Р Е Ш Е Н И Е
София, 16.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 12792/2018
г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от „Р./БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД, ЕИК *******, София, бул. *******, Експо 2000, чрез Е.Д., против А.В.М.,
ЕГН **********, В.В.М., ЕГН ********** и Т.Д.М., ЕГН **********
***, с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за
заплащане на следните суми по Договор за банков кредит от 06.11.2007 г., допълнен и изменен с Анекс № 1 от 23.09.2009
г. и Анекс № 2 от 25.11.2010 г.: 1/срещу тримата ответници
солидарно на: главница в размер на 70 681.19 лв., от които редовно падежирала главница, формирана от неплатени вноски с падежи
05.04.2018 г. - 05.09.2018 г. - 2 391.84 лв., и предсрочно изискуема главница в
размер на 68 289.35 лв. от 02.10.2018 г.; - просрочена
редовна лихва върху падежирала главница в размер
4 494.66 лева, начислена за периода 05.04.2018 г. - 05.09.2018 г. включително,
- редовна
лихва върху предсрочно изискуема главница в размер 660.70 лв., начислена за
периода 05.09.2018 г. - 01.10.2018 г. включително, - наказателна лихва върху просрочени главници в размер на 68.99 лв.,
начислена за периода 05.04.2018 г. - 01.10.2018 г. включително, ведно със
законната лихва върху всяко отделно претендирано
вземане, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане, 2/ срещу ответниците
А.В.М. и В.В.М. солидарно за следните суми: - редовно падежирала
главница, формирана от неплатени вноски с падежи 05.08.2015 г. - 05.09.2018
г. - 12 661.93 лв., - просрочена редовна
лихва в размер 24 787.38 лв., начислена за периода 05.10.2015 г. -
05.09.201 8 г. вкл., - наказателна лихва
върху падежирала главница в размер 2 376.89 лв.,
начислена за периода 05.08.2015 г. - 01.10.2018 г., - комисионна за управление в размер 1 155.89 лв. за периода
05.12.2014 г. - 04.12.2017 г.
включително, ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано
вземане, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.
Претендират
се сторените разноски.
В исковата си молба се твърди, с
Договор за банков кредит от 06.11.2007 г., сключен между „Р.(България)"
ЕАД, кредитополучателят А.В.М. и солидарния длъжник С.В.М., на
кредитополучателя А.В.М. е отпуснат кредит в размер 92 553.30 лв., Съгласно чл.
1 от който като краен срок на погасяване на кредита е уговорена датата 15.11.2032 г. Кредитът е напълно усвоен.
Съгласно
т. 3 от Договора, С.В.М. е поела солидарното задължение да изплаща всички задължения
на кредитополучателя по Договора за банков кредит при условията, размера и
сроковете, определени в Договора за кредит. Уговорена е пасивна солидарност
между длъжниците, които са страни в правоотношението
от неговото възникване. Към датата на подаване на исковата молба солидарният
длъжник С.В.М. е починала. Неин наследник по закон е брат й В.В.М., поради което и ищцовото
дружество е предявило настоящия иск и срещу него.
За
обезпечаване на всички вземания на Банката по Договора за банков кредит, в
полза на кредитора е учредена договорна ипотека върху недвижим имот,
собственост на С.В.М., представляващ апартамент № 115, находящ
се в София, ж.к „*******, съгласно нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим на нотариус Нина Василева, с район на действие - СРС.
Договорът
е допълнен и изменен с Анекс № 1 от 23.09.2009 г. и Анекс № 2 от 25.11.2010 г.,
като, съгласно чл. 3.3. от Анекс № 2, крайният срок
за погасяване на кредита е 05.01.2033 г.
В
чл. 1 от Анекс № 2 страните са констатирали, че към датата на сключване на
същия, дължимите от кредитополучателя/солидарния длъжник/поръчителя суми са в
общ размер на 97 514.73 лв.
От
чл. 2 от Анекс № 2 се установява, че между страните е уговорена възнаградителна договорна /редовна/ лихва. Съгласно тази
разпоредба кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на СБР /Стойност
на банковия ресурс, определен от банката/ за BGN + 6.25 пункта надбавка годишно.
В
чл. 4. от Анекс № 2 страните отнапред са определили размера на обезщетението за
забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на
главницата по кредита - наказателна лихва. Наказателната лихва представлява
договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка в размер на 10 пункта
годишно, изчислявана на годишна база върху цялата усвоена и непогасена главница
за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.
Съгласно
чл. 4.54 от Договора, ежегодно на 05 декември, кредитополучателят заплаща на
Банката комисионна за управление в размер на 0.5 годишно върху размера на
непогасената част от главница.
Съгласно
чл. 3.1. от Анекс № 2, кредитополучателят/солидарният длъжник/поръчителят се
задължават да погасяват усвоената и непогасена част от кредита по следния
начин: първите 9 месеца, считано от датата на подписване на Анекс № 2,
кредитополучателят/солидарният длъжник/поръчителят ще погаси 9 равни месечни
вноски по главницата, всяка е размер на 500 лв., дължими на 5-то число на
съответния месец, считано от 05.12.2010 г. до 05.08.2011 г., включително.
Съгласно
чл. 3.2. от Анекс № 2, през първите 9 месеца, считано от датата на подписване
на Анекс № 2, кредитополучателят/солидарният длъжник/поръчителят не дължат плащания
за лихвата, начислена върху непогасената част от сумата по чл. 1.1. от Анекс № 2. Общият размер на лихвата, начислена през
първите 9 месеца, ще бъде добавен към остатъка от сумата по чл.1.1. от Анекс № 2, след погасяване на първите 9 месечни вноски
по чл. 3.1. от Договора.
Съгласно
чл. 3.3. от Анекс № 2, сумата 102 450.88 лв., след
погасяване на първите 9 месечни вноски по чл. 3.1. от Анекс № 2, ще бъде
погасена от кредитополучателя/солидарния длъжник/поръчителя на 257 равни
месечни вноски по главницата, всяка в размер на 398.64 лв., дължими на 5-то
число на съответния месец, считано от 05.09.2011 г. до 05.01.2023 г.
включително, според Погасителния план към Анекс № 2.
Ищецът
твърди, че е изпълнил всички свои задължения, съгласно подписания Договор за
банков кредит и последващите Анекси. Въпреки поетите
по договора задължения, кредитополучателят/солидарният длъжник/поръчителят обаче
не са заплатили дължими вноски с падежни дати от 05.08.2015 г. до 05.09.2018 г.
включително. Поради неизпълнение - неплащане на вноски повече от 45 дни /чл.
9.1 от Договора/, респективно - неплащане на вноска за период по-дълъг от 150
дни, съгласно чл. 10 от Договора, с настоящата искова молба ищцовото
дружество упражнява правото си по чл. 10.2. от същия да обяви цялата ползвана и
непогасена сума за предсрочно изискуема, считано от получаването от страна на ответниците на преписа от исковата молба.
В тази връзка ищецът е предявил иск срещу ответника за
заплащане на посочените в исковата молба суми със законните последици – лихва и
разноски.
Ищецът е
представил писмени доказателства.
Поискал
е назначаване на ССЕ.
В хода по
същество моли съда да уважи изцяло предявения иск със законните последици, като
му присъди разноски по списък. Направили са възражение за
прекомерност на претендираното от ответниците
адвокатско възнаграждение.
II. Ответниците А.В.М., В.В.М.
и Т.Д. оспорват исковете
като недопустими, неоснователни и недоказани. Претендират разноски и
адвокатски хонорар.
Намират
предявените искове за недопустими, доколкото липсва уведомление за предсрочна
изискуемост, а освен това, спрямо Т.Д.М., която е поръчител по договора за
кредит, искът е недопустим, тъй като не е спазен 6-месечният преклузивен срок, предвиден в чл. 147 ЗЗД.
Считат,
че клаузата на чл. 11 от процесния договор за банков
кредит е неравноправна, поради което е нищожна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Твърдят,
че не са изпадали в забава за плащане на вноските, а точно обратното - заплащали
са много над първоначално договореното, като Банката едностранно увеличила
месечната вноска без да има основания за това.
Оспорват
клаузите въз основа, на които Банката - ищец е обявила кредита за предсрочно
изискуем като неравноправни /чл. 11.1. от Договора, чл. 14.1 от Анекс № 1, чл.
10.1 от Анекс № 2/ и, като такива, нищожни, попадащи в приложното поле на ЗЗП и
Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителксите договори.
Изрично
заявяват, че не дължат посочените от ищеца суми в размера, в който са поискани.
Неравноправните
клаузи, които оспорват в настоящето производство са следните: От Договор за банков кредит от
06.11.2007 г.: чл. 4.1 от договора, чл. 4.2. от
договора, чл. 4.6. от договора, От Анекс
№ 1 от 23.9.2009 г.: чл. 1, в частта: „СБР към датата на подписване на
настоящия договор е в размер 8%”; чл. 1.2., определящ начина на формиране на
СБР; чл. 2, определящ размера на непогасените към датата на подписването му суми;
чл. 10, определящ размера на наказателната надбавка, От Анекс № 2 от 25.11.2010 г.: чл. 1, определящ размера на
непогасените към датата на подписването му суми; чл. 2; Чл. 2.2.; чл. 4.
Посочените
клаузи от договора, според тях, са неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП,
тъй като не са индивидуално договорени.
Твърдят,
че не са уведомявани за промяна на лихвения процент и погасителния план. Не са
подписвали и получавали нов погасителен план от Банката.
Правят
възражение за изтекла погасителна давност.
Считат
за изцяло неоснователно искането за присъждане на законна лихва върху всяка от претендираните суми.
Представили
са писмени доказателства, поискали са назначаване на експертиза.
В
хода по същество молят съда да отхвърли иска изцяло с разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 06.11.2007 г. между „Р./БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД, като кредитодател, от една страна, и кредитополучателя
А.В.М. и солидарния длъжник С.В.М., е сключен договор за кредит, допълнен и изменен
с Анекс № 1 от 23.09.2009 г. и Анекс № 2 от 25.11.2010 г., за сумата 97 514.73 лв.
с краен срок на издължаване 05.01.2033 г.
В Анекс 1/23.09.2009 г. към Договора
страните приемат:
-
по-детайлна дефиниция на „Стойност на банковия ресурс”.
- промяна на лихвения процент, като в
дефиницията е посочено, че стойността на СБР към датата на сключване на Анекс 1
е 8,00 % или обща стойност 14,25 %;
- Банката се задължава за информира
Кредитополучателя за промана на СБР чрез публикация в своя интернет сайт, на
видимо място в офисите си или по друг подходящ начин;
- размера и структурата на дълга на
Кредитополучателя към 23.09.2009 г.
- Формиране на нова главница със
сумиране на главница и просрочена главница – общо в размер на 91 603,53 лева;
- договарят се за гратисен период в
рамките на 6 месеца, през който
кредитополучателят ще заплаща само лихва;
- променя се крайния срок на
погасяване на кредита от 05.11.2032 г. на 05.01.2033 г., като с последните две
вноски Кредитополучателят ще изплати начислената и просрочена лихва преди
датата на сключване на Анекс 1.
В Анекс 2/25.11.2010 г. към Договора
страните приемат:
-
като Поръчител по Договора се
присъединява Т.Д.М. с ЕГН **********;
-
размера и структурата на дълга към
25.11.2010 г.;
-
формиране на нова главница със
сумиране на всички компоненти от структурата на дълга като главница, просрочена
главница, просрочена лихва, отложена лихва, съгласно Анекс 1, редовна лихва от
предходна падежна дата до датата на Анекс 2, наказателна лихва в рамер на 97
514,73 лева.
-
Деветмесечен гратисен период, през
който Кредитополучателят ще заплаща главница в размер на 500,00 лева. Лихвата
се начислява върху остатъка от главницата, но не се плаща. Така натрупаната лихва в размер на 9
436,15 лева се капитализира и формира
нова главница след изтичане на гратисния период, в размер на 102 450,88 лева;
-
Промяна в погасителния план от такъв
с равни месечни вноски (анюитетни вноски) към погасителен план с равни вноски
по главница и лихва, изчислена на база
остатък по главница.
-
Приемат начислената комисионна за
управление към 05.12.2010 г. да бъде платена на четири вноски, заедно с месечни
вноски за периода от 05.12.2010 г. до /05.04.2010 г
посочено в Анекс 2 чл. 3.6/.
По делото не се спори, че кредитополучателят е усвоил отпуснатата
по кредита сума на 27.06.2008 г.
За
обезпечаване на всички вземания по Договора за банков кредит, в полза на Банката
е учредена договорна ипотека върху следния недвижим имот, собственост на С.В.М.:
апартамент № 115, находящ се в София, ж.к „*******,
съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим на нотариус
Нина Василева, с район на действие - СРС.
В
чл. 2 от Анекс № 2 към договора страните са договорили възнаградителна
договорна /редовна/ годишна лихва в размер на СБР /Стойност на банковия ресурс,
определен от банката/ за BGN + 6.25
пункта надбавка годишно, а в чл. 4. от същия Анекс са определили размера на
обезщетението за забава при погасяване на главницата по кредита, като
наказателна лихва, която представлява договорената лихва, увеличена с
наказателна надбавка в размер 10 пункта годишно, изчислявана на годишна база
върху цялата усвоена и непогасена главница за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавените задължения.
В
чл. 3 от Анекс № 2 е уговорен начинът на плащане, като, съгласно чл. 3.2. през
първите 9 месеца, считано от датата на подписването му, е договорен гратисен период от страна на кредитополучателя, олидарния длъжник и поръчителя за лихвата, начислена върху
непогасената част от сумата по чл. 1.1. от Анекс № 2,
която е следвало да бъде добавена след погасяване на първите 9 (девет) месечни
вноски по чл. 3.1. от Договора. Уговорено е в чл. 3.1. от Анекс № 2 през първите
9 месеца, считано от датата на подписване на Анекс № 2, да се извършва
погасяване по следния начин: 9 равни месечни вноски по главницата, всяка от 500
лв., дължими на 5-то число на съответния месец, за периода 05.12.2010 г. -
05.08.2011 г., включително. В чл. 3.3. от Анекс № 2
страните са се споразумели, че сумата от 102 450.88 лева, след погасяване на
първите 9 месечни вноски по чл. 3.1., ще бъде погасена от длъжниците
на 257 равни месечни вноски по главницата, всяка от 398.64 лв., дължими на 5-то
число на съответния месец, за периода 05.12.2010 г. - 05.08.2011 г. включително,
съгласно Погасителния план към Анекс № 2.
В
чл. 4.54 от Договора е уговорена и ежегодна комисиона за управление в размер на
0.5 годишно върху размера на непогасената част от главницата платима на Банката
всяка година на 05 декември.
Ищецът, констатирайки наличие на неизпълнение на задълженията по кредита
от страна на кредитополучателя, съдлъжника и поръчителя, и на основание чл. 10.2
от Договора за кредит, с предявяване на исковата молба е обявил кредита за
предсрочно изискуем за цялата сума.
Доказа се, че съдлъжницата Светла Насилева М. е починала и понастоящем
неин наследник е брат й – ответникът В.В.М..
По искане на двете страни по делото бе
назначена съдебно – счетоводна експертиза
със следните задачи:
А/
Задачи, поставени от ищеца:
1/
Преведени ли са на кредитополучателя А.М. суми по отпуснатия кредит с процесния Договор за банков кредит от 06.11.2007 г.
2/
Какъв е размерът на непогасените задължения на длъжника А.М., В.В.М. – наследник на съдлъжника С.В.М./
и поръчителя Т.Д.М. по Договора за
банков кредит и последващите Анекси, в т.ч. общ
размер на вземанията към датата на подаване на исковата молба и към датата на
изготвяне на заключението и разделени на:
а)
Усвоена и непогасена главница, в това число:
- редовна изискуема главница;
-
предсрочно изискуема главница;
б)
Начислена редовна лихва;
в)
Начислена наказателна лихва (неустойка)?
За
всяко едно от задълженията - какъв е размерът му за последните 6 месеца от
последния падеж, а именно за период от 05.04.2018 г. до 05.09.2018 г.?
3/
Върху какви главници са определени заявените в исковата молба редовна /възнаградителна/ лихва /спрямо кредитополучателя и спрямо
поръчителя/, за какви периоди са се начислявали същите лихви и с какъв лихвен
процент?
4/
Върху какви главници са определени заявените в исковата молба наказателни лихви
/неустойка/ /спрямо кредитополучателя и спрямо поръчителя/, за какви периоди са
се начислявали същите лихви и с какъв лихвен процент?
5/ Върху какви главници е определена заявената
в исковата молба комисионна за управление, за какви периоди се е начислявала и
с какъв лихвен процент?
6/
Настъпили ли са след сключване на процесния договор
за банков кредит от 06.11.2007 г. промени в икономическата ситуация и в
пазарните условия, които са извън контрола на банката, и, по – конкретно,
промени в лихвения процент на финансовия пазар на междубанкови депозити за евро по котировка „предлага” /индекс Юрибор/, които влияят
върху стойността на банковия ресурс за евро /СБР/, както е дефиниран в процесния договор за кредит? Какъв е бил трендът на промяна на индекса Юрибор
като средна величина от котировките на депозитите за евро, предлагани на
българския междубанков пазар през съответните периоди от срока на действие на
договора, през които са правени увеличения на банката в лихвения процент по процесния кредит?
7/
Имало ли е промени през съответните периоди от срока на действие на договора и
анексите към него, през които са правени увеличения от банката в лихвения
процент по процесния кредит, в законоустановените
разходи на банката, свързани с осигуряване на финансов ресурс, каквито са
минималните задължителни резерви и размера на отчисленията, които банката е
правила през съответния период за Фонда за гарантиране на влоговете, какви са
промените и как се отразяват на СБР?
8/
На кои дати след сключване на договора са правени увеличения в СБР от банката,
обусловени ли са съответните увеличения от повишаване през съответния
период на лихвения процент на финансовия
пазар по междубанкови депозити за евро по котировки „предлага”/промени в
индекса Юрибор/ и/или от промени в размера на законоустановените разходи на банката, които влияят на
стойността на осигурявания ресурс?
9/
Вещото лице да провери и посочи колко и какви промени е имало в СБР на банката
за евро през процесния период от датата на сключване
на договора за банков кредит и анексите към него и да отговори на въпроса изчисляван ли е СБР съобразно дефиницията му
по чл. 4.1 от Договора за кредит при промените му през периода от 06.11.2007 г.
до 25.11.2010 г. - датата на Анекс № 2, и съобразно измененията във факторите,
заложени в тази дефиниция? Като вещото лице посочи имало ли е промени и какви в
съответните периоди в един или повече от пазарните фактори, уговорени като
основания за промени в СБР, в каква насока са били тези промени, как са се
отразили на лихвените проценти, при които банката се е снабдявана с ресурс в
евро през съответните периоди, респ. за разходите на банката по управление на
падежната структура на активите и пасивите й, вкл. законоустановените й разходи, свързани с ресурса?
10/
Вещото лице да провери и посочи какви са били лихвените проценти през процесния период, при които е начислявана договорената
лихва по кредита, формирани ли са те в съответствие с уговореното /действащия
СБР на банката за евро през съответния период плюс съответната надбавка/, както
и правилно и коректно ли е начислявана от банката договорената лихва по процесния кредит?
11/
Как е изчислен при всяка една промяна лихвения процент по процесния
кредит и - конкретно - повишавана ли е уговорената надбавка или промените в
лихвения процент са обусловени само от промени в СБР на банката за евро?
Б/
Задачи, поставени от ответника:
1. Какви
компоненти включва Стойността на банковия ресурс /СБР/, така както е
посочен в чл. 4.1 от процесния
договор за кредит?
2. Отговаря
ли понятието за СБР на индекса СОФИБОР? Ако отговора е отрицателен, то да даде
заключение на кои индекси съответства?
3. Въз
основа на горния отговор да даде заключение за стойността на този индекс от
датата на подписване на договора до 02.10.2018 г. - датата на подаване на
исковата молба, станала повод за образуване на настоящото дело?
4.
Въз основа на предходните отговори в табличен вид да даде заключение какъв
следва да е размерът на месечната вноска (съответно на лихвата) на база
компонентите включени в СБР за периода от подписване на договора до 02.08.2018
година?
5. Каква е
разликата между сумите, получени в предходния отговор и заплатените от ответниците такива към датата на сключване на Анекс 1,
Анекс 2 и датата на подаване на исковата молба? Да даде заключение сумарно и по
месеци.
6. Ако тази
сума се отнесе към главницата по кредита, какъв би бил размерът ѝ
към датата на подаване на исковата молба?
7. Вещото лице
да даде определение на понятието „пазарни условия“ и да посочи кой определя
движението на този показател?
8. Обективен
критерий ли е понятието „пазарни условия“ и може ли да бъде изчислен?
9. Как влияят
пазарните условия върху страните по процесния договор
и еднакво ли влияят на тях?
10. Какви
наказателни лихви са начислявани от банката за периода от подписване на
договора до датата на подаване на исковата молба? Вещото лице да изчисли
наказателната лихва съгласно чл. 1, т. 1 от Постановление № 100/29.5.2012 година за определяне размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута? Каква е разликата
между тях и начисляваните от банката?
11. Какъв е
размерът на договорната лихва за периода 05.09.2018 г. - 01.10.2018 г.,
начислена при лихвен процент 11,25 %?
12. Какъв е
размерът на наказателната лихва за периода 05.08.2018 г. – 01.10.2018 г.,
изчислена съгласно чл. 1, т. 1 от Постановление №100/29.05.2012 г.?
13. Какъв е размерът на комисионата за управление, съгласно чл. 4.5 от
договора съобразно главницата, намалена със сумите, които са надплатени под
формата на лихви?
Вещото лице е установило, че на
14.11.2007 г. по сметката на кредитополучателя е постъпила сума в размер на 92
553,30 лв. с основание „465239 заем до 05NOV32”. Постъпилата сума отговаря на
сумата, записана в чл. 1, а номерът на сметката - на този в чл. 3 на процесния договор. Сумата е използвана от титуляра на сметката, като са извършвани преводи, теглени
са суми в брой и са удържани такси.
Размерът на усвоената главница се
формира съгласно чл.1 от Договор за кредит от 06.11.2007 г. (цитиран в отговор
на задача 1), чл. 2 и чл. 7 от Анекс № 1 към процесния
договор и от чл.1 и чл.3.2 от Анекс № 2 към процесния
договор, като общият размер на усвоената главница е 108 088,02 лв. Общо
погасената сума по главница от направени вноски е в размер 14 852,48 лв.,
като остатъкът от главницата след приспадане
на отнесени в просрочие и погасени вноски към
05.09.2018 г. е в размер 68 289,35 лв. Общо отнесената в просрочие
и погасената по давност главница от 05.12.2007 г. до 05.07.2015 г. възлиза на
9 797,87 лв. Общо отнесената в просрочие
главница за периода от 05.08.2015 до 05.03.2018 г., е 12 756,48 лв. Сумата
от редовно падежирала и неплатена главница за периода
от 05.04.2018 г. до 05.09.2018 г., в размер на 2 391,84 лв.
По – нататъкв
в експертизата вещото лице се е позовало на нормата на чл. 4.1 от процесния Договор, в която е уговорено, че
кредитополучателят дължи възнаградителна лихва в
размер 11,25 % за целия срок на
кредита и представлява СБР за лева /Стойност на банковия
ресурс, определен от Банката/ + надбавка от 6,25 пункта годишно.
Стойност на банковия ресурс –
„Лихвения процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по
котировка „предлага” плюс законоустановените разходи
на Банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на
влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции” на Банката”.
В подписания Анекс 1/23.09.2009 г. към
Договора за банков кредит от 06.11.2007 г. страните са уточнили начина на
формиране на СБР, размера на лихвата към датата и начина на начисляване, а
именно: СБР към датата на подписване на настоящия договор е в размер на 8 %
(осем процента).Лихвата по чл. 4 се начислява от датата на подписване на Анекс
№ 1, на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в
месеца и 360 дни в годината /вкл. първия и без последния ден от този период/”.
Според експерта, общо начислената и
просрочена лихва за периода от 05.10.2015 г. до 04.03.2018 г. е в размер 24 787,38 лв., а за
периода от 05.04.2018 до 04.09.2018 г.,- 4 494,66, лв., начислената редовна
лихва за периода от 05.09.2018 г. до 02.10.2018 г. /датата на завеждане на
исковата молба/ е 660,70 лв.
Съгласно чл. 4.6 от Договор за банков
кредит от 06.11.2007 г., променен с чл. 10 на Анекс 1/23.09.2009 г. и чл. 4 от
Анекс 2/25.11.2010 г., Банката начислява наказателната лихва, като, според „л.
4.6. от Договора за кредит, при забава на плащане на дължими суми по кредита, кредитополучателят
дължи на Банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към Лихвата в
размер на 12 пункта годишно. Наказателната лихва представлява договорената
лихва, увеличена с наказателна надбавка, начислявана на годишна база върху
цялата усвоена и непогасена главница за времето на забавата до окончателното
изплащане на забавените задължения. Според чл. 10 на Анекс 1 чл. 4 на Анекс 2, при забава на плащане на дължими
суми се дължи обезщетение за забава-наказателна надбавка към лихвата в размер
на 10 пункта годишно. Общият размер на начислената наказателна лихва за периода
от 05.08.2015 г. г. до 02.10.2018 г., е 2 474,67 лв. Тя представлява сбор от общо начислена наказателна лихва за периода от
05.08.2015 г. до 04.04.2018г.,
в размер 2 405,68 лв. и наказателната лихва за
периода от 05.04.2018 г. До 02.10.2018 г., в размер 68,99 лв.
Вещото лице е изчислило и дължимата и
непогасена по давност комисионна за управление, която е в размер 1 155,89
лв. и представлява сбор от начислените комисионни на 05.12.2015 г. - 409,22 лв.,
на 05.12.2016 г. - 385,30 лв. и на 05.12.2017г. - 361,38 лв..
По – нататък в заключението си вещото
лице е дало в обобщен вид непогасените задължения на ответниците
към датата на подаване на исковата молба, като, за яснота, са показани в приложената по
– долу таблица.
|
Период |
Компоненти |
Общо дължима главница в
BGN |
||
|
От |
До |
108 088.02 |
||
|
14.11.2007 |
05.07.2015 |
Погасени вноски по главница |
14 852.48 |
|
|
14.11.2007 |
05.07.2015 |
Погасени вноски по главница по давност |
9 797.87 |
|
|
|
|
Остатък по главница към 05.07.2015г. |
83 437.67 |
|
|
В това число: |
||||
|
05.08.2015 |
05.03.2018 |
Вноски по главница отнесени в просрочие от
05.08.2015 г. до 05.03.2018 г. (
Непогасени задължения само от Кредитополучателя) |
12 756.48 |
|
|
|
05.03.2018 г. |
Предсрочно изискуема главница (Непогасено солидарно задължение) |
70 681.19 |
|
|
|
|
Остатък по главница |
погасена главница |
Дължима главница (Солидарна отговорност) в BGN |
|
|
05.03.2018 |
70 681.19 |
0.00 |
70 681.19 |
|
|
|
в т.ч. |
|
|
|
05.04.2018 |
05.09.2018 |
Вноски по главница отнесени в просрочие от
05.04.2018 г. до 05.09.2018 г. |
2 391.84 |
|
|
|
05.09.2018 |
Предсрочно изискуема главница |
68 289.35 |
|
|
ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА ЛИХВА |
||||
|
период |
Начислена лихва в BGN |
погасена лихва в EUR |
остатък по лихва в BGN |
|
|
От |
до |
|||
|
05.10.2015 |
02.10.2018 |
|
|
29 942,74 |
|
05.10.2015 |
04.03.2018 |
24 787.39 |
|
24 787.38 |
|
05.04.2018 |
04.09.2018 |
4 494.66 |
|
4 494.66 |
|
05.09.2018 |
02.10.2018 |
|
|
660.70 |
|
НАКАЗАТЕЛНА ЛИХВА |
||||
|
период |
Начислена лихва в BGN |
погасена лихва в EUR |
остатък по лихва в BGN |
|
|
От |
до |
|||
|
05.08.2015 |
02.10.2018 |
|
|
2 474.67 |
|
05.08.2015 |
04.03.2018 |
2 405.68 |
|
2 405.68 |
|
05.04.2018 |
02.10.2018 |
68.99 |
|
68.99 |
|
КОМИСИОННА ЗА УПРАВЛЕНИЕ |
||||
|
период |
Начислена лихва в BGN |
погасена лихва в BGN |
остатък по лихва в BGN |
|
|
От |
до |
|||
|
05.12.2015 |
05.12.2017 |
1 155.89 |
|
1 155.89 |
От приложената Таблица е видно че общата дължима сума по главница към 05.07.2015 е в размер 83 437,67 лв., представляваща разлика между общо усвоената главница в
размер 108 088,02 лв. минус погасената главница с направени вноски в
размер 14 852,48 лв., минус погасена по давност главница в размер на
9 797,87 лв.
Общата дължима възнаградителна лихва за периода от 05.10.2015 г. до
02.10.2018 г. е в размер 29 942,74 лв., представляваща сума от просрочена
лихва за период от 05.10.2015 г. до 04.03.2018 г. в размер 24 787,38 лв.,
плюс просрочена лихва за период от 05.04.2018 г. до 04.09.2018 г. в размер 4 494,66
лв., плюс редовна лихва за период от 05.9.2018 г. до 02.10.2018 г. в размер на
660,70 лв.
Общата дължима наказателна лихва за период от
05.08.2015 до 02.10.2018 г. е в размер 2 474,67 лв., представляваща сума
от просрочена наказателна лихва за период от 05.08.2015 г. до 04.04.2018 г. в
размер 2 405,68 лв., плюс
просрочена наказателна лихва за периода от 05.08.2015 г. до 02.10.2018 г. в
размер на 68,99 лв.
Общо дължимата комисионна за управление за период от 05.12.2015 г. до 05.12.2017г.
е в размер 1 155,89 лв., представляваща сума от следните
начисления: - към 05.12.2015 г. – 409,22
лв., - към 05.12.2016 г. – 385,30 лв. и - към 05.12.2017 г. – 361,38 лв.
Общият размер на непогасените задължения, за които страните отговарят солидарно, е
75 905,62 лв., представляващ сбор от непогасена главница в размер на
70 681,19 лв., в това число вноски по главница
отнесени в просрочие от 05.04.2018 г. до 05.09.2018
г. в размер на 2 391,84 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на
68 289,33 лв., плюс отнесена в просрочие възнаградителна лихва за период от 05.04.2018 г. до
04.09.2018 г., в размер на 4 494,66 лв., плюс редовна възнаградителна
лихва за период от 05.09.2018 г. до 02.10.2018 г. в размер на 660,78 лв., плюс
наказателна лихва за периода от 05.04.2018 г. до 02.10.2018 г. в размер на 68,99 лв.
Общо непогасената сума, дължима само от Кредитополучателя, е в
размер на 39 949,55 лв., представляваща сбор от дължими вноски по
главница, отнесени в просрочие, за период от
05.08.2015 г. до 05.03.2018 г. в размер на 12 756,48 лв., плюс дължима възнаградителна лихва за период от 05.10.2015 г. до
04.03.2018 г. в размер на 24 787,39 лв., плюс дължима наказателна лихва за
период от 05.08.2015 г. до 04.03.2018 г. в размер на 2 405,68 лв., плюс
непогасени по давност комисионни за управление в размер на 1 155,89 лв.
По нататък вещото лице заявява, че определение
на понятието „Стойност на банковия ресурс” е дадено в чл. 4.1 на процесния договор, който определя размера на възнаградителната лихва, и е уточнено в Анекс № 1 и Анекс №
2 към същия.
Според разпоредбата на Чл.4.1. от
договора, за ползвания Кредит, Кредитополучателят/Съдлъжникът
заплаща на Банката годишна лихва в размер на 11,25 % (единадесет цяло и
двадесет и пет процента) (Лихва) за целия срок на кредита. Лихвата представлява
СБР за лева (Стойност на банковия ресурс, определен от Банката) + 6,25 (шест
цяло и двадесети пет стотни) пункта надбавка годишно.
Стойността на банковия ресурс е „лихвеният
процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка
„предлага” плюс законоустановените разходи на
Банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на
влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции” на Банката”. Съгласно
цитираното определение, компонентите на СБР са:
-
Лихвен процент по междубанкови
депозити за съответните период и валута по котировка „предлага”;
-
Законоустановени
разходи на Банката в т.ч.
Ø Разходи
за поддържане на ЗМР /задължителни минимални резерви/
Поддържането
и размера на ЗМР е определено от Наредба 21/1998 г. на БНБ, която е променяна
периодично. Тя е задължителна за всички банки и клонове на чуждестранни банки
със седалища в България.
Ø Разходи
свързани с Фонда за гарантиране на влоговете.
Разходите
са определени съгласно Закона за гарантиране влоговете в банките.
По – нататък вещото лице уточнява, че
в чл. 1 на Анекс № 1/23.09.2009 г. към процесния
договор за банков кредит е уточнено сдържанаието на
определението и начина на формиране на СБР, като приемат по-детайлна дефиниция
на „Стойност на банковия ресурс”, по смисъла на чл. 4 от Договора за кредит и
чл. 4 от настоящия Анекс №1, а именно: Стойност на банкови ресурс – „Лихвения
процент за съответната валута, при която Банката осигурява ресурс за
финансиране на клиенти, увеличен с разходите по управление на падежната
структура на активите и пасивите на Банката и други законоустановени
разходи.”
СБР към датата на подписване на
настоящия договор е в размер на 8 %(осем процента).
Съгласно чл.1.1. стойността
на банковия ресурс се определя от Комитета по управление на активите и пасивите
(ÀLKO) на Банката
и може ежемесечно да бъде преразглеждан при условията на чл.1.2.
Според чл.1.2. При промяна на пазарните условия,
представляващи изменения в една или повече от посочените по-долу условия, които
в своята съвкупност влияят върху стойността на банковия ресурс Банката може
едностранно да променя лихвата в частта СБР (дефиниция по-горе), а именно:
1/ Изменение
с минимум 5 % за месец на стойностите на средните годишни лихвени нива на
привлечените срочни депозити на нефинансови предприятия и домакинства,
обявявани в статистиката на Централната банка, или изменение с минимум 9 %
кумулативно за три месеца;
2/ Изменение с минимум 5 % за месец на основния
пазарен измерител за кредитен риск на Република България (понастоящем Credit Default Swap/CDS) за период
между една и пет години;
3/ Промяна в кредитния рейтинг на Република България
според някоя от основните рейтингови агенции (S&P, Moody”s,Fitch и др.);
4/ Изменение с минимум 1 % за месец на общоприетите
индекси на паричните пазари за съответната валута (SOFIBOR, EUROBOR, LIBOR и др.);
5/ Промяна в нормативната база и/или регулациите на
Централната банка, засягащи функционирането на банките и изискванията към тях,
в това число и въвеждането на рестрикции;
6/ Промяна в падежната структура на пасивите спрямо
падежната структура на активите, влияеща върху разходите на Банката за
управлението им.
Експертизата прави заключение, че понятието СБР не
отговаря на индекса СОФИБОР. То не съответства еднозначно на определени
индекси. Стойността на СБР се определя на база съвкупна оценка на посочените в
чл. 1.2. на Анекс №1 условия.
Пред вид на това, че стойността на банковия ресурс се
определя на база комплексна оценка на посочените в отговора на първи въпрос
компоненти, експертизата не може да даде отговор на кой индекс съответства
стойността на банковия ресурс и да посочи изменението на този индекс за период
до 02.10.2018 г. За определяна на СБР Банката не използва точно определена
формула, с която да се определят тежестите на отделните компоненти за
формирането на стойността на банковия ресурс.
Размерът на месечната вноска зависи от
размер на главница, срок на погасяване на дълга и действащ лихвен процент.
В приложената по – долу Таблица експертът
е показал размера на анюитетна месечна вноска при
промяна на лихвения процент, посочен в Таблица 12 вследствие на промяната на
СБР с решения на ALKO.
|
№ по ред |
Дата на протокол на ALCO |
В сила от |
СБР в дог./анекс |
Надбавка |
Общо |
Главница в лева |
Брой вноски до падеж |
Месечна вноска, лева |
|
|
1 |
14.08.2007 |
17.08.2007 |
5.00 % |
6.25 % |
11.25 % |
92 553.30 |
300 |
923.90 |
|
|
2 |
21.01.2008 |
04.02.2008 |
6.25 % |
6.25 % |
12.50 % |
92 440.34 |
298 |
1 043.51 |
|
|
3 |
18.07.2008 |
23.07.2008 |
7.00 % |
6.25 % |
13.25 % |
92 180.97 |
292 |
1 060.79 |
|
|
4 |
28.10.2008 |
29.10.2008 |
8.00 % |
6.25 % |
14.25 % |
92 050.67 |
289 |
1 130.39 |
|
|
5 |
08.12.2010 |
17.01.2011 |
7.50 % |
6.25 % |
13.75 % |
91 442.38 |
274 |
1 096.09 |
|
|
6 |
24.08.2012 |
17.09.2012 |
6.65 % |
6.25 % |
12.90 % |
90 363.26 |
254 |
1 040.21 |
Не
може да определи СБР на „Райфайзанбанк (България)”
АД, поради липса на формула или алгоритъм за определяне на тежестта на
отделните компоненти, използвани от Банката, като вместо това са представени в
табличен вид приетите от ALKO промени на СБР и формирането на съответните
лихвени проценти.
Към
датата на подписване на Анекс № 1 сумата 1 506,62 лв. е недовнесена и
представлява разлика между дължимата сума към 23.09.2019 г. – датата на
подписвате на Анекс № 1, при месечни вноски по кредита в размер 22 215,22
лв. и общата сума на направените вноски от 20 708,60 лв.
Към
датата на подписване на Анекс № 2 сумата 4 372,08 лв. е недовнесена и
представлява разлика между дължимата сума към 23.09.2019 г. – датата на
подписвате на Анекс № 1, при месечни вноски по кредита в размер 38 040,68
лв. и общата сума на направените вноски от 33 668,60 лв.
Общата
дължима сума към 05.09.2018 г.- падежна дата, предхождаща датата на завеждане
на исковата молба, е в размер 135 849,28 лв. и представлява сбор от 73
575,38 лв. – дължима сума до 05.09.2013 г. и 62 273,91 лв. - дължима сума
от 05.10.2013 г. до 05.09.2018 г.
Направените
вноски до 21.12.2013 г. са в размер на 74 920,85 лв.
Недостатъчна
е сума за покриване на дълга в размер 60 928,43 лв,
представляваща разлика между дължимата сума към 05.09.2018 г. в размер 135 849,28
лв. и общо направената вноска в размер на 74 920,85 лв.
Към
датите на сключване на Анекс № 1, Анекс № 2 и към датата на завеждане на
исковата молба Кредитополучателят няма надвнесени суми.
По
– нататък от експертизата е дадена дефиниция на понятието „пазарни условия“ и е
посочено кой определя движението на този показател.
Изхождайки
от етимилогията на думите, в понятието „пазарни
условия” експертизата дава следното определение: „Пазарни условия” са условия,
при които продавачи и купувачи разменят стоки, услуги или пари на място наречено пазар, реален
или виртуален.
Размяната
на пари
се извършва на така наречени финансови пазари.
Финансов
пазар е пазар, на който се търгуват финансови инструменти на национално и
глобално ниво. Модерните финансови пазари се разшириха експоненциално
през последните няколко десетилетия и сега предлагат много видове финансови
инструменти.
Най-важните от тях:
·
Форекс (познат също като Foreign
Exchange или валутен пазар);
·
Капиталови пазари - като акции на компании и облигации;
·
Пазари на деривати - като CFD-та
(познати също като договори за разлика);
·
Пазари на суровини- включват търговия
на злато, сребро, петрол и т.н.;
·
Пазар на криптовалути
- включва Биткойн,
Етериум и други Алткоини;
·
Ипотечни пазари - предлагат дългосрочни заеми;
·
Застрахователни пазари - трансферират риска към
премия.
Основни
фактори, които влияят на валутния пазар - форекс
пазара са:
Фактор 1 – Данни за
заетостта
Фактор 2 – Лихвени проценти
Това винаги е основен фокус на валутния пазар. Тъй
като централните банки възлагат паричната политика и предлагане, те са
основният фокус на инвеститорите и на различните участници на пазара.
Фактор 3 – Инфлация
Фактор 4 – Брутен вътрешен
продукт
Фактор 5 – Продажби на
дребно
Фактор 6 – Стоки за
дълготрайна употреба
Фактор 7 – Търговия и
капиталови потоци
Фактор 8 – Макроикономически
и геополитически събития
Движението на
тези показатели-фактори се определя от участниците на пазара – продавачи и
купувачи.
Понятието
„пазарни условия” е обективен критерии, който не може да бъде изчислен
еднозначно. Не съществува формула, която да определи точно тежестта на
отделните фактори. Винаги оценката на пазарните условия се базира на
комплексен, кумулативен анализ на различните
фактори.
В
рамките на пазарни условия Банката се явява продавач на стоката пари, а
Кредитополучателя се явява купувач. Те си разменят стоката пари на пазарна
стойност.
Пазарната стойност е оценената
сума, срещу която даден актив или пасив може да смени собственика си към датата
на оценката чрез сделка при пазарни условия между желаещ купувач , в процесния договор е Кредитополучателя и желаещ продавач – в процесния договор е Кредитора, след подходящ маркетинг, при което всяка
от страните е действала информирано, благоразумно и без принуда.
Понятието за „стойност“ ясно трябва да се различава от
понятията за „цена“ и „себестойност“.
·
Цена
е сумата, която се иска, предлага или заплаща за даден актив. Това е
фактическата сума на състояла се сделка. Цената при кредитни сделки е сумарна
величина, сбор от лихви, такси и комисионни които кредитора предлага, а
кредитополучателя заплаща за стоката „пари”.
·
Себестойност
е сумата, необходима за придобиване или създаване на актив.
Себестойността на стоката „пари” се определя от
разходите, които Кредиторът е направил за придобиването или създаването. Цената
е свързана със себестойността, тъй като цената, платена за даден актив,
представлява себестойността на този актив за купувача. Себестойността на
определен актив е основата за формиране на цената.
В процесния договор
себестойността на стоката „пари” е заложена от кредитора в понятието СБР.
Поради
спецификата на кредитната сделка, цената
се заплаща за дълъг период от време, което предполага и нейната промяна в
зависимост от промяната на пазарните условия. Начинът на промяна на цената се
договаря в условията на договора.
Промяната
на пазарните условия оказват влияние върху себестойността на стоката „пари” за
кредитора и за кредитополучателя.
Оценката
за размера на влияние на промяната на пазарните условия върху продавача и
купувача не може да бъде еднозначна.
В хода на делото съдът прие по искане
на ответника и допълнително заключение на вещото лице, според което общо капитализираните лихви по кредита са
в размер 14 804,22 лв. и са сбор от капитализирани лихви на основание чл.
1.1. от Анекс № 2 в размер 6 145,20 лв. и
капитализирани лихви на основание чл.3.2. от Анекс № 2 в размер 8 645,02
лв.
Към датата на последна вноска дължимата договорна
лихва, изчислена при първоначално договорени условия, е в размер 61 330,82
лв. Погасената договорна лихва е в същия размер и представляваща сбор от
погасена на падежна дата договорна лихва в размер 23 599,96 лв. и погасена
просрочена договорна лихва в размер 37 730,86 лв.
На База на това експертът заявява, че ответниците не дължат договорна лихва при изчисляване на
задълженията съгласно първоначално договорени условия, съпоставени с направени
вноски.
За периода от датата на усвояване на кредита до датата
на подписване на Анекс № 1 – 23.09.2009 г. се установява, че към
05.09.2009 г. (падежна дата, предхождаща датата на сключване на Анекс № 1 –
23.09.2009 г.) надвнесената сума над първоначално договорената лихва, посочена
в договора е 183,81 лв. при изчисляване на
задълженията по кредита съгласно първоначално договорени лихвени условия, без
погасяване на наказателна лихва за забава.
Вещото лице, отново по искане на ответната страна, е
изготвило погасителен план по кредита от датата на неговото усвояване до
последното плащане на кредитополучателите при следните параметри: първоначално
договорена лихва, без капитализиране на лихви, ако такива се установят, без
начислени наказателни лихви, ако такива се установят. Ответникът е поискал също
този погасителен план да се съпостави с реално платените по кредита суми от
кредитополучателя, като, ако се установява разлика относно начисленото и
платеното, тя да бъде дадена общо и по месечно.
Погасителният план по условието на задачата е
изготвен относно: Размер на кредита
92 553,30 лева, съгласно чл. 1 от договора, Лихвен процент за целия период
на кредита – 11,250 % - договорена лихва, съгласно чл.4.1. от договора за
кредит, Брой на месечни вноски – 300, на основание чл. 5.1. от договора. Капитализация
на просрочени лихви не е извършена.
Относно
реално платените от ответниците суми е констатирано,
че направените вноски за погасяване на задълженията по кредита са следните: общо
направени вноски - 74 257,25 лв., а за погасяване на задълженията по
кредита е използвана сума в общ размер 74 920,85 лв., следователно налице е разлика
от 663,60 лв.
Установено
е, че първото погасяване на задълженията по кредита /вноска в размер на 663,60
лв./ е извършено на 05.12.2007 г. от остатък
по разплащателна сметка от усвоена сума по кредита.
По
– нататък е извършено поставяне на реално платени суми с погасителен план, като
е установено, че към датата на последната вноска – 21.12.2013 г., по кредита са внесени суми в
общ размер 74 920,85 лв., с които са погасени задължения в размер на
69 870,05 лв. в т.ч.:
-
23 599,96 лв. – възнаградителна лихва на падежна дата;
-
2 014,29 лв. – главница на падежна
дата;
-
1 333,62 лв. – комисионни на
падежна дата;
-
37 730,86 лв. – възнаградителна лихва, отнесена в просрочие;
-
3 839,56 лв. – главница, отнесена
в просрочие;
-
1 351,77 лв. – комисионни,
отнесени в просрочие.
От
внесената сума към 21.12.2013 г. има остатък от 5 050,80 лв.,
представляващ надвнесена сума.
ИЗложеното се доказва
от приетите по делото и неспорени писмени
доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото доказателства не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По
настоящото дело е предявен иск с правно с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ за заплащане на следните суми:
по Договор за банков кредит от 06.11.2007
г., допълнен и изменен с Анекс № 1 от
23.09.2009 г. и Анекс № 2 от 25.11.2010 г.: 1/срещу тримата ответници
солидарно на: главница в размер на 70 681.19 лв., от които редовно падежирала главница, формирана от неплатени вноски с падежи
05.04.2018 г. - 05.09.2018 г. - 2 391.84 лв., и предсрочно изискуема главница в
размер на 68 289.35 лв. от 02.10.2018 г.; - просрочена
редовна лихва върху падежирала главница в размер
4 494.66 лева, начислена за периода 05.04.2018 г. - 05.09.2018 г. включително,
- редовна
лихва върху предсрочно изискуема главница в размер 660.70 лв., начислена за
периода 05.09.2018 г. - 01.10.2018 г. включително, - наказателна лихва върху просрочени главници в размер на 68.99 лв.,
начислена за периода 05.04.2018 г. - 01.10.2018 г. включително, ведно със
законната лихва върху всяко отделно претендирано
вземане, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане, 2/ срещу ответниците
А.В.М. и В.В.М. солидарно за следните суми: - редовно падежирала
главница, формирана от неплатени вноски с падежи 05.08.2015 г. - 05.09.2018
г. - 12 661.93 лв., - просрочена редовна
лихва в размер 24 787.38 лв., начислена за периода 05.10.2015 г. -
05.09.201 8 г. вкл., - наказателна лихва
върху падежирала главница в размер 2 376.89 лв.,
начислена за периода 05.08.2015 г. - 01.10.2018 г., - комисионна за управление в размер 1 155.89 лв. за периода 05.12.2014 г. - 04.12.2017 г. включително, ведно
със законната лихва върху всяко отделно претендирано
вземане, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.
Според чл. 430 ТЗ, с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата, съобразно
уговореното, и да я върне след изтичане на срока, при съответната лихва, според
ал.2, договорена с банката.
Съгласно
чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните трябва да докаже
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, а
на пълно доказване в гражданското съдопроизводство подлежат положителните
факти, поради което ищецът следва да докаже в процеса, че ответникът му дължи
на правно основание процесната сума. Ищецът следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, както и какъв е размерът на дължимото от ответната страна.
В
хода на делото между страните се доказа валидно възникнало облигационно
отношение по сключени Договор за кредит и Договор за поръчителство. Доказа се,
че, в изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по Договора, той е
предоставил на ответника А.М. сумата по кредита, която е изцяло усвоена от
последния, от негова страна до настоящия момент не е налице изпълнение на
договорните му задължения, изразяващи се в редовното погасяване на същия.
Съдът
приема тезата на ищцовата страна, че в настоящия случай
следва да намери приложение нормата на чл. 10.2. от сключения Договор за кредит,
според която Банката може да обяви всички усвоени и непогасени по
договора суми - лихва, евентуално начислена лихва и
комисионна, за предсрочно изискуеми с едностранно
писмено предизвестие, връчено на кредитора, съдлъжника
и поръчителя.
В хода на настоящото производство от
заключението на приетата и неоспорена съдебно – счетоводна експертиза се
установи, че размерът на незаплатеното от ответната страна на ищеца задължение
по договора за кредит възлиза, съответно, на: обща дължима сума по главница към
05.07.2015 г. - 83 437,67 лв., обща дължима възнаградителна лихва за периода от 05.10.2015 г. до 02.10.2018 г. - 29 942,74 лв., обща дължима наказателна лихва за период от 05.08.2015 до 02.10.2018 г.
- 2 474,67 лв. и общо
дължима комисионна за управление
за периода от 05.12.2015 г. до 05.12.2017г. - 1 155,89 лв.
В експертизата е установен и общият
размер на непогасените задължения, за
които страните отговарят солидарно, и той възлиза на 75 905,62 лв. и е
сбор от непогасена главница в размер на 70 681,19
лв., в това число вноски по главница отнесени в просрочие от 05.04.2018 г. до 05.09.2018 г. в размер на
2 391,84 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 68 289,33 лв., плюс отнесена в просрочие възнаградителна лихва
за период от 05.04.2018 г. до 04.09.2018 г., в размер 4 494,66 лв., плюс редовна възнаградителна
лихва за период от 05.09.2018 г. до 02.10.2018 г. в размер 660,78 лв., плюс
наказателна лихва за периода от 05.04.2018 г. до 02.10.2018 г. в размер 68,99 лв.
Общо непогасената сума, дължима от Кредитополучателя и съдлъжника по Договора за кредит, възлиза на 39 949,55 лв., представляваща сбор
от дължими вноски по главница, отнесени в
просрочие, за период от 05.08.2015 г. до 05.03.2018
г. в размер 12 756,48 лв.,
плюс дължима възнаградителна
лихва за периода от 05.10.2015 г. до 04.03.2018 г. в размер на 24 787,39 лв., плюс дължима наказателна лихва за периода от
05.08.2015 г. до 04.03.2018 г. в размер на 2 405,68 лв., плюс непогасени
по давност комисионни за управление в размер на 1 155,89 лв.
От
ответната страна беше оспорена валидността на някои клаузи от договора, като неравноправни
клаузи и съдът дължи произнасяне по тези възражения,
преди да се произнесе относно наличието на дълг и неговия размер.
Ответниците заявяват, че имат качеството на потребители, на които е предоставена
финансова услуга /отпуснат кредит в посочения размер / и спрямо тях е приложима
разпоредбата на чл.143 ЗЗП, даваща легално определение на понятието
„неравноправна клауза" - такава е всяка уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя като във визираната правна норма се дава неизчерпателно изброяване
на различни хипотези на неравноправие.
По специално, ответниците
оспорват клаузите на чл. 11 от процесния
договор за банков кредит, в частност, тези клаузи, въз
основа на които Банката - ищец е обявила кредита за предсрочно изискуем - чл.
11.1. от Договора, чл. 14.1 от Анекс № 1,
чл. 10.1 от Анекс № 2. Според тях посочените клаузи, бидейки неравноправни,
са нищожни, като попадащи в приложното поле на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Оспорват
като неравноправни и следните клаузи: А/ чл.
4.1, чл. 4.2. и чл. 4.6. от Договор за банков кредит от 06.11.2007 г., Б/ от Анекс
№ 1 от 23.9.2009 г.: чл. 1 в
частта, която определя размера на СБР към датата на подписване на договора като
8 %, чл. 1.2., определящ начина на
формиране на СБР; чл. 2, определящ
размера на непогасените към датата на подписването му суми; чл. 10, определящ размера на
наказателната надбавка и В/ от От Анекс №
2 от 25.11.2010 г.: чл. 1, определящ размера на непогасените към датата на
подписването му суми; чл. 2; Чл. 2.2.; чл. 4. Според
тях неравноправност е налице по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като по
смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като тези клаузи не са индивидуално
договорени.
По възраженията за неравноправни
клаузи досежно разпоредбите на на чл.
11 от процесния договор за банков кредит, в частност,
тези клаузи, въз основа на които Банката - ищец е обявила кредита за предсрочно
изискуем - чл. 11.1. от Договора, чл. 14.1 от Анекс № 1, чл. 10.1 от Анекс № 2:
Според нормата на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
Съдът
приема, че не е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
пред вид факта, че ответниците не доказаха
възраженията си за наличие на уговорки в тяхна вреда, които не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а отделно от това,
посочената разпоредба, урежда единствено начина на уведомяване на ответната
страна във връзка с обявяване предсрочната изискуемост на кредита при
определени предпоставки.
С оглед на това, пред вид обстоятелството, че посочените
разпоредби на от Договора за кредит и Анексите към него не са неравноправнаи клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, те
не са нишожни такива, съобразно чл. 146 ЗЗП и съдът
намира възражението на ответника за неоснователно.
По възраженията за наличие на
неравноправни клаузи в Договора за кредит и двата Анекса в частта, касаеща сформирането на лихвите, на СБР, на наказателната
надбавка:
Според ответниците
неравноправност на посочените клаузи е налице по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП,
тъй като по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като тези клаузи не са
индивидуално договорени. В тази връзка те заявяват, че, съгласно чл. 146, ал. 4
ЗЗП, когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от
договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него.
Такова пълно и главно доказване не е проведено от страна на ищеца „Р.Б.” ЕАД.
Съдът приема позоваването от страна на
ответниците на съдебната практика на ВКС, визирана в Решение
№ 146 от 01.11.2017 г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о., по т.д. №
2615/2016г., според която допълнително споразумение, представляващо спогодба и
имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на
кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на
първоначалния договор, е нищожно на основание чл. 366 ЗЗД.
В настоящия случай за
изменение на сключения договор за банков кредит страните са подписали два
анекса, в които едностранно е посочен размер на непогасени, според ищцовото банково дружество, задължения за главница и лихви,
които не подлежат на контрол и промяна от страна на ответниците,
а те са били принудени да се съгласят и да подпишем допълнителните
споразумения. Това е така, защото, съгласно разпоредбата на чл. 366 ЗЗД,
сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори ако страните са се
спогодили относно неговата нищожност. Уговорките, включени в договор с
потребител, които са в негова вреда, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, са неравноправни според нормата на чл. 143 ЗЗП.
Неравноправните клаузи в договорите са изрично обявени от законодателя за
нищожни (чл.146, ал.1 от ЗЗП).
Възможно е при
действието на договор, съдържащ неравноправна клауза, между страните да
възникне спор, за разрешаването на който да се сключи спогодба. В този случай потребителската
защита не би могла да не се приложи само при изричен отказ на потребителя да се
ползва от обявяване на неравноправния характер на договорна клауза в съдебен
спор относно изпълнението на договора. С оглед на това, допълнително
споразумение, в които са установени правата и задълженията на страните,
произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор, биха
представлявали предварителен отказ от потребителската защита, който е
недопустим. Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца
чрез прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването
на спогодба, при която взаимните отстъпки са предопределени от така формирания
размер на дълга, би представлявала спогодба върху непозволен договор по смисъла
на чл. 366 ЗЗД, независимо че основният договор не е обявен са нищожен в
неговата цялост.
Неравноправността,
респ. нищожността, на отделна клауза от договор, сключен с потребител, съгласно
чл. 146 ЗЗП, води до нищожност и на спогодбата, основана на такава клауза, по
смисъла на чл. 366 ЗЗД.
От събраните в хода
на делото писмени доказателства се установи, че посочените разпоредби, касаещи
определяне на лихвените проценти, СБР и наказателните надбавки, както в процесния договор за кредит, така и в анексите към него се
съдържат неравноправни клаузи, тъй като не са индивидуално уговорени и, с оглед
на това, попадат в приложното поле на ЗЗП. Ищцовото
дружество не доказа в хода на процеса, изпълнение изискването на нормата на чл.
146, ал. 4 ЗЗП, според която когато търговецът или доставчикът
твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за
доказването пада върху него.
С оглед на това и, пред вид
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, според което в случай, че
банката не бе увеличавала едностранно и неоснователно възнаградителната
лихва, след плащане от страна на ответниците размерът
на непогасената възнаградителна лихва би бил в
значително по-нисък от претендирания от ищеца такъв, съдът
достига до извода, че, поради заплащане на суми по лихви, включително и
капитализирани такива, в повече от посоченото в погасителния план и липсващи в процесния договор за кредит, ответниците
са погасявали по - малка част от главницата, което е довело и до друг, по –
висок размер на остатъка от главницата по кредита.
Съдът приема, че посочените разпоредби от Договора за кредит, респ.
Анексите към него, представляват уговорка във вреда на кредитополучателя и не
отговарят на изискването за добросъвестност, водейки до значително неравновесие
между правата и задълженията на Банката и кредитополучателя - потребител, тъй като
го задължава при неизпълнение да заплати необосновано висока лихва за просрочеие, редовна лихва, наказателна лихва,
изчислена, върху целия остатък кредита. Пред вид това съдът счита,
че следните текстове:А/ чл.
4.1, чл. 4.2. и чл. 4.6. от Договор за банков кредит от 06.11.2007 г., Б/ от Анекс
№ 1 от 23.9.2009 г.: чл.
1 в частта, която определя размера на СБР към датата на подписване на
договора като 8 %, чл. 1.2.,
определящ начина на формиране на СБР; чл.
2, определящ размера на непогасените към датата на подписването му суми; чл. 10, определящ размера на
наказателната надбавка и В/ от От Анекс №
2 от 25.11.2010 г.: чл. 1, определящ размера на непогасените към датата на
подписването му суми; чл. 2; чл. 2.2.; чл. 4., са неравноправни
клаузи и, като такива, са нищожни.
Пред вид факта, че неправилното изчисление на
дължимите лихви води до заплащане на главница не в договорения размер и във
визираните срокове сериозно влияе на цялостния размер на задължението по
договора за кредит по отношение на тримата ответници
– кредитополучател, поръчител и съдлъжник, съдът
счита предявения иск за неоснователен и недоказан.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан
и счита, че исковата претенция следва да бъде отвхърлена
изцяло за цялата претендирана сума.
С оглед изхода на делото ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответниците сторените по
делото разноски по списък, в размер 4 850 лв., от които 850 лв. депозити за
експертизи и 4 000 лв. адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Р./БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД,
ЕИК *******, София, бул. *******, Експо 2000, чрез Е.Д., иск против А.В.М., ЕГН
**********, В.В.М., ЕГН ********** и Т.Д.М., ЕГН **********
***, с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за
заплащане на следните суми по Договор за банков кредит от 06.11.2007 г., допълнен и изменен с Анекс № 1 от 23.09.2009
г. и Анекс № 2 от 25.11.2010 г.: 1/срещу тримата ответници
солидарно на: главница в размер на 70 681.19 лв., от които редовно падежирала главница, формирана от неплатени вноски с падежи
05.04.2018 г. - 05.09.2018 г. - 2 391.84 лв., и предсрочно изискуема главница в
размер на 68 289.35 лв. от 02.10.2018 г.; - просрочена
редовна лихва върху падежирала главница в размер
4 494.66 лева, начислена за периода 05.04.2018 г. - 05.09.2018 г. включително,
- редовна
лихва върху предсрочно изискуема главница в размер 660.70 лв., начислена за
периода 05.09.2018 г. - 01.10.2018 г. включително, - наказателна лихва върху просрочени главници в размер на 68.99 лв.,
начислена за периода 05.04.2018 г. - 01.10.2018 г. включително, ведно със
законната лихва върху всяко отделно претендирано
вземане, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане, 2/ срещу ответниците
А.В.М. и В.В.М. солидарно за следните суми: - редовно падежирала
главница, формирана от неплатени вноски с падежи 05.08.2015 г. - 05.09.2018
г. - 12 661.93 лв., - просрочена редовна
лихва в размер 24 787.38 лв., начислена за периода 05.10.2015 г. -
05.09.201 8 г. вкл., - наказателна лихва
върху падежирала главница в размер 2 376.89 лв.,
начислена за периода 05.08.2015 г. - 01.10.2018 г., - комисионна за управление в размер 1 155.89 лв. за периода
05.12.2014 г. - 04.12.2017 г.
включително, ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано
вземане, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Р./БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД да заплати на А.В.М., В.В.М. и Т.Д.М. сторените по делото разноски в размер 4
850 лв., от които 850 лв. депозити за експертизи и 4 000 лв. адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: