Решение по дело №296/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 137

 

 

гр. Пловдив, 21.08.2019 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ граждански състав, в закрито заседание на двадесет и първи август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА

                                                                                              РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 296/2019 г., намира за установено следното:

Производство по реда на чл. 250 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 6072/26.07.2019 г. от З.И.Н. ЕГН **********. С нея е направено искане за допълване на постановеното по делото решение, с произнасяне относно обезщетението за забавено плащане върху присъдените суми до окончателното им заплащане.

Ответникът О.П. не е взел становище.

Молбата е подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок, поради което като допустима, следва да бъде разгледана.

По делото не се налага изслушването на страните или извършването на съдопроизводствени действия с тяхно участие, поради което молбата следва да бъде разгледана в закрито заседание, без призоваването им.

С исковата молба съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като това обстоятелство е отразено в мотивите на решение № 135/24.07.2019 г., постановено от АС – Пловдив

С него О.П. ЕИК ****** е осъдена да заплати на З.И.Н. ЕГН ********** *** сумата от 25 000.00 (двадесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди, причинени от травматично увреждане (диагноза „Множествени счупвания на подбедрица, закрито, фрактура крурис синистра ин партис дисталис“) на 23.01.2017 г., при падане на тротоара пред къща с административен адрес: гр. ******, поради непочистване и заледяване, както и сумата от 2 877.80 (две хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и 80 стотинки), която включва: 1 560.00 лева – стойност на  заключваща плака за дистална фрактура на тибия, комплект със заключващи винтове, 1 020.00 лева – цена на реконструктивна плака, комплект със самонарезни кортикални винтове, 156.00 лева – санитарни консумативи и 141.80 лева – стойност на закупени ампули „Зибор“, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото увреждане.

Няма произнасяне по акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД.

Същите са въведени по надлежен ред в спорния предмет на делото, като с исковата молба се претендира обезщетението за неимуществени вреди да бъде присъдено, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 23.01.2017 г. до окончателното му изплащане, а това за имуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане. В петитума на въззивната жалба искането е да се уважат изцяло предявените искове така, както са заявени с исковата молба. Поради това съдът дължи произнасяне и по тях, като в случая, това следва да бъде сторено по реда на чл. 250 от ГПК.

Поради своя акцесорен характер исковете по чл. 86 от ЗЗД следват съдбата на главните искове. Предвид крайното разрешаване на спора от въззивната инстанция, те също се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Поради това лихвата за забава върху определените с въззивното решение размери на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, следва да се присъди така, както е заявена от ищеца.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р       Е      Ш       И :

 

 

ДОПЪЛВА решение № 135/24.07.2019 г. по в. г. д. № 296/2019 г. по описа на АС – Пловдив, на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК, като ПОСТАНОВЯВА:

Сумата от 25 000.00 (двадесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди, се присъжда ведно с обезщетение за забавено плащане под формата на законната лихва, считано от датата на увреждането (23.01.2017 г.) до окончателното изплащане.

Сумата от 2 877.80 (две хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и 80 стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди се присъжда ведно с обезщетение за забавено плащане под формата на законната лихва, считано от датата на исковата молба (20.04.2018 г.) до окончателното изплащане.

Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

 

                            

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: