Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1230
гр.
Пловдив, 27.6.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 26.6.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР
КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3611/2019г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ПЛАРТЕХ
ЕООД против Наказателно постановление № 16-002535/23.5.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр. Пловдив, с което на ПЛАРТЕХ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 415, ал.1
КТ.
С
жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП-
допуснато отклонение от нормата на чл. 57 ЗАНН при описание на нарушението в
НП, непредоставяне възможност на нарушителя да представи всички необходими
документи в хода на извършваната проверка. В условията на евентуалност се
претендира за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна счита жалбата
за неоснователна.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно
провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице
основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 15.05.2019г. в
Дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив е извършена проверка на
„Плартех" ЕООД относно изпълнение на предписанията, дадени с протокол с
изх. № ПР1903945/19.03.2019г. От писмените обяснения от управителя на
дружеството е установено, че не са изплатени начислените трудови възнаграждения
за месец ноември 2018г. на Б. Л. Г.в размер на 408,29лв. и на Д.В.П.в размер на
407,19лв., с което от страна на работодателя „Плартех" ЕООД, със седалище
и адрес на управление гр. *********************, не е изпълнено в указания срок
до 02.04.2019г., както и до момента на проверката, даденото му с протокол с
изх. № ПР1903945/19.03.2019г. задължително за изпълнение предписание под № 3.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН,
който съгласно чл. 416, ал.1 КТ има презумптивна доказателствена сила до
доказване на обратното. Същият съответства на показанията на актосъставителя,
който разпитан в съдебно заседание категорично потвърди констатациите в
АУАН. Изложеното в АУАН и от
актосъставителя в съдебно заседание изцяло
кореспондира и със събраните по делото писмени доказателства-Протокол за
извършена проверка от 19.03.2019г., Декларация от 15.05.2019г, ведомости за
месец Ноември 2018г.,
Съдът намира, че въз
основа на показанията на актосъставителя се установява пълната несъстоятелност
на възраженията на жалбоподателя, че е нарушено правото му да представя
доказателства в хода на проверката. Разпитана непосредствено пред съда актосъставителката
установи, че след изтичане срока за
изпълнение на предписанията с управителя на нарушителя са провеждани многократни телефонни разговори,
многократно е отлагано съставянето на
АУАН, за да му се даде възможност макар и след срока да изпълни предписанията,
изрично му е било обяснено какви
документи следва да представи, за да установи изплащане на
неизплатените възнаграждения. Въпреки многократните отлагания на съставянето на
АУАН, доказателства за заплащане на трудовите възнаграждения на двамата
работници не са представени. Като непредставянето се дължи, не поради лишаване
на управителя от възможност за това, а поради обстоятелството, че възнагражденията не са били изплатени
респективно документи, удостоверяващи плащането обективно не са съществували.
Това обстоятелство не само е категорично заявено лично от управителя пред
актосъставителя при съставяне на АУАН, но и е декларирано писмено от управителя
в нарочна писмена декларация, приложена по делото. Нещо повече от управителя,
както пред актосъставителя, така и в
писмената декларация е посочена и причината за неизпълнение на предписанията, а
именно липса на финансови постъпления
на фирмата.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Компетентността
на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от
страните, а и се установява от чл. 20,
ал.3, т.4 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ (ДВ бр. 44/2008), както и от Заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 16.5.2019г., а НП - на 23.05.2019г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите
нарушения и нарушените правни норми, поради което и изричното възражение в
жалбата в този смисъл се явява неоснователно
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ, доколкото не е изпълнил задължително
предписание на инспекцията по труда.
Следва да се отбележи, че по
делото няма данни, предписанието да е било оспорено по надлежния
административен ред, поради което и е било задължително за изпълнение.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че според практиката на административен съд Пловдив от значение
за съставомерността на деянието е и причината, поради която не е изпълнено
предписанието за изплащане на трудовото възнаграждение. Прието е, че ако
неизпълнението се дължи на забава на работниците да потърсят възнаграждението
си, това е извиняващо работодателя обстоятелство. Така Решение № 1067 от
16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 639 / 2019 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив. В конкретния случай от изричните признания на управителя пред
актосъставителя, а и от писмената му декларация е видно, че неизпълнението на
предписанията не се дължи на поведението на работниците, а на липсата на
финансови постъпления на дружеството, което няма как да бъде извинителна
причина. Така Решение № 1726 от 27.10.2011 г. по н. д. № 1682/2011 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив.
Отново за пълнота на изложението
следва да се посочи, че според практиката на административен съд Пловдив от
значение за съставомерността на деянието е дали трудовото възнаграждение не е
изплатено по някои от алтернативно предвидените в чл. 270 КТ способи освен в
брой срещу подпис във ведомостта. В конкретния случай от изричните признания на
управителя пред актосъставителя, а и от писмената му декларация се установява,
че плащане не е извършено по никой от алтернативно предвидените в чл. 270 КТ
способи, поради липса на средства.
Правилно е индивидуализирана и наложената
санкция. В нормата на чл. 415 КТ е посочено, че който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. В
конкретния случай предвид вида на неизпълненото предписание, а именно за изплащане на трудово възнаграждение и
продължителността срока, за който не е изпълнено предписанието съвсем правилно
конкретната санкция е индивидуализирана малко над минималния размер-2000 лева.
В
случая нарушението не може да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл. 415в КТ, доколкото не е отстранено веднага след установяването му. Дължимите трудови
възнаграждения са за месец Ноември 2018г., неизпълнението на задължението за
заплащането им е констатирано на 19.03.2019г., дадено е предписание за
изплащането им до дата 02.04.2019г., като дълго след изтичане на този срок, към
датата а издаване на АУАН-15.05.2019г., възнаграждението не е било изплатено.
С
Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен административен съд по
задължителен за съдилищата начин е указано че нормата на чл. 415в КТ е
специална спрямо чл. 28 ЗАНН и изключва нейното приложение по принципа lex
specialis derogate lex generali. С оглед спецификата на защитаваните
обществените отношения и особения предмет на защита преценката за маловажност
на случая е направена по императивен начин от законодателя, като в чл. 415в КТ
изрично са посочени предпоставките при които нарушенията на трудовото
законодателство са маловажни, какъвто както се констатира не е настоящия
случай.
В
този смисъл е и преобладаващата практика на административен съд Пловдив-
Решение № 1024 от 13.06.2017 г. по н. д. № 1038 / 2017 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 822 от 18.05.2017 г. по н. д. № 456 /
2017 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 376 от
14.03.2017 г. по н. д. № 37 / 2017 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 784 от 20.04.2015 г. по н. д. № 396 / 2015 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2362 от 23.11.2015 г. по н. д. №
2154/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2100 от 30.10.2015 г.
по н. д. № 1633/2015 г. на Административен съд – Пловдив и много други.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че дори и в случая теоретично да можеше да се прилага чл. 28 ЗАНН, то с
оглед дългия срок, в който не е изпълнено предписанието за изплащане на трудово
възнаграждение и то на двама работници- не може да се прием, че случая е
маловажен.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-002535/23.5.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр. Пловдив, с което на ПЛАРТЕХ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 415,
ал.1 КТ.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.