№ 23176
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110152809 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Р. Г. срещу „Фератум
България“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 20.07.2017г. между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № *********, съгласно който следвало да му бъде предоставена
сумата от 600лв., подлежаща на връщане на в срок от 6 месеца. Бил посочен годишен
процент на разходите от 49,66%. Съгласно чл. 5 от договора, кредитът трябвало да се
обезпечи с поръчителство, предоставено от „Ferratum bank”, като никъде в договора не
било посочено какъв е размерът на дължимото възнаграждение. След като усвоил
сумата от 600лв., ищецът установил, че освен нея му се начислява и такса за
обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на ответника, в
размер на 300лв.
Ищецът счита, че договорът потребителски кредит е недействителен, тъй като
не е спазена предвидената от закона форма, както и поради противоречие с чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, тъй като не се съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота
как е формиран същия. Отделно, сумата за поръчителство не била включена в него, а
това следвало да бъде направено, тъй като е разход по кредита. С нейното добавяне се
надвишавал максимално допустимия размер по чл. 19 ЗПК. Изтъква, че е налице
заблуждаваща търговска практика, като потребителят е ограничен да прецени
икономическите последици от договора. В условията на евентуалност твърди, че е
нищожна клаузата на чл. 5 от него като неравноправна по чл. 143, т. 9 ЗЗП и
нарушаваща норми от ЗПК.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
прогласен за нищожен сключеният между страните договор за потребителски кредит, а
евентуално клаузата на чл. 5 от него.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Признава, че между страните е сключен посочения
1
по-горе договор за кредит, по силата на който е отпуснат кредит на ищеца от 600лв.
Счита, че договорът отговаря на всички нормативни изисквания, като в него се
съдържа погасителен план, описан е ГПР и същият не надвишава петкратния размер на
законната лихва. Твърди, че дружеството – заемодател и дружеството – поръчител са
два различни правни субекта, които нямат връзка помежду си и разходите по договора
за поръчителство не трябва да са част от разходите по договора за кредит. Излага и
допълнителни съображения за неоснователност на претенциите.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане в условията на евентуалност установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 146 ЗЗП.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за потребителски
кредит с ответника; че клаузата на чл. 5 от договора е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, а в тежест на ответника да
докаже, че договорът за потребителски кредит отговоря на всички императивни
изисквания на закона и включва валидно обвързващи страните договорни клаузи,
включително, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за подробно
описание на годишния процент на разходите в договора, както и всички обстоятелства,
от които произтичат възраженията му.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно, че между страните е
сключен сочения договор за потребителски кредит, както и че сумата от 600лв. е
отпусната на ищеца.
Както се посочи, в тежест на ответната страна е да докаже валидност на
договора за кредит, тоест, че същият отговаря на императивните изисквания по ЗПК и
ЗЗП. В тази насока, именно ответникът има интерес и следва да представи договора за
потребителски кредит, от чието съдържание да се установи, че отговаря на нужните
изисквания, което не е сторено. Ищецът в исковата молба въвежда нарочно
възражение, че договорът за кредит не съдържа начина на изчисляване на ГПР и
липсва яснота как е формиран същия, а е и неточно посочен. Предвид липсата на
представен договор за кредит, не може да се приеме, че същият отговаря на
изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и на всички останали по чл. 10 и 11 от
ЗПК. Тези обстоятелства са достатъчни, за да обосноват извод, че договорът е
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като в тежест на ответната страна е да
установи, че същият отговаря на императивните изисквания на закона, както му е
указано изрично с доклада по чл. 146 ГПК, включително, че не сочи доказателства за
фактите, за които носи тежестта. Същият не е предприел активно процесуално
поведение и не е ангажирал никакви доказателства за установяване на тези факти. Ето
защо, следва да се приеме, че същият не е доказал договорът да отговаря на нужните
изисквания и да включва всички задължителни реквизити по ЗПК. С оглед на това,
предявеният установителен иск за прогласяване недействителността му по чл. 22 ЗПК
се явява основателен.
При този изход на спора - уважаване на главния иск, не е настъпило
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск и съдът не дължи
произнасяне по него.
2
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на присъждане на сторените
разноски, като същият е доказал такива в общ размер от 1850лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Р. Г., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър
Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.
22 ЗПК, че сключеният между страните договор за предоставяне на потребителски
кредит № *********/20.07.2017г. е недействителен.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.
9, офис 20, да заплати на Д. Р. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1850лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3