ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 904
гр. Пловдив , 20.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Анг. Станева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20215300502180 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД против Разпореждане от
05.07.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 11167/2021, ПРС, с което е оставено
без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу П. В. В., за сумата от *******лв.-
договорна лихва, ********** лв.-мораторна лихва.
Поддържа, че изводите на съда за наличие на неравноправни клаузи са
неправилни. Развива доводите си, че са спазени изискванията на ЗЗП и
липсват основания за обявяване на договора за кредит за недействителен
поради наличие на неравноправни клаузи. Излага и съображения, че липсват
законови забрани за уговаряне на договорно възнаграждение над законната
лихва. По отношение на обезщетението за забава поддържа, че същото е
изчислено на база законовите изисквания по чл.86 от ЗЗД, поради което и
липсват основания за неприсъждане на тази претендирана сума. Моли съда да
отмени обжалваното разпореждане и постанови издаване на заповед за
изпълнение.
Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба, намира следното :
Обжалва се разпореждане, с което е оставено без уважение заявлението
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендирани суми произтичащи от договор за заем и съставляващи
договорна лихва и мораторни лихви. За да постанови обжалваното
1
разпореждане, съдът е посочил, че в случая клаузите на договора, уговарящи
договорна лихва, процент на ГПР, неустойка при непредставяне на
обезпечение, при предоставена заемна сумата от ******** лева и общо
задължение от *********** лв. са неравноправни клаузи. Наличието на
евентуална неравноправна клауза сочи дължимост само на главница. С тези
мотиви е постановил издаване на заповед за изпълнение единствено по
отношение на главницата.
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да
извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона
или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за
съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния
случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
В случая правата на заявителя се претендират от договор за кредит, т.е.
длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП , поради което и
заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договора. Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не
издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
По същество, настоящата инстанция намира, че извършената преценка
за евентуална неравноправност на клаузи от договора за кредит е правилна. В
случая, в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният
лихвен процент е 40,32%, ГПР е 49,37%. В чл. 143, ал.1 от ЗЗП е посочено,
че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. В случая е уговорена възнаградителна лихва,
която надвишава трикратния размер на законната лихва, който размер е приет
от практиката като максимално допустим. Доколкото потребителят е по-
слабата икономически страна, уговарянето на прекомерно високо
възнаграждение за предоставения заем противоречи на принципа на
добросъвестността и нарушава добрите нрави. Всяка уговорка, накърняваща
добрите нрави, пък съгл. чл.26 от ЗЗД е нищожна. В тази насока е и
ориентирана трайната съдебна практика /напр. в О№901/10.07.2015, гр.д.
№6295/2014, 4г.о., ВКС/. Ето защо клаузата относно договорната лихва в
процесния договор се явява неравноправна за потребителя, при което при
проверка от страна на съда, същият не може да издаде заповед за изпълнение
на това задължение.
По отношение на претенцията за мораторна лихва, съдът намира, че
жалбоподателят, макар и да поддържа, че същата съставлява законната лихва,
изчислена по реда на чл.86 от ЗЗД, дори и без изчисление е видно, че за срок
от 4 месеца е начислено обезщетение за забава от *********лв, което е около
7% от цялата сума. В действителност , при направено изчисление на
законната лихва / по реда на чл.86 от ЗЗД/ за периода, същата е в размер на
2
********лв. Следователно изобщо не става ясно как и на каква база се
претендира посоченото обезщетение.
Предвид горните съображения съдът намира, че следва да се приложи
нормата на чл.411, ал.2 от ГПК и да се откаже издаване на заповед за
изпълнение по посочените пера, при което и с оглед нормата на чл.415, ал.3
от ГПК да се укаже на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за
вземането си. Това е постановено от съда и в обжалваното разпореждане. В
този смисъл подадената частна жалба против отказа на заповедния съд за
издаване на заповед за изпълнение за договорната лихва и обезщетението за
забава се явява неоснователна и следва бъде оставена без уважение.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение частна жалба на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, против Разпореждане от
05.07.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 11167/2021, ПРС, с което е оставено
без уважение заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу П. В. В., за сумата от **********лв.- договорна лихва,
********** лв.-мораторна лихва.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3