№ 307 / 16.5.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
16.05.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 28.03.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и с участието на прокурора....................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2741 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ГПК ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК, във връзка с чл.284 ал.2 ЗЗД.
Ищецът, О.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат М.Л.,xxx, е предявил иск срещу П. В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx xxx.
В исковата си молба твърди, че на 18.07.2018г. подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК спрямо длъжника П.В.Г., по което било образувано ч.гр.дело № 1956/ 2018г. по описа на РС - Монтана. Съдът е издал Заповед № 1109/ 10.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Тъй като длъжникът по заповедното производство подал възражение, в срока по чл.415, ал.1 ГГП предявява настоящия иск.
Сочи, че с ответника имат взаимоотношения като довереник и доверител още от 2000г. В периода 2002г.- 2004г. адвокат П.Г., като негов довереник е закупувал от негово име и за негова сметка земеделски земи в землището на с. Расово, общ. Медковец, обл. Монтана. С нотариално заверено пълномощно, рег.№ 198/ 11.12.2002г. на Кметство- с.Аспарухово, което е без срок, е упълномощил адвокат П.В.Г. да го представлява пред нотариус с район на действие РС- Лом и да закупува от негово име и за негова сметка земеделски земи, находящи се в землището на с. Расово, общ. Медковец. Това е видно от нотариалните актове за покупко- продажба от 2002г., 2003г. и 2004г., които представя.
На 30.08.2013г. в гр. Лом между него в качеството му на доверител и адвокат П.В.Г. в качеството му на довереник бил сключен неформален договор за поръчка за проучване и подготовка на документи за покупка на нива с площ от 16.500 дка, представляваща имот № xxxx в землището на с. Расово, общ. Медковец, обл. Монтана.
Предмет на сключения договор за поръчка с ответника били следните дейности:
П.Г. следвало да провери наличието на право на собственост у продавачите върху нива с площ от 16.500 дка, представляваща имот № xxxx , находящ се в землището на с. Расово, общ. Медковец. Довереникът следвало да уговори изповядването на продажбата със собствениците на земята и с нотариуса, да се снабди с всички необходими документи за изповядване на сделката - удостоверение за наследници, скица, данъчна оценка, пълномощни и декларации по ДОПК и по ЗННД от продавачите. Ответникът също така следвало да заплати на съсобствениците продажна цена, каквато договори и да му предостави платежен документ за това.
По отношение на самото изповядване на покупко- продажбата пред нотариус, П.Г. разполагал с нотариално заверено пълномощно без срок, с рег. № 198/ 11.12.2002г. на Кметство- с.Аспарухово. Поради това не са включили тази дейност в предмета на договора за поръчка.
При сключване на договора предал в брой на довереника си- адвокат П.Г. сумата от 10 000лв. /десет хиляди лева/, представляваща стойността на необходимите средства и разноски по подготовка на покупката, за което двамата подписали разписка от 30.08.2013г., която представя.
До момента довереникът не е изпълнил поръчката.
На 10.01.2018г. изпратил Нотариална покана, рег. № xxxx / 10.01.2018г. на нотариус С. С. до ответника. С нея го поканил в двумесечен срок от получаване на поканата да му даде сметка и да се снабди с доказателства и отчетни документи за даденото и полученото в изпълнение на поръчката или в същия срок да му върне сумата от 10 000 лв. Нотариалната покана е получена от П.Г. на 28.02.2018г., но и до момента той не е предприел нито едно от двете действия.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 284, ал.2 от ЗЗД да се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че П. В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx дължи на О.П.П. сумата 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща стойността на необходимите средства и разноски по подготовка на покупката на земеделска земя в землището на с.Расово, общ. Медковец, предадени от него на довереника в изпълнение на договор за поръчка от 30.08.2013г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Моли да се ОСЪДИ ответника П.В.Г. да заплати на О.П.П. разноските по заповедното производство по ч.гр.дело № 1956/18г.; 200 лв. - държавна такса и 400 лв. - адвокатски хонорар.
Претендира направените разноски по исковото производство.
Ответникът, П. В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Не признава иска по основание и размер.
Признава, че действително с ищеца имат взаимоотношения по закупуването на негово име земеделски земи в бившата Ломска околия още от 2002 година.
Приключили са всички сделки с изключение на една- за нива 16,500 дка в село Расово. Собственикът на имота бил много болен човек, дал му пълномощно да купи за ищеца, броил му продажната цена (била необходима за лечение) и продавачът починал след дни, без да успеят да изповядат сделката - пълномощното се прекратило поради смъртта на продавача. Неговите наследници - съпруга и две дъщери не могли да изповядат сделката, тъй като една от дъщерите била в чужбина, и сега е в чужбина. Ищецът поискал документите за сделката и обявил, че той ще се разбере с тях, но това не станало досега. Това е било не през 2013 година, както твърди ищеца, а през 2008 година. При ищеца останало даденото му пълномощно от продавача, с което би могъл да търся правата си за платената сума и за имотите по съдебен ред.
Сделката дори и да бил жив продавача, не е било възможно да бъде реализирана, той като за 2008 година не е имал заверена декларация по чл. 25 ал. 7 ЗННД от страна на купувача. Той му е дал последно пълномощно на 13.03.2007 г., придружено със заверена нотариално декларация по чл. 25 ал. 7 ЗННД, която е имала сила до 31.12.2007 година, но не и за 2008 година, когато е трябвало да бъде изповядана въпросната сделка.
Липсата на документите по тази сделка, които от години не са при него, му пречи да даде подробни обяснения.
Относно подписаната от него разписка за 10 000 лева, която ищецът прилага като доказателство.
Тази сума не е получил през 2013 година, когато е подписал под негов натиск тази разписка, а още през 2008 година за въпросната сделка. Но тя не се осъществила поради смърт на продавача.
Въпреки неизповяданата сделка ищецът е обработвал тази земя 16,500 дка, без да плаща някому рента години наред.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изискано е и приложено ч.гр.д.№ 1956 по описа на Районен съд Монтана за 2018 година.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор между страните, че имат взаимоотношения като довереник и доверител още от 2000г. В периода 2002г.- 2004г. адвокат П.Г., като довереник на ищеца е закупувал от негово име и за негова сметка земеделски земи в землището на с. Расово, общ. Медковец, обл. Монтана.
Няма спор и относно обстоятелството, че не е приключена една единствена сделка, а именно за покупко-продажбата на нива с площ от 16.500 дка, представляваща имот № xxxx , находящ се в землището на с. Расово, общ. Медковец.
Не се спори и относно факта, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 10 000.00 лв. за снабдяване с всички необходими документи и изповядване на сделката пред нотариус за закупуването на този имот.
Спорен е въпросът, основателен ли е предявеният специален установителен иск?
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.410 ГПК е предявил при подадено от длъжника възражение в срок, по реда на чл.415 ал.1 т.1 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 1956 по описа на Районен съд Монтана за 2018 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 т.1 ГПК.
Целта на предявяването на иск в цитираната хипотеза, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като възражението срещу издадената заповед за изпълнение представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл.410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и е постъпило в срок възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск.
Искът е основателен.
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по образуване на изпълнително дело и това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл.422 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. Не е достатъчно само наличието на възражение , направено в срока, предвиден в чл.414 ал.2, във връзка с чл.415 ал.1 т.1 ГПК, по силата на което е започнала предвидената процедура по установяване на вземането по исков ред – в тежест на ответника бе да установи по безспорен и категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим единствено при условията, визирани в чл.415 ал.1 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 280 от ЗЗД, с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Според чл.284 ал.2 ЗЗД, довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. При договорът за поръчка не се дължи определен резултат, а съдействие, специализирана интелектуална помощ, знание, съвет.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Разпоредбата възлага в тежест на довереника задължението да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде отчет за действията си и да му предаде всичко, което е получил във връзка с изпълнението. Това задължение е такова за действие, а не за бездействие, поради което може да бъде изпълнено и съответно погасено само с активни действия от страна на длъжника (довереник), като именно от тези действия, той черпи изгодни за себе си правни последици. Затова при предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД ответникът (довереник) носи доказателствената тежест за установяване на това, че е уведомил доверителя за изпълнението на поръчката, дал е отчет за това изпълнение, както и че му е предал всичко, което е получил във връзка с изпълнението. От своя страна ищецът (доверител) трябва да установи съществуването на валидно сключен договор за поръчка, както и че довереникът е извършил действията, които са предмет на този договор, съответно че при това действие довереникът му е получил имуществото, които се иска да му бъде предаден.
Овластяването на едно лице да извършва правни действия от името и за сметка на друго лице може да възникне било по силата на закона, било чрез упълномощаване. Упълномощаването е най-често използвания способ за учредяване на представителна власт. По своето същество то представлява едностранна правна сделка на упълномощителя, която се нуждае от получаване от пълномощника, което обаче не е равнозначно на приемане. Тъй като никой не може да бъде задължен, чрез едностранно изявление, да извършва действия, то узнаването на упълномощаването не създава правно задължение на упълномощения да извършва действия. Чрез упълномощаването се създава само представителната власт на пълномощника, но не се задължава представителят да извършва правни действия и да упражнява представителната власт. Затова неговото бездействие не може да увреди упълномощителя. Задължението на представителя да извършва правни действия от името и за сметка на упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от сключения между тях договор. Затова когато упълномощаването се извършва чрез едностранна сделка то почти винаги се съпровожда от договор, който най-често е договор за поръчка. Самото представителство включва както вътрешни, така и външни отношения. Вътрешни са тези между упълномощителя и представителя, а външни тези между упълномощителя и третото лице, между което лице и представителя се разменят изявления (при прякото представителство) или между представителя и третото лице (при косвеното представителство). Упълномощаването определя съдържанието на външните отношения, а вътрешните се определят от договора Представителната власт се упражнява за изпълнение на задължението по договора, като от начина на това упражняване зависи дали задълженото лице ще изпълни задълженията си по договора. Самото упълномощаване не представлява предложение за сключването на такъв договор, но с упражняването на представителната си власт пълномощникът може да се обвърже от договор за поръчка, със съдържане според извършените в рамките на упълномощаването действия, доколкото с конклудентните си действия изразява воля за това, която съвпада в изявената от упълномощителя воля. Самото упълномощаване обаче може да бъде конклудентно действие, с което се приема предложението за сключването на договор за поръчка. Когато с упражняването на представителната власт, пълномощникът действа в качеството на довереник, е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко което е получил в изпълнение на поръчката. Ако не направи това, а се разпореди с полученото в изпълнение на поръчката в свой или в чужд интерес, пълномощникът не изпълнява задълженията си по договора за поръчка, поради което носи отговорност за това неизпълнение. В конкретният случай не се спори между страните, че е имало договореност ответникът да преговаря и подготви необходимите документи за изповядване сделката по покупко-продажбата на недвижимият имот, за което е получил и сумата от 10 000лв., не само за проучване, подготовка с необходимите документи, но и продажната цена на имота. Обстоятелството, че собственикът на имота бил много болен човек, а е предоставил на ответника пълномощно да купи за ищеца, че е платена предварително продажната цена, която била необходима за лечението му, както и че продавачът починал след дни, без да успеят да изповядат сделката и пълномощното се е прекратило поради смъртта на продавача, не оправдава задържането на средствата, предоставени на ответника за изплащане на продажната цена. Обстоятелството, че наследниците на продавача, преживяла съпруга и две дъщери не са могли да изповядат сделката, тъй като една от дъщерите била в чужбина, и сега е в чужбина, е ирелевантно за спора.
Освен това, подписът на получателя, потвърждаващ изявлението за това, че му е дадена определена сума пари на определено основание, представлява изявление за получаване. В случая ответника не отрича, че е получил от ищеца сумата от 10 000.00 лв. Оспорва обстоятелството, че това е станало на 30.08.2013 година, когато под натиск от ищеца е подписал разписката за получените суми, като сочи, че това се е случило през 2008 година. В хода на процеса тези твърдения не се установиха по никакъв начин. Тъй като съдържа неизгодно за него обстоятелство - признание за получени в миналото парични средства, изрично свързано с представената в процеса разписка за получената сума за определена дейност, удостоверяваща задължение за връщане на получените суми, докладчикът приема за доказано, че твърдяните в исковата молба обстоятелства са се проявили в действителност. При положение, че законът не утвърждава форма за валидност на правоотношението, обстоятелството, че документът не отразява насрещната воля на ответника остава без правно значение. Тази разписка /договор за поръчка/ поражда задължение по правило за получателя, което определя и едностранния му характер. Следователно определящо в правоотношението се явява яснотата за условията, при които са предадени паричните знаци на определена стойност. Ето защо признатите от ответника неизгодни за него факти сочат еднозначно на постигнато съгласие при условията, отразени в самата разписка. / Решение № 20 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 620/2010 г., IV г. о., ГК/.
От друга страна, законът установява предположение, произтичащо от загубена фактическа власт върху дълговия документ единствено при условие, че се намира у длъжника - чл. 109 ЗЗД, каквото обстоятелство обаче в случая не се твърди.
Разпитаният в качеството на свидетел Венцеслав Ц.Е., чийто показания съда кредитира като обективни и истинни, установи, че действително страните са имали отношения на довереник и доверител по закупуването на земеделски земи, като ищецът е платил на ответника продажната цена за имот, находящ се в района на с.Расово, но не му е известно поради каква причина не е извършено прехвърлянето на имота.
В тази връзка, съдът намира, че иска е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото, ответникът има право и на разноските, направени в хода на двете производства, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че към 18.07.2018 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на О.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за сумата от 10 000.00 лв./Десет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2018 година до окончателно изплащане на вземането, представляваща стойността на необходимите средства и разноски по подготовка за покупката на земеделска земя в землището на с.Расово, общ. Медковец, предадени в изпълнение на договор за поръчка от 30.08.2013г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1109 от 10.08.2018 година по частно гражданско дело № 1956 по описа за 2018 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА П.В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на О.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумите от 200.00 лв. за заплатената държавна такса и 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1109 от 10.08.2018 година по частно гражданско дело № 1956 по описа за 2018 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА П.В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на О.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумите от 200.00 лв. за доплатената държавна такса за исковото производство и 450.00 лв. за изплатения адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: