Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 08.03.2018 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в закрито заседание на осми март две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Славчева гр.д. № 74 по описа за 2018
година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.
С жалба
вх. № 8589/13.11.2017 год. по описа на ЧСИ рег. № 793 с район на действие РС-гр.
С. взискателите по изпълнително дело №
20167930400575 Л.А., С.Н., П.Т., Р.А., А.П., Д.К., З.К., В.К., Р.К. и А. К.,
действащ като ЕТ „Д.и.К.“ са обжалвали разпределението на събраната по
изпълнителното дело сума след извършена публична продан на недвижим имот,
собственост на длъжника „С.т.к.“ АД, *** – поземлен имот с идентификатор № ………… по
кадастралния план на гр. С., ведно с находящите се
в имота сгради, на основание чл. 463 от ГПК. Твърдят, че същото е
незаконосъобразно, като извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 136, ал. 1,
т. 5 от ЗЗД. Сочат, че неправилно в посочените привилегии са включени
възнагражденията на изпълнителния директор и членовете на борда на директорите
на дружеството С. У., Р. Г. и Р. Д., чийто произход е търговска сделка /договор за
поръчка/, като по този начин са намалени подлежащите на разпределение суми на
жалбоподателите. Молят съда да отмени протокола за разпределение в тази част,
като посочените вземания бъдат подредени в ипотекарните
такива.
В срока
по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили възражения от взискателя
по изпълнителното дело Р. Х. Д. и от длъжника „С.т.к.“ АД, ***. Считат жалбата за
неоснователна и молят съда да я отхвърли. Останалите присъединени взискатели не са депозирали възражения.
Със
съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на
СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното
действие.
Софийски окръжен съд, като обсъди данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с
изложените в жалбата доводи, намери следното:
Жалбата е допустима – същата е
подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от взискатели
по изпълнителното дело и против действията на съдебния изпълнител, обективирани в предявеното на 07.11.2017 год. разпределение
на постъпилите от публичната продан суми.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от представения
препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на
първоначалния взискател А.П. *** и длъжник „С.т.к.“
АД, *** въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.07.2016 год. по гр.д. №
719/2015 год. на РС-Самоков с предмет парично вземане
– неизплатено трудово възнаграждение и обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ, чл.
224, ал. 1 от КТ. Присъединени взискатели са Н. А.з.п., О. С., ЕТ „Д.и.К.“,
Д.К., П.Т., Р.А., Л.А., С.Н., Р.К., З.К.-М. и В.К. /последните трима - в
качеството им на наследници на починалия взискател С. К./, А.А., Д. Б., С. У., Р. Г., Р. Д., Н. Н., „В.“ АД и
„С.-..“ ЕООД.
По искане на първоначалния
взискател изпълнението е насочено върху описания
по-горе недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнението. Наложена е
възбрана върху поземления имот и находящите се в него
5 броя сгради, вписана на 29.09.2016 год. в регистъра на Служба по вписвания
при РС-гр. Самоков. Извършен е опис на възбранените имоти на 17.11.2016 год. от ЧСИ Д. Тъй като
назначеното от съдебния изпълнител вещо лице е определило началната цена в
размер на 101 600 лв., която е по-ниска от данъчната оценка на имотите –
102 615 лв., на основание чл. 485, ал. 2 от ГПК /Д.В. бр. 50/2015 год./ определената
начална цена от съдебния изпълнител е в размер на данъчната оценка. Първата
продан е продължила от 16.04.2017 год. до 16.05.2017 год. и е обявена за
нестанала. Нова продан е насрочена от 03.07.2017 год. до 03.08.2017 год. при
начална цена в размер на 82 092 лв. С протокол от 04.08.2017 год. за
купувач на имотите е обявен „Н.-…..“ ЕООД, гр. С. за сумата 83 024 лв., както
следва: 69 336,47 лв. с включен ДДС за поземления имот и 13 687,53
лв. за находящите се в него сгради. На 09.08.2017
год. е изготвено постановление за възлагане и страните са уведомени за датата
на разпределението – 18.09.2017 год., но тъй като е постъпила жалба от длъжника,
разпределението не е предявено на посочената дата. Тъй като жалбата е върната
от съдебния изпълнител, след влизане в сила на разпореждането за връщане ЧСИ е
насрочил ново разпределение, предявено на страните на 07.11.2017 год., за
когато същите са били редовно уведомени.
Вземанията по представените
изпълнителни листове, въз основа на които са присъединени взискателите
по изпълнителното дело, произтичат от трудови правоотношения, като изрично е
посочено, че се касае до трудови възнаграждения по сключени трудови договори,
като това важи и за лицата С. У., Р. Г. и Р. Д. /изпълнителни листове на л. 177 – С. У., л.
263 – Р. Д., л. 269 – Р. Я.,
вземането по който е прехвърлено с договор за цесия на Р. Г./. Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява
правото на принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като
задължава съдия-изпълнителя да пристъпи след сезиране от взискателя
към принудително изпълнение на притезанието, чието
съдържание листът възпроизвежда. Страните в изпълнителното производство, основанието и размера на вземането се
определят от изпълнителния лист. Докато същият не бъде обезсилен по надлежния
ред, той обуславя процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение.
С изменението на ТЗ, обн. ДВ бр.58 от 2003 г.,
въпросът за вида на договора за назначаване на член на
управителния съвет е уреден изрично с разпоредбата на чл. 241, ал. 6 от ТЗ, в която се
предвижда отношенията между дружеството и членовете на управителния съвет да се уреждат с договор за възлагане
на управлението. Договорът задължително се сключва в писмена форма. Мениджърският договор
или т. нар. договор за управление и контрол е нов тип договор, в съдържанието
на който преобладават черти на гражданските договори за поръчка и изработка /в
този смисъл решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272 / 2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
При наличието на такъв вид договор не се прилагат разпоредбите на трудовото
законодателство. В този смисъл са правилни изложените в жалбата съображения, че
договорът за управление и контрол на търговското дружество не е трудов договор.
Той съдържа основните белези на договора за поръчка, съответно обогатени и
допълнени с елементи, произтичащи от специфичната му цел – да уреди отношенията
между дружеството, от една страна, и неговия управител, от друга страна. Поради
това и възнагражденията на членовете на управителния съвет не съставляват
"вземане на работник/служител, произтичащо от трудово отношение" по
смисъла на разпоредбата на чл. 136, ал.1, т.5
от ЗЗД, която има императивен характер и не може да бъде тълкувана разширително. Независимо от това, по настоящото
изпълнително дело не са приложени каквито и да било доказателства в подкрепа на
твърденията на жалбоподателите, че в протокола за разпределение са включени
възнаграждения на други взискатели по сключени
договори за възлагане на управление. В приложените изпълнителни листове оспорените
като привилегировани възнаграждения изрично са посочени като трудови такива въз
основа на сключени трудови договори. При извършване на разпределението според
привилегиите, посочени в чл. 136 от ЗЗД, редът на удовлетворяване на вземанията
е определен правилно от съдебния изпълнител. В първа и втора точка са посочени
вземанията, които се удовлетворяват в пълен размер. Съгласно чл. 136, ал. 1, т.
5 от ЗЗД следващи по ред се удовлетворяват вземанията на работници и служители,
произтичащи от трудови правоотношения. В случая вземанията са от един и същи
ред и са повече на брой, поради което е изчислен коефициент, с помощта на който
е определен размера на сумата, която има право да получи всеки от
присъединените взискатели с вземане, произтичащо от
трудово правоотношение. Приложени са копия от всички изпълнителни листа, в
които като произход на вземанията е посочено трудово правоотношение. Тъй като
сумата за разпределение е недостатъчна за удовлетворяване на всички вземания от
този ред, същите са удовлетворени частично.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата срещу предявеното на 07.11.2017 год. разпределение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Това не препятства възможността жалбоподателите да оспорят посочените в изпълнителните листове като привилегировани вземания на част от присъединените взискатели в друго производство /чл. 464 от ГПК/.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 8589/13.11.2017 год. по описа на ЧСИ
рег. № 793 с район на действие РС – гр. Самоков по
изпълнително дело № 20167930400575, подадена от взискателите
по изпълнителното дело Л.А., С.Н., П.Т., Р.А., А.П., Д.К., З.К., В.К., Р.К. и А. К.,
действащ като ЕТ „Д.и.К.“ срещу разпределението на събраната по изпълнителното
дело сума след извършена публична продан на недвижим имот, собственост на
длъжника „С.т.к.“ АД, *** – поземлен имот с идентификатор № …………… по
кадастралния план на гр. С., ведно с находящите се
в имота сгради, предявено на страните на 07.11.2017 год., на основание чл. 463
от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.