесуалния пълномощник на ищеца, включваща изготвянето на въззивната жалба, отговор
на въззивната жалба на другата страна и явяването в единственото съдебно заседание пред
въззивния съд, се налага извод, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение във
въззивното производство не е прекомерно, предвид ориентира предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разноски се дължат и на ответника, които съобразно наредбата за заплащане на
правната помощ са в размер на 250 лв.
16
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 937 от 02.07.24 г., постановено по т. д. №
1 207/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 11 състав, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 22 да заплати на
„Трейс груп холд“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Никола Образописов“ № 12 сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лв., на основание чл.78 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Трейс груп холд“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Никола Образописов“ № 12 да заплати на Столична община,
гр. София, ул. „Московска“ № 22 сумата от 250 (двеста и петдесет) лв., на основание чл. 78
от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17