Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 72

 

гр.Белоградчик, 23.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

        Белоградчишкият съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година , в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА

 

         при участието на секретаря Маргарита Николова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 79 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

        Образувано е по жалба на Община Димово, обл.Видин, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Димово, обл.Видин, ул."Георги Димитров" № 137, представлявана от Л.Г.Л. – Кмет на общината, срещу НП № НЯСС-39/07.02.2019 г. на Зам. Председателя на Държавна Агенция за Метрологичен и Технически Надзор, с което на община Димово е наложена имуществена санкция в размер на 4000,00 лв., на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за Водите, за извършено нарушение по чл.190 а ал.2 вр. чл.138 а ал.3 т.5 от същия закон.

         В жалбата се излагат оплаквания за не законосъобразност и необоснованост на НП и се моли същото да бъде отменено. Твърди се, че язовирът се управлява и стопанисва от общината като добър стопанин, въпреки затрудненото финансово състояние на общината, че водния обект е включен в план за отдаване на концесия, че неправилно е приложен чл.27 от ЗАНН, вместо чл.28 от същия закон. Излага се като доводи за това – липсата на засегнати права и  интереси от деянието, малкият размер на язовира, липсата на опасност от преливане, липсата на вредоносни последици от нарушението и факта, че то е осъществено за първи път.  В с.з. упълномощеният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като пледира , че поради всичко  изложено и в жалбата - не е следвало да бъде издавано НП, алтернативно – моли за намаляване размера на санкцията.

          Въззиваемата страна , редовно призовани, не се явяват в с.з, но изпращат по делото писмено становище, в което се моли съда да потвърди на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно .

          Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

         Съгласно Акт № 6/10.05.2006 г. за публична общинска собственост на Кмета на Община Димово, общината е собственик на терен  с площ 51,580 дка., трайно ползван като “язовир” с две предпазни диги, в землището на с.Върбовчец, общ. Димово, / като теренът попада в границите на три отделни имота, в три местности на същото землище/ .

         На 21.06.2018 г., междуведомствена комисия, назначена със Заповед № РД-2901/20/28.05.2018 г. на Областен Управител на Област Видин, извършила  проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир “Върбовчец”, в землището на с.Върбовчец, община Димово. От страна на общината присъствал представител – П. В. – зам.кмет на общината. На проверката присъствала и свидетелката по настоящето дело - И.С. *** към ДАМТН. В хода на проверката били направени различни констатации от проверяващите. По повод на същата като цяло, с оформения протокол / Протокол № 15 от 21.06.2018 г./ били дадени и няколко предписания към собственика на язовира – община Димово. Едно от тях било в срок до 30.09.2018 г., да се почисти от храстовидната растителност бързотока на преливника на язовира. Представителят на Общ.Димово и всички останали подписали протокола.

         На 09.10.2018 г. е извършена друга проверка и контрол на язовирната стена и на съоръженията към нея и документацията за експлоатацията на посочения язовир “Върбовчец" от представители на Главна дирекция "Надзор на язовирни стени и съоръжения към тях" /НЯСС/, Регионален Отдел – Враца, а именно инспекторите В.Н. и свид.И. С., в присъствието представител на Община Димово /Н.Н. – служител по сигурността в общината /, при която проверка било констатирано, че горепосоченото предписание, дадено с протокола от 21.06.2018 г. “да се почисти от храстовидна растителност бързотока на преливника на язовира” не е изпълнено. За установеното при втората проверка е съставен Констативен протокол № 03-03-36/11.10.2018 г. Предвид това, инспектор И.С. преценила, че е налице нарушение по Закона за водите. С изрична писмена покана, кметът на Общ.Димово, като неин представител, бил поканен да се яви в ДАМТН-РО”НЯСС”-Враца на 26.11.18 г. за съставяне и връчване на АУАН. Представител на нарушителя – общ.Димово не се явил обаче, в указаното им място и ден, където при тези условия – в отсъствие на нарушителя, бил съставен АУАН № 03-068/26.11.18 г., от И.С..*** за нарушение по чл.190 а ал.2 от ЗВодите във връзка с неизпълнени предписания по чл.138а ал.3 т.2 от ЗВодите, на базата на официални документи – вкл. протоколът от 11.10.2018г. - за проверката от 09.10.2018 г. и в присъствието на двама свидетели на съставяне на акта само. Предвид не присъствието на представител на общината към този момент, актът бил изпратен за предявяване чрез органите на МВР / ОД-МВР-Видин/ и на 10.12.2018 г. той е представен и подписан от кмета на Общ.Димово, като му било връчено копие от документа.

         На 07.02.2019 г., въз основа на АУАН № 03-068/26.11.2018 г. е издадено обжалваното НП № НЯСС 39/07.02.2019 г. на Зам.Председател на ДАМТН.

             При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

         Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е  неоснователна.

           От събраните по делото писмени и гласни доказателства според съда се установи по един безспорен начин,  че към 09.10.2018 г. – момента на извършената на общ.Димово от свид.И.С. втора проверка, отразена като резултат в КП № 03-03-36/11.10.18 г., общината, като собственик на язовир “Върбовчец”, не е била отстранила /почистила/ храстовидната растителност от бързотока на преливника на язовира. Този факт не се и оспорва от нарушителя. Безспорно е, и че подобно действие, общината е следвало да извърши в срок до 30.09.2018 г. – указано й с Протокол № 15 от 21.06.2018 г., в резултат на проверката от този ден именно, и което задължение е възникнало на основата на дадено по реда на чл.138а ал.3 т.5 от Закона за водите “предписание” – с този протокол.

         Съгласно Законът за водите, ежегодни обследвания на язовирните стени, се осъществяват от нарочни комисии по чл.138а ал.3 от ЗВ / назначавани от областните управители/. Това обследване се обективира като резултат с документи – протоколи от огледите, като комисията има правото да предписва предпиремането на конкретни действия, вменени като задължения на собствениците на стените, на осн.чл.138а ал.3 т.5 от ЗВ и изпълнението на същите е задлъжително съгл. чл.190 а ал.2 от ЗВ. Неизпълнението на задължението да се спазват даваните указания и предписания, като неправомерно поведение от задълженото лице /общината/ влече отговорност, която от законодателя е уредена в чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ.

         Доводите на жалбоподателя – че има затруднено финансово положение, че водния обект е включен в план за провеждане на процедура поотдаване под концессия, че няма опасност от преливане на язовира – с малък обем и площ, че не са настъпили вредоносни последици от поведението на общината – са неоснователни. Общината е ЮЛ, и като такова не може да се търси субективният признак «вина» у нея, като субект на админ.нак.отговорност, респ. ЮЛ-а , при доказаност на признаците на нарушение разбира се, поемат безвиновна админ.нак.отговорност. Съдът не намира за достатъчно оправдание аргумента за липсата на настъпили все още вредни последици, нито липсата на достатъчно средства да поддържане безопастото състояние на язовира. Общината, като собственник следва да приведе в изправност състоянието на обекта, за да могат да се избегнат вредни последици, които не могат абстрактно иначе да се преценяват – ще настъпят ли или не.      Няма никакви доказателства общината да е изпълнила дадените предписания и към настоящия момент. С оглед всичко това съдът не приема и довода за маловажност на деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН, респ. приема, че АНО правилно е преценил необходимостта от налагане на санкция на задълженото към поведение ЮЛ.

         При всички изброени до тук обстоятелства правилно АНО е приел, че е осъществен съставът на нарушението по чл.190 а ал.2 от ЗВодите, във вр. с дадени предписания по чл.138а ал.3 т.5 от ЗВ и е издал НП. В нормата на чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ се предвижда “имуществена санкция” за отговорните ЮЛ, в диапазон от 1000 лв. до 20 000 лв. Никъде в НП обаче, наказващият орган не е посочил мотиви защо е наложил санкцията в размер не-малко над минималния. Това обстоятелство – липсата на аргументи за размера на санкцията, както и  доводите на представителя на нарушителя – за липса на реално настъпили наистина вредни последици от поведението на задълженото лице, и факта на първо по ред подобно провинение, с които иначе съдът е съгласен, не оспорването на извършеното нарушение също така от страна на нарушителя, мотивират съда да оцени като завишена наложената санкция. Или поне – неясно защо определена от АНО в този размер. Съдът поради посоченото, приема за основателно алтернативно направеното поне искане на представителя на жалбоподателя – за коригиране размера на санкцията, считайки , че същата следва да е в минимален размер – а именно 1000 лв.  

         По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП, в частта, в която е наложена имуществената санкция като размер - следва да бъде изменено.

          Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

        Р   Е   Ш   И :

 

           ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НЯСС-39/07.02.2019 г. на Зам.Председател на Държавна Агенция за Метрология и Технически надзор, в частта, в която е наложена на Община Димово, обл.Видин, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Димово, обл.Видин, ул."Георги Димитров" № 137, представлявана от Л.Г.Л. – Кмет на общината, “имуществена санкция” в размер на 4000,00 лв., на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за Водите, за извършено нарушение по чл.190 а ал.2 от Закона за Водите във вр. с чл.138 а ал.3 т.5 от същия закон, като намалява размера на “имуществената санкция” – на 1000,00 лв.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.                                                             

                                                      

 

                                                           Районен Съдия :