№ 724 /11.11.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Дорета Атанасова
Прокурор:
Н.Трендафилов
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №738 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава
Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Г.М.Г.
*** – чрез адв.К. от ХАК, против Решение №86/17.06.2020г., постановено по АНД №230/2020г.
на РС Свиленград. Решението било незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Съдебният
акт бил постановен в нарушение на закона и в него липсвали мотиви, като не била
взета предвид стого формалната процедура за издаване на ел.фиш, не били
обсъдени оплакванията за пропуски в административнонаказателната процедура и не
било доказано по несъмнен начин извършването на нарушение. Специфичният способ
за установяване на нарушения, свързани с превишаването на скорост, бил уреден в
разпоредбата на чл.189 от ЗДвП, като условията и редът за използване на АТСС –
в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. В разглеждания случай бил съставен
протокол от 05.02.2019г., като били посочени мястото на контрол, въведеното
ограничение на скорост, посоката на движение на контролираните МПС и датата на
използване. Липсвали обаче данни за вида и номера на АТСС, както и за началото
и края на работа на устройството. Въз основа на този протокол бил издаден
процесният ел. фиш, в който били възприети обстоятелствата за датата и мястото
на нарушението, ограничението на скоростта. За използваното техническо средство
било представено единствено удостоверение за одобряването му и преминаването на
проверка, което потвърждавало единствено годността м, но не и факта на
използването му при констатиране на вмененото нарушение. Видът на АТСС не бил
отразен в протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата, а и в преписката не се
съдържал снимков материал, който представлявал веществено доказателство и можел
също да обоснове дали е използвано именно посоченото в ел.фиш АТСС. Липсвали
доказателства, че АТСС TFR1-M било използвано
на посочените в ел.фиш дата и място, а това било основание за отмяна на
санкционния акт. Вмененото нарушение се явявало недоказано, а издаденият ел.фиш
бил необоснован. Това не било констатирано от районния съд и така решението
било постановено в нарушение на материалния закон. Иска се съдът да отмени
обжалваното съдебно решение, като вместо това се постанови електронният фиш да
бъде отменен, както и да бъдат заплатени направените разноски по делото.
Ответникът ОД на МВР не взема становище
по касационната жалба.
Окръжна Прокуратура счита, че
касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде
оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК,
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество същата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд Свиленград
потвърждава като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К
№3300720, издаден от ОД МВР Хасково, с който на Г.М.Г. за нарушение на чл.21,
ал.2 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер 100 лева. Не са установени от съда допуснати
процесуални нарушения, а санкционираното деяние било безспорно установено и
доказано. Приел е, че на 29.10.2019г. било установено автоматично техническо устройство TFR1-M 656 - за измерване скоростта и заснемане
на автомобили, движещи се в С., ул.******в посока гр.Л..
В 16,13ч. била засечена скоростта и съответно заснет движещият се л.а. Мерцедес
ДК № ***, за който въпреки въведеното ограничение на скоростта от 50км/ч
измерената скорост била 72км/ч. Съдът е направил извод, че процедурата по
издаване на ел.фиш била проведена правилно и съобразно изискванията на чл.189,
ал.4, като безспорно били установени предпоставките за реализиране на
административнонаказателна отговорност, както и били налице изискуемите
елементи в акта. Обосновал е и извод, че мястото на извършване на нарушението
било посочено коректно с текстово описание и координати, както и от
представения изготвен протокол също се установява точното място, а също и
посоката на движение, както и датата и точния час, регистрационния номер на
автомобила и останалите реквизити на акта, като така имало наличие на пълно
описание на нарушението. Обсъдил и че по делото е представен снимков материал
като надлежно доказателство, както и бил приложен протокол по чл.10, ал.1 от
Наредбата, ведно и със снимка на разположението на устройството, като така били
спазени изискванията за използване на АТСС за контрол на скоростта.
Така постановеното решение е неправилно.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция,
съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че
оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на
Районен съд Свиленград, също така, е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, срещу електронен
фиш за налагане на глоба, който подлежи на съдебен контрол, т. е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящата инстанция не споделя обаче извода на
районния съд за безспорна доказаност на нарушението, тъй като от събраните по
делото доказателства се установява извършване на процесното административно
нарушение на 29.102019г., а видно от съставения Протокол по чл.10, ал.1 от
Наредбата АТСС е било използвано на 30.10.2019г. В случая правилен е изводът на
районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че контролните органи са изпълнили изискванията
на Наредбата, като има съставен протокол по чл.10, ал.1 от същата. Но в протокола
за използване на АТСС има посочена дата на използване, различна от датата,
посочена в ел.фиш, както и от датата, отразена в приложения снимков материал от
изготвения клип. При така попълнени в протокола данни относно датата на използване
на АТСС и установяване на извършено нарушение и различна посочена дата в ел.фиш,
то не може да бъде направен извод за доказаност на датата на извършване по
несъмнен начин. Така се потвърждават възраженията на жалбоподателя в посока за
недоказаност на вмененото нарушение. Несъответствието между снимковия
материал, отразяващ съдържанието на направения запис /клип/, както и на
издадения въз основа на него електронен
фиш, със съдържанието на съставения Протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата,
представлява съществено нарушение на процедурата, тъй като лишава лицето от
яснота относно вмененото му нарушение, а и води до недоказаност за извършването
на деянието. При
наличието на различни дати в съставения фиш и в приложения Протокол по чл.10,
ал.1 от Наредбата не може да се приеме с категоричност, че вмененото на
касатора административно нарушение е безспорно установено и доказано, а като е приел противното, районният съд е постановил акта
си в несъответствие със събраните по делото доказателства, респ. в нарушение на
материалния закон.
Въззивният акт, като неправилно и незаконосъобразно решение, следва да бъде
отменен, като се отмени и обжалваният електронен фиш. (
При този извод на касатора следва да бъдат присъдени
направените в производството пред касационната инстанция разноски в размер на
200,00 лева, представляващи заплатено адв.възнаграждение, както и 100,00 лева –
разноски пред въззивната инстанция.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №86/17.06.2020г., постановено по
АНД №230/2020г. на РС Свиленград, като вместо него постановява
ОТМЕНЯ Електронен фиш сер.К №3300720 на ОД
МВР Хасково, с който на Г.М.Г., ЕГН **********, от с.К. А., на основание чл.189, ал.4 във вр.
с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба от 100,00 лева, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на Г.М.Г., ЕГН **********, от с.К. А.,
направените разноски пред въззивната и касационната инстанция в общ размер на
300,00 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.