Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 573/ 05.05.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на единадесети февруари, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А.,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. №2888 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. чл.18, ал.5 от Правилника за
приложение на Закона за закрила на детето (ППЗЗД).
Жалбоподателят
Н.Н.Т. *** е обжалвал задължително предписание №П/Д-А-004/28.11.2019г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) Бургас, с което на основание
чл.21, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) във връзка с чл.18, а.4
от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето (ППЗЗД) му е
предписано в качеството на родител на детето Н.Н. Т. – роден на ***г. да
участва в организираните от екипа на Център за обществена подкрепа (ЦОП) Бургас
срещи и консултации през времето на предоставянето на социалната услуга и да
съдейства на отдел „Закрила на детето” при ДСП Бургас за изпълнение на
заложените в плана за действие цели и дейностите за тяхното изпълнение.
Жалбоподателят
счита, че обжалваното предписание е незаконосъобразно, тъй като почива на
неправилна фактическа обстановка, която е довела до погрешен извод, формиран от
административния орган. Твърди, че бившата му съпруга Донка Ташева от
м.декември 2015г. отказва да изпълнява режима за лични контакти с детето, който
е постановен с решение № 1115/2014г. по гр.дело № 2427/2014г. на Районен съд
Бургас, с което е прекратен бракът, сключен между жалбоподателя и Ташева. По
тази причина твърди, че на 16.03.2016г. е подал заявление до отдел „Закрила на
детето” в ДСП Бургас да му бъде издадено направление за социална услуга,
семейно консултиране и подкрепа в Центъра за обществена подкрепа Бургас.
Твърди, че от този момент насетне е подал още 4-5 заявления до същата дирекция
с аналогични искания, тъй като това бил единственият начин, макар и
изключително рядко, да си вижда детето.
Жалбоподателят
твърди още, че въпреки сключения договор за предоставяне на тази услуга от
страна на бившата му съпруга, през периода 2016-2019г. не успял да осъществи
пълноценен контакт с детето си. Отделно от това непрекъснато подавал жалби и
сигнали до полицията и до районната прокуратура за неизпълнение на съдебното
решение по бракоразводното дело в частта, относно режима за личен контакт между
него и детето. Вследствие на тези молби на бившата му съпруга са били издадени
над 10 заповеди за полицейско предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР. По
предложение на прокурор от Районна прокуратура Бургас било образувано дело №
5625/2017г. по описа на БРС по чл.78а от НК, приключило с решение №
447/12.04.2018г., с което бившата му съпруга била призната за виновна и й било
наложено наказание „глоба”, в размер на 1 000 лева, за това, че не
изпълнява съдебното решение по бракоразводното дело, като осуетява контактите
на жалбоподателя с детето до 06.05.2017г. Въпреки това, според жалбоподателя,
положението не се променило. Твърди, че на всяка дата съгласно определения
режим на лични контакти с детето той ходел до дома на бившата си съпруга, но
никой не му отварял вратата и не му отговарял на настоятелните телефонни
позвънявания. Посочва, че по негови жалби до Районна прокуратура Бургас били
образувани ДП вх. № 2343/2018г. и ДП вх. №3745/2018г.
В
съответствие с разпоредбата на чл.193а от НК и §16 от ПЗР на НК на 10.05.2019г.
жалбоподателят подал до Районен съд Бургас тъжба срещу бившата си съпруга, за
това, че за времето от 03.06.2019г. до 04.05.2019г. не изпълнява съдебно
решение по гр.дело № 2427/2014г. по описа на БРС относно личните контакти на
жалбоподателя в качеството му на баща с детето Никола Т.. По повод тъжбата било
образувано НЧХД № 1922/2019г., неприключило към момента на подаване на жалбата
по настоящото дело.
Твърди,
че според бившата му съпруга детето не го познавало като свой баща и нямат
изградена емоционална връзка. За да се установи истинността или неистинността
на това твърдение, по образуваните дела са били назначавани множество единични
и комплексни психологически характеристики. Според жалбоподателя вещите лица
били категорични, че не съществува риск за емоционалното и психическото
състояние на лицетоq
ако се среща с баща си и ако се изпълнява регламентираният в съдебното решение
режим за лични контакти. Въпреки всичко това жалбоподателят твърди, че до настоящия
момент той не може да осъществи необезпокоявано, без присъствието на бившата му
съпруга, личен контакт със сина си.
Посочва,
че издадените до сега задължителни предписания от служители на ЦОП и на ДСП не
могли да изпълнят вложения в тях смисъл. Твърди, че той спазва всяко едно от
предписанията и заявява, че ще продължава да го прави, воден от интересите на
детето си, но бившата му съпруга не се съобразява и не спазва тези предписания,
нито предупрежденията на служителите на МВР, нито изпълнява решенията на съда.
Затова счита, че процесните предписания, издадени по отношение на него, са
незаконосъобразни поради противоречието им с материалния закон. Твърди, че
никога не е отказвал сътрудничество на социалните работници. Напротив, той сам
инициирал първоначалната проверка, именно за да получи помощ да вижда детето си.
Счита, че основанията на чл.18, ал.4 от ППЗЗД, а именно отказ за сътрудничество
от страна на родител, са налице по отношение на неговата бивша съпруга Донка
Ташева и затова спрямо нея следва да бъдат наложени предписания. Вниманието и
усилията на социалните органи да бъде насочено именно към нея, за да се получи
някакъв резултат и промяна в поведението й, така че бащата да може да прекарва
с детето си поне времето, което съдът му е отредил. Иска обжалваното
задължително предписание да бъде отменено като незаконосъобразно.
В
съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и пледира
за отмяна на обжалваната заповед. Счита, че усилията на Дирекция „Социално
подпомагане” до този момент са абсолютно безплодни и не са довели до никакъв
резултат.
Ответникът,
чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и пледира за нейното
отхвърляне. В съдебно заседание пълномощникът на ответника изрично заяви, че не
оспорва твърденията на жалбоподателя относно това, че той е инициирал
процедурата, която се развива пред социалната институция, както и че през целия
период до осъществяване на обстоятелствата, послужили за издаване на
обжалваната заповед, жалбоподателят Т. активно е сътрудничил на служителите на
ДСП. Въпреки това посочва, че съдействието в минал период не е достатъчно,
когато понастоящем липсва. Счита, че родителите трябва да положат усилия, за да
преодолеят разногласията си, което е възможно да стане само, ако те осъзнаят вредата,
която с поведението си нанасят на собственото си дете. Пълномощникът посочва,
че родителите водят война помежду си, като всеки се стреми да вземе надмощие
над другия, въвличайки институцията, която се старае да оказва подкрепа, но за
да има резултат е нужно личното участие на всеки от двамата родители. Затова и
социалната услуга е насочена към детето и към родителите, за да се обхване
цялата семейна ситуация, да се работи мащабно и в интерес на детето. Счита, че
жалбата е неоснователна, а обжалваният административен акт е законосъобразен
въз основа на мотивите, подробно изложени в него.
ФАКТИ:
Жалбоподателят
и майката на детето Н.Н. Т. са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен по взаимно
съгласие - решение 115/27.05.2014г. по гр.д. №2427/2014г. по описа на БРС.
Детето е родено на ***г., по време на брака – около половин година преди
прекратяването му. След развода родителските права били предоставени на майката,
а на бащата бил определен режим на лично контакти с детето, който от 20.12.2015
година не се изпълнява.
Не
е спорно, че отдел "Закрила на детето" при дирекция "Социално
подпомагане" Бургас работи с детето и родителите от 2016 г. Установено е,
че за детето се полагат постоянни грижи от майката, която осигурява основните,
здравните и образователни му потребности. Бащата заплаща присъдената месечна
издръжка за детето.
След
подадени заявления от родителите за периода от 2016 г. до 2019г. детето е
насочвано многократно към ползване на дългосрочни социални услуга -
"Семейно консултиране и подкрепа" при ЦОП Бургас. В хода на
социалните услуги била направена констатация от екипа на ЦОП Бургас работещ по
случая, че са налице силно влошени взаимоотношения между родителите, което
възпрепятствало осъществяването на режима на лични контакти на бащата с детето.
Налице била запазена връзка между бащата и детето. Не е оценен риск за живота и
здравето на детето, както й наличие на признаци на отчуждение по отношение на бащата. Дадено било заключение, че предвид липсата на
диалог между родителите връзката родител-дете може да се подкрепи, чрез
продължаване на предоставянето на социалната услуга.
В
последните две направления издадени по заявка на майката (м.октомври 2019г.),
бащата отказал участие в социалната услуга и заявил нежелание за продължаването
на организираните по график срещи в ЦОП Бургас с детето, тъй като според него
наблюдаваните срещи оставали у детето усещането за необходимост от присъствие
на трето лице на контактите им, така средата на общуването им ставала
изкуствено създадена. Отказал да сътрудничи при изпълнението на предприетата
мярка за закрила от ДСП Бургас.
За
неизпълнение на съдебното решение постановяващо режим на лични контакти на
детето с бащата, на майката било наложено наказание по реда на чл.78а от НК -
решение №447/12.04.2018г. по АНД М5625/2017г. по опис на БРС.
По
образувано от бащата съдебно производство за промяна на режима за лични
контакти Окръжен съд – Бургас с решение по възз.гр.д. №222/2018г. определил
режим на лични отношения между бащата и детето, които да се провеждат първите
два месеца в присъствието и на социален работник, а в следващите трети и
четвърти месец предаването на детето за контакт с бащата да се осъществява в
присъствието на социален работник.
Така
през първите два месеца контактите на бащата с детето се осъществявали в
пълнота с малки изключения, изразяващи се в намаляване на времетраенето на
срещите след предварителна договорка между родителите и една пропусната среща
поради влошено здравословно състояние на детето.
В
последвалите трети и четвърти месеци предаване на детето съгласно съдебното
решение не се изпълнявало, поради нежелание на детето да тръгне с баща си или
поради неявяване на родителите на определеното място за срещи от ОЗД/ДСП
Бургас.
В
хода на изпълнението на горепосоченото съдебно решение, по повод подадено
заявление от майката било издадено направление изх. №ИП/Д-А-309/10.07.2019
г., с което детето е насочено към ЦОП Бургас за предоставяне на дългосрочна
социална услуга - "Семейно консултиране и подкрепа". за срок от 6 месеца.
На 07.10.2.019 г. е получен социален доклад от доставчика на социалната услуга,
от който се установило, че поради липса на срещи с потребителите и явно
нежелание от тяхна страна за сътрудничество и участие в социалната услуга, същата е неефективна
и следва да бъде прекратена.
Към
този момент взаимоотношенията между родителите продължавали да са силно
влошени, като двамата не се срещали и не разговаряли дори
по въпроси свързани с детето. Отказвали категорично да си сътрудничат, като и
да съдействат за осъществяване на дейностите по приложената мярка за закрила
спрямо детето по реда на ЗЗД. Направен бил извод, че всеки от родителите е
ангажиран с осигуряването на собствените си потребности и комфорт, без да оценяват
риска от емоционалните изживявания на детето в следствие на влошените им
взаимоотношения и конфликти в негово присъствие.
Констатации
в този смисъл е направил и БОС, като съдебния състав приел, че посоченото
фактическо положение, доколкото е възникнало в резултат от поведението и на
двамата родители, е показател за лошо родителстване и недостатъчен родителски
капацитет за всеки един от тях. Подчертана е необходимостта от възобновяване на
добрата комуникация между родителите и създаването на спокойна среда при предаването
на детето, което е необходимо за осъществяване на пълноценни контакти на детето
с бащата и за изграждане на отношение на близост и доверие помежду им. Съдът
приел още, че е целесъобразно определянето на начален преходен период от четири
месеца са осъществяване на лични отношения между бащата и детето, като им се
окаже помощ от социалните служби и психологическа подкрепа, включително и чрез
предоставяне на социална услуга. Поради продължаващата липса на диалог и добра
връзка между родителите, както и наблюдаваното задълбочаване на кризата помежду
им следвало да се предприемат действия по превенция на отчуждение, за
развитието, на което една от предпоставките може да бъде и липсата на контакти
между бащата и детето.
Предвид
така констатираните факти административният орган приел, че е необходимо
осигуряване на подкрепа за детето Никола и родителите му, чрез насочвано към
подходяща социална услуга в общността. Да се работи с детето за осигуряване
психологическа подкрепа и среда за споделяне, както и за надграждане връзката
му с бащата. Социалната работа с родителите следвало да е в посока към повишаване
на родителския им потенциал, с цел осигуряване на емоционално щадяща среда за
детето при реализиране режима му на лични отношения с бащата.
За
осигуряване на сигурна среда за детето и съгласно указания за работа по случай
на деца в риск от отчуждение била издадена заповед №ЗД/Д-А-258/17.10.2019 г. на
директора на ДСП Бургас, с която детето Н. било насочено към ползване на
дългосрочна социална услуга – "Семейно консултиране и подкрепа" при
ЦОП. Бургас, Заповедта била съобщена на родителите. Въпреки проведените
консултации родителите заявявили устно несъгласието си да участват в социалната
услуга.
Същевременно
от страна на доставчика на социалната услуга била заявена трудност при
осъществявана на връзка с родителите, което направило невъзможно провеждането
й.
Вследствие
отказът за сътрудничество органът издал обжалваното предписание, както и същото
по вид и съдържание предписание адресирано до другия родител, което не е
предмет на това производство.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт,
поради което е допустима за разглеждане.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.18, ал.4 от
ППЗЗД - директорът на Дирекция „Социално подпомагане” Бургас.
Съгласно
чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗД Дирекция „Социално подпомагане” извършва проверки по
жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания
за отстраняването им при условия и по ред, определени в Правилника за прилагане
на закона.
Според
чл.18, ал.4 от ППЗЗД при отказ за сътрудничество от страна на родител,
настойник или попечител или лицето, което полага грижи за детето, по
предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на Дирекция
„Социално подпомагане” издава задължително предписание.
В
процесния случай предписания на това основание са издадени на двамата родители,
като в настоящото производство спорно е предписанието, издадено на бащата Н.Н.Т..
От
събраните по делото доказателства несъмнено се установи, че между бившите
съпрузи – родители на малолетното дете Никола Т., са налице влошени отношения,
които са довели до препятстване на режима за личен контакт между бащата и
детето, регламентиран в бракоразводното решение. По делото не е спорно, че
именно бащата е инициирал производство пред Дирекция „Социално подпомагане”, за
да може с помощта на дългосрочна услуга „Семейно консултиране и подкрепа” да се
подпомогне реалното осъществяване на срещите между него и детето, и да се
изгладят взаимоотношенията между двамата родители, касателно осъществяването на
режима за личен контакт.
Няма
спор между страните, че до месец октомври 2019г. бащата Н.Т. редовно е оказвал
съдействие при осъществяване на функцията на Дирекция „Социално подпомагане” с
оглед реализирането на социалната услуга. Предвид изявленията на процесуалния
представител на жалбоподателя в съдебно заседание и доказателствата, събрани в
административната преписка посредством протокол от проведена екипна среща на
07.11.2019г. и график за провеждане на лични отношения от 19.10.2019г. се
установява, че от втората половина на м.октомври 2019г. до датата на издаване
на обжалваното предписание (28.11.2019г.) жалбоподателят категорично отказвал
да съдейства. Мотивът, изложен от неговия процесуален представител в съдебно
заседание бе, че съдействието, осъществявано в продължаване на няколкото години
от Дирекция „Социално подпомагане” е безплодно, не е довело до никаква
положителна промяна и в този смисъл е безсмислено да се продължава. Макар и да
не е предмет на делото, с оглед направените възражения и изявления на
процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, следва да се
отбележи, че административният орган е издал аналогично предписание и на
майката на малолетното дете, като в административната преписка се съдържат
несъмнени доказателства, че тя многократно и упорито не съдейства. Поведението
на майката, обаче, не е предмет на този спор, макар да е изяснено.
Със
заповед № ЗД/Д-А-258/17.10.2019г. малолетното дете Н. Т. е насочено за пореден
път да ползва дългосрочна социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа” към
ЦОП Бургас за срок от шест месеца, като на основание чл.60, ал.1 от АПК
административният орган е разпоредил предварително изпълнение на заповедта.
Именно в изпълнение на тази заповед органът е търсил съдействие на двамата
родители, в частност на бащата, който точно след издаване на заповедта за първи
път отказал да съдейства, което се установява от графика за провеждане на режим
на лични отношения от 19.10.2019г., отразяващ опит да се проведе среща между
бащата и малолетното дете, асистиран от служителите на Дирекция „Социално
подпомагане” Бургас, на която среща бащата не се е явил без уважителна причина.
Според представения протокол за проведена екипна среща, с жалбоподателя бил
осъществен телефонен разговор на 05.11.2019г., когато той бил поканен за нова
среща и запознат със съдържанието на цитираната по-горе заповед. По телефона
жалбоподателят отказал да участва повече и да съдейства в процеса на
предоставяне на социалната услуга. Заявил, че не желае да посещава ЦОП. Фактите
около този телефонен разговор, описани в протокола, не са оспорени от
жалбоподателя.
По
делото не е спорно, че към датата на издаване на обжалваното предписание
режимът за лични контакти на бащата с малолетния му син продължава да бъде възпрепятстван
от майката, което именно е наложило издаването на заповедта, с която детето е
насочено към дългосрочната социална услуга.
При
тези факти съдът счита, че обжалваното предписание е издадено при правилно
приложение на материалния закон. Налице са фактически основания за издаване на
предписанието. Правилно е приложена материалната норма, която позволява при
конкретни предпоставки, които в този случай са проявени, да се издаде такова
предписание.
Безверието
на бащата, изразено в жалбата и чрез процесуалния му представител е обяснимо
доколкото от 2016г. до настоящия момент той продължава да среща препятствия от
най-различен характер от страна на другия родител, които водят до невъзможност
адекватно да осъществява родителските си права и да провежда безпрепятствено
режима на лични контакти с детето си. Същевременно поведението му сочи на
настъпило отсъствие на желание за усилия в тази насока. Съдът счита, че в
конкретната ситуация единствено важен е интересът на детето, а той изисква то
да може да поддържа отношение и с двамата родители. За да се реализират правата
на детето, от съществено значение са усилията на родителите, а не действията на
административния орган. Последният в случай като процесния има функция само на
орган, който подпомага и асистира провеждането на такива срещи. Подобряване на
положението, обаче, без усилието на родителите не може да се постигне.
По
изложените съображения, жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Изходът от оспорването обуславя
възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. Такива са своевременно
претендирани в хода на устните състезания от ответника. Жалбоподателят дължи на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда
на чл.78,
ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) във вр. с чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ЖАЛБАТА на Н.Н.Т. *** против задължително предписание №П/Д-А-004/28.11.2019г.
на директора на Дирекция „Социално подпомагане” Бургас, с което на основание
чл.21, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето във връзка с чл.18, а.4 от
Правилника за приложение на Закона за закрила на детето му е предписано в
качеството на родител на детето Н.Н. Т. – роден на ***г. да участва в
организираните от екипа на Център за обществена подкрепа Бургас срещи и
консултации през времето на предоставянето на социалната услуга и да съдейства
на отдел „Закрила на детето” при ДСП Бургас за изпълнение на заложените в плана
за действие цели и дейностите за тяхното изпълнение.
ОСЪЖДА Н.Н.Т. *** да заплати на Дирекция
„Социално подпомагане” Бургас
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: