Решение по дело №5625/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 761
Дата: 16 февруари 2023 г. (в сила от 16 февруари 2023 г.)
Съдия: Гергана Коюмджиева
Дело: 20221100505625
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 761
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
Членове:Гергана Коюмджиева

Елена Св. Шипковенска
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско
дело № 20221100505625 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 - чл. 438 от ГПК, вр. чл.435, ал.1, т.7
ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 33230 от 31.05.2022г. по описа на СГС на
„А.И.“ ООД, чрез управителя инж.Л.П. като длъжник по изп.д. № 20228380400787 по
описа на ЧСИ М.Б., срещу постановление за разноски от 09.02.2022г., както и срещу
действията на съдебния изпълнител по присъединяването на вземане на Министерство
на финансите към изп.д. № 20228380400787 по описа на ЧСИ М. Б..
Наведен е довод, че обжалваните действия неправилни и незаконосъобразни, в
нарушение на разпоредбите на ГПК. Дружеството частен жалбоподател навежда
оплакване, че към изп.д. № 20228380400787, което е по изпълнителен лист за дребна
сума от 400лв., съдебният изпълнител незаконосъобразно е присьединил вземане на ТД
на София на НАП, което е за над 110 000лв. Твърди се, че липсва на изпълнително
основание за присъединяване към изпълнителеното дело на соченото в справката от ТД
на НАП по делото вземане към дружеството. Изложено е, че съобщението за
доброволно изпълнение следва да съдържа, а то не съдържа, освен данни за размера на
задълженията на „А.И.“ООД и информация за декларацията или акта, въз основа на
който има публични задължения. На следващо място жалбоподателят сочи, че от една
страна вземането на държавата е погасено с изтичане на петгодишна погасителна
давност, а от друга с разпределение извършено от ЧСИ М.Ц. по изп.д. №
20208400400846 по описа на ЧСИ М.Ц., рег.№ 840, район на действие СГС вземането е
1
изцяло погасено със сума получена от публична продан. Според дружеството частен
жалбоподател представено му бе постановление за разноски от 09.02.2022г. за сумата
от 186лв., който счита за документ с неистинско съдържание,докато всъщност се
претендира, от ЧСИ, и „последваща се такса по т.26 от тарифата към ЗЧСИ", която
„към момента", е 6 316,92 лв., видно от Покана за доброволно изпълнение, изх.
№08680/09.02.2022г. и от запорно съобщение от същата дата. Моли да бъде отменено
издаденото по изп.д. № 20228380400787 по описа на ЧСИ М.Б. Постановление за
разноски от 09.02.2022г.
Взискателят Министерство на финансите, редовно уведомен в срока за
възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК излага становище за неоснователност на
частната жалба.
ЧСИ М.Б. с рег.№ 838 от КЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от
ГПК за обжалваните действия, излага съображения за неоснователност на частната
жалба.
Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди
изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, прие
следното:
Изпълнително дело № 20228380400787 е образувано въз основа на молба с вх.
№ 2448/17.01.2022г. от Държавата представлявана от министъра на финансите - А.В.,
чрез гл. юрисконсулт М.Ц., към която е представен оригинал на Изпълнителен лист от
05.11.2020 г., издаден на основание чл. 404, чл. 405 и чл. 406 от ГПК и въз основа на
Определение от 26.09.2017г., Определение от 27.10.2017г., Определение от
13.12.2017г. по гр. д. № 7755/2017 г. на Софийски градски съд. По силата на така
посочения изпълнителен лист длъжникът е осъден да заплати на взискателя сума в
размер на 400 лв., представляваща деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СГС.
С разпореждане от 17.01.2022 г. е образувано изпълнително дело №
20228380400787, начислени са авансовите такси и е разпоредено запориране на
вземанията на длъжниците.
С Удостоверение с вх. № 04428/26.01.2022г. НАП е удостоверила наличие на
публични задължения в размер на 101,805.08 лв., като с разпореждане на съдебния
изпълнител, същите са включени в поканата за доброволно изпълнение.
До длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение,
връчена на управителя на дружеството длъжник – Л.П. на 16.02.2022г. В същата, като
задължение, са вписани общо дължи сума в размер на 108 708 лв. Наложен е и запор на
банкова сметка в „Юробанк България“ АД.
На 23.02.2022 г. длъжникът е поискал копие на изпълнителното дело.
2

Жалбата с която съдът е сезиран е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като
подадена от оправомощен субект и в предвидения в процесуалния закон срок, съгласно
Определение №3234/22.12.2022г. постановено по ч.гр.д.№3384 /2022г. по описа на
САС, ГО, 1-ви състав.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на настоящото частно производство е законосъобразността на
Постановление за разноските от 09.02.2022г, по изп.д. № 20228380400787, по което
съдебният изпълнител е присъединил вземане на държавата за публични задължения в
размер на 101 805.08лв.

На първо място неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че съдебния
изпълниетел неправилно е присъединил Държавата, като взискател. Съгласно
разпоредбата на чл. 458 от ГПК, държавата се смята винаги за присъединен взискател
за дължимите й от длъжника публични и други задължения, размерът на които е бил
съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Категоричността
на текста е очевидна и не предвижда никакви изключения. При събрани суми в хода на
изпълнението, съдебният изпълнител е задължен от закона да изпрати съобщение до
Агенцията за държавни вземания и Националната агенция за приходите за всяко
разпределение. В разглеждания казус законовата разпоредба е спазена. Размерът на
публичните задължения на длъжника „А.И.“ ООД е бил съобщен на ЧСИ М. Б. с
Удостоверение вх.№04428/26.01.2022г. Затова и на основание чл. 458 ГПК държавата
има качеството на присъединен кредитор в разглежданото изпълнително производство.
Отделно от горното, не е необходимо изрично възлагане за събирането на
публичното вземане от ЧСИ, защото: Държавата има по силата на закона - чл. 458 от
ГПК и чл. 191 от ДОПК, качеството на присъединен взискател за дължимите й от
длъжника по изп. дело публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен
на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният
изпълнител изпраща / и това е сторено/ съобщение до НАП за всяко започнато
изпълнение и няма право да го продължи преди да получи писмо за публичните
задължения на длъжника - чл. 458 от ГПК и чл. 191, ал. 4 от ДОПК. Това е така, и
защото за дължимите от Длъжника публични задължения държавата се счита за
присъединен кредитор ex lege, по силата на самия закон - чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 2
ДОПК, без да е необходимо някакво изрично възлагане на вземането за събиране, така,
както е уредено в чл. 456 ГПК. Отговорът на поставения в жалбата въпрос се съдържа
в нормата на чл191 от ДОПК, съгласно които съдебният изпълнител няма право да
продължи производството преди да получи удостоверение за размера на публичните
задължения на длъжника. Присъединяването на Държавата като взискател за
3
дължимите и публични вземания, уредено в чл. 458 от ГПК, се подчинява на общите
условия за допустимост на изпълнителния процес, едно от които е наличие на
изпълняемо право.

Относно законосъобразността на Постановление за разноските от 09.02.2022г.,
съдът намира, че съгласно чл.79 ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника. Постановлението е законосъобразно, тъй като поради факта, че сумата
186 лв. представлява такси по т.1,3,5, 9 от ТТР към ЗЧСИ, за която сума е издадена
сметка по чл.79, ал.1 ЗЧСИ.
По изложените съображения атакуваният акт на ЧСИ е законосъобразен, жалбата
против него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по въпроса свързан с
твърдението, че присъединеното вземане на държавата срещу „А.И.“ООД, е погасено
по давност и не е дължимо, жалбоподателят разполага с друг ред за защита, който е
исков, а не чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435-
чл. 438 от ГПК. Съдебният изпълнител не прилага института на давността и не
постановява актове формиращи СПН, доколкото такова правомощие има само съда в
исковия процес. Предвид изложеното оплакванията в тази посока също се явяват
неоснователни.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 33230 от 31.05.2022г. от „А.И.“ООД,
чрез управителя инж.Л.П. като длъжник по изп.д. № 20228380400787 по описа на ЧСИ
М.Б., срещу постановление за разноски от 09.02.2022г., както и срещу действията на
съдебния изпълнител по присъединяването на вземане на Министерство на финансите
към изп.д. № 20228380400787 по описа на ЧСИ М. Б..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5