Решение по дело №351/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юли 2019 г. (в сила от 25 септември 2019 г.)
Съдия: Христо Попов
Дело: 20194120200351
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 222

 

гр. Г. О., 18.07.2019 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Горнооряховският районен съд, девети състав, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ХРИСТО ПОПОВ

 

при секретаря Цветомира Николова и в присъствието на прокурора ………………………, като разгледа докладваното от съдията Попов АНД № 351 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

            Жалбоподателката М.С.В., ЕГН: ********** обжалва Електронен фиш серия К № 1302737, издаден на ОД на МВР – В. Т., с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП ѝ е наложено административно наказание - глоба в размер на 100,00 лв. (сто лева), за това, че е нарушила чл.21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В. моли съда да „обезсили“ така наложеното ѝ административно наказание „глоба“, поради изтекла погасителна давност. Уточнява, че ел. фиш серия К № 1302737 ѝ е бил връчен на 27.03.2019 г. Обжалвала го е пред неговия издател – ОД МВР В. Т., но не е последвал отговор. По този причина е обжалва ел. фиш серия К № 1302737 пред РС –Г. О.. 

            В проведеното по делото съдебно заседание ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА, редовно призована, не се яви, не изпрати и процесуален представител.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-В. Т., редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-Г. О., редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

ОД на МВР – В. Т. е издал Електронен фиш серия К № 1302737, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 100 лева на М.С.В. ***, за това, че на 03.08.2016 г. в 10,53 ч. в ПП I – 4 /С. – В./, км. 153 + 343, общ. Л., в посока към гр. В., при ограничение 60 км/ч. за извън населено място, въведено с ПЗ В – 26 и допълнителна табела Е – 24, заснет със стационарна система тип „MultraRadar SD  580“ и отчетен толеранс от – 3 км/ч., управлява лек автомобил ПЕЖО 407 с рег. № ***** със скорост 88 км/ч. Превишението от 28 км/ч.  е установено и заснето с автоматизирано техническо средство „MultraRadar“ № 00209D33F1A0 и отразено в снимков материал № 874 от 03.08.2016 г., с което е нарушено правилото за движение визирано в чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е регистрирано под номер – S0000496F874.

Преглед на заснетите данни от стационарната система тип “MultraRadar” e извършен на 05.08.2016г. Тогава е констатирано и допуснатото нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.  На същата дата е издаден и обжалвания електронен фиш  серия К № 1302737.

От събраните данни в хода на делото се установи, че процесния електронен фиш е бил връчен на жалбоподателката на 27.03.2019 г. Това е видно от разпечатката на „Преглед на фиш“ (лист 8), от жалбата на М.В. (лист 44) и от разписка от 27.03.2019 г.

От страна на жалбоподателката не е изпращана декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. М.В.  не се възползвала от правото си на възражения по чл.189, ал.6 от ЗДВП. Депозирала е жалба срещу издадения ѝ ЕФ до „Началника“  на ОД МВР – В. Т.. Жалбата е изпратена с писмо, носещо клеймо 29.03.2019 г. (лист 46).  Същата е входирана в ОД на МВР – В. Т. под № 366000-6823/01.04.2019 г. (лист 44). В жалбата си г-жа В.  е поискала от  „Началника“, т.е. от Директора да „обезсили“ така наложеното ѝ административно наказание глоба по фиш К № 1302037/03.08.2016 г. – поради изтекла давност.

На 17.04.2019 г. (датата е посочена от приложения на стр. 32 пощенски плик)  М.В. е изготвила и изпратила до РС – В. Т. жалба. (лист 29) срещу административно наказание „глоба“ по фиш К № 1302737/03.08.2016г. В същата моли съда да обезсили така наложеното ѝ адм. наказание глоба по посочения ЕФ, връчен ѝ на 27.03.2019 г. поради изтекла погасителна давност. Жалбоподателката е уточнила, че ЕФ е обжалван пред издателя му, но в срока по закона последвал „мълчалив отказ“. В РС – В. Т. е било образувано АНД № 768/2019 г. по неговия опис. С протоколно определение № 295 от 08.05.2019 г. съдът е прекратил призводството по АНД № 768/2019 г. по описа на ВТРС. Изпратил е делото на РС – Г. О. по компетентност.    

След получаване на материалите съдържащи се в АНД № 768/2019 г. в ГОРС е образувано АНД № 351/2019 г.

По делото е приобщен като доказателство снимков материал от автоматизирано техническо средство тип TFR1-M № 0556, за което е изготвен снимков материал № 874 от 03.08.2016г. (лист 7), в който е отразена измерена в 10:53:34 ч. скорост от 91 км/ч, при въведено ограничение от 60 км/ч. Констатирано е превишение от 31 км/ч, като е отчетен (изваден) толеранс от минус 3 км/ч и е установено наказуемо превишение – 28 км/ч.  От снимковия материал е видно, че констатираното нарушение е извършено от управляващия л.а. марка „Пежо“ с рег. № СО 3482 ВР. Изготвено е и извлечение от регистъра на МПС (лист 6), съдържащ данни за собствеността на МПС с рег. № СО 3482 ВР. От това извлечение е видно, че собственик на процесното МПС – л.а. марка и модел - „Пежо 407 2,0 Д“ с рег. № **** М.С.В. с ЕГН: ********** ***.

От приетата ведно с писмо с рег. № 11-00-210/10.06.2019 г. на ОПУ В.Търново, схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация  на път I-4 (С. – В. Т. – А.) в участъка от км 153+000 до км 154+000 км, актуална към 03.08.2016 г., посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град В. попада в зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300. С този знак е въведено ограничение на скоростта на ППС от 60 км/ч. От същата схема се

установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила след мястото, на което е била монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези данни съответстват на изображението върху снимката, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер СО 3482 ВР. От друга страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л. 13 – 17 от делото) се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337.

От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.12), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът на жалбоподателката и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение (08.02.2016 г.).

Видно от протокол за проверка № 2 - ИСИ/14.01.2016 г. (л.10), използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на приложените по делото писмени доказателства.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок – ЕФ е връчен на жалбоподателката на 27.03.2019 г. и е обжалван от нея на 29.03.2019г., поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.182, ал. 2, т.3 от ЗДвП водач, който превиши разрешената скорост извън населено място с 21 до 30 км/ч, се наказва с глоба 100 лв. Когато такова нарушение е установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, както и срока, сметката и начините за доброволното ѝ плащане.

Предвид изложеното съдът приема, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба от 100,00 лв.

Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 91 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 88 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.

Съдът приема за правилно решението в конкретния случай да не се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта от 28 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.

 Съдът не е съгласен със становището на жалбоподателката, че е налице давност по отношение на наложеното ѝ, но невлязло в сила административно наказание – „глоба“ в размер на 100,00 лв. Счита същото за неоснователно. Процесното адм. нарушение е допуснато на 03.08.2016г. Обжалвания електронен фиш не е влязъл в сила, поради което и на основание чл.82, ал.2 от ЗАНН приложение следва да намери разпоредбата на чл.81, ал.3 от  НК, към която препраща нормата на чл.11 от ЗАНН, вр. тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по тълк.д.№ 1/2014г. на ОСС от HK на BKC и ОСС от II колегия на BAC. Съгласно посоченият текст от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член и който срок с оглед на наложеното наказание – глоба, е три години, съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК в приложимата редакция на ДВ, бр.26/2010г., в сила от 10.04.2010г. Срокът по чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.5 от НК (ДВ, бр.26/2010г.) следователно е четири години и шест месеца и започва да тече от довършване на деянието – в конкретния случай започва да тече от 03.08.2016г. По тази причина към момента на постановяване на настоящото решение същият не е изтекъл.

По изложените по-горе мотиви съдът приема, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 1302737, издаден от ОД на МВР – В. Т., с който на М.С.В. с ЕГН **********,***,  на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП ѝ е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 100,00 лева /сто лева/, за това, че е нарушила чл.21, ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, като  ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

           

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Т. в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: