№ 1174
гр. София, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Десислава НиК.а
при участието на секретаря Красимира Г. Г.а
като разгледа докладваното от Десислава НиК.а Въззивно гражданско дело
№ 20221000500607 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по
въззивна жалба на ищеца А. И. А. от град Монтана срещу Решение, обявено в
регистъра по член 235,ал.5 от ГПК под № 66 , том 69 на 2.12.2021 г. , на
Монтанския окръжен съд по гр.д.№ 248/ 2020 г., отхвърлящо предявените от
него искове срещу тримата съответници за осъждането им да заплатят
обезщетение за неимуществени вреди, всеки с цена от 50 000 лева, ведно със
законни лихви .
В жалбата има оплакване за допуснати процесуални нарушения . Съдът
съединил служебно трите дела противно на волята на ищеца да ангажира
отговорността на всеки от тримата ответници за части от дължимото му
обезщетение за неимуществени вреди въз основа на влезлите в сила съдебни
актове – решение по а.н.д. № 178/ 2020 г. и присъда по н.о.х,№ 1654/2017 г. по
описа на ОС – Монтана, с които е установена противоправността на
извършените от тях увреждащи деяния. Определената в решението правна
квалификация на исковете – по член 45 от ЗЗД във връзка с член 121 и член 53
от ЗЗД – е различна от посочената в доклада – член 45 от ЗЗД и не
съответства на волята на ищеца. Решението е постановено при неправилно
1
приложение на материалния закон – член 53 и член 52 от ЗЗД . Иска се
отмяната му, уважаване на претенциите в цялост и присъждане на разноски .
В срока по член 263,ал.1 от ГПК в общ отговор на въззиваемите : Г. Д.
Г., М.Б. К. и М.С. С. се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба с оглед недопускане от съда на сочените в нея нарушения на
материалния и процесуалния закон.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора , изразените от страните в откритото съдебно
заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че
то е валидно, допустимо, правилно в една част и неправилно в друга част .
С три отделни искови молби А. И. А. от град Монтана е предявил срещу
всеки от въззиваемите : Г. Д. Г., М.Б. К. и М.С. С., тримата от град Монтана
искове по член 45 от ЗЗД за вземане за обезщетение за неимуществени вреди,
с искане всеки от тях да бъде осъден да му го заплати в размер от 50 000 лева
, ведно със законни лихви от 5.07.2017 г. по твърдения, че на 5.07.2017 година
при масово сбиване в парк „ Слънчева градина“ в град
Монтана с участието на ответниците и други лица ответниците му нанесли
телесни повреди – травма в областта на главата с натъртвания и травматичен
отток в дясна тилна област и сътресение на мозъка , че увреждащите деяния
съставляват престъпления по член 131,ал.1,т.4 и т.12 във връзка с член
130,ал.1 във връзка с член 20,ал.2 от НК ,в извършването на които всеки от
ответниците е признат за виновен с влезли в сила съдебни актове - решение
по а.н.д. № 178/ 2020 г. и присъда по н.о.х,№ 1654/2017 г. по описа на ОС –
Монтана, че ищецът претърпял болки и страдания , в т.ч. от безсъние и
тревожност, изпитал страх и срам, влошило се психическото му състояние,
диагностицирано по- късно като посттравматично стресово разстройство.
В отговорите, подадени по образуваните три отделни дела – гр.д.№
248/2020 г.; № 249/2020 г. и № 250/2020 г. по описа на МОС, всеки ответник е
признал иска за вземането до размера от 500 лева и го е оспорил за останалата
част. Оспорил твърдените факти за : претърпени от ищеца силни болки и
страдания, незавършен възстановителен процес, настъпили неблагоприятни
промени в емоционалното му състояние. Въвел възражение за съпричиняване
на вредите при твърдения,че ищецът употребил алкохол и предизвикал
словесната разпра с обиди и псувни и участвал в последвалото сбиване и в
2
увреждането на ответника. Въвел възражение за частично погасяване по
давност на иска за лихви за забава .
С определения от 14.12.2020 г. по гр.д.№ 249/2020 г. и по гр.д.№ 250/
2020 г. по описа на МОС делата са присъединени по почин на съда към гр. д.
№ 248/2020 г. за общо разглеждане. Изрично в съдебното заседание от
13.05.2021 г. , проведено след съединяването на делата, пълномощникът на
ищеца е направил изявление, че не претендира солидарна отговорност от
ответниците .
От фактическа страна по делото е установено, а и страните не спорят, че
побоят е станал на датата, мястото и при участието на страните по делото и
трети лица, така както е твърдяно от ищеца. Извършването от ответниците на
увреждащите здравето на ищеца деяния,противоправността на деянията и
вината на ответниците са установени с влязло в сила на 23.06.2020 решение №
47 /19.02.2020 г. по а.н.д.№ 178/2020 г. по описа на Районен съд – Монтана по
член 78а от НК със значението на присъда и влязла в сила на 21.01.2019 г.
присъда № 15 от 12.04.2018 г. по н.о.х.д.№ 1654/2017 г. по описа на Районен
съд – Монтана. Въззиваемите К., Г. и С. са признати , първите двама в общо
производство, а третият - в отделно производство, за виновни в това, че на
5.07.2017 г. всеки от тях като извършител и в съучастие с останалите е
причинил лека телесна повреда на ищеца – травма в областта на главата с
натъртвания и травматичен отток в дясната тилна област на главата и
сътресение на мозъка – престъпление по член 131,ал.1,т.4 и т.12 във връзка с
член 130, ал.1 във връзка с член 20,ал.2 от НК.
След излагане на констатации по всички твърдени като основание на
исковете и на възраженията на ответниците, в т.ч. на това по член 51,ал.2 от
ЗЗД обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че са налице
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по член 45,
ал.1 от ЗЗД . Приел обаче, че вредите са причинени от тримата ответници
като съизвършители на деликта / съучастници в престъплението.
Отговорността им за поправяне на вредите произтича от императивна правна
норма - член 53 от ЗЗД и е солидарна . Солидарната отговорност е
задължителна и при заявени от кредитора искове за ангажиране на разделната
отговорност на длъжниците съдът не може да ги уважи в нарушение на
законовия режим за солидарна отговорност и да изследва приноса на всеки в
3
увреждането.
Тези изводи на съда противоречат на диспозитивния характер на
правилата за солидарната отговорност – член 121 – член 127 от ЗЗД .
Солидарността е вид обезпечение за кредитора и от него зависи дали ще
претендира плащане на цялото вземане от всички солидарни длъжници или на
отделни части от всеки един от тях. В съдебната практика, част от която е
Решение № 134 от 8.12.2021 г. по гр.д.№ 1081/2020 г. на ВКС, IV, г.о. , се
приема, че задължението е едно, но може да бъде разпределено между
съпричинителите по волята на кредитора. Той има право да търси цялото
вземане само от един от длъжниците или различни части от всеки поотделно
– в общ или отделни процеси ,без да е длъжен да заявява такива части, които
да са действително съответни на дела на длъжника в съпричиняването на
вредата. Кредиторът не може да бъде задължен да предяви иска срещу всички
длъжници и за целия дълг, както и за солидарното им осъждане. Като не е
съобразил това разрешение, първоинстанционният съд е допуснал
неправилно приложение на материалния закон. Съединяването на
производствата няма отношение към допуснатото нарушение. Дадената в
доклада правна квалификация е вярна, но вместо да прецени дали ищецът има
вземания за обезвреда срещу всеки съответник , в какъв размер са и да уважи
исковете за разделно осъждане изцяло или отчасти, е приложил служебно
правилото на член 53 от ЗЗД, без обаче това да обуславя недопустимост на
решението .
С оглед задължителната сила по член 300 от ГПК на влезлите в сила
актове – присъда и решение по член 78а от НК - налице са материално
правните предпоставки по член 45 от ЗЗД за възникване на претендираните от
ищеца вземания срещу тримата ответници за обезщетяването на
неимуществените вреди от нанесените му от тях телесни увреждания. Както
вече се посочи, нито една от страните не е оспорила със жалбата и отговора
фактическите констатации в първоинстанционното решение, в т.ч. за липса на
съпричиняване от пострадалия и въззивният съд не може да прави други
такива.
Въззивният съд не е обвързан от посочения в решението като
справедлив общ размер на обезщетението от 30 000 лева . Удовлетворяването
на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на
4
размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват
конкретни факти като характер и степен на увреждането, обстоятелствата,
при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено – икономическите
условия в страната към датата на увреждането.
При определяне на размера на вредите въззивният съд съобразява
следните установени от заключенията по съдебно- медицинската и съдебно-
психологическата експертиза , от свидетелствата на М. Д., Р. К. , Д. Й. и А. Д.
и от писмените доказателства обстоятелства : ищецът е получил контузия на
главата,с натъртвания и травматичен отток и сътресение на мозъка;
сътресението е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, а контузията на главата – болки, които са били по – силни по време на
болничния престой; проведеното в две болнични заведения консервативно
лечение за 8 дни е без усложнения, като оздравителният период относно
кървенето в мозъчния ликвор е приключил бързо - „ в острия период “ ; към
инцидента ищецът е бил на 16 – годишна възраст, неукрепнал като личност,
преживял е психическа травма, която е преодоляна . Анализът на горните
обстоятелства и отчитането на конкретните икономически условия в страната
към средата на 2017 г. мотивира въззивния съд да приеме, че за претърпените
от ищеца болки и негативни субективни изживявания адекватното
обезщетение възлиза в общ размер на 30 000 лева. Всеки от въззиваемите
дължи равна част от него – 10 000 лева, в съответствие с волята на ищеца за
равно осъждане и член 127,ал.1 от ЗЗД . Основателно е възражението за
частично погасяване на вземанията за обезщетение за забава . Съдът следва
да присъди законна лихва за предшестващия предявяването на исковете
тригодишен период – считано от 1.12.2017 г. Изложеното налага частична
отмяна на решението, уважаване на исковете до размерите от 10 000 лева и
потвърждаване на решението в останалите отхвърлителни части.
С оглед променения изход по спора, въззивникът има право на
основание член 78,ал.1 от ГПК на част от разноските за първоинстанционното
производство – по 307,33 лева от всеки от ответник, Всеки от въззиваемите
има право на основание член 78,ал.3 от ГПК на по – малка част от сторените
от него разноски за адвокатско възнаграждение от 1 624 лева, вместо
присъдената от 2 030 лева , както и на разноски за въззивното производство в
5
същия размер от 1 624 лева. Всеки от въззиваемите дължи държавна такса в
размер от 400 лева, на основание член 78,ал.6 от ГПК.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение, обявено в регистъра по член 235,ал.5 от ГПК под № 66 ,
том 69 на 2.12.2021 г. , на Монтанския окръжен съд по гр.д. № 248/
2020 г.,в частите, с които са отхвърлени исковете на А. И. А. срещу Г. Д. Г.,
М.Б. К. и М.С. С. до размерите от 10 000 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН: ********** от град ***, ул. „ ***“ № ** да
заплати на А. И. А., ЕГН: ********** със съдебен адресат : адвокат Д.Д. –
град *** , ул. „***“ № *,ет.*-* сумата от 10 000 ( десет хиляди ) лева,
обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане, причинено от
ответника с деяние- предмет на решение № 47 / 19.02.2020 г. по а.н.д.№
178/2020 г. по описа на Районен съд – Монтана, ведно със законните лихви
върху сумата, считано от 1.12.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.Б. К., ЕГН: ********** от град ***, ул. „ Св. ***“ № **,
ет.*, ап.* да заплати на А. И. А., ЕГН: ********** със съдебен адресат :
адвокат Д.Д. – град *** , ул. „***“ № *,ет.*-* сумата от 10 000 ( десет хиляди )
лева, обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане, причинено
от ответника с деяние- предмет на решение № 47 / 19.02.2020 г. по а.н.д.№
178/2020 г. по описа на Районен съд – Монтана, ведно със законните лихви
върху сумата, считано от 1.12.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.С. С., ЕГН: ********** от град ***, ул.“ ***“ № ** да
заплати на А. И. А., ЕГН: ********** със съдебен адресат : адвокат Д.Д. –
град *** , ул. „***“ № *,ет.*-* сумата от 10 000 ( десет хиляди ) лева,
обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане, причинено от
ответника с деяние- предмет на присъда № 15 от 12.04.2018 г. по н.о.х.д.№
1654/2017 г. по описа на Районен съд – Монтана ведно със законните лихви
върху сумата, считано от 1.12.2017 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части относно
отхвърлянето на исковете за горниците над 10 000 лева до 50 000 лева . лева.
6
ОТМЕНЯ решението в частта на осъждането на А. И. А. да заплати
поотделно на Г. Д. Г., М.Б. К. и М.С. С. разноски над размера от 1 624 (
хиляда шестстотин двадесет и четири ) лева .
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН: **********, М.Б. К., ЕГН: ********** и М.С.
С., ЕГН: ********** да заплатят на А. И. А., ЕГН: ********** суми от по
307,33 ( триста и седем лева и тридесет и три стотинки ) лева, разноски за
първоинстанционното производство .
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН: ********** да заплати на Г. Д. Г., ЕГН:
**********, М.Б. К., ЕГН: ********** и М.С. С., ЕГН: ********** суми от
по 1 624 ( хиляда шестстотин двадесет и четири ) лева , разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН: **********, М.Б. К., ЕГН: ********** и М.С.
С., ЕГН: ********** да заплатят сума от по 400 ( четиристотин ) лева –
държавна такса по сметка на Апелативен съд – София.
РЕШЕНВИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7