ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в закрито заседание на четиринадесети
ноември , през две хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
като………………разгледа………..докладваното……………………….от
съдията………………БИСЕРКА БОЙЧЕВА… адм.д.№518/2018г. по описа на Административен съд
Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по 172,ал.6 от ЗДвП ,във вр. с
чл.166,ал.4 във вр.с ал 2 от АПК.
Делото е образувано по
жалба на НUSEYN OZCELIK ,роден в гр.Турция на 01.11.1982г.,действащ
чрез адв.В.С. ,РАК против Заповед за прилагане на
ПАМ№18-0370-000083/08.10.2018г.на началника на РУ-Вършец , с която на жалбоподателя
е наложена ПАМ по чл.171,т.1,б“ж“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС на водач, който при
управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането
на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за
движение извън населените места – за срок от един месец.Иззето е и
свидетелството му за управление на МПС.
В жалбата се съдържа особено искане за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
оспорения акт. Твърди се от адв.С.,като процесуален представител на
жалбоподателя ,че не са изтъкнати
никакви мотиви от органа за предварителното изпълнение на оспорената заповед.
Съдът ,като съобрази представените писмени
доказателства намира ,че искането е неоснователно.
Когато законът разпорежда предварителното
изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на
една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 АПК. Същевременно презумпцията по чл.
172, ал. 6 ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното
изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не
предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл.
172, ал. 6 ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на
жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл.
172, ал. 5 ЗДвП се прилага нормата на чл. 60 АПК, уреждаща общите основания за допускане на предварителното изпълнение.
Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.
166, ал. 4 АПК на актове по чл.
172, ал. 1 ЗДвП, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини
значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде
противопоставена на презумираните предпоставки по чл.
60, ал. 1 АПК. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение,
жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по чл.
60, ал. 1 АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените
вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни, като основание за
спирането му. В този смисъл е постоянната практика на Върховния административен
съд /определенията
по адм. дело № 378/2012 г./в т.см. Опр. по а.д.№ 3098/2018г. на ВАС/.В
случая ,не са представени от жалбоподателя никакви доказателства във връзка с
изясняване наличието, респективно липсата на предпоставките по чл.60 АПК.Съображението в жалбата ,че при
издаване на заповедта административният орган не е изложил никакви мотиви за
предварително изпълнение на заповедта за ПАМ са неоснователни ,доколкото в
практиката се е наложило схващането ,че това не е и необходимо ,в случай на
допуснато предварително изпълнение по силата на закона/чл.166,ал.4 АПК/,какъвто
е и настоящия случай.След като законодателя
е счел ,че с ПАМ по ЗДП се засягат значими обществени отношения ,и е
допуснал такова по силата на закона,в
тежест на жалбоподателя е било да обори този факт ,тоест да докаже ,че от предварителното
изпълнение биха последвали такива значими вреди за него ,които са
противопоставими на защитения със заповедта обществен интерес ,което налага спиране
на изпълнението на заповедта ,което той не е направил.За това и искането за
спиране следва да се отхвърли като неоснователно.В предвид гореизложеното
съдът,на основание чл.166,ал.4 във вр. с ал.2 от АПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на адв.В.С. ,като
процесуален представител на жалбоподателя за спиране на допуснатото по силата
на закона предварително изпълнение на заповедта.
Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: