№ 501
гр. Благоевград, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елена Костова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело №
20211200100148 по описа за 2021 година
Производството по настоящото гр.д.№148/2021г. по описа на Окръжен
съд-Благоевград е образувано след като с Решение №716/14.04.2020г. по
в.гр.д.№5227/2019г. на Софийски апелативен съд, недопуснато до касационно
обжалване с Определение №20/26.01.2021г. по гр.д.№2336/2020г. на ВКС, е
обезсилено Решение №3896/29.08.2019г., постановено по гр.д.№123/2017г. по
описа на Окръжен съд-Благоевград, в частта, в която е отхвърлен като
неоснователен предявения иск от Н. П. Й., ЕГН ********** срещу Р. А.. Ц.,
ЕГН ********** и Т. А.. Ц., ЕГН ********** за обявяване за окончателен на
предварителен договор за покупко-продажба от 19.09.2015г. на следния
недвижим имот: 1/3 ид.ч. от поземлен имот с кадастрален номер 030010, с
площ от 40 000 кв.м., находящ се в м.“О.“, землището на с.Б., общ.Г.Д.,
област Благоевград, ЕКАТТЕ 05606, ведно с изградените в имота
самостоятелни обекти: Бунгало №3 и Бунгало №4, всяко от тях състоящо се
от стая за почивка, входно антре и санитарен възел, със застроена площ от
19.11 кв.м.; малък рибен ресторант, представляващ сграда на два етажа със
застроена площ от 98.03 кв.м. и РЗП от 139.87 кв.м., както и всички други
приращения в имота съгласно чл.92 от ЗС срещу задължението на купувача
да заплати продажната цена в размер на 76 000 лв. и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Благоевград.
В своето решение Решение №716/14.04.2020г. по в.гр.д.№5227/2019г.
Софийски апелативен съд е приел, че постановеното при първото
разглеждане на делото Решение №3896/29.08.2019г. по гр.д.№123/2017г. по
описа на Окръжен съд-Благоевград в обжалваната част е процесуално
недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск с правна
1
квалификация чл.19, ал.3 от ЗЗД. Решението не е било обжалвано в частта, в
която е отхвърлен предявения иск за заплащане на мораторна неустойка в
размер на 190 760 лв. и в тази част същото е влязло в законна сила. В
качеството си на инстанция по същество апелативният съд е оставил исковата
молба без движение, тъй като е констатирал, че е нА.Ц. противоречие между
наведените фактически твърдения относно индивидуализацията на спорното
право, както и несъответствие между тях и петитума на исковата молба.
Апелативният съд е констатирал, че в исковата молба ищецът е навел
фактически твърдения за предоставен на ответниците заем в размер на 76 000
лв., за който се уговорили да не подписват писмен договор за заем, но да
обезпечат правата на заемодателя със сключването на предварителен договор
за покупко-продажба на идеална част от собствен на заемателите недвижим
имот. Въпреки обаче изложените от ищеца твърдения, че страните по
предварителния договор не са имали реално намерение да сключат такъв,
ищецът в исковата молба бил навел и твърдения, че е изправна страна по
предварителния договор, а ответниците – продавачи били отказали да
изпълнят задължението си да му прехвърлят собствеността върху имота. В
изпълнение на указанията на въззивния съд за отстраняване на
нередовностите на исковата молба ищецът е депозирал заявление /уточнение
към първоначалната искова молба/ от 18.11.2019г., в която конкретизирал, че
преведената от него по банков път сума от 76 000 лв. била въз основа на
сключен с ответниците договор за заем, а предприетите действия по
обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред били с
цел страните да постигнат споразумение за връщане на посочената сума. От
така изложените фактически твърдения в поправената искова молба се
установявало, че съдът е сезиран с иск за връщане на предоставена в заем
сума, а не за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот за окончателен, поради което въззивният съд е обезсилил
първоинстанционното решение в обжалваната част и е върнал делото за ново
разглеждане на предявения иск с правно основание чл.240 от ЗЗД.
От изложеното в първоначалната искова молба и молбата-уточнение към
нея /заявление/ от 18.11.2019г., и съобразявайки дадените указания с Решение
№716/14.04.2020г. по в.гр.д.№5227/2019г. Софийски апелативен съд,
настоящата съдебна инстанция извежда следните фактически твърдения на
ищеца:
В исковата молба ищецът Н. П. Й. твърди, че ответникът Р. А.. Ц.
изпаднал във финансови затруднения, като срещу ЕТ „Р.А.“, ЕИК * било
образувано изпълнително дело №* по описа на ЧСИ А.Ц., с кредитор-
взискател „ПИБ“ АД. Двамата се уговорили ищецът Н. П. Й. да предостави на
ответника Р. А.. Ц. сумата от 76 000 лв. в заем, с която последният да погаси
задълженията на ЕТ към „ПИБ“ АД, за да бъде прекратено изпълнителното
производство и да бъдат заличени вписаните ипотека и възбрана по делото.
Разбрали се да не подписват договор за заем с уговорен срок за връщане на
заема и лихва по договора, а връщането на предоставената в заем сума да бъде
2
обезпечено със сключване на предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот. Твърди се, че на 19.09.2015г. в гр.Г.Д. Р. А.. Ц. и съпругата
му Т.А. Ц. сключили с ищеца Н. П. Й. предварителен договор, по силата на
който са се задължили да прехвърлят на ищеца правото на собственост върху
следния недвижим имот: 1/3 ид.ч. от поземлен имот с кадастрален номер
030010, с площ от 40 000 кв.м., находящ се в м.“О.“, землището на с.Б.,
общ.Г.Д., област Благоевград, ЕКАТТЕ 05606, с начин на трайно ползване
рибарник, ведно с изградените в имота самостоятелни обекти: Бунгало №3 и
Бунгало №4, всяко от тях състоящо се от стая за почивка, входно антре и
санитарен възел, със застроена площ от 19.11 кв.м.; малък рибен ресторант,
представляващ сграда на два етажа със застроена площ от 98.03 кв.м. и РЗП
от 139.87 кв.м. и тоалетна, състояща се от две тоалетни клетки с отделни
входове, със застроена площ от 3.96 кв.м., ведно с всички приращения в
имота съгласно чл.92 от ЗС. Сочи се, че една част от уговорения заем в
размер на 22 000 лв. бил предадена в брой на Р.Ц. при подписване на
договора, който служел като разписка за предаването, а другата част в размер
на 54 000 лв. била предоставена на 23.09.2015г. по банкова сметка в „ПИБ“
АД, открита на името на ответника Р.Ц.. Ищецът твърди, че в резултат от тези
действия кредитът на ЕТ „Р.А.“ към „ПИБ“ АД бил изцяло погасен, а
образуваното срещу него изпълнително производство било прекратено, като
имотът, с който кредитът бил обезпечен, бил освободен от тежестите –
ипотеката и възбраната върху него били заличени. В исковата молба се
твърди още, че макар крайната падежна дата за връщане на предоставената в
заем сума да е 31.12.2020г., съгласно уговореното в т.1.3. от предварителния
договор, устната уговорка между страните била периодично да му бъдат
връщани суми. Ищецът сочи, че за период от една година получил само едно
плащане от 4400 лв. на 23.12.2016г. и то след многократни разговори с
ответника Р.Ц. и неговия син А. След тази дата Р.Ц. спрял да отговаря на
телефонните обаждания на ищеца, криел се от него при отиванията му до
гр.Г.Д., не му давал обяснение как и кога смята да му върне парите и дали
изобщо има намерение да го направи. Ето защо ищецът решил да предприеме
действия спрямо ответника, за да му напомни за задължението му и да уредят
отношенията си по повод представената му в заем сума. Тъй като
единственият документ, с който разполагал, бил сключеният предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, му изпратил нотариална
покана за сключване на окончателен договор, но Ц. не се явил на посочената
в поканата дата *г. при нотариус Б.. Поради това предприел действия пред
Районен съд-Г.Д. за обявяване на предварителния договор за окончателен с
идеята съдебното дело да бъде повод да уредят отношенията си.
Отправено е искане до съда ответниците да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца предоставената в заем сума в размер на 76 000 лв., от които 22 000 лв.
предоставени на 19.09.2015г., а 54 000 лв. предоставени на 23.09.2015г., ведно
със законната лихва от датата на предоставяне на двете суми.
В първото по делото съдебно заседание пред настоящата инстанция
3
ищецът чрез процесуалния си представител уточнява, че претендира връщане
на заета сума в размер на 71 600 лв., а не на 76 000 лв., тъй като ответниците
направили частично плащане за 4400 лв.
В отговора на исковата молба ответниците Р. А.. Ц. и Т. А.. Ц. оспорват
предявения иск за връщане на дадена в заем сума в размер на 76 000 лв. като
неоснователен. Оспорват твърдението на ищеца, че подписаният между
страните предварителен договор служи като разписка за предоставена в заем
сума в размер на 22 000 лв. По отношение на твърденията на ищеца, че е
заплатил сума в размер на 54 000 лв. за погасяване на кредит на ЕТ „Р.А.“, в
отговора се сочи, че ответникът Р.Ц. не е подписвал договор с ПИБ за
откриване на такава банкова сметка. Твърди се, че от вносната бележка от
23.09.2015г. било видно, че сумата е внесена в полза на ПИБ, клон
Благоевград. Възразява се, че неправилно претенцията е насочена към
ответниците вместо към ЕТ „Р.А.“.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
На 18.04.2007г. бил сключен Договор за банков кредит №*г. между „ПИБ“
АД и кредитополучателя ЕТ „Р.А.“, представлявано от Р. А.. Ц., като за
обезпечаване на предоставения кредит кредитополучателят е учредил в полза
на банката договорна ипотека върху следния недвижим имот: поземлен имот
с кадастрален номер 030010, с площ от 40 000 кв.м., находящ се в м.“О.“,
землището на с.Б., общ.Г.Д., област Благоевград, ЕКАТТЕ 05606, с начин на
трайно ползване рибарник, при граници и съседи по нотариален акт: имоти
№030003, 030005, 030006, ведно с изградените в имота самостоятелни обекти
Бунгало №3 и Бунгало №4, всяко от тях състоящо се от стая за почивка,
входно антре и санитарен възел, със застроена площ от 19.11 кв.м.; малък
рибен ресторант, представляващ сграда на два етажа със застроена площ от
98.03 кв.м. и РЗП от 139.87 кв.м. и тоалетна, състояща се от две тоалетни
клетки с отделни входове, със застроена площ от 3.96 кв.м., ведно с всички
приращения в имота съгласно чл.92 от ЗС. С Договор за встъпване в дълг от
10.12.2012г. като съдлъжник по договора за кредит встъпил А Р. Ц..
На 19.09.2015г. между Р. А.. Ц. и Т. А.. Ц., в качеството им на продавачи,
от една страна, и Н. П. Й., като купувач, от друга страна, бил сключен
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на
който продавачите се задължават да прехвърлят на купувача чрез договор за
покупко-продажба в нотариална форма собствеността върху техен собствен
недвижим имот, представляващ СИО, а именно: 1/3 ид.ч. от поземлен имот с
кадастрален номер 030010, с площ от 40 000 кв.м., находящ се в м.“О.“,
землището на с.Б., общ.Г.Д., област Благоевград, ЕКАТТЕ 05606, с начин на
трайно ползване рибарник, при граници и съседи по нотариален акт имоти
№030003, 030005, 030006, ведно с изградените в имота самостоятелни обекти
Бунгало №3 и Бунгало №4, всяко от тях състоящо се от стая за почивка,
входно антре и санитарен възел, със застроена площ от 19.11 кв.м.; малък
4
рибен ресторант, представляващ сграда на два етажа със застроена площ от
98.03 кв.м. и РЗП от 139.87 кв.м. и тоалетна, състояща се от две тоалетни
клетки с отделни входове, със застроена площ от 3.96 кв.м., ведно с всички
приращения в имота съгласно чл.92 от ЗС срещу задължението на купувача
да заплати сумата от 76 000 лв. Срокът за сключване на окончателен договор
е 30.10.2015г. /т.2.1. от Договора/. Съгласно т.1.2. от Предварителния договор
продажбата на идеални части от гореописания имот се извършва като
обезпечение на предоставения от купувача на продавачите заем в размер на
76 000 лв. за погасяване задълженията на същите към „ПИБ“ АД и
освобождаване на имота от тежестта на учредената върху него ипотека, като
обезпечение по договор за кредит и вписана възбрана като изпълнително
действие по станало изискуемо вземане по кредита. Съгласно т.1.3. от
Предварителния договор продавачите се задължават да възстановят на
купувача предоставената им в заем сума от 76 000 лв. в срок до 31.12.2020г.
По силата на т.1.4. след издължаване на сумата от 76 000 лв. купувачът се
задължава да прехвърли безвъзмездно на посочено от продавачите лице
собствените му 1/3 ид.ч. от имота. В т.2.6. от Договора е записано, че
купувачът се задължава при подписване на договора да заплати на
продавачите сумата от 22 000 лв., а остатъкът от 54 000 лв. по следната
банкова сметка на продавача Р. А.. Ц., разкрита в „ПИБ“ АД – IBAN *, BIC *
в деня на подписване на договора.
По делото е представена вносна бележка рег.номер * за внесена на
23.09.2015г. в клон на ПИБ от ищеца Н. П. Й. сума в размер на 54 000 лв. с
основание за операцията – „погасяване на кредит на ЕТ Р.А., ЕИК *“ по
банкова сметка IBAN *.
Видно от Удостоверение изх.№200-505/18.11.2016г., издадено от „ПИБ“
АД, е получен превод от 54 000 лв. на 23.09.2015г. с основание „Погасяване
на кредит на ЕТ Р.А., ЕИК *“ и е погасено задължението по кредита на ЕТ
„Р.А.“, произтичащо от Договор за банков кредит №*г., Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 21.10.2011г., издадени по ч.гр.д.
№1134/2011г. на РС-Г.Д. и образувано въз основа на тях изпълнително дело
№* по описа на ЧСИ А.Ц.. Видно от Удостоверение изх. №12450/15.12.2016г.
на ЧСИ Ал. Ц. изпълнително дело №* е прекратено на основание чл.433, ал.2
от ГПК, с Постановление №1201/25.09.2015г., влязло в сила на 05.10.2015г.
Горните обстоятелства се потвърждават и от заключението на назначената
по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. Т.,
съгласно която на дата 23.09.2015г. с вносна бележка с рег.№* по банкова
сметка IBAN * са внесен в брой 54 000 лв. от Н. П. Й.. Титуляр на банковата
сметка е „ПИБ“ АД, като сметката е открита за целите на плащане на
задължения по кредит на ЕТ „Р.А.“. Посочената сума от 54 000 лв. е
послужила за погасяване на задължение по кредит на ЕТ „Р.А.“ по Договор за
банков кредит №*г., Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
21.10.2011г., издадени по ч.гр.д.№1134/2011г. на РС-Г.Д. и образувано въз
основа на тях изпълнително дело №* по описа на ЧСИ А.Ц., което пък е
5
прекратено на основание чл.433, ал.2 от ГПК, с Постановление
№1201/25.09.2015г., влязло в сила на 05.10.2015г. Вещото лице е дало
заключение, че по горепосочената банкова сметка не е постъпвала сума в
размер на 22 000 лв. по предварителен договор от 19.09.2015г.
От допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че на 18.05.2015г. Р. А.. Ц. внесъл в брой по сметка на ЧСИ А.Ц.
сумата от 22 276.28 лв. Посоченото основание на вноската е „ИД №11/2012г.
по задължение на ЕТ „Р.А.“, ЕИК *“. На същата дата ЧСИ А.Ц. прави превод
към взискателя „ПИБ“ АД на сумата от 22 000.28 лв. със същото посочено
основание, а остатъкът от 276 лв. е преведен по друга сметка на ЧСИ за такси
по изпълнителното дело.
На 15.02.2017г. Н. П. Й. отправил до ответниците Р. А.. Ц. и Т. А.. Ц.
Нотариална покана рег.№1415, надлежно връчена на всеки от тях на
23.02.2017г., да се явят на *г. в 11.00 ч. пред нотариус В. Б., за да изповядат
сделката по покупко-продажба според уговореното в Предварителния договор
от 19.09.2015г, тъй като срокът за прехвърляне на собствеността е изтекъл на
30.10.2015г. В поканата Н.Й. е заявил, че на 30.12.2016г. синът на
ответниците - А Р.Ц. му е върнал сумата от 4400 лв. с банков превод по
негова сметка в „СИ Банк“ АД. Съгласно Констативен протокол акт №100,
том 1, рег.№2162/*г. по описа на нотариус В. Б., на *г. в кантората й се е явил
Н. П. Й. за сключване на окончателен договор за продажба на имот, но
продавачите Р. А.. Ц. и Т. А.. Ц. не са се явили.
По делото е приложено преводно нареждане от 30.12.2016г. за сумата от
4400 лв. с наредител А.Р.Ц. и получател Н. П. Й. и с посочено основание за
плащане – „частично плащане по предварителен договор“.
С Решение №1106/27.03.2018г. по гр.д.№1194/2017г. по описа на Районен
съд-Г.Д. е прогласена нищожността на Предварителния договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен на 19.09.2015г. между Н. П. Й. от една
страна, и Р. А.. Ц. и Т. А.. Ц., от друга страна, тъй като съдържа противна на
закона уговорка за обратно изкупуване на имота.
Свидетелят Р.К. твърди, че през пролетта на 2015г. неговият работодател
Н.Й. го изпратил да предаде плик с пари на А.Ц.. Когато му ги дал, А.Ц.
преброил пред него сумата от 22 000 лв. Казал му, че парите му трябват, за да
спаси имот – рибарник с бунгала, намиращ се около Г.Д..
Свидетелят Г.Д. сочи, че Р.Ц. се обърнал към него в качеството му на
адвокат във връзка с изготвянето и подписването на предварителен договор за
покупко-продажба на идеални части от рибарника. Сочи, че е присъствал на
подписването на договора. Договорът се подписал на рибарника, където
живеят Р. и Т., като присъствал и техният син А. Твърди, че при подписването
на договора пари не са давани.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
6
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. За валидността на договора за заем не се изисква спазване на
някаква форма. Елементите от фактическия състав на договора за заем са:
реалното предаване в собственост на парична сума или други заместими вещи
от заемодателя на заемателя и поемане на задължения от заемателя да ги
върне. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така
установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи
ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на
сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение с
ответника. Последният провежда насрещно доказване на своите
правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици. Договорът за заем се счита сключен
от момента, в който заемодателят даде, а заемателят получи заетата сума или
друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане
на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Ако
заемателят не върне заетите заместими вещи, той е неизправен длъжник и по
силата на чл.79, ал.1 от ЗЗД за заемодателя възниква алтернативната
възможност да иска връщането на заетите вещи с обезщетение за забава или
пък обезщетение за неизпълнението.
За доказването на договора за заем и на факта на предоставяне на
паричната сума важат общите правила на доказването по чл.153 и сл. от ГПК.
Фактът на сключването на договор за заем с предаване на заетите пари може
на общо основание да се доказва с изявленията на страните, материализирани
в частни документи, подписани от тях /Определение №923/29.07.2009г. по
гр.д.№675/2009г. на ВКС, IV г.о.; Определение №85/26.01.2016 г. по гр.д.
№33/2016г. на ВКС, IV г.о./. Съдебната практика безпротиворечиво приема,
че при наличие на частни документи, подписани от страните, които са ги
съставили /включително предварителен договор, съдържащ изявление за
реално получаване на предоставената сума/, които не са оспорени, същите
съставляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са
направени от посочените в тях лица и удостоверените в тях факти са се
осъществили така, както са посочени /Решение №43/26.03.2015г. по гр.д.
№4638/2014г. на III г.о., ВКС/. Когато страните по един договор за заем са
постигнали съгласие изявленията им за сключване на договора да бъдат
оформени в друг сключен между тях договор, служещ за обезпечаване
изпълнението на заема, в който е удостоверено и реалното предаване на
парите и тези факти могат да бъдат установени от съдържанието на договора,
не е необходимо съставяне на отделен документ за същите обстоятелства
/Определение №85/26.01.2016г. по гр.д.№33/2016г. на ВКС, IV г.о./.
В настоящия случай страните по делото – ищецът Н. П. Й. и ответниците
Р. А.. Ц. и Т. А.. Ц. на 19.09.2015г. са сключили Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот. Същият е прогласен за нищожен, тъй
като съдържа противна на закона уговорка за обратно изкупуване на имота.
7
Обстоятелството, че предварителният договор не е породил правни
последици, т.е. не е породил задължение за продавачите да прехвърлят на
купувача правото на собственост върху имота срещу заплащане на продажна
цена, не влияе върху обективния факт на материализираните в него изявления
на страните. Предварителният договор е частен документ, който носи
подписите на страните и не е оспорен. Поради това фактът на сключване на
договора за заем с предаване на заетите пари на общо основание може да се
доказва с материализираните в предварителния договор изявления на
страните. Така в т.1.2. от Предварителния договор е записано, че продажбата
на идеални части от гореописания имот се извършва като обезпечение на
„предоставения“ от купувача на продавачите заем в размер на 76 000 лв. за
погасяване задълженията на същите към „ПИБ“ АД и освобождаване на имота
от тежестта на учредената върху него ипотека, като обезпечение по договор за
кредит и вписана възбрана като изпълнително действие по станало изискуемо
вземане по кредита. В т.1.3. е отразено, че продавачите се „задължават да
възстановят“ на купувача „предоставената им в заем“ сума от 76 000 лв. в
срок до 31.12.2020г. В т.1.4. е записано – „след издължаване на сумата“ от
76 000 лв. купувачът се задължава да прехвърли безвъзмездно на посочено от
продавачите лице собствените му 1/3 ид.ч. от имота. В т.2.6. от Договора е
уговорено задължението на купувача при подписване на договора да заплати
на продавачите сумата от 22 000 лв., а остатъкът от 54 000 лв. по банков път в
деня на подписване на договора.
От съдържанието на предварителния договор се установява постигнато
между страните по него съгласие за сключване на договор за заем,
включително уговорен падеж на задължението за връщане на заетата сума.
По отношение на въпроса дали документът удостоверява и реалното
предаване на сумата, следва да се тълкува действителната воля на страните,
която трябва да бъде ясна и недвусмислена, за да се приеме за доказан факта
на предаване на сумата. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че
получаването на сумата се удостоверява от заемателя с поемането на
задължението „да върне“, а не „да даде“ нещо /задължава се да върне този,
който е получил, освен ако се задължи да върне, след като получи/. Затова в
тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи
отрицателния факт на неполучаването /Решение №291/17.12.2018г. по гр.д.
№2176/2018г. на ВКС, IV г.о.; Решение №235/27.09.2016г. по гр.д.
№1362/2016г. на ВКС, IV г.о.; Решение №379/06.01.2014г. на ВКС по гр.д.
№171/2012г., IV г.о.; Решение №112/10.08.2018г. по гр. д. №1698/2018г. на
ВКС; Решение №478/11.02.2014г. по гр.д.№2670/2013г. на ВКС, IV г.о./. В
т.1.3. от договора е възпроизведено задължението на продавачите „да
възстановят“ /т.е. „да върнат“/ на купувачите предоставената им в заем сума.
Задължението за „издължаване“ на сумата от 76 000 лв. е преповторено и в
т.1.4. от договора. От съдържанието на клаузите по т.1.3. и т.1.4., от езиковото
и логическото тълкуване на употребените изрази „предоставения от купувача
на продавачите заем“, „продавачите се задължават да възстановят на
8
купувача предоставената им в заем сума“, „след издължаване на сумата от
76 000 лв.“, както и от употребеното глаголно време на действието по даване
на заем /“предоставения заем“/ и изявленията в т.1.2 за обезпечаване на
„предоставения заем“ следва извода за реалното получаване на паричната
сума и съответно за съществуването на заемно правоотношение между
страните. Ответниците са удостоверили с подписа си горните свидетелстващи
изявления, което следва да се приеме като потвърждение за получаване на
сумата в заем /Определение №923/29.07.2009г. по гр.д.№675/2009г. на ВКС,
IV г.о., Определение №85/26.01.2016 г. по гр.д.№33/2016г. на ВКС, IV г.о./.
НА.Ц. е частен свидетелстващ документ в частта, с която се удостоверява
предаването на заемната сума, дори да не е изрично уговорено, че в тази част
документът служи за разписка за предаване на сумата. По делото са събрани
и други доказателства за доказване предаването от заемодателя на
заемателите на сумата от 54 000 лв., представляваща част от общо заетата
сума от 76 000 лв. От приложените по делото вносна бележка, удостоверение
от „ПИБ“ АД, удостоверение от ЧСИ, както и от съдебно-счетоводната
експертиза, се установява, че сумата е преведена по банков път по посочена в
договора банкова сметка, съобразно постигнатата между страните уговорка за
това. От посочените доказателства се доказва, че на 23.09.2015г. ищецът Н. П.
Й. е внесъл сумата от 54 000 лв. по посочената в договора банкова сметка,
открита за целите на плащане на задължения по кредит на ЕТ „Р.А.“ към
„ПИБ“ АД и с тази сума кредитът е погасен.
По отношение на наведените доводи, че претенцията неправилно е
насочена към ответниците Р.Ц. и Т.Ц., вместо към ЕТ „Р.А.“: Както беше
посочено по-горе, договорът е подписан от ответниците и същите не са
оспорили авторството /автентичността му/, поради което същият като частен
свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила и като
такъв удостоверява факта, че съдържащото се в него изявление за получаване
на сумата със задължение за връщането й, е направено от лицата, които са го
подписали. В Решение №379/06.01.2014г. на ВКС по гр.д.№171/2012г., IV г.о.
е прието, че договорът за заем е реален, защото единият елемент от
фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент –
съгласието за връщане. Предаването като елемент от фактическия състав на
договора за заем може да не е било в собственост и може да предхожда по
време съгласието за връщане. Нещо може да бъде получено на какво да е
основание или дори без основание и след това страните да се съгласят същата
сума или равностойността на вещта или услугата в пари да се счита
предадена в собственост, а получателят да се съгласи да върне съответната
парична сума. Такъв договор е валиден, тъй като заемателят реално е получил
нещо и се задължава да го върне – същото или равностойността му в пари.
Както беше посочено по-горе реалният елемент – получаването се
удостоверява от заемателя с поемането на задължението да „върне”, а се
задължава да върне този, който е получил. Реалният характер на договора за
заем не се нарушава, дори заемателят да не е получил нищо, ако той е поел
9
или отговарял за друго свое или чуждо задължение. В този случай заемателят
е „получил реално” премахването на един пасив от своя патримониум. В
настоящия случай се установява, че ответниците са поели задължение да
върнат предоставен заем, като със сумата по заема е премахнат пасив от
патримониума на всеки от тях, а именно - паричен дълг на ответника Р.А. към
ПИБ по предоставен кредит, за който той отговаря като главен длъжни и за
който дълг отговаря с имуществото си и ответницата Т.Ц. като ипотекарен
длъжник, доколкото вземането на банката по договора за кредит е обезпечено
с ипотека върху техни имоти СИО. Едноличният търговец е физическо лице,
което извършва по занятие търговски сделки. Физическото лице е отговорно
за поетите от него задължения при упражняване на търговската му дейност. В
подкрепа на горните изводи е и Решение №98/09.05.2012г. по гр.д.
№318/2011г. на ВКС, IV г.о., съгласно което заемното правоотношение не
изключва възможността заемодателят да предостави заемната сума на трето
лице по нареждане на длъжника или да изплати негово задължение. Когато
страните са уговорили, че заемодателят ще предостави определена сума за
изплащане задължения на длъжника, ищецът заемодател следва да установи,
че е предоставил средствата на третите лица, с което договорното му
задължение е изпълнено. В случая по делото безспорно се установи, че
заемодателят е предоставил заетата сума от 54 000 лв. за погасяване на
задължения на ответниците към трето лице /банката/. Реалният характер на
договора за заем не се нарушава и когато заемателят е получил нещо от
другиго /не от заемателя/ и се задължи да върне полученото или
равностойността му в пари на заемателя. Последното е относимо при
оценката на наличните по делото доказателства, че сума от 22 000 лева е
внесена на 18.05.2015г. от Р. А.. Ц. в брой по сметка на ЧСИ А.Ц. за
погасяване на задълженията на ЕТ „Р.А.“, а в последствие същият е върнал на
ищеца сума от 4 400 лв. с посочено основание за плащане – „частично
плащане по предварителен договор“. Тези доказателства имат косвен
характер при недопустимост на свидетелски показания, на основание чл.164,
ал.1, т.3 от ГПК, за установяване предаване на сумата от 22 000 лв. от ищеца
на Р.Ц., с която последният е извършил плащане за погасяване задълженията
на ответниците към ПИБ, и която сума ответниците са се задължили да
върнат на ищеца.
Предвид гореизложеното, според настоящата инстанция за ответниците е
възникнало задължение да върнат предоставената им в заем сума в размер на
76 000 лв. на уговорения падеж 31.12.2020г. Ищецът прави признание на
неизгоден за него факт – че от предоставения заем му е върната сумата от
4400 лв., което обстоятелство следва да бъде отчетено от съда. Това
признание е направено не само пред съда, но се съдържа и в отправената от
ищеца до ответниците Нотариална покана рег.№1415/15.02.2017г., с която
ищецът изрично е признал този факт. До приключване на съдебното дирене
пред настоящата инстанция ответниците не ангажираха доказателства за
извършени други плащания по задължението си, поради което следва да
10
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 71 600 лв., в какъвто размер е й
неговата претенция. Солидарна отговорност не е уговорена, нито законът я
предвижда /чл.121 от ЗЗД/, поради което заетата сума се дължи общо от двете
задължени лица /наполовина/ - Решение №219/18.06.2014г. на ВКС по гр.д.
№1319/2014г., IV г.о., ГК.
По отношение на претенцията за законна лихва: Ако денят на връщането
на заетата сума е определен, до този ден лихва се дължи само при писмена
уговорка. Ако ли пък няма определен ден за връщане на заетата сума, лихва
не се дължи до дена, когато заемателят бъде поканен от кредитора да върне
заетата сума, освен ако писмено е уговорено плащането на лихви. В
настоящия случай страните не са уговорили писмено плащането на лихви.
Уговорена е падежна дата 31.12.2020г., поради което на основание чл.84, ал.1
от ЗЗД след изтичането на уговорения ден за плащане, ответниците изпадат в
забава и дължат законна лихва /от 01.01.2021г./. Претенцията за законна
лихва за периода от датата на предаване на заемната сума до датата на падежа
подлежи на отхвърляне.
Направеното едва с писмените бележки по делото възражение от страна на
ответниците за нищожност на договора за заем на основание чл.152 от ЗЗД,
поради предварително уговаряне на начин за удовлетворение на кредитора,
различен от този, който е предвиден в закона, не може да бъде разглеждано от
съда като преклудирано. За да се произнесе по въпроса за нищожността на
договора, той трябва да е въведен като част от предмета на делото чрез
съответно възражение, заявено в преклузивните срокове, или по предявен
инцидентен установителен иск.
По разноските: След обезсилване на решението на първата инстанция и
връщане на делото за ново разглеждане, по отговорността за разноски се
произнася съдът с приключващия акт по смисъла на чл.81 от ГПК, като се
обхващат и разноските направени пред въззивното и касационното
производство, доколкото пред тях спорът не е бил приключил и не дължат
присъждане на такива. В настоящия случай решението на първата инстанция е
обезсилено частично, като спорът е останал висящ за предявения иск за
връщане на сумата от 71 600 лв., който иск е изцяло уважен, поради което
ответниците нямат право на разноски в хипотезата на връщане за ново
разглеждане само на един от няколко предявени иска, в случай, че същият не
е отхвърлен изцяло или частично /Определение №60392/12.11.2021г. по ч.т.д.
№465/2021г. на ВКС, I т.о./. Ищецът от своя страна е направил следните
разноски във връзка с воденето на делото по висящия пред настоящата
инстанция иск – платена държавна такса от 2864 лв. /внесени видно от
платежни нареждания – л.30, л.37 от гр.д.№256/2017г. на РС-Г.Д./; заплатено
адвокатско възнаграждение от 2700 лв., което е уговорено общо за двата
иска, поради което по пропорционалност по настоящото дело се следват
736.85 лв. /л.29 от гр.д.№256/2017г. на РС-Г.Д./; държавна такса за въззивно
обжалване – 1520 лв. /л.13 от в.гр.д.№5227/2019г. на САС/; 200 лв. за
съдебно-счетоводна експертиза при новото разглеждане на делото пред
11
настоящата инстанция /л.37, л.67/, или общо 5320 лв., които следва да се
понесат от насрещната страна.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. А.. Ц., ЕГН ********** и Т. А.. Ц., ЕГН **********,
двамата с адрес гр.Г.Д., ул.“А.Г.“ №15 да заплатят на Н. П. Й., ЕГН
**********, гр.С., ул.“К.М.“ №69 сумата от 71 600 лв. /седемдесет и една
хиляди и шестстотин лева/, предоставени в заем съгласно Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.09.2015г., ведно със
законната лихва върху сумата от 01.01.2021г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на законна лихва върху сумата
от 22 000 лв. за периода от 19.09.2015г. до датата на падежа – 31.12.2020г. и
за заплащане на законна лихва върху сумата от 54 000 лв. за периода от
23.09.2015г. до датата на падежа – 31.12.2020г.
ОСЪЖДА Р. А.. Ц., ЕГН ********** и Т. А.. Ц., ЕГН **********,
двамата с адрес гр.Г.Д., ул.“А.Г.“ №15 да заплатят на Н. П. Й., ЕГН
**********, гр.С., ул.“К.М.“ сумата от 5320 лв. /пет хиляди триста и двадесет
лева/ сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
12