Определение по дело №608/2018 на Окръжен съд - Бургас

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 487

град Бургас, 16.04.2019г.

 

 

Бургаски окръжен съд                                                             търговски състав

на шестнадесети  април                                     две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                                 

               

                                                         

                                                             Съдия: Диляна Йорданова

                                                

като разгледа докладваното от съдия  Йорданова т. д. № 608 по описа на БОС за 2018г., за  да се произнесе, съобрази:

           

            Производството по делото е образувано по искова молба от Министерство на енергетиката, ЕИК176789460, със съдебен адрес ***, с която е предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК срещу „Берил“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Христо Фотев№85, ет.2, за приемане за установено спрямо ответника, че в полза на ищеца съществува вземане по ч.гр.д.№3422/2017г. по описа на РС-Бургас, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение №2914 от 04.07.2017г., въз основа на извлечение от сметки на държавни учреждения по чл.417, т.2 от ГПК, за сумата от 70011,22 лева концесионно възнаграждение по договор за концесия, сключен между Министерския съвет на Република България и „Берил“ ООД, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2017г. до окончателното плащане. Видно от приложеното заповедно производство заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено от Министерството на енергетиката, представлявано от министъра на енергетиката, като министерство е инициирало производството по ч.гр.д.№3422/2017г. на БРС като заявител по т.2 от заявлението, а не като пълномощник по т.4 от заявлението. Съгласно изложените твърдения в исковата молба страна по договора за концесия е държавата, като по силата на пар.31 от ПЗР на ЗИД на Закона за подземните богатства, както и пар.62 от ПЗР на ЗИ на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори,  на министъра на енергетиката е предоставен контрол по изпълнението на сключените до 24.02.2015г. договори за концесия с обект подземни богатства върху недвижими имоти държавна собственост, както и процесуалното представителство на държавата по тези съдебни дела в изключение от правилото по чл.31, ал.2 от ГПК.

С разпореждане№694 от 06.03.2019г.  производството по делото е оставено без движение, като са дадени указания до ищеца да обоснове правния си интерес от предявяването на иска по чл.422 от ГПК като ищец, като претендира установяване на процесните вземания в негова полза, а не в полза на държавата, като има предвид, че следва да е налице идентичност в субектите в заповедното и в исковото производство, както и да посочи кой е надлежния ищец и формулира петитум в съответствие с това.

На 18.03.2019г. по делото е постъпила уточнителна молба от Министерство на енергетиката, в която е посочило, че ищец е държавата и моли да бъде установено вземането по заповедното производство в полза на държавата.

С разпореждане №825 от 19.03.2019г. производството по делото отново е оставено без движение, като са дадени указания на ищеца да обоснове правния си интерес от предявения иск по чл.422 от ГПК, като има предвид, че следва да е налице идентичност между страните в заповедното и в исковото производство, както и му е предоставена възможност да предприеме съответните процесуални действия в случай, че няма правен интерес от търсената с установителния иск защита, като премине към осъдителен иск.

Посоченото разпореждане  е връчено на ищеца на 25.03.2019г., видно от върналото се по делото съобщение. Не са предприети действия във връзка с изпълнение на указанията на съда от ищеца в срока за отстраняване на нередовности, който е изтекъл на 01.04.2019г.

Искът по чл. 422 от ГПК се явява средство за защита на признато в заповедното производство вземане на кредитора. Една от предпоставките за неговата допустимост е съответствието между заявеното и признато в заповедното производство вземане по страни и предмет с  търсената в исковото производство защита, очертана с обстоятелствената част и петитума на исковата молба. При предявяването му по реда на чл. 422 от ГПК ищецът следва да се съобрази с посочения от него заявител при издаване на заповед за незабавно изпълнение, за да установи съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено със заповедта по чл. 417 от ГПК. Това означава, че рамките и предметът на исковото производство са предопределени от заповедното производство.

В тази връзка съдът намира, че с постъпилата по делото молба от ищеца от 18.03.2019г. не са отстранени нередовностите на производството, още повече, че легитимиращият заявителя документ в заповедното производство по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК е извлечение от счетоводни книги за вземане на Министерството на енергетиката като държавно учреждение, а не на Министерския съвет, който е концедентът по смисъла на 17, ал.1, т.1 от  действалия към сключването на договора Закон за концесиите /отм. обн. В ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г./, както и по представения с исковата молба концесионен договор. Това означава, че министърът на енергетиката в случая има качеството само на процесуален представител и Министерството на енергетиката не е страна в производството /в този смисъл Определение № 123 от 16.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 40/2015 г., I т. о., ТК/.

Предвид горното производството по делото следва да бъде прекратено поради недопустимост на така предявения иск по чл.422 от ГПК, на основание чл.130 от ГПК.

Съгласно т.13 от ТР № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК при прекратяване на производството по делото по иска по чл.422, респективно чл.415, ал.1 ГПК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.

На основание чл.78, ал.4 от ГПК в полза на ответника, който с молба от 08.04.2019г. е поискал присъждане на разноски при прекратяване на производството, следва да бъдат присъдени направените разноски, от които 1500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство, както  и 55 лева за понесени разноски в заповедното производство.

 

Така мотивиран,  съдът

 

 

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №608 по описа на БОС за 2018 година, поради недопустимост на предявения иск по чл.422 от ГПК, на основание чл.130 от ГПК.    

ОБЕЗСИЛВА  заповед   за незабавно изпълнение  №2914 от 04.07.2017г. на БРС по ч.гр.д.№3422/2017г.  на БРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. 

ОСЪЖДА Министерство на енергетиката, ЕИК176789460, със съдебен адрес ***  да заплати на „Берил“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Христо Фотев №85, ет.2, сумата от 1555 лева съдебно-деловодни разноски, от които 1500 лева в исковото производство по т.д.№ 608/2018г. на БОС и 55 лева по заповедното производство по ч.гр.д.№3422/2017г.  на БРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страните в едноседмичен срок от съобщаването му  пред Апелативен съд-Бургас.                                          

                                                                

СЪДИЯ: