РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Златоград, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20225420100251 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба от М. А. П., ЕГН **********, с адрес: обл.
С., общ. З.с. Д., ул. „З.“ №. чрез адв. Е. В., служебен адрес: гр. Н., ул. „Ал. С.“
№ .ещу „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: обл. С.,
общ. С., гр. С. район В.п.к. . ж.к. „М. д.“ ул. „Р. П. -К.“ № . представлявано и
управлявано от Р. И. М.-Т. и Т.И.В. – управители, с правно основание чл. 124
ГПК.
В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. Е.В.твърди, че
на 07.04.2008 г. сключила договор за банков кредит и поръчителство с „Б.а
Д.“ АД, като кредитът не е бил обслужван -респективно погасяван, във връзка
с което „Б.Д.“ АД с Покана/ Уведомление, изх. № 589/06.10.2010 г. обявила
кредита за предсрочно изискуем. На 06.10.2010 г. уведомява ищцата, че
дължи на банката сума в размер на 6 568,39 евро, представляваща главница;
Лихва в размер на 14,75 евро и Такси закъснение в размер на 10,92 евро.
Сочи, че вземането по гореупоменатия договор за банков кредит е
било цедирано, прехвърлено от „Б. Д.“АД в качеството си на цедент на
цесионера „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, който от своя страна на 16.12.2020 г.
прехвърлил придобитото от „Б. Д.“АД вземане на настоящия ответник „Е.
М.“ ЕООД, ЕИК №.и считано от 16.12.2020 г. кредитор по задължението на
ищцата е ответникът по делото.
Ищцата твърди още, че многократно била приканвана, чрез
телефонни разговори от ответника, чрез негови служители, да плати сумата,
1
т.к. в противен случай щяло да бъде инициирано съдебно производство за
събирането й, като в последните месеци телефонните обаждания за заплащане
на процесната сума били почти ежедневно.
Ищцата възразила, че вземането е погасено по давност, доколкото
същото е станало ликвидно и изискуемо на 06.10.2010 г., когато кредитът е
бил обявен за предсрочно изискуем и петгодишният давностен срок по чл.
110 ЗЗД е изтекъл на 06.10.2015 г., с което вземанията на ответника за
главница, както и акцесорните вземания за лихви, такси и др. с оглед
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД са погасени по давност.
Във връзка с горното, ищцата М. П., чрез пълномощник си е
изпратила писмено възражение до ответника, което е получено от последния
и е входирано с вх. № ВЖ-00321/17.08.2022 г. С това възражение ищцата е
поискала ответникът да подаде информация в централния кредитен регистър,
че вземането срещу нея е погасено, но това не е сторено.
Пълномощникът на ищцата твърди, че по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо,
т.е. в случая от 06.10.2010 г.
Ответникът не е изпълнил задължението си да подаде информация в
ЦКР за погасяване на кредита, а освен това е изпратил писмо до М. П., че с
изтичане на давността се погасяване не самото задължение, а възможността
то да се събере по принудителен ред.
С оглед гореизложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че тя М. А. П. не дължи на „Е. М.“ ЕООД
сумата от 20 917,62 лева, от които 11 331,14 лева – главница и 9 586,48 лева
лихви по договор за цесия, поради погасени по давност.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си поддържа предявеният
иск така както е предявен с исковата молба.
Ответникът, с писмен отговор счита, че твърдението на ищцата, че
процесното вземане е изтекло по давност е неоснователно.
Твърди, че ищецът е направил неуспешен опит да обоснове правен
интерес от предявяване на иска. Няма издаден изпълнителен лист за
процесното вземане, нито е налице висящ изпълнителен процес, не са
предприемани принудителни изпълнителни действия, поради което липсва
правен интерес от водене на настоящото производство.
Ответникът чрез адв. Н. К.твърди, че не е предприемал никакви
действия по събиране на вземането чрез способи на принудително
изпълнение.
Моли производството по делото да бъде прекратено поради липса на
правен интерес от предявяване на иска.
Моли, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, претендираните от ищеца
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение да останат в негова тежест.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявения
иск и предвид обстоятелството, че ищецът претендира да му бъдат заплатени
2
разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, адв.
Капитанова прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната
и фактическа сложност на делото.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, моли съдът да присъди
минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при
условие, че ищецът докаже заплащането им (в това отношение т.1 от
Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по
тълкувателно дело №6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС), съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В това отношение,
на основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК, която разпоредба има императивен
характер в съдебното решение трябва да бъде посочена и банковата сметка, по
която да се преведат присъдените в полза на ищеца разноски.
В съдебно заседание ищцата поддържа предявеният иск.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
Между ищцата и „Б. Д.“ е сключен договор за кредит, за текущо
потребление на 07.04.2008 г., за сума в размер на 7500 евро. Договорът е
обезпечен с поръчителство. На 30.09.2009 г. е подписан Анекс към договора,
като е посочено, че кредитът се преструктурира, а размерът му е намален на
7070 евро. Към договора е приложен погасителен план и общи условия.
Приложен е и договора за поръчителство от 30.09.2009 г., а в първоначалния
договор са инкорпорирани и клаузите за поръчителство. Поради неплащане
от страна на М. П. до същата „Б. Д.“ е изпратила покана – уведомление за
предсрочна изискуемост. Поканата е изпратена на 06.10.2010г.
Между страните по делото не се спори, че няма плащане на
задължението. Не се спори, че предсрочната изискуемост е настъпила на
06.10.2010 г., както и че вземането е цедирано от банката първо на „О. Ф. Б.“
ЕАД, което дружество от своя страна е цедирало вземането на банката към М.
П. на „Е. М.“ ЕООД.
Тези цесии се установяват и от приложената по делото справка за
кредитна задлъжнялост на М. А. П. издадена от БНБ.
От ищцата, чрез адв. Е. В. е изпратено заявление до ответника по
делото с искане да се подаде информация в ЦКР и тя да бъде заличена, като
длъжник в регистъра. В мотивната част на заявлението се сочи, че
задължението на П. е погасено по давност (пет годишна) и няма
доказателства, от които да се направи изводът, че давността е спирана или
прекъсвана. На заявлението е последвал отговор от ответното дружество, с
което е отказано да се извършват поисканите действия. Сочи се, че с изтичане
на давността не настъпва автоматично погасяване на кредита и се предлага
при невъзможност за плащане на пълния размер на задължението, да се
извърши разсрочено такова, чрез постигане на споразумение. Според
дружеството кредитът остава активен в ЦКР до погасяването му.
Следва да се посочи също, че в отговора задължението, което е било в
3
евро е превърнато в лева, но между страните няма спор за разминавания
относно размера на задължението.
Като свидетел по делото е разпитан Я. Д. Д.. Съдът дава вяра на
показанията на св. Д. тъй като те не влизат в противоречие с приложените по
делото писмени доказателства. От същите съдът приема за установено, че
ищцата М. П. помага на св. Д. в отглеждането на животни от последния.
Случвало се е доста често да и звънят от ответното дружество, да връща пари.
След тези обаждания тя е била разстроена и плачела. Тези действия от страна
на дружеството били многократни назад във времето. М. П. е инвалидизирана
с решение на ТЕЛК, заради проблем с единия бъбрек и липса на палци на
ръцете по рождение, което обстоятелство се установява и от приложените по
делото решения на ТЕЛК.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
Член 124 ГПК дава възможност на всеки да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно субективно право,
или на едно правно отношение, когато има интерес от това.
Към съдилищата са дадени задължителни указания с Тълкувателно
решение № 8/2012на ОСГТК на ВКС. В точка втора от решението е уточнено,
че е налице правен интерес от предявяване на установителен иск, когато
конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита, чрез
установяване на правото със сила на присъдено нещо, като в съответствие с
диспозитивното начало в гражданския процес от волята на ищеца зависи, да
прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото материално право
има нужда.
В настоящия случай, съдът намира, че ответникът е дал повод за
завеждане на настоящото дело, тъй като е подал информация – първоначално
в Централен кредитен регистър към БНБ. След това не е подал информация,
че задължението е погасено по давност, което представлява изменение, а
освен това многократно, извън съдебно е претендирал заплащане на
вземането от ищцата.
В практиката на съдилищата подобни действия от кредитор, се
приемат, че обуславят правен интерес от предявяване на иск по чл.124 ГПК
от длъжника - Решение № 909/28.06.2022 г., на ОС - Пловдив по в.гр.д. №
1316/2022 г.; Решение № 2693/29.04.2020 г. на СГС по в.гр.д. № 3735/2019 г.
На следващо място, следва да се отбележи, че за събиране на
вземането на „Е. М.“ЕООД е изтекла общата погасителна давност по чл. 110
ЗЗД, като същата е започнала да теча от 06.10.2010 г., когато кредитът е
обявен за предсрочно изискуем и е изтекла на 06.10.2015 г., като по този
начин са погасени по давност, както главницата, така и вземанията за лихви и
такси, които са акцесорни вземания. Страните по делото не спорят по факта,
че погасителната давност за събиране на вземането е изтекла.
4
Поради всичко гореизложено, предявеният иск ще следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че ще следва да бъде решен и
въпроса за разноските.
Ответникът възразява, че не дължи разноски, тъй като не е дал повод
за завеждане на делото.
Това обаче не е така. Има формирана съдебна практика на съдилищата
по въпроса, дали се дължат разноски по искове, подобни на предявения от М.
П.. В този смисъл са Определение № 474/07.11.2019 г. на .., по ч.гр.д. №
3063/2019 г. IV-то г.о., както и Определение № 150/19.04.2021 г. , на ОС - С.,
по в.ч.гр.д. № 124/2021 г.
В настоящия случай, ответникът е дал повод за завеждане на иска с
посочените по-горе действия, а освен това изрично в отговора на исковата
молба, в абзац трети посочва, че предявеният иск, счита за неоснователен, а
преди това сочи, че същият е недопустим, като формулира и искане за
прекратяване на производството по делото. Всичко това обуславя извод за
обоснователност и на претенциите за разноски.
Тъй като ищцата практически не е платила адвокатско възнаграждение
на адв. В. а на същата е оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1, т. 2
ЗАдвВ, то ще следва съдът да определи възнаграждението, съобразно
материалния интерес и ответникът, ще следва да заплати адвокатското
възнаграждение на адв. Е.М. В.. Ще следва също така, ответникът да бъде
осъден да заплати и ДТ – в полза на РС – З..
Тъй като искът е предявен, след влизане в сила на измененията на
Наредбата за минимални размери на адвокатските възнаграждения и
възнаграждението на адв. В.ще следва да се определи съобразно тези
изменения и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредбата възнаграждението за
същият е в размер на 2282 лева.
Ответникът ще следва да заплати и ДТ, в полза на РС – З. в размер на
836,70 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Е. М.“ЕООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. М.д., ул. „Р.П.-К.“ .,
представлявано от Р. И.М.-Т. и Т. И.в В.– управители, че М. А. П., ЕГН
**********, адрес: с. Д. общ. З., обл. С., ул. „З.“ №. не дължи на „Е.М.“ЕООД
сумата 20 917,62 лева, от които 11 331,14 лева - главница и 9 586,48 лева –
лихви, получени от П. по договор за заем с дружеството от 07.04.2008 г.,
поради погасяване на задълженията по давност.
ОСЪЖДА „Е. М.“ЕООД, ЕИК ..., да заплати на адв. Е. М. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н. ул. „Ал. С.“ № 64, адвокатско възнаграждение по
5
чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдвВ, в размер на 2282 лева.
ОСЪЖДА Е. М.“ЕООД, ЕИК . да заплати в полза на РС – З., държавна
такса, в размер на 836,70 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С..
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
6