Решение по дело №341/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 141
Дата: 14 март 2023 г. (в сила от 11 април 2023 г.)
Съдия: Боян Пенев Войков
Дело: 20234520200341
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Русе, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520200341 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. К. Б., ЕГН: **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № 22-1085-003540/05.01.2023 г. на началник
група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе, в частта, с която на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А“ ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение,
тъй като в продължение на 40 минути останал да чака на мястото на ПТП. Тъй
като бил служебно ангажиран, не можел да остане по-продължително време
на местопроизшествието, поради което го напуснал, без да има намерение да
се укрива или да не оказва съдействие. Присъствалите свидетели записали
данните на автомобила му. Моли за отмяната на обжалваното наказателно
постановление в частта, с която са му наложени наказания „глоба“ в размер
на 200 лв. и „лишаване от правоуправление“ за срок от един месец.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с упълномощения си защитник адв. Е. Н. от АК – Русе.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 03.02.2023
г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на
нарушителя на 30.01.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 22-1085-003540/05.01.2023 г. на
началник група в ОД МВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“, е издадено
против Д. Б. за това, че на 24.12.2022 г., около 10,40 ч в гр. Русе, на ул. „Н. Й.
Вапцаров“ – паркинг между бл. 17 и бл. 23, жалбоподателят Б., като водач на
товарен автомобил „Рено мастер“ с рег. № Х 3801 ВС, управлявайки това
МПС извършил следните нарушения: 1. При извършване на маневра
движение на заден ход блъска паркирания зад него лек автомобил
„Фолксваген“ с рег. № Р 6665 КВ, причинявайки ПТП с материални щети; 2.
При причинено ПТП с имуществени вреди не е оказал съдействие за
установяване на вредите от него, тъй като е напуснал местопроизшествието.
По делото се установява, че на 24.12.2022 г. жалбоподателят Б.,
изпълнявайки курс за своя работодател ***, управлявал товарен автомобил
„Рено мастер“ с рег. № Х 3801 ВС, като преминал покрай паркинга между
блок 17 и блок 23 на ул. „Н. Й. Вапцаров“ в гр. Русе. Извършвайки маневра
„движение назад“, жалбоподателят ударил паркирания на паркинга между
блок 17 и блок 23 на ул. „Н. Й. Вапцаров“ лек автомобил „Фолксваген“ с рег.
№ Р 6665 КВ, собственост на Н. В. К., причинявайки ПТП с материални щети,
изразяващи се в окривен заден калник и ожулена задна броня. След
причиняване на ПТП жалбоподателят напуснал местопроизшествието. Съсед
на св. Н. К. успял да заснеме управлявания от жалбоподателя товарен
автомобил, като му се обадил за инцидента. Св. К. отишъл малко по-късно на
място, но не заварил нарушителя, поради което посетил Сектор „Пътна
полиция“ към ОД МВР – Русе и подал заявление за настъпилото ПТП. В хода
на извършената проверка актосъставителят В. П. установил, че
жалбоподателят Д. Б. е управлявал товарния автомобил, с който е било
причинено ПТП, като не е изпълнил задължението си да окаже съдействие за
2
установяване на щетите, напускайки местопроизшествието.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
По отношение на авторството на деянието се събраха достатъчно
доказателства, които водят до един единствен и обоснован извод, че точно
жалбоподателят Б. е извършил нарушението. Този извод съдът направи въз
основа на приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, както и от разпитаните по делото свидетели.
Съдът единствено не цени свидетелските показания на св. Н. М., поради
несъответствията му с останалите гласни доказателствени средства. Така
неговите показания противоречат на казаното от св. Н. К., който заявява, че
колата му се е намирала на паркинг, докато св. М. заявява, че удареният лек
автомобил е бил паркиран на тротоара. Предвид обстоятелството, че св. К.
живее в този район и става дума за собствения му автомобил, същият е бил
по-наясно с това къде е паркирал превозното си средство. На следващо място
св. М. заявява, че той и жалбоподателят са се намирали в близост до ударения
лек автомобил, но не са били забелязани нито от св. К., нито от
неустановеното по делото лице – съсед, който се обадил на св. К. за
инцидента. В този смисъл тезата на жалбоподателя, че е останал на място в
продължение на 30 или 40 минути се явява опровергана от показанията на св.
К. и актосъставителя П..
За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 175, ал.
1, т. 5 ЗДвП, е необходимо санкционираното лице да има качеството
3
„участник в пътнотранспортно произшествие (ПТП)“. Съгласно § 6, т. 27 ДР
на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е
пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за
настъпването му. Съгласно § 6, т. 30 ДР на ЗДвП "пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. Безспорно се установява, че с поведението си
жалбоподателят Б. е причинил ПТП, тъй като извършеното от него деяние
представлява такова, възникнало в процеса на движението на управлявания от
него товарен автомобил „Рено Мастер“, като е предизвикал материални щети
на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № Р 6665 КВ, собственост на Н. В. К.,
изразяващи се в окривен заден калник, ожулена задна броня а в последствие
било установено, че е счупена и поддържащ бронята пластмасов елемент.
Съобразно Регресна щета на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД № 0410-160-0171-
2022 щетите възлизали на 212,14 лв. Безспорно се установява, че
жалбоподателят Б. има качеството на „участник в ПТП“, тъй като с
поведението си е допринесъл за настъпването му и това не се оспорва от него.
Нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е бланкетна, като в настоящия
случай, съобразно наказателното постановление и актът за установяване на
административното нарушение, е посочено, че се касае за задължение на
водача по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А“ – да окаже съдействие за установяване
вредите от произшествието. Изпълнителното деяние се изразява в
бездействие, тъй като нарушителят не оказва съдействие за установяване на
вредите. В настоящия случай това е сторено като жалбоподателят е напуснал
местопроизшествието, без да изчака собственика на лек автомобил
„Фолксваген“ с рег. № Р 6665 КВ или без да остави информация за контакт по
един или друг начин. От субективна страна деянието е извършено с
евентуален умисъл, тъй като деецът е съзнавал, че с поведението си –
напускайки местопроизшествието, няма да окаже съдействие за установяване
на вредите, но не е сторил това по подбуди да се укрие или да осуети
установяването му като нарушител, а защото е бил на работа.
Неоснователни са доводите на защитника, че следва да бъде приложен
чл. 28 ЗАНН. Съобразно новосъздадената разпоредба с ДВ бр. 109 от 2020 г.,
в сила от 23.12.2021 г., чл. 189з ЗДвП към нарушения по ЗДвП не може да
4
бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Би могло да бъде обсъдено
приложението на чл. 9, ал. 2 НК във връзка с препращащата норма на чл. 11
ЗАНН, но в настоящия случай, предвид наличието на настъпили имуществени
вреди, деянието трудно би могло да бъде квалифицирано като
малозначително или обществено неопасно.
Така наложените административни наказания се явяват правилно
индивидуализирани с оглед обществената опасност на деянието и
причинените имуществени вреди, поради което настоящият въззивен състав
не счита, че обжалваният санкционен акт следва да бъде изменян по
отношение наложените санкции.
Поради тези съображения обжалваното Наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1085-
003540/05.01.2023 г. на началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР – Русе, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на Д.
К. Б., ЕГН: **********, с адрес *** му е наложено наказание глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А“ ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5