Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-1 03.02.2020
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На двадесети
първи януари две хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНСКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1926 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от С.Ц.Ц. ЕГН ********** от гр.
Б., с адреси: ул. „И. Б.“ № **, вх.*, ет.* и ул. „С. С.“ № **, вх. *, ет.*,
против Решение № 2753 от 29.10.2019 г., постановено по гр. дело № 5435/2019 г.
по описа на БРС, с което съдът е наложил мерки за незабавна защита на А.И.П.,
ЕГН **********, от гр. Б., ул. „Г.“ №**, ет.*, поради осъществено спрямо нея
домашно насилие от страна на въззивницата, като е задължил на основание чл.16
ал.1 във вр. с чл.15 ал.2 и чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН С.Ц. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на детето А., забранил е на
основание чл.16 ал.1, във вр. с чл.15 ал.2 във вр. с чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на
въззивницата да приближава А.П., жилището й на посочения адрес, училището,
което детето посещава – ОУ „С. К. Б. П.“ гр. Б. и местата за социални контакти
и отдих на детето на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 12 месеца,
считано от датата на влизане на решението в сила, наложил е на въззивницита
глоба в размер на 600 лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на БРС, като я е осъдил да заплати държавна такса и разноски по делото.
Недоволство от така постановеното съдебно решение
изразява въззивницата, която счита същото за неправилно и незаконосъобразно.
Излага съображения за неправилно наложени мерки за защита. Моли съда за отмяна
на акта поради немотивираност.
В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от И.Г.П., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Г.“ № **, ет.* чрез
адвокат Светла Гонкова, с който намира постановения първоинстанционен акт за
правилен и законосъобразен и моли съда да го потвърди. Излага съображения.
Пред първата инстанция районният съд е счел, че са
налице данни за противоречие в интересите между представител и представляван и
е назначил адвокат Тереза Павловска за особен представител на детето А.П..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и
следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред БРС е разгледано по реда на чл.4
ал.1 във вр. чл.8 т.2 и чл.18 ал.1 от ЗЗДН.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по
делото, че С.Ц. и И.П. са бивши съпрузи, като бракът помежду им е прекратен с
решение по гр.дело №2190/2011 г. на Районен съд – Бургас. Първоначално
упражняването на родителските права е предоставено на майката, а с решение №126
от 17.02.2016 г. по в.гр.д. №1267/2015 г. на Окръжен съд – Бургас упражняването
на родителските права е предоставено на бащата. С решението е определен режим
на лични отношения с майката.
По повод и в
изпълнение на така определения режим на лични отношения на 01.07.2019 г. детето
А. е било предадено на майката. На 06.07.2019 г. е извършено домашно насилие
спрямо детето от неговата майка С.Ц., съгласно посоченото от въззиваемия П. в
исковата молба. На 07.07.2019 г. детето се прибрало само в къщи по сведение на
бащата.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства. Районният съд е изяснил делото от
фактическа страна. Настоящата съдебна инстанция намира наложените мерки за защита
от домашно насилие за адекватни и законосъобразно наложени, като по отношение
на предвидения срок от 12 месеца, както и досежно наложената глоба в размер на
600 лева, съдът намира същите за завишени.
Няма спор, че на
процесната дата 06.07.2019 г. майката С.Ц. заедно с детето А. са били на
разходка в Морската градина в града, както и в МОЛ-а. Около 22 часа майката
заедно с детето и нейна колежка със своето дете се прибирали от разходка от
Морската градина, като преди това са посетили ресторант „Хепи“. Детето А.
казало, че няма да се прибере при майка си, тъй като искало да живее с
колежката на майка й и нейното дете. С.Ц. посочва, че след 30 – 40 минути е
успяла да прибере детето в къщи. В обясненията си детето посочва, че се е
върнало при баща си в събота – 07.07.2019 г. /касае се в действителност за
неделя/, тъй като майка му го била набила. Причина за това станало желанието на
детето да отиде при един приятел на гости. Според А. майка й я ударила с ръка по
лицето, като детето посочва: „Мисля, че два пъти ме удари. Това стана вечерта.“
По-нататък детето обяснява, че по принцип искала да отиде при този свой
приятел, но не в 11 часа вечерта. Майка й пила вино през целия ден и след като
ударила детето, не го е успокоила. Детето прави връзка между поведението на
двамата родители и заявява, че не желае да вижда своята майка към момента.
Пред първата
инстанция е представено съдебно медицинско удостоверение №140/2019 г. на д-р
Парасков, от което е видно, че е установено кръвонасядане по лицето в лявата
половина с драскотини, които е възможно да са получени така, както е съобщило
обследваното лице. Разпитана е в качеството й на свидетел д-р О. С. от С. ц. на
УМБАЛ Бургас, която също е констатирала кръвонасядане на лявата буза. Според
свидетелката на детето е нанесена плесница.
От представените
по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели се
установява извършено домашно насилие и в този смисъл изложеното в атакуваното решение
е правилно и законосъобразно. Според разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство, като за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и
всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В този смисъл, в случая
се касае за извършено домашно насилие и взетите мерки са адекватни, както беше
посочено по-горе, но не и по отношение на сроковете, както и в частта за
наложената глоба. При постъпване на исковата молба пред БРС районният съд е
издал Заповед за незабавна защита, действаща до влизане в сила на съдебното
решение. Направеният от първоинстанционния съд извод за извършен акт на домашно
насилие от въззивницата е законосъобразен и настоящата съдебна инстанция се
присъединява към изложеното от първата инстанция.
Съдът намира
обаче, че в случая за постигане целите на закона и отчитайки, че не са налице
наложени предходни мерки за защита по чл.5 от ЗЗДН спрямо въззивницата, както и
обстоятелството, че издадената заповед за незабавна защита действа вече почти
шест месеца, наложените мерки по чл.5 от ЗЗДН по първоинстанционното решение
досежно срока са твърде завишени. Съгласно чл.5 ал.2 от закона мерките по ал.1
се налагат за срок от три до осемнадесет месеца.
Като съобрази
тежестта на извършеното домашно насилие и всички други обстоятелства по делото,
настоящата съдебна инстанция намира, че забранителните мерки по чл.16 ал.1, във
вр. с чл.15 ал.2 и чл.5 ал.1, т.3 от ЗЗДН следва да бъдат наложени за срок от 3
месеца от датата на влизане на решението в сила, а не както е преценил районния
съд за срок от 12 месеца. Същото се отнася и за наложената глоба по чл.5 ал.4
от ЗЗДН, чийто размер районният съд е определил в рамките на 600 лева. Според
настоящата съдебна инстанция на въззивницата следва да бъде наложена глоба в
размер на 200 лева. Това налага обжалваното решение да бъде изменено в
посочените части. По отношение на останалите обжалвани части, решението е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Въззивницата
следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 12.50 лева –
държавна такса, а на И.П. – сумата от 300 лева – разноски по делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Решение № 2753 от 29.10.2019 г.,
постановено по гр. дело № 5435/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, В
ЧАСТТА, с която мярката за защита по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН е наложена за срок
от 12 /дванадесет/ месеца, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ЗАБРАНЯВА на основание чл.16 ал.1, във вр. с чл.15
ал.2, във вр. с чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на извършителя на домашно насилие С.Ц.Ц.,
ЕГН ********** от гр. Б., с адреси: ул. „И. Б.“ № **, вх.*, ет.* и ул. „С. С.“
№ **, вх. *, ет.*, да приближава А.И.П., ЕГН **********, от гр. Б., ул.
„Г.“ №**, ет.*, жилището й на посочения адрес, училището, което детето посещава
– ОУ „С. К. Б. П.“ гр. Б. и местата за социални контакти и отдих на детето на разстояние
по-малко от 50 метра за срок от 3 /три/
месеца, считано от датата на влизане на решението в сила.
ИЗМЕНЯВА Решение № 2753 от 29.10.2019 г.,
постановено по гр. дело № 5435/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, В
ЧАСТТА, с която на С.Ц.Ц., ЕГН **********, е наложена на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН глоба в размер на 600 /шестотин/ лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на С.Ц.Ц.,
ЕГН ********** от гр. Б., с адреси: ул. „И. Б.“ № **, вх.*, ет.* и ул. „С. С.“
№ **, вх. *, ет.* на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН, глоба в размер на 200 /двеста/ лева, платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас.
ОСТАВЯ
в сила решението в останалите му части.
ОСЪЖДА
С.Ц.Ц., ЕГН ********** от гр. Б., с адреси: ул. „И. Б.“ № **, вх.*, ет.* и ул.
„С. С.“ № **, вх. *, ет.*, ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.П., ЕГН ********** от гр. Б., ул.
„Г.“ №**, ет.*, сумата от 300 лева – разноски за въззивната инстанция, а по
сметка на Окръжен съд – Бургас – сумата от 12,50 лева – държавна такса.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ нова заповед за защита в полза на А.И.П., ЕГН **********, от гр. Б., ул.
„Г.“ №**, ет.*, на основание чл.17, ал.5, предл.последно от ЗЗДН, съобразно
настоящото решение.
Препис
от решението и заповедта да се изпратят на 01 РУ на МВР – Бургас по настоящия
адрес на извършителя и на пострадалото лице за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.