№ 536
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:ИрИ. Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от ИрИ. Р. Славчева Въззивно гражданско дело №
20251800500634 по описа за 2025 годИ.
Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.
С неприсъствено решение № 35/10.04.2025 год. по гр. дело № 621/2024 год. по реда
на чл. 238, ал. 1 от ГПК Пирдопският районен съд е обявил за окончателен предварителен
договор, сключен на 20.11.2023 год. в гр. З. между Л. П. Й. – продавач и П. Б. И. - купувач, с
който продавачът продава на купувача следния недвижим имот: сграда с идентификатор
31044.502.518.1 в гр. З., ул. „В.П.“ № 5, находяща се в поземлен имот с идентификатор
31044.502.518, със застроена площ 34 кв.м., едноетажна, за сумата от 3000 лева, която
продавачът е получил от купувача на 20.11.2023 год. в деня на подписване на
предварителния договор по чл. 19 от ЗЗД, като съдът е постановил на основание чл. 112, б.
„а“ и б. „з“ от ЗС вр. чл. 4, б. „а“ и б. „з“ от Правилника за вписванията вписване на
съдебното решение от ищеца П. Б. И., както и е осъдил купувача да заплати по сметка на
ОбщИ. З. местен данък в размер на 90 лева и да заплати по сметка на РС-Пирдоп държавна
такса в размер на 70 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена молба за отмяна от ответника по реда
на чл. 240, ал. 1 от ГПК с оплаквания, че същото е постановено в нарушение на закона и в
противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че не са били налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, тъй като първото по делото
открито съдебно заседание е проведено на 18.02.2025 год. с даване ход на делото при
1
личното присъствие на двете страни, като е отложено за друга дата с оглед даване
възможност за постигане на спогодба. Сочи, че в първото заседание нито е имало условия
по закон за постановяване на неприсъствено решение, а и от страна на ищеца не е направено
такова искане. На 25.03.2025 год. е проведено второ открито съдебно заседание, в което
ответникът не е присъствал, а от страна на ищеца е направено искане по чл. 238, ал. 1 от
ГПК за постановяване на неприсъствено решение, което съдът е уважил, постановявайки
обжалваното решение. Налице е допуснато от районния съд процесуално нарушение, тъй
като срокът по чл. 239, ал. 1 от ГПК е преклузивен и е изтекъл към момента на отправяне на
искането от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, като същото е
постановено при липсата на законните предпоставки за това, с което е нарушено правото на
ответника да участва в процеса по чл. 240, ал. 1 от ГПК. В о.с.з. на 25.03.2025 год.
ответникът не могъл да се яви лично или да ангажира адвокат, поради особени
непредвидени обстоятелства, а именно – направена по спешност коремна операция, като за
времето до 29.03.2025 год. бил в отпуск по болест. Освен това исковата молба с
приложенията били връчени на ответника чрез неговата майка на регистрирания му
постоянен адрес, който ответникът реално не обитава, но същата поради заболяване и
постъпването й на лечение му предала книжата едва след насрочването на делото с
получаване на призовката за първото открито съдебно заседание – 18.02.2025 год., като към
този момент срокът за отговор на исковата молба бил изтекъл. По този начин ответникът
бил поставен в невъзможност да подаде в срок отговор на исковата молба и да оспори
предявения иск, включително да направи възражение, че собственик на имота е трето лице,
както и да оспори доказателствата, представени с исковата молба и да направи възражение,
че не е сключвал приложения към исковата молба предварителен договор. Моли съда на
основание чл. 240, ал. 1 от ГПК да отмени постановеното неприсъствено решение и да върне
делото на РС-Пирдоп за продължаване на съдопроизводствените действия по общия ред.
Ищецът не е подал отговор на молбата.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба ищецът твърди, че на 05.12.2023 год. между него и ответника бил
сключен предварителен договор за покупко-продажба на описания по-горе недвижим имот с
уговорена продажна цена в размер на 3000 лева, заплатена от ищеца в деня на подписване
на договора, като страните се задължили да сключат окончателен договор до 20.07.2024 год.
Въпреки уговореното, ответникът не се явил на определената дата пред нотариуса, като
собствеността върху имота не била прехвърлена по надлежния ред. При подписване на
предварителния договор ответникът се легитимирал като единствен собственик на
процесния имот, поради което моли съда на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да обяви за
окончателен сключения между страните предварителен договор.
Препис от исковата молба и доказателствата е получен лично от ответника на
18.11.2024 год., като в едномесечен срок не е подаден писмен отговор по чл. 131 от ГПК от
страна на Л. Й..
2
С определение от 27.12.2024 год. съдът изготвил проект-доклад по делото и е
насрочил същото в о.с.з. 18.02.2025 год.
Ответникът е бил редовно призован за първото открито съдебно заседание, като е
получил призовката лично на 06.01.2025 год. В о.с.з. на 18.02.2025 год. страните са се явили
лично и съдът е дал ход на делото, като ищецът е заявил, че поддържа исковата молба, а
ответникът взел становище, че страните са се споразумели след един месец да се явят пред
нотариус за изповядване на сделката. Съдът е отложил делото, като е дал възможност на
страните да постигнат спогодба и същото е насрочено за 25.03.2025 год.
Във второто открито съдебно заседание съдът дал ход на делото в присъствие само на
ищеца, тъй като ответникът не се явил и не изпратил представител. Ищецът заявил, че
страните не са успели да постигнат спогодба и поискал съдът да постанови неприсъствено
решение. Съдът намерил искането за основателно и постановил обжалваното неприсъствено
решение.
С молбата по чл. 240, ал. 1 от ГПК ответникът е представил епикриза от Клиника по
хирургия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, според която същият е постъпил в лечебното
заведение с диагноза „пъпна херния с непроходимост без гангрена“ на 24.02.2025 год. и е
изписан на 27.02.2025 год. след извършена оперативна интервенция – възстановяване на
умбиликална херния с протеза, като е определена временна нетрудоспособност до
29.03.2025 год. Приложен е болничен лист № Е20250102147, според който ответникът е бил
в отпуск по болест през периода 24.02.2025 год. – 29.03.2025 год. поради претърпяната
операция на херния.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
В чл. 239, ал. 4 ГПК изрично е посочено, че неприсъствените решения не подлежат на
обжалване. Това означава, че те влизат в сила от датата на постановяването им. За защита
срещу неправилните неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален
ред - чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК или чрез иск по чл. 240, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В случая, от събраните по
делото доказателства се установи, че ответникът не е подал в срок писмен отговор на
исковата молба по чл. 131 от ГПК. Същия обаче се е явил лично в първото открито съдебно
заседание, като е поискал да се даде възможност на страните да постигнат спогодба.
Следващото открито съдебно заседание е второ по ред, поради което искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е било неоснователно, т.е. не са били налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Поради това и съдът е
следвало да се произнесе по общия ред, като мотивира решението по същество, а не по реда
на чл. 239 от ГПК.
3
Постановяването на неприсъствено решение не е безусловно, дори при наличие на
предпоставкитe по чл. 239 ГПК, тъй като решаващият състав следва да прецени дали искът е
вероятно основателен, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и
приложените доказателства. Тази преценка на съда не подлежи на обжалване пред по-
горната инстанция чрез частна жалба или по реда на въззивното обжалване. В случай, че
първоинстанционният съд прецени искането за основателно, той постановява решение,
което не мотивира по същество и което е окончателно, като защитата срещу него може да се
осъществи само по пътя на отмяната по чл. 240, ал. 1 ГПК или с нарочен иск по чл. 240, ал. 2
ГПК. Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, той отхвърля искането, продължава съдебното производство по
общия ред и постановява решение, в което обсъжда всички твърдения, доводи и възражения
на страните и преценява събраните доказателства, след което се произнася по
материалноправния спор. Правомощията на въззивната инстанция са на съд по съществото
на спора, поради което в настоящото производство не може да се проверява правилността на
определението на районния съд по чл. 239, ал. 3 ГПК. В такъв смисъл е и утвърдената
съдебна практика /Решение № 705 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2009 г., IV г. о. и
др./.
Независимо от това, че производството по отмяна на неприсъствено решение по чл.
240, ал. 1 ГПК се развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване
първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред, характерът на дейността
и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК и при въззивно
обжалване съществено се различават. По правило отмяната на влезли в сила съдебни актове
е допустима само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния закон.
Когато констатира, че тези основания са налице, въззивният съд отменя неприсъственото
решение и връща делото за произнасяне на присъствено решение. В случай, че едно
решение е постановено като неприсъствено при липса на предвидените в закона
предпоставки - чл. 238 и чл. 239 ГПК, то остава неприсъствено. За характера на решението
не може да се съди по това дали са били налице процесуалните предпоставки за
постановяването му, а от неговото съдържание. След като в решението е посочено, че е
постановено при условията на чл. 238 и чл. 239 ГПК, въззивният съд е обвързан от тази
негова характеристика. Порочно или не, това решение е влязло в сила от момента на
постановяването му и настъпването на тази правна последица не зависи от преценката на
въззивния съд. Поради това той не може да преквалифицира молбата за отмяна във въззивна
жалба и да се произнесе по съществото на спора като въззивна инстанция. В този смисъл е
постановената задължителна съдебна практика на ВКС на РБ – решение № 164 от 23.07.2013
год. по гр.д. № 710/2012 год. на I г.о.
Поради това решението на районния съд не може да бъде отменено само поради това,
че е постановено като неприсъствено при липса на предвидените в закона предпоставки за
това. За основателността на молбата следва да се докаже наличието на някоя от визираните в
чл. 240, ал. 1 от ГПК предпоставки за отмяна на постановеното неприсъствено решение.
4
Предпоставките за отмяна на неприсъствено решение в производството по
извънинстанционен контрол пред въззивния съд са изчерпателно уредени и почиват на
лишаване от право на участие само в посочените в чл. 240, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК хипотези.
Предпоставките за отмяна поначало не съвпадат с пречките за постановяване на
неприсъствено решение. В производството по чл. 240, ал. 1 ГПК съдът проверява
допустимостта на молбата и основателността й с оглед осъществяване на заявените
основания за отмяна и не решава спора по същество.
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването на
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от
въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото
поради: 1/ ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното
заседание; 2/ невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата
молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и
3/невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установи, че
ответникът не е подал в срок писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, въпреки
редовното връчване на препис от нея на 18.11.2024 год., т.е. не е налице основание за отмяна
по т. 1-2 от цитираната разпоредба. Настоящият състав обаче намира, че по делото е налице
основание за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като ответникът не е могъл да се яви
лично или да упълномощи представител в проведеното открито съдебно заседание на
25.03.2025 год. /в което съдът е уважил искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение/, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да
преодолее, а именно – претърпяна по спешност оперативна интервенция. Установи се от
приетите в настоящото производство писмени доказателства – епикриза и болничен лист, че
ответникът е постъпил по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с диагноза „пъпна
херния с непроходимост“ на 24.02.2025 год. и след извършената оперативна интервенция
същият е бил във временна нетрудоспособност до 29.03.2025 год. с предписание за домашно
лечение, поради което очевидно същият е бил в невъзможност да се яви в насроченото о.с.з.
на 25.03.2025 год. и да организира защитата си.
Това налага въззивният съд да отмени неприсъственото решение и да върне делото за
произнасяне на присъствено решение по общия ред.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 35/10.04.2025 год. по гр. дело № 621/2024 год.
по описа на Пирдопския районен съд.
ВРЪЩА делото на РС-Пирдоп за произнасяне по общия ред по предявения иск от П.
5
Б. И. срещу Л. П. Й. от гр. З., с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6