№ 1200
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА Административно
наказателно дело № 20211110216654 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. П. С., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 21-4332-020546 от 11.10.2021 г., издадено от Началник Сектор към
СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движение по пътищата, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно поради допуснати нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че приетата фактическа
обстановка не отговаря на събраните в хода на производството доказателства, както и
че наложеното наказание е неправилно определено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, представлява се от адв. С.,
който поддържа изложеното в жалбата. Излага, че за едно и също нарушение са
образувани две административнонаказателни преписки. Твърди, че са издадени два
АУАН на една и съща дата, за едно и също нарушение. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 11.09.2021 г., около 17:20 ч., на автомагистрала А6-Струма, с посока на
движение от с. Мало Бучино към гр. Перник, ИВ. П. С. управлявал товарен автомобил,
марка „Мерцедес 4143“, рег. № ******, регистриран на „И.С.“ ЕООД, с ремарке за
товарен автомобил, марка и модел „Шварцмюлер ТУ 30 80“, с рег. № *******, със
значителна техническа неизправност - липсвало енергийно скачване на товарния
автомобил и ремаркето, липсвало осветление, налице били силно износени гуми на
ремаркето.
На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение от
ЦВ. Й. М. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на
1
вътрешните работи за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за това, че на 11.09.2021
г., около 17:20 ч., на автомагистрала АМ Струма, с посока от с. Мало Бучино към гр.
Перник, ИВ. П. С. управлява товарен автомобил „Мерцедес 4143“, рег. № ******,
собственост на „И.С.“ ЕООД, като при извършената проверка в района на тунел Мало
Бучино се установило, че се движи със значителна техническа неизправност - липсва
енергийно скачване на товарния автомобил и ремаркето, като не работят никакви
светлини по него, също така е със силно износени гуми на ремаркето. Актът бил
връчен срещу подпис на жалбоподателя на 11.09.2021 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 21-4332-020546 от 11.10.2021 г. от Началник Сектор към СДВР, при
идентичност на описаната фактическа обстановка, с което на основание чл. 179, ал. 6,
т. 2 ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя
на 11.11.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
ЦВ. Й. М..
Свидетелят, след предявяване на АУАН, поддържа фактическите констатации
изложени в АУАН, като подробно обяснява за начина на извършване на проверката. В
показанията си твърди, че е съставил посочения по-горе АУАН за установеното от
него нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля ЦВ. Й. М. и писмените
доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - справка картон на
водача, заповед № 8121К-13312 от 23.10.2019 г., заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г.,
заповед № 513з-5073 от 21.07.2015 г., наказателно постановление № 21-4332-020435 от
08.10.2021 г. и АУАН № 043872 от 11.09.2021 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства се установи, че на посочените в АУАН и
НП място и време жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес
4143“, рег. № ******, регистриран на „И.С.“ ЕООД, с ремарке за товарен автомобил,
марка и модел „Шварцмюлер ТУ 30 80“, с рег. № *******, който не е бил технически
изправен, доколкото е липсвало енергийно скачване на товарния автомобил и
ремаркето, липсвало е осветление, налице са били силно износени гуми на ремаркето.
При преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това нормативно
установено положение има за последица разместването на доказателствената тежест в
процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване
следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението.
Направените в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП не
са опровергани от доказателствата по делото.
Въпреки възприетото за доказано нарушение, при преценката си за
законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът
прие, че са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото
опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба движещите се по
2
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: 1. технически изправни. В съставения
АУАН и НП е посочено, че на 11.09.2021 г., около 17:20 ч., на автомагистрала А6-
Струма, с посока на движение от с. Мало Бучино към гр. Перник, ИВ. П. С. управлявал
товарен автомобил, марка „Мерцедес 4143“, рег. № ******, регистриран на „И.С.“
ЕООД, с ремарке за товарен автомобил, марка и модел „Шварцмюлер ТУ 30 80“, с рег.
№ *******, със значителна техническа неизправност - липсвало енергийно скачване на
товарния автомобил и ремаркето, липсвало осветление, налице били силно износени
гуми на ремаркето.
Безспорно се установи по делото, че на жалбоподателя е съставено още едно
наказателно постановление, а именно НП № 21-4332-020435 от 08.10.2021 г., с което
отговорността на ИВ. П. С. е ангажирана за нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП, чл.
147, ал. 1 ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В НП № 21-4332-020435 от 08.10.2021 г. е
посочено, че на 11.09.2021 г., около 17:20 ч., на автомагистрала А6-Струма, с посока на
движение от гр. София към гр. Перник, ИВ. П. С. управлявал товарен автомобил, марка
„Мерцедес 4143“, рег. № ******, регистриран на „И.С.“ ЕООД, с прикачено ремарке
„Швар мюлер ТУ 30 80“, с рег. № *******, като при извършената проверка на тунел
Мало Бучино се установило, че МПС е без валиден технически преглед, като е спряно
от движение и технически неизправно с разкъсани и износени гуми на задния и среден
мост.
При служебна справка в ЕИСС се установява, че НП № 21-4332-020435 от
08.10.2021 г. е обжалвано и е образувано НАХД № 16655/2021 г. по описа на СРС, НО,
19 състав. По делото не е постановено решение.
От съставените две НП на жалбоподателя се установява, че по отношение на
един и същ субект за едно и също нарушение, осъществено на една и съща дата, на
едно и също място, в един и същи час и минута, са издадени две НП. В случая за едно и
също деяние - техническа неизправност на МПС, в частта износени гуми, са
образувани две отделни административнонаказателни производства и са издадени две
отделни наказателни постановления, всяко от които предвижда самостоятелно
административно наказание.
Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато
спрямо същото лице за същото административно нарушение има още незавършено
административнонаказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или
влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване. Според признаците от
дефиницията по решение на СЕО от 09.03.2006 г. по дело С-463/04 "същото
нарушение" ще е налице при "идентичност на деянието, разбирано като съвкупност от
неразривно свързани помежду си факти, независимо от правната квалификация или
защитавания правен интерес". Такава е и националната съдебна практика, според която
процесуалният закон изключва възможността наказателни, респ.
административнонаказателни производства да се водят с един и същи предмет спрямо
едно и също лице.
С оглед на това, ангажирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, в случая с две НП за едно и също нарушение се явява нарушаване на
правилото non bis in idem (не два пъти за едно и също нещо). Правилото non bis in idem
по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН не е приложено в случая, въпреки че е било
приложимо. Съдебната практика е константна, че неприлагането на чл. 24, ал. 1, т. 6
НПК, вр. чл. 84 ЗАНН е винаги съществено процесуално нарушение.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на спора право на разноски има въззивникът, който претендира
сумата от 300 лв. - адвокатско възнаграждение. С оглед представения договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в
3
размер на 300 лв. е заплатен изцяло в брой, което има характер на разписка, съдът
намира, че е доказано заплащането му.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-020546 от 11.10.2021 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, с което на ИВ. П. С., ЕГН **********, на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движение по пътищата, е наложена глоба в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движение
по пътищата.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на ИВ. П. С.,
ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляващи разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4