Р Е Ш Е Н И Е
№……../26.06.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица
Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19080 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявени от "А.Б." ЕАД
(с предходно наименование „Мобилтел”), ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Кукуш“ № 1, чрез процесуалния му представител – адв. В.Г., срещу Ж.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, мест.
Боровец Север 265 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 24.86 лева,
претендирана като незаплатена далекосъобщителна услуга за отчетен период
23.10.2014г.-22.11.2014г. съгл. Договор за предоставяне на далекосъобщителна
услуга номер М4181639 от 31.07.2014г., за което е издадена фактура с №*********/27.11.2014г., сумата 486 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за далекосъобщителни услуги М 4181639 от 31.07.2014г. и М 4196898 от
15.08.2014г., за които суми са предмет на заповед
за изпълнение, издадена по ч.гр.д№11058/2017г. по
описа на ВРС,25- ти състав.
В исковата и уточняващите молби към нея
ищецът, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Ж.Д.С. относно процесната сума. В срока по чл. 414 от ГПК
длъжникът е възразил срещу заповедта, поради което искът за установяване на
вземането е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 415 от ГПК.
Твърди, че страните са облигационни отношения по повод договори за предоставяне
на далекосъобщителни услуги М 4181639 от 31.07.2014г. и М 4196898 от
15.08.2014г. Поддържа се, че ответникът не е изпълнълнил задълженията си за
заплащане на договорените месечни вноски, поради което ищецът се е възползвал
от правото си да прекрати едностранно договорите, като начисли неустойка за
предсрочно прекратяване съгл. чл. 27.2 и 54 от ОУ.с С оглед извършеното
частично преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК плащане, останалата
неиздължена главница за ползвани далекосъобщителни услуги се равнява на сумата
от 24.86 лева. По изложените съображения
моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски за заповедното и
за исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор.
.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. Депозира нарочна молба, с която
поддържа така предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно
заседание ответникът не се явява и не се представлява.
След
съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по
вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: ответникът
да има качество на потребител на мобилни
услуги за процесния период и абонатен номер; ищецът в качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно
учредено между страните договорно отношение, да е предоставил посочените услуги
на ответника, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния
договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения
във фактурите размер; наличие на уговорена
неустойка и размер на претенцията.
От ангажираните по делото писмени доказателства се
установява, че страните са обвързани от валидно
сключени договор от 31.07.2014г., за мобилни
услуги/л.15 и сл./ от 15.08.2014г./ л.25/. В чл.
6.3 от приложение 1едно /л. 18 и сл/ към
договора е уредена отговорността на потребителя в случай на прекратяване на
договора по негова инициатива или на разваляна, като е регламентирано, че в
този случай на оператора са дължими всички месечни вноски до края на срока на
договора.
По делото е представена фактура № ********** остойностяващи задълженията на ответника по
процесния договор за мобилни услуги, както и сметки от 16.03.2015г. и от 23.02.2015г. за начислената неустойка.
При така установените факти, в тежест на ищеца е било да
докаже, че реално е предоставил услугите, чиято цена се търси понастоящем и
дължимостта на неустойката.
Както се посочи, спор между страните, че са били в
твърдяните облигационни правоотношения с предмет предоставени мобилни услуги,
не е имало. Ответната страна не оспорила
да й са предоставени твърдяните услуги. Договорът за мобилни услуги касае
доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения
и представени доказателства за уговорка в различен смисъл и поради това
отношенията между страните се регламентира от общите правила за договорните
задължения с предмет натурална престация. Съответно, договорената цена се дължи
при реално извършена доставка. В настоящия случай от ищцовото дружество е представена
фактура
с №*********/27.11.2014г, от която се установява стойността на доствените услуги.
По делото не са налице данни, нито твърдения ответникът, в качеството си на
потребител на мобилни услуги да е оспорил начислените суми по фактурата. При
липсата на такова оспорване, се налага
извод, че е извършена реална доставка на посочените съобщителни услуги. В заключение, сумите са начислени за
осъществени услуги и са дължими, поради което потребителят дължи цената за тях
в размер на 24.86
лева.
На следващо място,
предмет на претенцията е неустойка за предсрочно прекратяване на договорните
отношения между страните, чиято дължимост е
регламентирана чл. 6.3 от приложения № 1 към договори от
31.07.2015г. и от от 15.08.2014г, която
клауза гласи, че ако абонатът наруши задълженията си по договора или
същия бъде прекратен по негова инциатива, последният дължи
неустойка в размер месечни абонаменти дължими до края на срока на договора. Конкретното задължение, чието неизпълнение се
сочи да е породило дължимост на посочената договорна неустойка е
преустановяване плащането от страна на потребителя- ответник на дължимите сумипо двата договора за мобилни услуги . Това е дало
основание на оператора да начисли еднократно сумата в общ размер на 486 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за далекосъобщителни услуги М 4181639 от 31.07.2014г. и М 4196898 от
15.08.2014г. по двете цитирани по-горе сметки
На първо място
макар разпределената в този смисъл с доклада по делото доказателствена тежест
ищецът не е провел доказване да е упражнил надлежно преобразуващото право да развали договора
поради неизпълнение. Доколкото в договора за
предоставяне на мобилни услуги не е предвиден нарочен ред, при който се
погасява облигационната връзка между страните- било то чрез прекратяване по
инициатива на потребителя или чрез развалян поради неизпълнение по дискреция на
доставчика, то следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД. В случая
законовата уредба в чл. 87 от ЗЗД предвижда, че упражняването на правото на
разваляне на договора предполага достигане на волята на упражняващия правото до
насрещната страна по договора. В разглеждания казус такова нарочно уведомяване
не се установява да е извършено. Ето защо следва обосновано да се приемем, че
преобразуващото право на разваляне не е надлежно упражнено.
Дори да не се сподели горния извод относно неупражненото
право на разваляне на договора, настоящият състав намира, че клаузата, въз
основа на която е начислена неустойката не е съобразена с императивни правила
на закона.В казуса неустойката е начислена в размер на остатък от
дължимите месечно вноски по договора мобилни услуги за период до крайния срок
на действие на договора. Характерът на неустоечната клауза е гаранционно
обезпечителен и има за цел да покрие и изначално да определи по размер вредите
на изправната по договора страна в случай на неизпълнение на насрещната страна,
без да е необходимо те са бъдат доказвани. Тъй като се касае за договор, то
необходимо е ищецът да докаже, че действително страните са уговорили неустоечна
клауза за забава и нейния размер. От представения по делото писмени
доказателства безспорно се установява: първо, че страните са уговорили падеж на
плащането на цената за предоставените услуги, а именно датата посочена в
издаваните фактури и второ, че са уговорили неустоечна клауза за предсрочно
прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на потребителя на
задълженията му договора. Размерът на неустойката не е изначално определен, но
е определяем и зависи от остатъчния период на договора следващ неговото
едностранно прекратяване.
Безспорно,
ответника притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по
смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според който текст потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Следователно приложение намират нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143
ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Макар и да няма
възражения в този смисъл от страна на ответника, то за действителността на тази
клауза за неустойка от договора обаче, съдът следи служебно предвид дадените
указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС при
положение, че това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателствата по делото. Съгласно т. 3 от
посоченото ТР, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26,
ал.1, пр.3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тази преценка е
конкретна за всеки договор и се извършва към момента на сключването му, като се
съобразяват примерно изброени критерии: естеството на задълженията /парични или
на непарични/, размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с
неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи, вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна негова част,
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. И
конкретно, следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации, а именно
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят- да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга. Същевременно,
процесният договор и допълнителните споразумения са сключени при предварително
определени общи условия от страна на ищеца, като липсват данни посочените
общи условия да са одобрени от ответника.
Клаузите са били предварително изготвени. Т.е, ответника е бил лишена от
възможност да влияе върху съдържанието на договора и уговорките в него. Според
чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на
ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Допълнителен аргумент е и
обстоятелството, че неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни
такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече
трайно се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП и
за нелоялна търговска практика- Решение № 7586/ 04.12.2013г. на
Административен съд- София- град по адм. д. № 6627/2013г.
Съобразявайки
изложеното и в заключение, съдът намира, че по начина, по който е
уговорена, клаузата на т. 6.3 от приложенията към договорите за мобилни услуги
създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Така, мобилният оператор получава имуществена облага от
потребителя като насрещна страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и
да било услуга на потребителя, т.е. с договора не са предложени насрещни права
за потребителя, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на
договорните отношения. Това от своя страна противоречи на добросъвестността и
създава основание за облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото
лице- потребител, който е икономически по- слабата страна.
Ето защо, предявената осъдителна
претенцията за неустойка в размер на сумата от 486 лева следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора,
на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената
част от иска. При уважен материален интерес от 24,86 лева и
общо и признати разноски за държавна такса (75,00лева), и адв. възнаграждение (180
лева) се присъждат 12,40лева.
Съобразно даденото
разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не се изменят разноските по издадената заповед, какъвто е настоящия
случай. По делото следва да се присъдят
сторените разноски за заповедното производство съобразно вземанията, които са
приети за установени в настоящото производство. Предвид установения размер на
вземането, съдът намира, че дължимите в заповедното производство разноски на
ищеца са в размер на 9,84 лева за
държавна такса и адвокатско възнаграждение / само съобразно частта от спора,
която е преминала в исковото производство.
Ответникът не е поискал
присъждане на разноски, нито е представил доказателства за сторени разходи,
поради което такива не му се следват.
Мотивиран от горното,
Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк София,
сграда 6 съществуват вземания против Ж.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, мест. Боровец Север
265 за сумата от 24.86 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга
за отчетен период 23.10.2014г.-22.11.2014г. съгл. Договор за представляваща цена за далекосъобщителна услуга номер М4181639 от
31.07.2014г., съгл. фактура
№*********/27.11.2014г., за което
вземане издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№11058/2017г.
по описа на ВРС,25- ти състав., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.08.2017
г. до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните съществуване на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д№11058/2017г. по описа
на ВРС,25- ти състав. за сумата от 486 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги М 4181639 от
31.07.2014г. и М 4196898 от 15.08.2014г.
ОСЪЖДА Ж.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, мест. Боровец Север
265 ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 12,40левалева представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски в исковото производство и сумата от 9,84 лева-
разноски за заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: