Р Е Ш
Е Н И Е №
260962
гр.Бургас, 30.12.2020г.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на единадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, с
Председател:
Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 78 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, предявени от
“Водоснабдяване и канализа-ция” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген. Вла-димир Вазов” № 3, срещу А.К.В., ЕГН: **********,***.
Ищецът твърди, че в
периода 15.07.2017г. – 12.09.2019г. е предоставил услуги по доставка, отвеждане
и пречистване на вода в обект с абонатен № 730172, находящ се на горния адрес,
собственост на ответника и на сестра му Л.К.В. – по на-следство, останало от Д.А.П.,
починала на 18.11.2018г., при равни квоти, на стойност 560.91 лв. Твърди, също
така, че В. не е платил припадащата му се ½ част от тази сума и иска от
Съда да го осъди да стори това. Претендира обезщете-ние за забавено плащане за
периода 26.09.2017г. – 02.01.2020г. в размер на 46.35 лв., за-конната лихва и
направените по делото разноски.
Ответникът, чрез
назначения му особен представител – адв. Г., оспор-ва исковете, като излага
съображения, че в процесното жилище няма реално потребле-ние на вода, а
количествата са начислявани служебно. Моли Съда да отхвърли претен-циите.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото произ-водство доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество е ВиК оператор по
смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и като такъв предоставя
ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
От приетите по делото Справка по лице,
издадена от СВ Бургас /л.105/ и Удосто-верение за наследници /л.49/ се
установява, че ответникът е собственик на ½ ид. част от процесния
недвижим имот, на адрес: гр.Бургас, ЖК “Меден рудник“, бл.247, ет.6, ап.20, по силата на наследствено
правоприемство – по наследство, останало от майка му. Ето защо, следва да се
приеме, че той има качеството потребител на ВиК услуги, доставяни от ищцовото
дружество – по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., и като такъв – следва да ги заплаща.
От показанията на свидетелката М.М. – служител-инкасатор
в ищцо-вото дружество, обслужваща района, в който се намира водоснабденият
обект, се уста-новява, че през периода 15.07.2017г. –
12.09.2019г. процесното жилище е било обитава-но, а тя е отчитала водомера му с
мобилно устройство, лично или по данни на клиента.
По делото е представена справка-извлечение от отчета с мобилното устройство
за обекта – с абонатен № 730172, и издадените в периода от 25.08.2017г. до 25.09.2019г.
въз основа на него 18 броя данъчни фактури, на обща стойност 560.91 лв. Същите,
няма спор между страните, са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца,
което е ре-довно водено, и съобразно разпоредбата на чл.182 от ГПК следва да се
ценят като дока-зателство, досежно отразените в тях обстоятелства по
предоставянето на ВиК услугите.
Предвид обстоятелството, че през
исковия период ответникът и сестра му – Л.К.В. са били съсобственици на
процесния недвижим имот, при равни кво-ти, както и с оглед липсата на съответна
правна норма или договор, уреждащи възник-ване на солидарност между тях – чл.121
от ЗЗД, следва да се приеме, че съгласно разпо-редбата на чл.30, ал.3 от ЗС
всеки от двамата участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с
частта си – поравно.
В хода на делото, на 07.07.2020г., В. е платила на ищеца припадащата й се
част от задълженията – главница, мораторна лихва и деловодни разноски, общо
429.30 лв., поради което съдебното производство по предявените срещу нея искове
е било пре-кратено – на основание чл.232 от ГПК.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е
ангажирал доказателства да е изпълнил задължението си да заплати на “Водоснабдяване
и канализация” ЕАД при-падащата му се част от дължимата сума за предоставените услуги
по доставка, отвежда-не и пречистване на вода в процесния имот за исковия
период, а именно – 280.45 лв.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
претенцията за главни-цата е доказана по основание и по размер, и следва да се
уважи изцяло.
Върху нея се дължи законната лихва, считано от 07.01.2020г. – датата на
подава-не на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане, както и
обезщетение за за-бавено плащане за периода от 26.09.2017г.
до 02.01.2020г. в размер на 46.35 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени на-правените по делото разноски: 100 лв. за ДТ, 2.50 лв. за
СУ и 100 лв. за възнаграждение на особения представител, както и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.К.В., ЕГН: **********,***, да заплати
на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген. Владимир Вазов” № 3, сумата 280.45 лв.,
представляваща припадащата му се, съобразно правата в съсоб-ствеността, част от
цената за предоставени услуги по доставка, отведеждане и пречист-ване на вода – в обект, находящ се на горния
адрес, с абонатен № 730172, за периода от 15.07.2017г. до 12.09.2019г. – общо 560.91 лв., ведно със законната лихва
върху нея,
считано от 07.01.2020г. до окончателното й изплащане; сумата 46.35 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 26.09.2017г. до 02.01.2020г., както и сумите 202.50 лв. – деловодни
разноски и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия: