№ 13424
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110156765 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу Е. В. Н. и Н. В.
Н. кумулативно обективно и субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато
за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми, а именно: по
отношение на Е. В. Н. – сумата от 255,18 лв. – стойността на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, аб. № 324829 през
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.; сумата от 46,42 лв. – обезщетение за
забава в периода от 15.09.2017 г. до 27.08.2020 г. по отношение на цената за
топлинна енергия; сумата от 15,46 лв. – стойността на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата от 3,22 лв. –
обезщетение за забава в периода от 31.08.2017 г. до 27.08.2020 г. по отношение
на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете
главници за времето от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането; а по
отношение на Н. В. Н. – сумата 255,18 лв. – стойността на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, аб. № 324829 през
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.; сумата 46,42 лв. – обезщетение за
забава в периода от 15.09.2017 г. до 27.08.2020 г. по отношение на цената за
топлинна енергия; сумата 15,46 лв. – стойността на услугата за дялово
1
разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 3,22 лв. –
обезщетение за забава в периода от 31.08.2017 г. до 27.08.2020 г. по отношение
на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете
главници за времето от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
43452/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, в качеството им на собственици/вещни ползватели на процесния
имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия,
като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на
услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от публикуването им на страницата на дружеството. Посочва, че
съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на
топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д. № 43452/2020г. на СРС, 148 състав,
срещу дължимостта на които ответниците са възразили в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК, както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
страна на ответниците.
С възраженията срещу заповедта за изпълнение длъжниците/
ответниците са оспорили претендираните вземания, тъй като тръбите били
затворени с гипс-картон от 2012 г. и от тях не се излъчвала никаква топлина, а
радиаторите в имота били демонтирани преди години.
В проведеното на 23.04.2024 г. открито съдебно заседание,
процесуалният представител на ответниците направи за първи път възражение
за изтекла погасителна давност, оспори ответниците да са поставени в забава
по отношение плащането главницата за услугата за дялово разпределение,
2
изрично заяви, че не оспорва наличието на облигационно отношение между
страните. Искането за съвместното разглеждане на възражението за изтекла
погасителна давност съдът остави без уважение като несвоевременно
направено (преклудирано).
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление от 09.09.2020 г. от „ФИРМА“ ЕАД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.05.2021
г. по ЧГД № 43452 по описа за 2020 г. на СРС срещу длъжниците Е. В. Н. и Н.
В. Н. за следните суми:
- Е. В. Н.: сумата 255,18 лв. – цена на топлинна енергия за имот на
горепосочения адрес на длъжника, аб.№ 324829 през периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2019 г.; сумата 46,42 лв. – обезщетение за забава в периода от
15.09.2017 г. до 27.08.2020 г. по отношение на цената за топлинна енергия;
сумата 15,46 лв. – цена за дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до
30.04.2019 г.; сумата 3,22 лв. – обезщетение за забава в периода от 31.08.2017 г.
до 27.08.2020 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със
законната лихва върху двете главници за времето от 09.09.2020 г. до
изплащане на вземането, както и 12,50 лв. за държавна такса и 20,50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство;
- Н. В. Н.: сумата 255,18 лв. – цена на топлинна енергия за имот на
горепосочения адрес на длъжника, аб. № 324829 през периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2019 г.; сумата 46,42 лв. – обезщетение за забава в периода от
15.09.2017 г. до 27.08.2020 г. по отношение на цената за топлинна енергия;
сумата 15,46 лв. – цена за дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до
30.04.2019 г.; сумата 3,22 лв. – обезщетение за забава в периода от 31.08.2017 г.
до 27.08.2020 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със
законната лихва върху двете главници за времето от 09.09.2020 г. до
изплащане на вземането, както и 12,50 лв. за държавна такса и 20,50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците на 03.06.2021 г., като
същите в срок на 11.06.2021 г. са подали възражение срещу издадената
3
заповед.
С разпореждане от 25.08.2021 г., връчено на 01.09.2021 г. на заявителя са
дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може
да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК – на 01.10.2021 г.,
ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по
исков ред.
Представено е писмо изх. № РКП20-ДР00-376-(1)/19.08.2020 г., от
Столична община, район „Красна поляна“, с което Столична община
уведомява ищеца, че в архива на районната администрация по отношение на
процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, били налице
данни за сключен договор за покупка от 15.12.1972 г. от В.Н.С..
Представено е заявление-декларация от Й.К.С. вх. № 2375/29.09.2008 г.
до ищеца, с което същата е заявила, че желае да бъде открита партида на
нейно име, с брой на домакинството от петима членове, като предишният
потребител бил В.Н.С..
Представена е декларация от Й.К.С. от 29.09.2008 г., с която същата е
заявила, че ще ползва имота си за жилищни нужди.
Представено е удостоверение за наследници № 978/01.04.2003 г.,
издадено от Столична община, район „Красна поляна“, от което се установява,
че В.Н.С. е починал на 09.03.2003 г., като е оставил за наследници по закон
Й.К.С. – съпруга, Н. В. Н. – син и Е. В. Н. – дъщеря.
По делото е представен протокол от проведено на 04.07.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, АДРЕС, на което те са
взели решение да се сключи договор с „Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД за
индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него
списък на абонатите от етажната собственост, като за процесния аб. № 324829
е посочено, че титуляр е В.Н.С., както и декларация от домоуправителя на ЕС,
че подписите, положени в протокола за проведеното ОС са положени пред
него.
Представен е договор № 718/19.08.2002 г., сключен между ЕС, находяща
се на адрес: гр. София, АДРЕС като възложител и „Витерра Енерджи
Сървисиз“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение.
4
По делото е представен договор № 144/29.07.2015 г., сключен между
„ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФИРМА“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил
на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Представени са съобщения към фактури от 31.07.2017 г., 31.07.2018 г. и
31.07.2019 г., както и извлечение от счетоводството на ищеца за дължимите
към него суми за исковия период относно аб. № 324829.
Представени са общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР.
Представени са документи за извършено дялово разпределение и
извършен годишен отчет от фирмата за дялово разпределение (ФДР).
От заключението на назначената по делото СТЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е
посочило документите, които са му представени и които е използвало за
изготвяне на заключението. Извършвани са ежемесечни отчети на общия
топломер относно доставената ТЕ в АС в СЕС, като вещото лице е посочило в
табличен вид отчетените стойности. В периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.
е осигурен достъп за отчет на УДР, в имота не е имало монтирани
отоплителни тела и индивидуални разпределители на ТЕ, в имота е имало
щранг-лира за отопление в банята, начислена е ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, както и ТЕ за БГВ. Разпределението на ТЕ в исковия период е
извършено съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното
количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се
разпределя между всички потребители – за отопление (имот и сградна
инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция са
5
приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото
разпределение е извършвано от „ФИРМА“ ЕООД. Изчисленията са
извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна
уредба за топлоснабдяването. Посочен е отопляемият обем на процесния
топлоснабден имот и на цялата сграда, в която се намира същият. За исковия
период е начислена топлинна енергия за отопление на имота и топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация. Вещото лице е посочило, че
общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които
не са били констатирани отклонения.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Стойността на
потребената топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.
е в размер на 510,36 лв. Стойността на услугата за дялово разпределение
(УДР) за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. е в размер на 30,91 лв.
Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2017 г. до
27.08.2020 г. възлиза на 92,83 лв., а тази върху главницата за УДР – на 6,43 лв.
за периода от 31.08.2017 г. до 27.08.2020 г.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период с
предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на
ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена
топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза
6
на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
„Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
7
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
8
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответниците са имали качеството клиенти на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот. Между страните е безспорно, че между ищецът и
ответниците е налице облигационно правоотношение през исковия период с
предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот, както и че
ответниците в този период са имали качеството потребители на ТЕ за битови
нужди като собственици на процесния имот при посочените квоти.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на
Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо съдът приема, че страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
през процесния период при общи условия – от 2014 г., публикувани на
интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото
към исковия период договорът да е преустановил действието си.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването. В
случая третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
9
обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Страните по делото не спорят относно доставката на топлинна енергия
до имота през исковия период, нейното количество и стойност, както и че
топлинната енергия е изчислена в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
10
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване на
дължимостта на тази сума, се явява установен по основание. Установи се по
делото, че дяловото разпределение за исковия период е извършвано от
„ФИРМА“ ЕООД.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за
периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г. е в размер на 30,91 лв., точно колкото
претендира и ищеца, определен при съобразяване на счетоводна справка на
ищеца, както и заключението на ССЕ.
В тежест на ответниците е било да установят положителния факт на
плащането на дълга. Същите обаче нито твърдят, нито са представили
доказателства, от които може да се установи по безспорен начин, че са
погасили чрез плащане задълженията си към ищеца.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Наличието на главен дълг се установи по делото.
Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2017 г. до
27.08.2020 г. възлиза на общо 92,83 лв.
Съдът намира, че мораторна лихва върху главницата за цената на
дяловото разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се
установява при условията на пълно и главно доказване изпадането на
длъжника в забава по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за
заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
11
Предвид изложеното исковата претенция следва да се уважи и отхвърли,
както следва:
- по отношение на Е. В. Н. – сумата 255,18 лв. – стойността на
незаплатена топлинна енергия; сумата 46,42 лв. – обезщетение за забава в
периода от 15.09.2017 г. до 27.08.2020 г. по отношение на цената за топлинна
енергия; сумата 15,46 лв. – стойността на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г.; ведно със законната лихва върху
двете главници за времето от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането; и да се
отхвърли за сумата 3,22 лв. – обезщетение за забава в периода от 31.08.2017 г.
до 27.08.2020 г. по отношение на цената за дялово разпределение;
- по отношение на Н. В. Н. – сумата 255,18 лв. – стойността на
незаплатена топлинна енергия; сумата 46,42 лв. – обезщетение за забава в
периода от 15.09.2017 г. до 27.08.2020 г. по отношение на цената за топлинна
енергия; сумата 15,46 лв. – стойността на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г.; ведно със законната лихва върху
двете главници за времето от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането; и да се
отхвърли за сумата 3,22 лв. – обезщетение за забава в периода от 31.08.2017 г.
до 27.08.2020 г. по отношение на цената за дялово разпределение.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в заповедното и исковото
производство, както следва: 25,00 лв. за ДТ и 41,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, съответно за исковото производство – 25,00 лв. за ДТ, 500,00
лв. за депозит за вещи лица и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от
които следва да му се присъдят 684,06 лв.
Ответниците претендират разноски в размер на 400,00 лв. за адвокатско
възнаграждение, от които следва да се присъдят 4,02 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. В. Н., ЕГН ********** на
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ************** следните суми,
12
а именно: сумата от 255,18 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, аб. № 324829 през периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.; сумата от 46,42 лв. – обезщетение за забава в
периода от 15.09.2017 г. до 27.08.2020 г. по отношение на цената за топлинна
енергия; сумата от 15,46 лв. – стойността на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
двете главници за времето от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 3,22 лв. – обезщетение за забава в периода от 31.08.2017 г. до
27.08.2020 г. по отношение на цената за дялово разпределение, за които суми е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 43452/2020
г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. В. Н., ЕГН ********** на
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ************** следните суми,
а именно: сумата от 255,18 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, аб. № 324829 през периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.; сумата от 46,42 лв. – обезщетение за забава в
периода от 15.09.2017 г. до 27.08.2020 г. по отношение на цената за топлинна
енергия; сумата от 15,46 лв. – стойността на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
двете главници за времето от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 3,22 лв. – обезщетение за забава в периода от 31.08.2017 г. до
27.08.2020 г. по отношение на цената за дялово разпределение, за които суми е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 43452/2020
г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА Е. В. Н., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ************** разноски в размер
на 342,03 лв. за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА Н. В. Н., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ************** разноски в размер
на 342,03 лв. за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ************** на основание чл. 78,
13
ал. 3 от ГПК да заплати на Е. В. Н., ЕГН ********** и Н. В. Н., ЕГН
********** сумата от общо 4,02 лв. или по 2,01 лв. за всеки един от тях за
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА“ ООД, ЕИК
********** – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14