№ 2058
гр. Варна, 30.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100501051 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Енерго–Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от Пламен Стоянов
Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Радослав Й.ов Иванов, чрез адв. Н.Б., против
решение № 1106/03.04.2023г. по гр.д. № 11685/2022г. на 39-ти състав на ВРС, в частта, в
която е отхвърлен иска на дружеството, насочен срещу К. Д. К. ЕГН ********** от гр.
Варна, жк „Св.Ив.Рилски“, бл. 26, вх. Б, ет. 1, ап. 27, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът има неизплатено задължение към ищеца,
възлизащо в размер на сумата от 230.27лв., представляваща мораторната лихва за забава,
за периода от 13.08.2018г. до 16.06.2022г. върху главницата за незаплатена ел. енергия,
консумирана в обект с аб. № ********** и кл.№ ********** и адрес гр. Варна, ул. „Под
игото“, № 26, вх. Б, ап. 27, за която е издадена фактура № **********/03.08.2018г. на
стойност 602.47лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-24.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8071/2022г. на
ВРС, на основание чл. 415, ал.4 от ГПК във вр. чл.422 от ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД.
Считайки решението в обжалваната част за неправилно, необосновано и постановено
в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал, се моли да бъде отменено
и постановено друго решение, с което и тази самостоятелна искова претенция бъде уважена.
След като ВРС е уважил главната искова претенция, по идентични съображения е следвало
да уважи и претенцията за мораторна лихва, като последица от уважаване на иска за
дължимост на вземането по процесната фактура. Моли и за присъждане на сторените
1
разноски и адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност, при присъждане на разноски на ответната страна.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от К. Д. К. ЕГН ********** от гр.
Варна, жк „Св.Ив.Рилски“, бл. 26, вх. Б, ет. 1, ап. 27, чрез адв. Й.А., въззиваемият оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната част, като правилно и добре мотивирано. Приеме ли се от съда, че
ответникът е изпаднал в забава, то моли да се отхвърли иска, поради изтекла погасителна
давност. Моли за присъждане на сторените разноски.
Въззивната жалба е допустима. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито с.з.
Няма направени от страните доказателствени искания, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА за 03.07.2023г. 14.30ч. Да се призоват страните.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2