Решение по дело №8471/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 875
Дата: 26 април 2023 г. (в сила от 26 април 2023 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20212120108471
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 875
гр. Бургас, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120108471 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от В. А. Ш., гражданин на Федерална република
Германия, роден на ***г., със съдебен адрес *** за осъждане на П. К., гражданин на
Република Италия, роден на ***г., ЛНЧ ***, с адрес *** да заплати сумата от 4358 евро
обезщетение за нанесени имуществени вреди от нарушаване на задълженията на ответника
като наемател по договор за наем от 06.11.2017г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането.
Твърди се в исковата молба, че на 06.11.2017г. ищецът като наемодател е сключил
договор за наем с ответника като наемател с предмет наемането на двуетажна къща ведно с
дворно място, в ***, ***. Договорът бил за срок от една година. Поради това, че ответникът
не е плащал комунални услуги и не е изпълнявал задължението си да се грижи за имота като
добър стопанин, договорът за наем е бил прекратен от наемодателя, като е бил подписан
протокол за предаване на имота на 02.03.2018г., но фактическото освобождаване на имота е
станало около 15 дни по-рано. След предаване на имота било установено, че цялата ПВЦ
дограма на прозорците била пробита, като били поставени без необходимост райбери на
прозорците. Тръбите в горната част на къщата били спукани поради ниските температури и
защото ответникът не спрял водоподаването. Това предизвикало теч от канализацията,
който е обхванал цялата къща, наводнил е двата етажа и предизвикал големи щети. Водата
първо наводнила горния етаж, после избила по тавана и се стекла до първия етаж,
наводнявайки и него. От влагата били повредени ламинатът, боята и фината шпакловка.
Нанесените щети са били отстранени от ищеца, възлагайки на трети лица да извършват
ремонти в къщата. Били извършени СМР през 2018г. и 2020г., изразяващи се в отводняване
и почистване на къщата /за тях са платени 750 евро/ шпакловка и боядисване на стени и
тавани, премахване на повредения ламинат, замазка на пода и поставяне на нов ламинат на
втория етаж /за тях са платени 1500 евро/, оборудване на строителна площадка, отстраняване
на ламинат в трапезарията, грундиране на пода в трапезарията и полагане на плочки /за тях
са платени 1022 евро/, отстраняване на ламинат в жилищното помещение, грундиране на
1
пода, полагане на плочки в помещението, фугиране на плочките в трапезарията, фугиране
със силикон в стълбищната зона и между пода и стените /за тях са платени 1086 евро/.
Твърди се, че е нужна и подмяна на дограмата, която е повредена от наемателя чрез
пробиване и това би струвало около 3500 лева. Повредите по къщата са в резултат на
противоправните действия на наемателя, който не се е грижил за имота като добър
стопанин. С нарочна молба ищецът уточнява, че претендира сума в общ размер на 4358
евро, формирана като сбор от 750 евро, заплатени на Т. и В. Ж. за почистване и
отводняване, 1500 евро, заплатени на Т. Ж. за шпакловка и боядисване на стени и тавани в
цялата къща и подмяна на ламинат на втория етаж, 2108 евро, заплатени на М. Н. за подмяна
на настилките на първия етаж. Моли се искът да се уважи и да се осъди ответникът да
заплати на ищеца обезщетение за причинените имуществени вреди.
Искът е по чл.233 от Закона за задълженията и договорите.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор, с който оспорва иска.
Заявява, че поставянето на допълнителни механизми за заключване на дограмата не е
направено от него, освен това тези механизми са и подобрение на вещта. Според протокола,
имотът е предаден по надлежния ред и без забележки, като няма данни за теч или други
повреди. В нотариалната покана е записано, че водоснабдяването в къщата е било
преустановено и е възстановено след предаване на имота, а за отводняване са похарчени
1000 евро, има ремонт на ламинат и на повредени стени. Не става ясно при вече извършен
ремонт и отводняване, както е наложило нов ремонт. Няма данни кога и защо са спукани
тръбите, кой е виновен за теча, оспорва се извършването на ремонта. Оспорват се
представените доказателства за извършените ремонти, както и пътните разходи. Моли се за
отхвърляне на иска.
Бургаският районен съд, предвид доказателствата и закона, намери следното:
Бил е сключен договор за наем от 06.11.2017г., между ищеца като наемодател и
ответника като наемател, с който се отдава за временно и възмездно ползване недвижим
имот, представляващ къща с РЗП от 138.08 кв.м., с адрес ***, ***, като договорът е сключен
за срок от една година. Не се спори, че договорът за наем е прекратен, а държането на имота
е върнато на ищеца.
Установява се от приложения по делото изпълнителен лист № ***г. по гр.д. №
***г. по описа на Районен съд – Поморие, че с влязло в сила решение № *** от 25.04.2020г.
наемодателят В. А. Ш. е бил осъден да заплати на наемателя П. К. по договор за наем от
06.11.2017г., сумата от 675.38 евро – подлежащ на връщане депозит и 400 евро - неустойка
по чл. 6.4 от прекратения договор за наем. Самият текст на съдебното решение е наличен на
интернет страницата на съда.
Предвид това и на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК, страните и съдът са обвързани
със силата на пресъдено нещо от констатациите в посоченото решение, че между страните е
бил налице валиден договор за наем по отношение на процесния имот /по този факт не се и
спори/, който е бил прекратен по чл. 6.4 от договора от наемодателя. Съгласно посочената
клауза договорът за наем се прекратява с двумесечно предизвестие на една от страните, като
страната поискала прекратяването преди изтичане на първата година от договорения срок,
дължи неустойка в размер на един месечен наем /400 евро/, каквато наемодателят е бил
осъден да плати. С оглед на това, неоснователни са твърденията в исковата молба за
прекратяване на договора по вина на наемателя.
По делото не е представен протоколът от 02.03.2018г. за предаване на имота след
прекратяване на договора за наем, но неговото съдържание е пресъздадено както в
нотариалната покана от 05.07.2019г., отправена от ищеца-наемодател, така и в цитираното
съдебно решение. Предвид това, съдът счита за доказан факта, че имотът е предаден без
щети от наводнение. Съдът кредитира съдържащият се в изходящата от ищеца нотариална
2
покана неизгоден за него факт, че към момента на предаване на имота водоснабдяването в
него е било спряно. Видно от приложените по делото доказателства и предвид признанието
в исковата молба, че ответникът е освободил имота около 15 дни преди подписването на
приемо-предавателния протокол, се налага извода, че към 02.03.2018г. в имота не са били
налице течове, а водоподаването е било спряно. Ето защо не може да се приеме, че при
предаване на имота той е бил наводнен и в двата си етажа. Не се доказва причинно
следствена връзка между поведението на наемателя и твърдяното наводнение вследствие на
спукани тръби. Именно наемодателят е бил длъжен да положи необходимата грижа за
зазимяване на имота си, в случай че няма да ползва същия след прекратяване на договора.
Прекратяването е инициирано от ищеца с писмено предизвестие с посочен в него срок.
Следователно ищецът е бил наясно отнапред за датата на освобождаване на имота, но
въпреки това е организирал подписване на приемо-предавателен протокол едва две седмици
по-късно, а дори и тогава не е положил необходимата грижа за опазване на имота си, макар
да е изпратил свои представители. При предаване на имота не се доказва помещенията да са
били наводнени. Изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза не установява
факта на наводнението, а единствено е остойностила извършените ремонтни дейности по
твърденията в исковата молба, че е правен ремонт след наводнение. Самият експерт в
съдебно заседания пояснява, че не може да се установи кога е извършен ремонта, а се е
водил изцяло по твърденията в исковата молба. Следва да се отчете и фактът, че макар
ищецът да претендира вреди от наводнение вследствие на спукани тръби, нито исковата
молба, нито разпитаният по делото свидетел, пряко ангажиран по думите му с ремонтните
дейности и сам констатирал щетите, споменават да е извършван ремонт и подмяна на тръби
в сградата. Следва да се отбележи и това, че въпреки наличието на влязло в сила между
страните решение, касаещо процесното наемно правоотношение, ищецът не го е представил
по делото, както и не е представил приемо-предавателния протокол от 02.03.2018г. По
изложените съображения, съдът не кредитира показанията на свидетеля Ж. като достоверни,
както и поради факта, че според свидетеля наводнението се е случило през м.януари или
м.февруари 2018г.
За БРС се налага извод, че не се доказва наводнението в къщата да е станало по
причина на бившия наемател. При предаване на имота обратно на наемодателя
водоснабдяването в него е било преустановено, т.е. имотът е бил предаден без течове и
наводнения. Ето защо ответникът не трябва да заплаща вреди по къщата.
Следва решение, с което искът се отхвърли като неоснователен.
По възнаграждението на особения представител на ответника съдът отчита
следното:
С протоколното си определение от 30.03.2023г. съдът е постановил да се изплати
възнаграждение на адв.Г. в размер на 650 лева за извършеното особено процесуално
представителство. В писмените си бележки адвокатът е поискал да му се присъди по-високо
възнаграждение, а именно 1152 лева, съобразно цената на иска. Това искане следва да се
приеме за искане по чл.248 ГПК, за изменение на протоколното определение в частта за
разноските. Наистина възнаграждението в случая е 1152 лева, но според чл.47, ал.6 ГПК
съдът може да го намали по размер, като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, като намаляването не може да е с повече от половината от размера. Половината от
1152 лева е 576 лева, като съдът е намалил възнаграждението не до 576 лева, а до 650 лева.
Предвид ниската сложност на спора, съдът се е възползвал от правото си да намали
възнаграждението на особения представител, като намира, че то е целесъобразно определено
и не следва да се увеличава. Ето защо молбата трябва да се остави без уважение.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. А. Ш., гражданин на Федерална република Германия,
роден на ***г., БУЛСТАТ ***, със съдебен адрес *** против П. К., гражданин на Република
Италия, роден на ***г., ЛНЧ ***, с адрес ***, за осъждане на ответника като наемател по
договор за наем от 06.11.2017г. за имот двуетажна къща ведно с дворно място, в ***, *** да
заплати на ищеца сумата от 4358 евро /четири хиляди триста петдесет и осем евро/
обезщетение за нанесени имуществени вреди от нарушаване на задълженията на ответника
като наемател по договора за наем, вследствие на което се спукали тръби и къщата се
наводнила, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. А. Г. Г. за изменение на
протоколното определение от 30.03.2023г. като й се присъди по-високо възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство в размер на 1152 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.

Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
4