№ 688
гр. С., 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530100586 по
описа за 2022 година
Предявени са искове с П.вно основание чл. 61 и чл. 86 ЗЗД.
и. Л. твърди в поП.вената си искова молба, че на - г. в -, след - -, починал И., който
оставил, като свой единствен законен наследник, о.. И. бил във - с м. на и.. По време на
престоя му в - в -, и. била негов придружител, защото владеела - по-добре от - си. Бил й
даден достъп, като - на семейството, тъй като нямала родствена връзка с него. След като
починал, от администрацията на - й дали срок от 24 часа да реши как да постъпи с тленните
му останки. Обяснили, че имало два варианта - да пренесат тялото в Б., което струвало 24
000 евро, или да се наП.вела погребална церемония в -. Свързала се с племенника му К., за
да информирал роднините му и евентуално да обсъдели как да действат. Очаквала, че - му Н.
и о., който бил негов - и единствен законен наследник, щели да вземат отношение по
въпроса, което обаче не се случило. Последната воля на И. била да бъдел погребан в Б., но
тъй като тази сума била непосилна за нея, решила тялото му да бъдело кремирано и
тленните му останки да бъдели пренесени до Б. в урна. При така създалата се ситуация се
наложило да организира погребението му и понесе разноските по него. Предприела
уП.влението на работата по погребението му знаейки, че била чужда - на о., в качеството му
на единствен негов законен наследник. Ангажирала погребална агенция -. Наложило се да
заП.ти подробно посочените в исковата й молба разноски общо 3 965.58 евро с ДДС. За
заП.щането им от погребалната агенция й издали фактура № -/05721/- г. Наложило й се да
заП.ти още и разноски за зала за бдение - – 1129.65 евро с ДДС и за зала за церемонии –
203.92 евро с ДДС или общо 1 333.57 евро с ДДС. За заП.щането им, от погребалната
агенция й издали фактура № -/- г. Тъй като трябвало бързо да покрие разноските, а към онзи
момент нямало достатъчно средства по банковата й сметка, се наложило да извърши
1
П.щането чрез тази на - си М.. Междувременно от -, изП.тили покана с оглед събиране на
вземане за данък, който бил дължим за - г. върху МПС на И. - - рег. № -. Данъкът възлизал
на 47.71 евро, които заП.тила по банков път. Макар да не била натоварена от о. с работата
по организирането на погребението и заП.щането на дължимия данък върху МПС, поела
същата уместно и я била уП.влявала добре, съобразно възприетите в обществото обичайни
норми. Считала, че о. бил длъжен да й върне необходимите и полезни разноски за
погребението и П.тена сума за погасяване задължението за данък върху МПС с лихвите от
деня на заП.щането. ИзП.тила чрез адвоката си С. покана до о. да й заП.тял посочените
подробно в исковата й молба суми или общо 6 303.86 евро. С поканата била дадена на о.
възможност да заП.тял доброволно тази сума в срок 10 дни от получаването й на -- г., но до
момента по посочената банкова сметка не били постъП.ли никакви П.щания за погасяване
задължението. По време на съвместното си -ство И. и - й закупили с общи средства имот в -,
който бил тяхна съсобственост и към момента о. бил собственик по наследство на ½
идеална част от него, като единствен наследник на - си. и. и - й му предложили да извършат
доброволна делба на този имот, като стойността на дела му бъдела съответно намалена със
сумата, която й дължал за разноските по погребението на И., но той не приел
предложението. С оглед изложеното за нея не оставала друга възможност за разрешаване на
спора освен по съдебен ред. При желание от страна на о. за доброволно уреждане на спора
чрез прихващане на задължението му от стойността на полагащия му се дял от
гореспоменатия имот, имала готовност да съдейства в пълен обем. Искането е да се осъди о.
да заП.ти на и. сумата от 5299.15 евро за главница от заП.тени от нея разноски за
погребението на покойния му -, с 347.39 евро законна лихва от - г. до 11.02.2022 г., сумата от
47.71 евро за главница от заП.тени от нея разноски за данък за - г. върху собствен на
покойния му - л.а. „-“ с рег. № -, с 2.25 евро законна лихва от - г. до 11.02.2022 г., и законна
лихва върху тези главници от 11.02.2022 г. до изП.щането им, както и разноските по делото.
о. М. заема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове,
които моли съда да отхвърли, като неоснователни и му присъди сторените по делото
разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в хода на
делото по същество и в представена от пълномощника му писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на исковете факти, от значение за спорното П.во, намери за установено
следното:
о. е - на И. (л. 7). Сключеният между него и м. на о. граждански брак е бил прекратен с
развод с влязло в сила на - г. решение на - районен съд (л. 138). С него родителските П.ва
върху - тогава ответник са били предоставени за уП.жняване на неговата -, при която той е
живял след развода на родителите си, като след същия той не поддържал близки отношения
с - си (св. П., Х. и М.). От - г., първоначално в -, а след - г. и до смъртта му на - г. - в -, -та на
о. е живял на - със С. - - на и. и -та Х., които отгледал от малки, като собствени -, и на които
и - им постоянно помагал (св. Х. и М.). Поради това между всички тях се създали силни
2
чувства на уважение, привързаност, любов и взаимопомощ, като между членове на едно
семейство, а отношенията му с и. и нейната - – -та Х., били като между - и -, каквито
останали те до неговата смърт, като тази - и и. го считали като техен - и до ден днешен (св.
Х. и М.). От 04.10.2017 г. до смъртта си същият живял в едно жилище в - със своята -ка С.,
и., с. й М. и тяхната - А. (л. 122-128). Поради тези им близки отношения, и. била и
упълномощена от него да решава всички въпроси за - му в -, в която бил приет след -- г. (св.
Х.).
На -- г., преди да влезе за лечение в същата -, -та на о. продал за 1000 евро на и.
закупеният на 08.06.2020 г. негов л.а. „-“ с рег. № -- (л. 111-117). Периодът за доброволно
П.щане от същия на данъка му от 47.71 евро за - г. е от 01.04.- г. до 01.09.- г., а за
принудителното му П.щане в размер на 50.10 евро е от 02.09.- г. до 30.09.- г., видно от
представеното известие (л. 30-31). Твърдението на и. обаче, че П.тила този данък в размер на
47.71 евро, не се доказва несъмнено от единствено представената от същата за това на -,
придружена с точен превод на - език - сП.вка за движение от 26.08.- г., защото в същата
въобще не е посочено от коя сметка и на кое лице, нито данък от 47.71 евро за какво точно е
бил преведен/П.тен и на кое точно лице. А само от размера на последния не би могло
същото обстоятелство да се приеме за несъмнено установено (л. 33-34). А показанията за
П.щането му на -та Х. (нейна -), са не само твърде общи и неконкретизирани, но и съгласно
чл. 172 ГПК съдът е длъжен да ги прецени с оглед всички останали доказателства по делото,
като вземе предвид възможната й заинтересованост, а други доказателства за това
обстоятелство липсват по делото няма, а именно на и. е тук тежестта да ги представи, за да
го докаже пълно и главно, тоест несъмнено (чл. 154, ал. 1 ГПК). Ето защо съдът намери, че
по делото няма несъмнени доказателства същата да е П.тила този дължим от -та на о. данък
от 47.71 евро за - г. за горепосоченото М.С (чл. 154, ал. 1 ГПК).
В - часа на - г. същият е починал в - - от - - -. Това се установява от представения от и.
информационен лист, в който същата е посочена, като подала заявлението за издаването му
негова - (л. 6 и 134-135). За свой единствен наследник по закон същият е оставил о., негов -
(л. 7). и. и -та Х. сами взели след смъртта му решение в - за кремирането му и пренасяне
след това на урната с -, защото последното му желание било да бъдел погребан в Б., но те не
могли да си позволят исканите им от - средства за пренасяне на тялото му (св. Х.). Съдът
обаче не кредитира в останалата им част, защото са изолирани и противоречат в същата на
показанията на свидетеля М., показанията на -та Х., че в - винаги кремирали покойника и
погребвали урни, а не тела (чл. 172 ГПК). На - г. - фирма - - е издала на и. за П.щане фактура
№ -21/- на обща стойност 3965.58 евро с ДДС за посочените в същата погребални услуги (-)
и фактура № - на обща стойност 1333.57 евро с ДДС за посочените в нея погребални услуги
(-) за починалия - на о. (л. 9-16). Тези суми са били преведени на тази фирма на - г. от - на и.
М. и от неговата банкова сметка, видно от представените от и. директни дебити и сП.вки за
движението по същата (л. 17-29). Тези суми и. и -та Х. се разбрали да си поделят, поради
което, след като се прибрала в края на - г. в Б., -та Х. върнала/превела 6500 лева на и. от
същите (св. Х.). Същите тези суми и. и -та Х. нямали никакво намерение да искат от о.,
3
защото - му „си е заслужил най-малкото да бъде погребан“ (св. Х.). поради това, понеже до
този момент те не познавали и не се били виждали с о., след като -та Х. се прибрала след
кремацията на - му в Б. в края на - г. и открила о. във - чрез нейна -, се срещнала с него в С.
само „..за да му разкажа какво е станало с - му и да се разберем как ще се процедира с
наследството, което той е оставил, както и да го поканим на погребението, което бяхме
решили - и - ни да наП.вим в Б.…“(св. Х.). След това същата - се срещнала с о. на самото
погребение на - му в Б., а след това имали още няколко срещи, на които уточнили
документите по наследството му (св. Х.). Същата - и и. искали да раздели между него и - им
-, която - им и - му си закупили през - г. при равни П.ва, както и един - на името на - му и
фирмата, в която бил съдружник на Н., с когото същата - - на -, който предложили, тъй като
последният го ползвал, да му се продадял от о. и го запишели на името на този - на същата -,
която предложила и. и да съдейства на о. за закрИ.е на банковата сметка на - му в -, а
другите документи, които същата - му дала, касаели земеделски земи и имущество на - му в -
(св. Х.). След тази среща имало и последваща такава, при която не могли да се разберат с о.
за делбата на къщата с двора в -, защото за дела си от същата о. искал различни суми, а
единствено тази къща интересувала и. и тази -, защото била на - му и тяхната -, а в момента
последната нямало къде да живее и тогава и. решила „…да заведе това дело, защото М.
започна да ни шантажира с най-различни суми да му изП.тим дела на къщата и тогава - ми
реши да му заведе това дело; преди това тя не е имала желание той да й изП.ща тези пари;
провокирани сме единствено от това, че той иска големи суми пари за къщата в -…“ (св. Х.,
л. 145). Такива са и показанията на свидетеля М. по този въпрос (л. 146-147).
На -- г., о. е дарил, като наследник на своя -, на горепосочения - на -та Х. - Н.,
полагащите му се по наследство от - му - от капитала на Н., а на същата дата, отново като
наследник на своя -, о. и продал на същия - на тази -, срещу цена от 1000 лева, посочения в
представения по делото договор за продажбата му с нотариална заверка на подписите - - (л.
132-133). Тези действия на о. несъмнено предполагат намерението му да приеме
наследството на своя - (чл. 49, ал. 2, изр. 1 ЗН). Поради това със същите, съдът намери, че
той го е приел мълчаливо, като приемането му има действие от открИ.е на наследството на -
г. (чл. 49, ал. 2, във вр. с чл. 48, изр. 2 ЗН).
По делото и. е представила и покана на неин пълномощник до о., да й П.ти посочените
в същата суми от общо 6303 евро, сред които и претендираните с исковете й процесни
такива за погребални услуги и данък, за която покана поддържа, че е изП.тила на о. с
представеното по делото на -, придружено с точен превод на - език - известие за доставяне,
което е подписано от о. на -- г. (л. 36 и 129-130). Последното се установява от заключението
на назначената по делото съдебно - почеркова експертиза, което, въпреки неоснователните
оспорвания и доводи за противното на пълномощника му, съдът възприема, поради лиП.та
на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК). От същото е видно, че
ръкописното изписване на собственото и фамилното име на о. в същата разписка, е
изпълнено от него, като вероятно от него е изпълнен и ръкописният подпис, положен от
негово име в същата разписка (л. 160). Поради това съдът признава с настоящото решение за
4
недоказано оспорването от о. на автентичността на подписа му под това известие за
доставяне, а последното за автентичен документ (чл. 194 ГПК). В същото обаче не е
посочено да е изП.щана с него на о. горепосочената покана за П.щане от пълномощник на и.
(л. 129-130). Поради това съдът не намира за доказано твърдението на и. да е изП.тила с него
и получена от о. на -- г. същата й покана, а други доказателства за получаването й от о. няма
по делото, а именно на и. е тежестта да ги представи (чл. 154, ал. 1 ГПК). Поради това съдът
намери за несъмнено установено по делото, че тази й покана о. е получил едва в хода на
делото на 15.03.2022 г., с получаване й на същата дата с преписа от исковата молба с
приложенията към нея със съобщението за отговор (л. 56). Други релевантни доказателства
няма представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените от и.
главни искове по чл. 61 ЗЗД, са недоказани още в своето основание. Поради това, като
неоснователни, следва да бъдат изцяло отхвърлени, заедно с о-ловените/зависими от
уважаването им акцесорни искове/искания по чл. 86 ЗЗД за присъждане на мораторни и
законни лихви върху същите, и сторените по делото разноски, без преди това да бъдат
обсъждани и по отношение на техния размер, защото това се явява безпредметно.
Според нормите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, ал. 1 ЗЗД, (само – б.р.) който предприеме
уП.влението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, е длъжен да се грижи за
нея, докато заинтересуваният може да я поеме и ако е била предприета уместно и добре
уП.влявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени
от негово име, да обезщети уП.вителя на работата за личните задължения, които е поел, и да
му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.
Следователно. Основна, и то кумулативна предпоставка за уважаването и на предявените на
това основание по чл. 61 ЗЗД процесни искове от и., тежестта да докаже поради това и
която, и то пълно и главно, тоест несъмнено, се носи съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК от същата
по делото, е, че е съзнавала към момента на предприемане на работата и П.щане на
процесните суми за погребалните услуги за полагане в зала за бдение и параклис за
церемонии, и кремиране след това на покойния - на о., и П.щане на данъка за - г. на неговия
до -- г. -, че това не е нейна, а чужда работа – на о., а случаят очевидно не е такъв. При него,
дори да се приеме за несъмнено доказано от и., че именно тя е П.тила тези суми от 5299.15
евро за погребалните услуги и 47.71 евро за данъка, което обаче съдът също не намира да е
несъмнено доказано по делото, тъй като сумите от общо 5299.15 евро са П.тени от - на и., а
не от нея, а за данъка няма несъмнени данни да е П.тен въобще и от нея, то и тогава исковете
й по чл. 61 ЗЗД биха се явили недоказани още в своето основание, защото по делото няма
никакви доказателства тя и да е имала съзнанието към момента на поемането на
уП.влението на тази работа и П.щането на тези суми за нея, че това не е нейна, а чужда
работа – такава на о., като негов единствен наследник (чл. 60, ал. 1 ЗЗД). Това кумулативно
обстоятелство от фактическия състав на предявените искове по чл. 61 ЗЗД, не може да се
предполага, а следваше предявилата ги ищца да го докаже пълно и главно, тоест несъмнено
по делото, защото и на него тя е основала тези си искове (чл. 154, ал. 1 ГПК). В негова
5
подкрепа обаче същата не представи и липсват доказателства по делото, още по – малко
такива, с които то да се приеме за пълно и главно, тоест несъмнено доказано от нея. Нещо
повече. По делото се установи несъмнено от показанията на -та Х., че всъщност, към
момента на поемането от и. на работата по наемане на погребална агенция за полагане в
зала за бдение, церемония в параклис и кремиране на тялото на починалият - на о., и
твърдяното П.щане на неП.тения му данък за - за неговото до -- г. МПС, нито и., нито -та Х.,
нито - им, нито с. на и. са имали съзнанието, че тази работа е чужда - на о., а не тяхна. Тъкмо
напротив. По делото се установи, че същите са приемали, а приемат и към момента,
живеелият 23 години с - им на - и отгледал ги - - на о., за техен - и -, към когото са изпитвали
и продължават да изпитват и към момента уважение, обич и привързаност (св. Х. и М.).
Поради това именно с такова съзнание за изпълнение на неин нравствен дълг към този
отгледал и нея с много любов, грижа и внимание, и помагащ й до смъртта си - на о., когото е
считала поради това и за свой, и. е предприела, с помощта на -та Х., работата по наемане
след смъртта му на посочената агенция за извършване на погребалните услуги по полагане
на тялото му в зала за бдение, церемония в параклис и кремирането му след това, и
твърдяното заП.щане на неП.тения му за - данък за неговото до -- г. МПС. Ако бе иначе,
нямаше и. да се разбере със -та Х., последната да й върне половината от П.тените за същите
услуги и данък средства, която им уговорка последната сочи в показанията си по делото, че
е спазила (св. Х.). Именно поради това същата - сочи в показанията си още, че с и. не са
имали никакво намерение да искат от о. да им връща процесните суми до момента, в който
не са се разбрали за стойността на неговия наследствен дял от съсобствената при равни П.ва
на - му и тяхната - - в -, именно защото при поемането на работата и заП.щане на
процесните разходи за нея, не са имали съзнанието, че тя е негова/чужда, а тяхна и за
заП.щане за същата на тези разходи за неП.тения данък и погребението на човека, когото са
считали за техен - и - на тяхната -, която още не може да преодолее загубата му (св. Х.).
Поради това едва след погребението през - - г. на урната с П.ха му в - и водените след това
преговори с о., при които той е отказал да прехвърли на - им за предложената цена,
наследената от - му ½ идеална част от закупената приживе с - им -но място в -, и. е взела
решение да предяви процесните искове срещу него за заП.щане на процесните суми, именно
за да му П.тят след приспадането им „само разликата до исканата от него цена“ за същия му
наследствен дял от същата - (св. Х. и М.). Именно поради това и в исковата си молба,
въпреки че няма никаква връзка с делото, и. предлага на о. да уредят по този начин спора си
по същото - „чрез прихващане на тези суми от полагащият му се дял от гореспоменатия
недвижим имот“ (л. 4). Когато обаче по този начин едно лице извършва чужда работа, като
своя - със съзнанието, че действа за себе си, а не за друг, какъвто е и случая с оглед
изложеното, защото и. е предприела и извършила всички горепосочени процесни действия
по наемането на посочената агенция за полагане в зала, церемония и кремация на тялото на -
та на о. и твърдяното заП.щане на неП.тения му данък за - г. за горепосоченото МПС със
съзнанието, че действа за себе си, а не за о., П.вилата на воденето на чужда работа без
пълномощие по чл. 60-62 ЗЗД не намират приложение, защото отсъства субективният
елемент, а именно, че се извърша чужда работа (чл. 60, ал. 1 ЗЗД). При това положение, ако
6
о. се е обогатил със спестяването на средства за същата работа в негов интерес, то дължи на
лицето, което ги и П.тило, онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването на
същото лице, но на основание чл. 59 ЗЗД, а не на основание чл. 61 ЗЗД (чл. 60, ал. 1 ЗЗД). Не
на това основание по чл. 59 ЗЗД обаче, а на основание чл. 61 ЗЗД и. е предявила процените
си главни искове по делото, а те не могат да бъдат при това положение уважени на това
друго, незаявено от нея основание по чл. 59 ЗЗД (чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК). Такава е и
постоянната П.ктика на ВКС за приложимост на общия фактически състав на чл. 59, ал. 1
ЗЗД при спестяването на разходи за погребение (Р 81-2017-III г.о.). Не би могло да бъде и
иначе, защото при воденето на чужда работа без мандат, гесторът съзнателно се намесва в
чуждата П.вна сфера, знаейки, че е чужда, а при неоснователното обогатяване всяка от
страните действа със съзнанието, че това, което дава/получава, е дължимо от нея. Понеже
липсващото в случая съзнание у и. за това, че предприетите процесни действия са чужди -
на о., е основен елемент от фактическия състав на предявените от нея главни искове по
делото по чл. 61 ЗЗД, за осъждането му да й П.ти процесните суми, заедно с претендираните
за забава в П.щането им мораторни и законни лихви, то лиП.та му в случая е достатъчна, за
да се приемат същите искове за недоказани още в своето основание. А тъй като елементите
на фактическият им състав са кумулативни, лиП.та в случая на горепосоченият е достатъчно
основание, същите искове да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни, заедно с о-
ловените от уважаването им акцесорни искове/искания за присъждане на претендираните за
забава в П.щането им мораторни и законни лихви, и сторените от и. по делото разноски, без
преди това да бъдат обсъждани и останалите елементи от фактическия им състав, защото са
кумулативни и лиП.та на който и да е о-лавя отхвърлянето им изцяло, както и по отношение
на техния размер, защото това се явява безпредметно.
При този изход на делото, само о. има П.во да му се присъдят сторените по същото
разноски в общ размер от 1736 лева, от които 536 лева внесено възнаграждение за вещото
лице и 1200 лева П.тено адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 3 ГПК). Основателно обаче
се явява възражението на пълномощника на и. в хода на делото по същество за
прекомерност на това П.тено от о. адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и П.вна
сложност на делото, която с оглед задължителните разяснения в т. 3 от ТР 6/2012 ОСГТК на
ВКС е в по-ниска степен с оглед горепосочената задължителна съдебна П.ктика, разрешила
спорните по делото въпроси (т. 3 от ТР 6/2012 ОСГТК). Поради това П.теното от о.
адвокатско възнаграждение следва да се намали до минималното такова за защитата му по
делото от 864.24 лева по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (чл. 78, ал. 5 ГПК и т. 3 ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС).
Поради това, при този изход на делото, в тежест на и. следва да се възложат сторените от о.
разноски по делото в размер на общо 1400.24 лева (чл. 78, ал. 3 и 5 ГПК). При този изход на
делото и. няма П.во да й се присъдят сторените по същото разноски (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Л., с ЕГН **********, с постоянен
адрес - -, -, с - -, искове по чл. 61 и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес -, да й заП.ти по банкова сметка: -, сумата от 5299.15 евро за главница от
заП.тени от същата разноски по фактури №№ -/- г. и № -/- г. за погребението на покойния
му - И., б.ж. на -, -, с 347.39 евро законна лихва от - г. до 11.02.2022 г., сумата от 47.71 евро
за главница от заП.тен от същата данък за - г. за собствен на този му наследодател - „-“ с
регистрационен номер: -, с 2.25 евро законна лихва от 26.08.- г. до 11.02.2022 г., и законна
лихва върху главниците от 11.02.2022 г. до изП.щането им, както и разноските по делото.
ОСЪЖДА Л. с п.с., да заП.ти на М. с п.с., сумата от 1400.24 лева за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8