Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер………………………10.12.2019 година………………....Град
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……………….…Гражданско отделение
На………единадесети ноември……...…………...…….……..……..Година 2019
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар Белослава Колева..………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като разгледа докладваното от……….………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско дело номер 241……по описа за………….….…………2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание – 1/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4480,42 лв., представляваща
неплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с № ***/06.02.2015 г., за сумата от 1505,18 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 05.10.2017 г. – 05.03.2020 г. и
за сумата от 620,11 лв. представляваща лихва за забава за периода 06.11.2017 г.
– 01.02.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, както и 2/ при условията на
евентуалност кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните неизплатени по процесния договор суми, а
именно: за сумата от 4480,42 лв., представляваща неплатена главница по договор
за предоставяне на потребителски кредит с № ***/06.02.2015 г., за сумата от
1505,18 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 05.10.2017 г. –
05.03.2020 г. и за сумата от 620,11 лв. представляваща лихва за забава за
периода 06.11.2017 г. – 01.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че е подал против ответника А.А.С.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. № 67/2019 г., по описа на Гълъбовски районен съд
и издадена заповед за изпълнение. Ответникът бил уведомен за издадената заповед
за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени настоящите установителни искове срещу А.А.С., при евентуалност
обективно съединени осъдителни искове за същите суми.
Ищецът сочи, че претендираните вземания вземане
произтичат от сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД /кредитор/ и А.А.С. договор за потребителски кредит № ***/06.02.2015
г.
В изпълнение на договора кредиторът предоставил на
ответника потребителски кредит с главница /общия размер на кредита/ от 5000,00
лв., която сума включва чистата стойност на кредита от 5 000 лв., комисионна /такса
ангажимент/ от 175,00 лв. и застраховка с еднократна застрахователна премия от
1680,00 лв.
Задължението на кредитополучателя било да върне
заемната сума ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при
условията, указани в договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били
посочени в погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит.
Общата сума, която ответникът се е задължил да върне била в размер на 12 870,00
лв., която съгласно клаузите на договора била платима на 60 броя анюитетни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 214,50 лв., без последната изравнителна
вноска, в размер на 214,60 лв. Първата погасителна вноска била дължима на
03.04.2015 г., а последната била с падеж на 05.03.2020 г. Размерът на всяка
месечна погасителна вноска включвал съответната част от главницата на
отпуснатия кредит и договорната лихва върху нея към момента на предоставяне на
кредита.
Действително страните по договора за кредит били
договорили, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
05.03.2020 г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е
изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 5 от Договора,
съгласно които кредиторът има право да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит, в т. ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и
остатъчни лихви, за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен
размер при неплащане на две или повече последователни погасителни вноски по
кредита /главница и лихва/. Ищецът в уведомлението за цесия по реда на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД, изпратено до ответника бил съобщил на ответника, че поради допуснато
просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора го кани да изплати или разсрочи
задължението си.
На 09.08.2018 г. между ищеца и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД бил
сключен Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с
Приложение 1 от същата дата, сключен на основание Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., по силата на които вземането
на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД от А.А.С., произтичащо от договор за потребителски кредит № ***/06.02.2015
г. било прехвърлено на ищеца.
Съгласно рамковия договор за цесия, ищецът, в
качеството си на цесионер се е задължил от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия, за което „А.с.в.“ ЕАД имала изрично
пълномощно от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД. Поради това до ответника било изпратено по реда
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ-С-БНП/*** от
08.04.2018 г. на „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне, което писмо се е
върнало в цялост с отбелязване „Пратката не е потърсена от получателя“. На
ответника било изпратено и второ уведомление за извършената цесия с изх. №
УПЦ-П-БНП/*** от 12.09.2018 г. посредством „Български пощи“ ЕАД, което писмо
отново се е върнало в цялост с отбелязване: „Пратката не е потърсена от
получателя“. Било изпратено и трето писмо с изх. № УПЦ-С-БНП/*** от 22.01.2019 г.,
останало неполучено.
Към настоящата искова молба ищецът също е представил
заверени копия от уведомленията за извършената цесия от страна на „БНП П.П.Ф.“
ЕАД с изх. №
УПЦ-С-БНП/*** от 08.04.2018 г., изх. № УПЦ-П-БНП/*** от 12.09.2018 г. и с изх. № УПЦ-С-БНП/*** от
22.01.2019 г., за да бъдат връчени на ответника с исковата молба.
Моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи следните суми: 4480,42 лв., представляваща неплатена главница по договор
за предоставяне на потребителски кредит с № ***/06.02.2015 г., 1505,18 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 05.10.2017 г. – 05.03.2020 г. и
620,11 лв. представляваща лихва за забава за периода 06.11.2017 г. – 01.02.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателно погасяване на дълга.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не
уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове
срещу А.А.С., моли, съдът да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените
суми, а именно – сумата от 4480,42 лв., представляваща неплатена главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит с № ***/06.02.2015 г., за
сумата от 1505,18 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
05.10.2017 г. – 05.03.2020 г. и за сумата от 620,11 лв. представляваща лихва за
забава за периода 06.11.2017 г. – 01.02.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба, като сочи, че по отношение на
евентуалните осъдителни искове, уведомява ответника за предсрочната изискуемост
на непадежиралите към 11.11.2019 г. главници по вноски от № 57 до № 60,
включително, съгласно погасителния план към договора, както и за извършената
цесия. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата
молба, като заема становище за неоснователност на предявените искове, главни и
евентуални с възражението, че длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия,
тъй като писмата до него са се върнали като непотърсени. Поради това не било
налице валидно уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането. Изразява
становище и за неравноправност на клаузи от договора за кредит. Моли за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Депозира молба, с която заявява, че поддържа
исковата молба и няма възражения по доклада. Моли съда да уважи предявените искове
и да му присъди направените разноски.
В съдебното заседание
особеният представител на ответника адв. А. заема становище за неоснователност
на исковете.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 ГПК е обявено за
безспорно между страните по делото, че между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, като кредитодател, и ответника А.А.С., като кредитополучател, е сключен на 06.02.2015 г. договор за потребителски кредит № ***/06.02.2015 г., като сумата по кредита била реално
предоставена от кредитора и усвоена от длъжника, както и че има сключен догово
за цесия между ищеца и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД.
Съгласно представения по делото договор за потребителски
паричен кредит № ***/06.02.2015 г., сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и ответника А.А.С., ведно с
приложения към него погасителен план, страните са уговорили предоставяне на
кредит в размер на 5000,00 лв., с начин на усвояване – издаване на кредитна
карта с уговорени такса ангажимент 175,00 лв., застрахователна премия 1680,00
лв., с фиксиран годишен лихвен процент 37,80%, и начин на връщане: 60 месечни
вноски, всяка от които по 214,50 лв., с краен срок на погасяване – 05.03.2020
г. В приложения към договора погасителен план, в същия са посочени падежите на
отделните вноски и размерите на главницата и на договорната лихва, които се
включват във всяка отделна месечна вноска в общ размер на 214,50 лв., като
общият размер на уговорената договорната лихва възлиза на 7870,00 лв.
Представени са също по делото рамков договор от
27.07.2017 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между„БНП П.П.Ф.“
ЕАД и „А.с.в.“ ЕАД, като съгласно Приложение 1 от 09.08.2018 г. към индивидуалния
договор, вземането на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, произтичащо от договор № ***/06.02.2015
г. с длъжник - ответника, е било прехвърлено на ищеца, с отбелязване, че
прехвърлената главница е 4480,42 лв., а лихвата е 1505,18 лв. „БНП П.П.Ф.“ ЕАД
е упълномощило „А.с.в.“ ЕАД в качеството си на цесионер от свое име и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия /така пълномощно/. До
ответника е било изпратено от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД чрез „А.с.в.“ ЕАД уведомление за
извършената цесия с изх. № УПЦ-С-БНП/*** от 08.04.2018 г. на „Български пощи“
ЕАД за
станалата продажба, за задължението на длъжника към дата 08.04.2019 г. и
ответникът е бил поканен да заплати сумата посочена в писмото до пет дни от
получаване на писмото или да се свърже с цесионера, с известие за доставяне, което
писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Пратката не е потърсена от
получателя“. На ответника било изпратено и второ уведомление за извършената
цесия с изх. № УПЦ-П-БНП/*** от 12.09.2018 г. посредством „Български пощи“ ЕАД,
което писмо отново се е върнало в цялост с отбелязване: „Пратката не е
потърсена от получателя“. Било изпратено и трето писмо с изх. № УПЦ-С-БНП/***
от 22.01.2019 г., останало неполучено.
Ищецът признава, че по горепосочения договор за кредит
ответникът е изплатил тридесет и една погасителни вноски.
От приложеното ч.гр.д. № 67/2019 г. по описа на Гълъбовски
районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „А.с.в.“ ЕАД срещу А.С.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата от
4480,42 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит
№ ***/06.02.2015 г.; сумата от 1505,18 лева - договорна /възнаградителна/
лихва, начислена за периода от 05.10.2017 г. до 05.03.2020 г.; сумата от 620,11
лв. - обезщетение за забава за периода от 06.11.2017 г. до 01.02.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019 г. до окончателно плащане
на вземането, както и за разноските по заповедното производство в размер на
132,11 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тъй
като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е
било приложено по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания,
заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по
заповедта.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
„БНП
П.П.Ф.“ ЕАД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице
в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно на страните по делото, че „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и
ответникът са били в договорни правоотношения възникнали от договор за
потребителски кредит № ***/06.02.2015 г. и заемната сума е била предоставено на
ответника. Представеният по делото договор за паричен кредит, установява
възникналото заемно правоотношение между кредитора „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и
кредитополучателя – ответника, по силата на което ответникът е получил сумата в
размер на 5000 лева и се е задължил да я върне, заедно с договорна лихва, еднократна
такса ангажимент и застрахователна премия, на шестдесет месечни вноски в размер
на 214,50 лв. Представеният по делото погасителен план установява всяка
погасителна вноска какво вземане включва и в какъв размер. Ищецът признава, че
ответникът е заплатил по договора за кредит тридесет и една погасителни вноски.
Не е спорно, че крайният срок за изпълнение на договора е 05.03.2020 г. /т.е.
падежът на последната вноска не е настъпил към датата на приключване на
съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция/.
След като по делото се установи възникналото валидно
облигационно правоотношение между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и кредитополучателя –
ответника и предоставяне на заемната сума в размер на 5000,00 лв., преди да се
произнесе по размера на дължимите суми по договора, следва да даде отговор на
въпроса дали е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, доколкото ищецът се
позовава на нея и дали надлежно е цедирано вземането на ищеца, с оглед
оспорванията, направени от особения представител на ответника.
Настоящият съд приема, че цесионерът не е уведомил
надлежно длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, както за настъпилата предсрочна изискуемост, така и за извършената
цесия, тъй като и трите известия за доставяне на изпратените до ответника
писма се установява, че писмата не са били получени от длъжника – на обратните
разписки е отбелязано, че „пратката не е потърсена от получателя“. В тази
връзка съдът взе предвид решение № 148/02.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 2072/2015
г., I т.о., както и решение № 25/03.05.2017 г. на
ВКС по гр.д. № 60208/2016 г., II г.о., в които е прието, че е допустимо да се
фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като
получено единствено в случай, че договорът между страните предвижда определени
предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че
е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на
банката, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В
случай, че договорът за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването на
длъжника се извършва по реда на чл. 37-58 ГПК. А когато се използва като начин
за връчване на уведомлението препоръчана пощенска пратка, то връчването следва
да е удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Общите правила, приети на
основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските съобщения. Удостоверителното
изявление на пощенския оператор за отсъствието на адреса и за неявяването в
пощенската служба по чл. 5, ал. 3 от Общите правила не презумира
недобросъвестно поведение на получателя, тъй като последният не е страна по
договора между подателя и пощенския оператор.
В договора за потребителски кредит от 06.02.2015 г. не
е предвидено, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до
другата страна без фактически същото да е получено, а и такава клауза, която
фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в
съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора,
ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при
наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и според
договора опитът за предаване на съобщението /на адрес или на адресат/ се
приравнява на фактическото му получаване. В настоящия случай не е налице нито
уговорка между страните по договора, нито разписани критерии в смисъла на
предходното изречение.
Въпреки изложеното редовно уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост е налице по настоящото дело, тъй като такова
изявление е обективирано в уведомителното писмо до ответника за извършената
цесия, което макар да не е било връчено на ответника преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, тъй като същият не е могъл да бъде открит на
известните му адреси /както не е открит да бъде призован и по настоящото дело/,
е приложено към исковата молба, отделно изявление в този смисъл е обективирано
и в исковата молба, като екземпляри от тези документи са връчени на назначения
по делото особен представител на ответника. Това обстоятелство води до извода, че
изявлението за настъпила предсрочна изискуемост е надлежно извършено. Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката/цесионера, че счита кредита за предсрочно изискуем,
е достигнало до длъжника - кредитополучател и то само, ако към този момент са
били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
Съдът намира, че в случая, както обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита, е надлежно съобщена на длъжника чрез особения му представител,
назначен по делото. В тази връзка следва да се посочи и т. 1 от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. на ВКС
по т.д. № 8/2017 г., ОСГТК, в което е прието, че е допустимо предявеният по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските
с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. От посоченото Тълкувателно решение следва и
извода, че по отношение на вноските с ненастъпил падеж при наличие на
уведомяване с исковата молба за настъпилата предсрочна изискуемост те могат да
бъдат основание за предявяване на осъдителен иск какъвто е предявен в
настоящото производство в условията на евентуалност.
Изложеното в предходния абзац обаче не важи досежно
уведомяването за извършената цесия, като въпросът дали е възможно уведомяване
за извършена цесия да бъде прието от назначен по делото особен представител е
намерил отговор в актуалната практика на Старозагорски окръжен съд формирана в
преобладаващата си част по дела на настоящия ищец и обективирана в решение от 11.11.2019
г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1311/2019 г., решение от 08.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1246/2019 г., решение № 563/17.10.2019 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.гр.д. № 1325/2019 г., решение № 480/29.10.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1302/2019 г., решение № 478/29.10.2019 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1263/2019 г., решение № 371/19.07.2019 г.
на Старозагорски окръжен съд, по в.т.д. № 1256/2019 г., решение №
361/17.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1219/2019 г.,
решение № 346/11.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1195/2019
г., решение № 352/12.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1163/2019 г., решение № 260/20.05.2019 г. на Старозагорски окръжен съд, по
в.т.д. № 1068/2019 г., решение № 210/19.04.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1028/2019 г., решение № 121/05.03.2019 г. на Старозагорски окръжен
съд по в. т. д. № 1387/2018 г., решение № 43/22.01.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1342/2018 г./, като е прието, че това не е възможно. От доказателствата по делото не
се установява да са изпълнени изискванията на чл. 99 ЗЗД, за да породи договора
за цесия действие по отношение на длъжника, предвид на което ищецът не
притежава вземане спрямо ответника и не е активно материално легитимиран по
настоящите искове.
С доклада на съда, с който е разпределена
доказателствената тежест между страните, на ищеца е указано, че за уважаване на
исковете в негова тежест е да установи наличието на валиден договор за прехвърляне
на вземания /цесия/, както и съобщаване прехвърлянето на вземането на длъжника.
Не е спорно по делото и се установява от представените писмени доказателства
наличието на сключен договор за прехвърляне на вземания – цесия, по силата на
който вземане на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД спрямо ответника А.А.С. е преминало в полза
на ищеца по делото. Цесията обаче не е породила своето действие спрямо
длъжника, тъй като същият не е бил уведомен, както предвижда разпоредбата на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съгласно константната съдебна практика, включително на
върховната съдебна инстанция /Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на
ОСГК на ВС, решение № 156/30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/2014 г., II т.о.,
решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г.о./, за да
породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до него да е
достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на
вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно която
предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането.
Действително няма спор, че по силата на принципа на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ може да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД /така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 96/17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г.о., решение № 114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.о./. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Такъв е и процесния случай, доколкото по делото е представено изрично пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците от цесионера „А.с.в.“ ООД.
Спорен е въпросът достигнало ли е до длъжника
уведомлението за извършената цесия в хода на настоящото производство. Както
вече се посочи в конкретния случай по делото няма данни да е налице надлежно
връчване на съобщение на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането преди
образуване на исковото производство. Уведомлението за сключения договор за
цесия с предмет процесното вземане представлява приложение към исковата молба.
При опит за връчването му връчителят е установил, че ответникът не живее на
регистрираните постоянен и настоящ адреси и са събрани данни, че не е в
трудовото правоотношение. На ответника е бил назначен особен представител,
който притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника
в хода на съдебното производство. Затова в конкретния случай, приложеното към
исковата молба уведомление за цесия е връчено на назначения от съда /след
провеждане на процедура по чл. 47, ал. 5 ГПК/ особен представител на ответника.
Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани
до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният
представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл.
34, ал. 3 ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект /така решение № 2350 от
7.04.2017 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 5905/2016 г./. Следователно,
до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърляне на
вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и
предаването на уведомлението на процесуалния представител не може да се
приравни на нотифициране на длъжника, поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 ГПК,
представител. Като взе предвид изложеното, съдът стига до извода, че длъжникът
не е валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов
кредитор – ищецът, поради което правата на последния да търси вземанията си от
длъжника по процесния договор не са консолидирани, непротивопоставими са на
длъжника и цесионерът не може да претендира изпълнение на задълженията по
процесния договор за потребителски кредит. Настоящият съд намира, че не е
осъществено връчване на уведомление до ответника за прехвърляне на вземанията в
хода на производството с материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като
част от приложенията към исковата молба е получено от назначения от съда особен
представител и предаването му не може да се приравни на нотифициране на
длъжника предвид особения характер на представителството от назначения от съда
по чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия
/така и решение № 60/06.03.2019 г. на Сливенски окръжен съд по в.гр.д. №
64/2019 г./. Последният
не представлява упълномощен да получава материално-правни изявления
представител на ответника. Правомощията на особения представител се изчерпват с
процесуално представителство по конкретното дело, имащо за цел осигуряване
защита на интересите на ответника в исковото производство. Същите не обхващат
получаването на материалноправни изявления, адресирани до него. Предвид на това
получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до
промяна в материално правоотношение, каквото е заменянето на предходния кредитор
с нов, не може да произведе ефект. Длъжникът не е валидно уведомен за
прехвърлянето на вземанията към него на нов кредитор - ищцовото дружество,
поради което правата му да търси вземанията си от него са непротивопоставими на
длъжника, спрямо който цесията има действие от момента, в който прехвърлянето
на вземанията бъде съобщено от предишния кредитор или от упълномощено от него
лице /така решение № 74/27.07.2017 г. на Бургаски апелативен съд по в.т.д. №
154/2017 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение №
567/18.09.2018 г. на ВКС по т.д. 3153/2017 г., II т.о., както и актуалната практика на Старозагорски окръжен съд подробно
описана по-горе в настоящото решение/. В рамките на осъществените
действия по чл. 47 ГПК не може да се изведе надлежно известяване на ответника,
тъй като тази норма не замества изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД /така решение
№ 89/13.03.2019 г. на Хасковски окръжен съд по в.гр.д. № 51/2019 г., решение № 269/05.03.2019
г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. № 2699/2018 г./.
В конкретния случай исковата
молба е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и ответника се представлява
от особен представител, на когото са връчени съдебните книжа. При това
положение връчване на книжата, а от там и на уведомленията за прехвърлянето на
вземането по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е осъществило /така решение №
62/22.03.2019 г. на Ловешки окръжен съд по в. гр. д. № 18/2019 г./.
Горното води до извод, че договорът за цесия, с който
дружеството - ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо
ответника – длъжник. Следователно ищецът не е активно материално-правно
легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното право, което води до
неоснователност на предявените от него искови претенции, които следва да бъдат
отхвърлени /определение № 274/26.05.2015 г. на ВКС по т.д. № 2748/2014 г., II
т. о. /.
С оглед изхода на спора, неоснователно се явява
искането на ищеца за присъждане на направените в заповедното и в настоящото
производство разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на
ответника направените от него разноски. Доколкото по делото не са претендирани
и не са представяни доказателства за направени такива от назначения особен
представител, разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Гълъбовски районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „А.с.в.“ ЕАД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.С. и М.Д.,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено по отношение на А.А.С., ЕГН: ********** и адрес ***,
че дължи на „А.с.в.“ ЕАД, следните суми: сумата от 4480,42 лв., представляваща неплатена главница
по договор за предоставяне на потребителски кредит с № ***/06.02.2015 г., за
сумата от 1505,18 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
05.10.2017 г. – 05.03.2020 г. и за сумата от 620,11 лв. представляваща лихва за
забава за периода 06.11.2017 г. – 01.02.2019 г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение до окончателното плащане, което вземане произтича от неизпълнено
задължение по договор за потребителски паричен кредит № ***/06.02.2015 г., сключен
между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и А.А.С., за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 42/04.02.2019 г. по ч. гр. д.
№ 67/2019 г. по описа на Гълъбовски районен съд, като неоснователни, както и
ОТХВЪРЛЯ
предявените в условията на
евентуалност от „А.с.в.“ ЕАД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.С.и М.Д.
искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А.А.С.,
ЕГН: ********** и адрес ***, да заплати на „А.с.в.“ ЕАД следните суми: сумата
от 4480,42 лв., представляваща неплатена главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит с № ***/06.02.2015 г., за сумата от 1505,18 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 05.10.2017 г. – 05.03.2020 г. и
за сумата от 620,11 лв. представляваща лихва за забава за периода 06.11.2017 г.
– 01.02.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното плащане,
което вземане произтича от неизпълнено задължение по договор за потребителски
паричен кредит № ***/06.02.2015 г., сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и А.А.С.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна
жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: