Мотиви
към
присъда по НОХД № 4529/2012г. по описа на ПРС - ХХІІІ н.с.
С внесен от Районна прокуратура гр. Пловдив обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу:
Б.Щ.М., ЕГН: **********, за това, че на 06.11.2010г. в местността “А.”, в землището на с. Б., обл.
П, в съучастие като извършител с А.А.М., ЕГН: **********, е унищожил – чрез
отрязване, противозаконно чужди недвижими вещи – 18 броя дървета, на обща стойност
260.76 лева, собственост на “Г.Г.” ООД – с. Б. – престъпление по чл. 216 ал.1
вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.1
от НК.
И
А.А.М., ЕГН:
**********, за това, че на 06.11.2010г. в местността “А.”,
в землището на с. Б., обл. Пловдивска,
в съучастие като съизвършител с Б.Щ.М., ЕГН: **********, е унищожил – чрез
отрязване, противозаконно чужди недвижими вещи – 18 броя дървета, на обща
стойност 260.76 лева, собственост на “Г.Г.” ООД – с. Б. – престъпление по чл. 216 ал.1
вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1
от НК.
Представителят на прокуратурата в
съдебно заседание поддържа обвинението с
горната правна квалификация на деянието и счита, че същото е доказано по
несъмнен начин. Излага становището, че то не съставлява “маловажен случай”. Пледира по отношение на двамата
подсъдими да бъдат признати за виновни в извършване на престъплението, за което
са предадени на съд, като им бъде наложено наказание “лишаване от свобода” в размер над минималния предвиден от
закона, а именно една година лишаване от свобода, като намира, че целите на
индивидуалната и генералната превенция могат да бъдат постигнати успешно и чрез
отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода на основание чл. 66
ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Счита, че в тежест на подсъдимите
не следва да се възлагат направени в досъдебното производство разноски за лесотехническа
експертиза, поради липса на разходни ордери относно извършено плащане на
експерта.
Упълномощеният от подсъдимия
Б.М. защитник - адв. Я.С., застъпва тезата, че по делото са безспорно
установените фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и подзащитният
му е извършил твърдяното деяние, но при форма на вината непредпазливост, тъй
като не бил проведен предварителен инструктаж за сечта, поради което моли подс. Б.М. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Упълномощеният
от подсъдимия А.М. защитник - адв.
К.П., пледира за оправдателна присъда, също излагайки аргументи в насока липса
на умисъл, както и в насока маловажност на случая. Алтернативно пледира, в
случай, че съдът намери подзащитният му за виновен по повдигнатото обвинение, да
му наложи наказание при условията на чл. 55 от НК.
Подсъдимите,
редовно уведомени, не се явяват в последното по делото съдебно заседание. В
хода на съдебното следствие не се признават за виновни, но дават подробни
обяснения по обвинението.
Съдът, преценявайки събраните
по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Б.Щ.М. е
роден на ***г***, б , от р.п. б. г., женен, със средно
образование, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН: **********.
Подсъдимият А.А.М. е роден на *** ***, обл.
П, б от р. п, б г, неженен, с начално образование, неосъждан, ЕГН: **********.***
и “Ж С” ЕООД - гр. Б се сключил договор, според
който на дружеството било възложено изсичане на храстовидна и дървесна
растителност в конкретно изброени имоти, представляващи дере – общинска
собственост в землището на с.
В и с. Б., обл. П. На същата дата “Ж С” ЕООД от своя
страна възложило дейността по изсичането на храстовидна и дървесна растителност
в изброените имоти в землището на с. В. и с. Б., обл.
П на “И” ЕООД - гр. К с управител
свидетеля И.Л.Х..
На
01.11.2010г. подсъдимите Б.М. и А.М. сключили граждански договори с “И.” ЕООД и
били наети от това дружество като работници за изсичане на въпросната храстовидната
и дървесна растителност в имотите, представляващи дере – общинска собственост в
землището на с. В. и с. Б., обл. П.
На
06.11.2010г. двамата подсъдими отишли в офиса на фирмата, където свидетеля Х. им
възложил да секат дърветата по коритото на реката в землището на с. Б.. Разбрали
се, че за работа си там, където не могат да изкарат достатъчно кубици материал,
подсъдимите ще получават надница, а там където има повече дървета, ще се
договарят за цената на кубик. Подсъдимите били инструктирани и за зоната на сечене, как
да достигнат до нея и какви дървета да секат. Свидетелят Х. подробно им
обяснил, че трябва със собствен транспорт да отидат в землището на с. Б. до
моста на реката в посока язовира и да секат от моста наляво. Там трябвало да
започнат да почистват единствено и само коритото на реката от всички дървета, без
орех, както и клоните, като режат наред до четири метра от коритото на реката,
извършвайки гола сеч, т.е, без да правят просеки. Свидетелят
Х. не придружил двамата подсъдими, понеже те казали, че познават местността и
знаят къде се намира обектът. Освен това свид. Х. им
обяснил, че на мястото, където трябва да извършват прочистването на коритото на
реката, има изпратени и други работници на “И.” ЕООД. Идеята била подсъдимите да чистят
корито на реката след другите работници, като режат и изнасят на ръка
забравените тънките дървета и клони, понеже двамата нямали животни с който да
изкарват от дерето дебели дървета и дънери. Другите работници, който минавали
преди това на същото място секли само върба и имало останали други дървета.
Тъй
като на указаното им място в коритото на реката в землището на с. Б. нямало
дървета от които бързо да направят достатъчно кубици дървен материал, за да
заработят повече пари, двамата подсъдими отишли с автомобила си в местността “А.”
в землището на същото село и влезли в имот № 000511 по плана на с. Б., общ. Б,
собственост на фирма “Г.Г.” ЕООД с управител свид. Г.И.П..
За този имот, в който освен жилищна сграда имало и много дървета, се грижел свид. И.Г.П. – баща на свид. П.,
който в периода 2007-2008г. наел за кратко подс. Б.М.
да работи там, през което врем били почистени част от храстите в двора,
направили се пътеки и др. подобрения. Имотът с площ около 17 декара, ориентиран
в посока юг-север, имал входът от юг. В посоките юг и
изток бил ограден с метална мрежа, монтирана върху бетонови колове. От запад
недвижимият имот граничил с реката, представляваща и негова естествена западна
граница, поради голямата денивелация на този край на имота спрямо реката и
стръмнината на склона към нея. На изток граничал с
път без настилка /полски път/. На северната му граница имало синор, гъст жив
плет и нахвърляни драки на височина 0.70-1.00 м. В предната част на имота, на
около 50 м от входа се намирала масивната двуетажна постройка /вила/, а мястото
пред нея било почистено от храсти и
имало само дървета. Зад постройката, от около 60 м зад нея до края на имота имало
дъбова гора. На 06.11.2010г. двамата подсъдими се установили в североизточната
част на описания недвижим имот в близост до полския път и на повече от 100
метра от реката, като започнали в тази част на имота да извършват сеч на намиращите
се там дървета, тъй като това място било лесно за работа и близо до пътя.
В
ранния следобед на същия ден свидетелят П. посетил горния имот и чул звук от верижен
моторен трион – резачка за дърва. Обикаляйки имота, той видял двамата подсъдими,
които режели дървета в имота в посока от северо-изток
на северозапад. Около 10-метрова част от живия плет била отрязана, което
осигурявало възможност за влизане на камион. Част от отрязаните дърветата били
наредени на фигури, а другата част – струпани на камара. На въпроса му какво
правят в имота, подсъдимите отговорили, че свидетеля Х. ги е изпратил да секат
дървета. От своя страна свидетелят П. им обяснил, че това е частен имот и нямат
разрешение да секат там. По време на разговора се оказало, че подс. Б.М. преди години е бил нает от свидетеля П. и е
работил в същия имот. Свидетелят П.
веднага подал сигнал в РУП - гр. Р.. Междувременно подс.
А.М. се обадил на свид. Х. и му разказал за случилото
се, като му обяснил къде се намират. На място пристигнал свидетелят С.С.Ж.,
който работел като горски стражар в ДГС “Ч”. При извършената от него проверка
установил, че има извършена сеч в частен имот, собственост на фирма “Г.Г.”
ЕООД. Огледал отрязаните дървета и съставил констативен протокол, в който описал
вида и количеството им, а именно: дърва от бряст и издънки – 2,9 куб.м., дърва
от дъб – 2,8 куб.м. и дърва от круша /дива круша/– 2,0 куб.м. Нито подсъдимите,
нито свид. П, направили някакви възражения по тези
констатации. Пред свидетелите Ж. и П. двамата подсъдими заявили, че са били
изпратени да режат до моста на реката в землището на с. Б., а мястото, където
извършвали установената сеч нямало нищо
общо с мястото, където били изпратени да режат. Това било потвърдено и от
пристигналия на място свидетеля Х., който установил, че подсъдимите са
извършили плътна сеч във въпросния частен имот на площ от около 80-100 кв. м.
При
извършения оглед на местопроизшествието се констатирало, че двамата подсъдими
са отрязали общо 18 дървета в имота, собственост на “Г.Г.” ЕООД.
Съгласно
заключението изготвената по дознанието лесотехническа експертиза, стойността на
отрязаните дървета, изчислена по цени на дърва за огрев, към 06.11.2010г. възлиза
на 260.76 лв.
Според
заключението на назначената в досъдебното производство допълнителната лесотехническа
експертиза и разясненията на вещото лице, дадени в хода на съдебното
производство, е невъзможно да се определи стойността на “живи дървета”.
Стойността може да се определи единствено като продажна цена на добитите
материали, в случая дърва за огрев, които възлизат на обща стойност 260.76 лв.
Разпитани
в качеството на обвиняеми в хода на досъдебното
производство подсъдимите са се признали за виновни и са дали обяснения по
повдигнатото им обвинение.
Видно от представената в съдебно заседание вносна
бележка от 07.11.2012г., на тази дата подсъдимият А.М. е внесъл по сметка щети
на ПРС сумата от 261.00 лева за възстановяване на причинените от процесното деяние имуществени вреди.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от показанията
на свидетелите Г.И.П. /л. 55 НОХД/, И.Г.П. /л. 55-57 НОХД/, Н.С.С.
/л. 57-59 НОХД/, С.С.Ж. /л. 58-59 НОХД/ и И.Л.Х. /л. 77 НОХД/, както и частично
от обясненията на обвиняемите, дадени в съдебната фаза на процеса; от заключенията
на основната и допълнителната лесотехническа
експертиза /л. 61-64, 77-78 ДП/; от прочетените на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства, в т.ч. копие от нотариален акт и
скица /л. 6-7 ДП/, копие от констативен протокол серия Л03К № 045131 /л. 11
ДП/, копия на договори /л. 13-17, 19-20 ДП/, протокол за оглед
на местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум към него /л.65-75 ДП/, справки за съдимост /л. 93, л. 95
ДП/ и характеристични справки /л. 96, л. 97 ДП/, вносна
бележка за възстановени имуществени щети /л. 53 НОХД/, справки
и документи от Община Б. и Общинска служба по земеделие и горите гр. Р., община
Б. /л. 70-73, 98-104 НОХД/.
Съдът кредитира възприема показанията
на свидетелите като логични, последователни, без съществени противоречия, допълващи
се помежду си и от обясненията на подсъдимите в кредитираната им част, също в
синхрон с приложените по делото писмени
доказателства, явяващи се източник на обективна доказателствена информация и заключенията
на лесотехническата експертиза, ценени като
добросъвестни и компетентни, изготвени с
необходимите професионални знания и опит в съответната област.
Настоящият съдебен състав не дава вяра на
обясненията на подсъдимите в частта им, касаеща твърдението, че са се объркали
и, отивайки погрешка
до имота на “Г.Г.” ЕООД , стопанисван
от свид. П., са
започнали да режат там, за да направят просека за камионите до коритото на
реката, понеже нямало път до реката, също че от северния си край имотът нямал
ограда /жив плет/, респ., че не са рязали такъв.
Твърденията им досежно липсата жив плет се
опровергават категорично от показанията на свид. П.,
които са напълно последователни по този въпрос, за разлика от неясните и
уклончиви отговори на подсъдимите в хода на очните ставки между тях и този
свидетел, както и от снимки № 1 и № 2 на приложения към огледния
протокол фотоалбум /л. 70 ДП/. Що се отнася до версията за грешката, несъстоятелността й произтича от
нейната нелогичност предвид изяснените географски характеристики на района и
противоречието на тази теза с кредитираната част от обясненията на самите подсъдими. Видно от показанията на свидетелите П. и С.
реката се намира на около 100 метра западно от мястото, на което е извършена процесната сеч, дори според обясненията на подсъдимите на
не по-малко от 20 метра, а свид. Х. не им е
разрешавал, нареждал или указвал да правят просеки, точно обратното –
инструктирал ги е да извършват гола сеч по коритото на реката и в встрани до 4
метра от него. Същевременно не спорно че западно от имота на “Г.Г.” ЕООД брегът
е отвесен и с голяма денивелация /около 7-8 метра/ поради което оттам камион не
може да стигне до реката. Освен това подсъдимите сочат, че те по принцип не
режели в реката, а покрай брега й, но в този участък покрай брега на реката
нямало дървета, които да режат; имало по
брега 5-6 дървета с диаметър по около 10 см. до 1 педя, които стояли целите
бутнати /отрязани/. Ерго напълно нелогично и
неоправдано е било да се прави просека била тя 20 м. или 100 м., съответно да
се изсекат 18 дървета /които биха били повече при липса на намеса от страна на свид. П./, за да стигне камион до стръмния бряга на реката,
на който в 4-метровата зона, указана за сеч, се намират едва 5-6 тънки дървета
и нарязването, респ. изнасянето им над брега би
коствало на подсъдимите значително усилие. Показателен, че всъщност подсъдимите
много добре са познавали района е и заявеният от тях факт, че 06.11.2010г. е бил третият им работен ден за
“И.” ЕООД и предишните два дни не са се объркали, а на инкриминираната дата свид. Х. ги е попитал дали помнят къде са секли предните
дни, като им е казал да идат пак там и да секат от моста наляво, като предишните дни секли от моста към с. В., а
този ден им казал да секат в обратна посока от моста към с. Б., и то да секат
по коритото на реката, за която цел не е необходимо за да се прави просека.
Освен това подс. Б.М. заявява, че от години познава свид. П., потвърждава и че бил нает от него на работа във
въпросния имот, ерго добре е знаел къде се намира имотът,
ползван като вилно място от този свидетел /имотът на “Г.Г.” ЕООД/, дори и да не
е знаел точната му площ и граници. Допълнително, според обясненията на двамата
подсъдими, преди да изберат мястото за сечта и да започнат извършването й, те
са огледали брега по протежение 400-500 м, движейки по успореден на него черен път
от другата страна на реката, поради
което няма как да не са забелязали вилния имот в южния край на този имот. Нещо повече, двамата
признават, че първо са спрели и оставили ползвания от тях лек автомобил на
моста, разположен западно от имота, и движейки се пеша по черния път покрай
реката са търсели къде е най-удобно да работят и като видели черния път в
североизточния край на имота на “Г.Г.” ЕООД, преместили колата на този път.
Изрично посочват също, че е трябвало да режат всичко, което е покрай реката /на
разстояние до 4 метра от коритото й/, а от моста надолу по реката между нея и черния
път, по който са оглеждали, е имало
дървета – основно върби, големи и тежки, от които обаче нямало как да направят
кубици. В тази връзка подс. Б. М. признава, че не
започнали да режат до реката, понеже там е дере и нямало как да се изкарат
дървата, затова тръгнали да режат дърветата в имота на “Г.Г.” ЕООД. Уточнява и, че те не
режели дървета на неудобно място, дори със старите работници оставяли такива дървета, заради терена, а конкретно
на 06.11.2010г. уговорката им със свид. Х. била за кубици и на кубици заработвали по-добри
пари, отколкото на надница. Признава изрично, че там, където ги изпратил Х.
нямало подходящи за рязане дърва и пътят бил лош, затова тръгнали надолу по
моста, а там, където ги заварил П. пътят бил по-здрав и имало хубави дървета, пък
те трябвало да направят кубици. Сочи също, че по телефона Х. им казал “всичко е
наше”, понеже смятал, че подсъдимите се намират на точното място, т.е. те отлично
са знаели че не режат там, където са били изпратени от свид.
Х., който им казал, че по реката и на
разстояние 4 метра от нея всичко трябва да се реже, но не им е казвал, че на 20
метра от реката пак могат да режат, те обаче трябвало да си направят
заработката, като нарежат повече дърва. Следователно двамата подсъдими
първоначално са отишли на указаното им място, но водени от идеята са нарежат
повече дърва, за да получат повече пари, са отишли на друго – избрано от тях
по-лесно достъпно и с по-хубави дърва място – имота на “Г.Г.” ЕООД и то в
частта му, разположена на значително разстояние от коритото на реката, но в
непосредствена близост до стабилния черен път в северния край на този имот.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
така установените по категоричен и несъмнен начин фактически положения, съдът зае
становище, че с процесното си поведение подсъдимите Б.Щ.М. и А.А.М. са осъществили
обективните и субективни признаци от
състава на престъпление по чл. 236 вр. чл.20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
От
обективна страна е безспорно, че на 06.11.2010г. в местността “А.”, в землището
на с. Б., обл. Пловдивска, двамата подсъдим са унищожили – чрез отрязване, 18
броя дървета, на обща стойност 260.76 лв., собственост на “Г.Г.”
ООД с. Б.. Касае се обаче за горски дървета /бряст, дъб и
дива круша/, тъй съгласно нормата на чл. 2 от Закона за горите (отм.) /в
редакцията му, действала към 06.11.2010г/, както и според новия Закон за горите
“гора” е земя, заета от горскодървесна
растителност с площ не по-малка от 1 декар, независимо от нейната собственост,
респ. “горски фонд” е територията, предназначена основно за гори, обхващаща
гори и храсти, а в случая имотът на “Г.Г.” ООД с площ от 17 дка
е бил почти изцяло зает именно от горскодървесна
растителност и възприет от самите подсъдими, видно от собствените им обяснения,
като гора, респ. отрязаните от тях дървета като “горски дървета”. При това
положение, с оглед конкретния предмет на посегателството, в случая е осъществен
престъпният състав по чл. 236 НК, за който от обективна страна е илеревантно
дали горските дървета принадлежат към държавен горски фонд или са част от нечия
частна гора, като е очевидно, че изпълнителното деяние унищожаване
е реализирано чрез тяхното отрязване
/прекъсване на връзката между ствола на дървото и дънера/, а съставът на
престъплението по чл. 236 от НК предвид особения си непосредствен обект на
защита пък се намира в съотношение на поглъщащ към погълнат състав с престъпния
състав на унищожаването по чл. 216 ал. 1 от НК. Тук за пълнота следва да се
посочи, че малки количества дървесина могат да се добиват и извън горския фонд,
но опазването на горските дървета в селскостопански земи, по границите между
тях и покрай водните течения и пътищата е уредено в Закона за опазване на
селскостопанското имущество, който също като Закона за горите въвежда разрешителен
режим за отсичане и изкореняване на дървета /не и за събиране/, като дори
отсичането на саморасли горски дървета следва да става въз основа на съответно
разрешение.
Несъмнено
престъплението е извършено от подсъдимите
при уловията на усложнена престъпна дейност – съучастие под формата на
съизвършителство, тъй като всеки от тях е участвал наравно с другия в самото
изпълнение – отрязването, респ. унищожаването на горските дървета, предмет на
престъплението.
Причинените
от деянието вреди не са маловажни, тъй като са унищожени /умъртвени/ 18 бр. горски
дървета и този престъпен резултат не позволява характеризирането на процесната
задружна престъпна дейност на подсъдимите като административно нарушение.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с ясно изразен и
обективиран в действията им общ пряк умисъл, като знаейки, че действа съвместно с другия и за постигане на една обща цел,
всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е
желаел настъпването на неговите общественоопасни последици. Двамата отлично са
разбирали, че посягат на горски дървета, но са предвиждали и искали
повреждането им като последица от това въздействие, за да предадат добитата
дървесина от отрязаните дървета, респ. да получат
заплащане за нея. Това се изяснява по безсъмнен начин от съвкупния доказателствен
доказателствен материал по делото, включително и
показанията на подсъдимите в кредитираната им част.
Ето защо, съдът ПРИЗНА подсъдимите Б.Щ.М. и А.А.М. за ВИНОВНИ в
това, че на 06.11.2010г. в местността “А.”, в землището на с. Б., обл. П, в съучастие като съизвършители са унищожил – чрез
отрязване, 18 броя горски дървета, на обща стойност 260.76 лв., собственост на
“Г.Г.” ООД с. Б. - престъпление по чл. 236 вр.
чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЯТА
Предвиденото в
особената част на НК наказание за умишленото престъпление по чл.
236 от НК е лишаване от свобода до две години или пробация, както
и глоба от сто до триста лева. Същевременно, към момента на извършването му
подсъдимите са пълнолетни лица, не са
неосъждани /подсъдимият Б.М. има такъв статут, тъй като дожено осъждането му с
присъда, влязла в сила на 27.12.2001г., е настъпила реабилитация по право – на
основание чл. 86 ал. 1 т. 1 т. НК/, не са
освобождавани от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава осма от НК и причинените от деянието имуществени вреди са
възстановени изцяло. Поради това, съдът счете, че са налице материалноправните
предпоставки на чл. 78А ал. 1 от НК,
съответно ОСВОБОДИ ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ подсъдимите Б.М. и А.М., като наложи на всеки от тях административно
наказание ГЛОБА.
При определяне размера на това наказание
настоящата съдебна инстанция взе предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства ниската стойност на причинените от деянието имуществени
вреди /малко над една
минимална работна заплата, възлизаща към месец ноември 2010г.
на 240 лв./, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на
подсъдимите, а като отегчаващо обстоятелство констатира единствено факта на
съучастието.
Отдавайки решителен превес на смекчаващите отоворността обстоятелства, съдът
счете, че справедливо, съответно на степента на обществена опасност
на деянието и личността на подсъдимите, а и съобразено с тяхното имотното
състояние и семейно положение, е глобата да се определи
в законоустановения минимален размер, поради което наложи на всеки от подсъдимите административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА
ЛЕВА, което е адекватно и достатъчно за постигане на целения поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ
ефект.
На основание чл.189 ал.3 от НПК следва
в тежест на подсъдимите Б.Щ.М. и А.А.М. да се възложат направените в съдебното
производство разноски за лесотехническа експертиза в размер на 30.00 /тридесет/
лева, като следва всеки от тях да заплати по сметка на ВСС сумата от 15.00
/петнадесет/ лева.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно, секретар
Н.Т.