№ 133
гр. Самоков, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20231870200164 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
И. К. К., с посочен в жалбата адрес в с. М., Община Самоков, обжалва
Наказателно постановление № 909 от 16.03.2023 г., издадено от инж. Н.А.Н. -
Заместник-директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) – София, изпълняващ
функциите на Директор на РДГ – София, с искане за отмяна на наказателното
постановление.
Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Цветан
Теофанов, който заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения изразява
становище, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено по изложените в жалбата съображения.
По смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН въззиваема страна (или ответник по жалбата)
е административно-наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление
– Директорът на РДГ – София, като в случая при издаване на наказателното
постановление, а и до приключване на съдебните прения в настоящото производство,
тази длъжност се изпълнява от Заместник-директора на РДГ – София инж. Николай
Николов, оправомощен за това със Заповед № 694/15.8.2022 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по горите. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал.
2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) въззиваемата
страна, заявява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В писмени защити,
постъпили в съда преди даване ход на съдебното следствие, въззиваемата страна
1
поддържа становището си по жалбата.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против
подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на
21.10.2022 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св. В.
Л. П., на длъжност „старши специалист горски инспектор“ в РДГ – София за това, че
на 10.10.2022 г. е установено, че жалбоподателят – горски стражар при ТП ДГС –
Самоков съгласно допълнително споразумение № ТД 02-49/26.7.2022 г. към трудов
договор № ПО-01-70/29.3.2018 г., е извършил маркиране на дървета в подотдел 713
„щ“ – държавна горска територия, за което е определен по график с изх. № ПД-00-173
от 14.5.2021 г. и Заповед № РД-07-215/14.5.2021 г. на директора на ТП ДГС – Самоков,
което не отговаря на условията и изискванията за провеждането на групово-постепенна
сеч, а именно маркирането е извършено с по-голяма интензивност около извозните
пътища, при което склопеността в тези участъци е сведена под 0,4.
Посочено е в АУАН, че описаното нарушение е извършено на 16.7.2021 г. в отдел
713, подотдел „щ“ в землището на с. М., Община Самоков.
Също така е посочено в АУАН, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл.
257, ал. 1, пр. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за горите (ЗГ) във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 26,
ал. 3, т. 3 и 4 от Наредба № 8/5.8.2011 г. за сечите в горите (изм. и доп. ДВ, бр. 84 от
29.09.20 год.).
В обжалваното НП административно-наказващият орган изцяло е възприел
описаните в АУАН факти; приел е, че нарушението е извършено на 16.7.2021 г.
съгласно изготвен и подписан карнет-опис; квалифицирал е това деяние като
административно нарушение по чл. 257, ал. 1, предложение 1, т. 1, предложение 1 от
ЗГ, вр. чл. 4, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Наредба № 8/5.8.2011 г. за сечите в
горите и за това административно нарушение е наложил на жалбоподателя
административно наказание „глоба“ в размер 300,00 лв.
Административнонаказателното производство е образувано в нарушение на чл.
34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Еднозначно е посочено в АУАН, че жалбоподателят е извършил деяние,
изразяващо се в действие, довършено на 16.7.2021 г. Този фактически извод е
съществен елемент от административно-наказателното обвинение и е потвърден в НП
2
с посоченото в него обстоятелство, че на тази дата е изготвен и подписан карнет-опис,
представен по делото и неоспорен в настоящото производство.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен срещу
жалбоподателя на 21.10.2022 г. – след изтичане на повече от една година от
извършване на твърдяното нарушение.
Съгласно чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН не се образува административно-
наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. Смисълът на разпоредбата е ясен и тя не се нуждае от
корективно тълкуване относно това, че тези срокове текат паралелно и по-ранното
изтичане на един от двата срока погасява правната възможност за образуване на
административнонаказателно производство срещу твърдяния извършител на
нарушението по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на АУАН. Нарушенията
на ЗГ и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му не са сред посочените
в чл. 34, ал. 1, изр. второ и ал. 2 от ЗАНН, за които давностният срок от извършването
им, след чието изтичане не следва да се съставя АУАН, е две години, респ. пет години.
Тези срокове са давностни, прилагат се служебно от съда и с изтичането на който
и да е от тях се погасява възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на твърдяния нарушител за вмененото му
административно нарушение, като изтеклата давност погасява възможността за
реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо (в т. см. т. 1 от
Тълкувателно постановление № 1/27.2.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС).
Както в АУАН, така и в НП не са посочени, а и не се установяват от събраните
доказателства факти, съставляващи основания съгласно субсидиарно приложимите
на основание чл. 11 от ЗАНН разпоредби на чл. 81, ал. 1 и 2 от НК, за спиране или
прекъсване на едногодишния давностен срок, който е започнал да тече на 16.7.2021 г. с
извършване на нарушението – чрез неговото довършване на тази дата с оглед
конкретното му фактическо описание в АУАН и в НП.
Следователно, за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 3, т. 3 и т. 4 от
Наредба № 8/5.8.2011 г. за сечите в горите (обн. ДВ, бр. 64/2011 г.), изразяващо се в
действие, довършено на 16.7.2021 г., съставомерно като административно нарушение
по чл. 257, ал. 1, предл. 1, т. 1, предл. 1 от ЗГ, правната възможност за образуване на
административнонаказателно производство чрез съставяне на АУАН срещу
жалбоподателя с цел реализиране на личната му административнонаказателна му
отговорност за това нарушение, е погасена по давност на основание чл. 34, ал. 1, изр.
второ, предл. първо, хипотеза втора от ЗАНН – с изтичане на 18.7.2022 г. (понеделник,
първият присъствен ден след 16.7.2022 г.) на една година от извършване на
нарушението. Актът за установяване на административното нарушение срещу
3
жалбоподателя, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен повече от
три месеца след изтичането на този срок, без той да е спиран или прекъсван в хода на
неговото течение, поради което НП е издадено при изначално погасена, още при
образуване на административнонаказателното производство, материално-правна
възможност на държавата да реализира чрез компетентните си органи
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя за вмененото му
нарушение.
По тези съображения обжалваното НП е издадено при неправилно приложение на
материалния закон и следва на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН да бъде отменено.
Поради обстоятелството, че НП е издадено в хода на административнонаказателно
производство, което съгласно чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. първо, хипотеза втора от
ЗАНН не е следвало да бъде образувано, на основание чл. 63, ал. 6 от ЗАНН съдът с
решението си за отмяна на НП следва да прекрати и административнонаказателното
производство. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 334, т. 4 от НПК, аналогично
приложима на основание чл. 84 от ЗАНН в настоящото въззивно по своя характер
съдебно производство.
С оглед изводите на съда относно основанието за отмяна на НП и за прекратяване
на административнонаказателното производство съдът въобще не дължи обсъждане на
въпросите относно фактическото поведение на жалбоподателя, съставомерността му
като административно нарушение от обективна и субективна страна и
индивидуализацията на административното наказание.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство, страните
имат право на присъждане на разноски, като в случай, че НП бъде отменено,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отмененото НП. При този изход на делото и с оглед отправеното от жалбоподателя
искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, на основание
горепосочените разпоредби РДГ – София следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сторените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер 500,00 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Искането на ответника по жалбата за присъждане на жалбоподателя, в случай на
основателност на жалбата, на по-нисък размер на разноски за адвокатско
възнаграждение поради неговата прекомерност (т. нар. възражение за прекомерност на
разноските в частта им за адвокатско възнаграждение), е неоснователно. Не всяко
адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в размер над минималния, установен
в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е
4
прекомерно. При действието на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от тази наредба
адвокатското възнаграждение е уговорено и платено от жалбоподателя в размер със
100 лв. по-висок (или с 25 % по-висок) от минималния (400 лв.), но не е прекомерно.
Действително, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, но е образувано
по подробно аргументирана жалба, изготвена от пълномощника на жалбоподателя и е
разгледано в три съдебни заседания, във всяко от които пълномощникът на
жалбоподателя се е явявал и не е ставал причина за отлагане на делото – то е двукратно
отлагано поради неявяване на актосъставителя, призован като свидетел. Ето защо
съдът, като съобрази и разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че уговореното и
платено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в общ размер 500 лв. е
адекватно на осъществената адвокатска защита, а не е прекомерно. Отговорността на
страните за разноските по делото не е част от неговия предмет, поради което изводът
на съда за неоснователност на възражението на ответната страна за прекомерност на
разноските на жалбоподателя в частта им за адвокатско възнаграждение, не следва да
бъде обективиран в диспозитива на решението.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 909 от 16.03.2023 г., издадено от инж.
Н.А.Н. - Заместник-директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) – София,
изпълняващ функциите на Директор на РДГ – София и ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство, образувано срещу И. К. К., ЕГН
**********, с адрес гр. Самоков, ж. к. „Самоково“, бл. 28, вх. Б, ет. 5, ап. 15, с акт за
установяване на административно нарушение с бланкови серия и номер Р014 № 100...
и с № 909/2022 г. (по регистъра), съставен на 21.10.2022 г. от В. Л. П., на длъжност
„старши специалист горски инспектор“ в РДГ – София.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – София, с адрес гр. София, ул.
„Аксаков“ № 14, да заплати на И. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. Самоков, ж. к.
„Самоково“, бл. 28, вх. Б, ет. 5, ап. 15 и с посочен в жалбата адрес с. М., Община
Самоков, сумата 500,00 лв. за разноски за платено адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
5