Решение по дело №397/2022 на Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 37

гр. Перник, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание проведено на седми януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА

при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 397 / 2022 по описа на АС - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, образувано по жалба, подадена

 ОТ: С.М.С. с ЕГН **********

адрес: ***

ПРОТИВ: Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1158-000564/31.08.2022 г., издадена от С.С.Г. – началник сектор ПП към ОД на МВР – П***

С ИСКАНЕ: да се отмени Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1158-000564/31.08.2022 г., издадена от С.С.Г. – началник сектор ПП към ОД на МВР – П.**, като неправилна и незаконосъобразна.

Към жалбата не се представят доказателства и няма направени доказателствени искания.

На основание чл.152, ал. 4 от АПК преписката е изискана служебно от административния орган, който за нуждите на административното дело е представил 1. Копие на АУАН cep. GA, №654548/31.08.2022 г. на СПП при ОДМВР- П.** - 1 лист. 2. Копие на НП №21-1158-003017/23.09.2022 г. на СПП при ОДМВР-П.** - 1 лист. 3. Копие на ЗППАМ №21-1158-000564/31.08.2022 г. на СПП при ОДМВР- Перник - 1 лист.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован за представител изпраща адв. С.З., която поддържа жалбата, и не изразява становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по жалбата- С.С.Г. - началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П.**, редовно призован се представлява от юк. Звезадалина В.**, която  оспорва  подадената жалба и с писмено становище депозирано по делото развира подробни аргументи за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.08.2022 година длъжностни лица при ОД на МВР-П.**  съставили Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 654548 /лист 11/ на Т.С.Г. за това, че на 31.08.2022 година, в 21.15 часа, в гр. П.**, по улица „***“ с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“ управлява  лек автомобил „***“  с рег. № **,  собственост на С.М.С. без да е правоспособен водач / никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС. Веднага е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 654548 от 31.08.2022 година за установяване на нарушение на чл. 150 от ЗДвП. 

Въз основа на съставения АУАН са иззети като доказателства СР на МПС № ********* и два броя регистрационни табели с № РК **.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000564 от 31.08.2022 година, издадена от С. Г.-началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Перник, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а именно „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 1 година“. Прието е, че собственият на С.М.С. лек автомобил с рег. № **  е  управляван от  Т.С.Г. с ЕГН: **********, който е неправоспособен и не притежава СУ на МПС.

С приложената към делото административна преписка е представено Наказателно постановление № 22-1158-003017 от 23.09.2022 година, от което е видно, че на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на нарушителя е била наложена глоба в размер на 300 лева, за извършеното нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Наказателното постановление е  влязло в сила на 28.10.2022г.

От справка картон на водача-Т.С. се установява, че същият никога не е притежавал свидетелство за управление, съответно няма придобити категории за управление на МПС.

От справката картон на водача се установява още, че на 31.08.2022г. на Т.С. му е съставен и АУАН серия GA, № 654549 за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и е издадено наказателно постановление № 22-1158-003015 от 23.09.2022 година, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лева. Наказателното постановление е  влязло в сила на 28.10.2022г.

От справка Централна база-КАТ се установява, че собственик лек автомобил Опел Корса с рег. № ** е С.М.С..

По делото е представена и Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година, издадена от Директор на ОД на МВР-П.**, с която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР са определени лица, които да издават принудителни административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, между които лица в т. 1.2 е началник сектор „Пътна полиция“.

Изложената фактическа обстановка се възприе от представените с административната преписка документи, които са приети като годни доказателства.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка №  № 22-1158-000564 от 31.08.2022 година, издадена от С. Г.-началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-П.** е връчена на жалбоподателя на 05.10.2022 година.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред надлежен съд съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДСл  по постоянният адрес на посочения в акта адресат.

Оспореният с жалбата административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ  на съдебен контрол за законосъобразност.

  Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт-Заповед за прилагане на принудителна административна мярка издадена по реда на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.

 За да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай Директор на ОД на МВР-П.** със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година е оправомощил началник на сектор  „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П.** да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен административен орган, тъй като лицето посочено за неин издател заема  длъжността началник сектор ПП при ОД на МВР-П.**. Следователно не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореният акт е издаден в установената от закона писмена форма и има необходимото  съдържание разписано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Също така в заповедта за налагане на ПАМ се съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Същата препраща и се позовава на  АУАН серия GA, № 654548 от 31.08.2022 година за установяване на нарушение на чл. 150 от ЗДвП.  Изводът на съда е, че ЗППАМ е мотивирана и не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да се приемат съществени и само на това основание същата да се отмени.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, като доводите за това са следните:

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс – за срок от 6 месеца до една година. Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС да го управлява, без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС, и адресатът на мярката да е собственик на управляваното МПС.

В случая не е спорно, че адресатът на ПАМ, приложена с оспорената заповед, е собственик на процесното МПС. Не е спорно и обстоятелството, че към датата на извършената проверка – 31.08.2022 година, водачът на превозното средство е неправоспособен и никога не е притежавал СУМПС. Следователно управлението на МПС от водач, който е неправоспособен, не притежава СУМПС, се включва в хипотезата на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, като обосновава извод за управление на МПС без предвидения в закона удостоверителен документ. Свидетелските показания на Л.Д.**са неотносими към предмета на спора, защото предоставянето на управлението не е елемент от този фактически състав. Свидетелските показания на Т.Г. подкрепят напълно описаната в ЗППАМ фактическа обстановка, както и същите кореспондират с отразеното в справка картон нарушител, от които се установява, че на 31.08.2022 година при същата проверка  му е съставен и акт за установяване на административно нарушение за управление на МПС под въздействие на алкохол.

Следователно за да се стигне до прилагане на принудителната административна мярка по смисъла на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е достатъчно собственото на адресата на ПАМ пътно превозно средство да е управлявано от лице, за което е налице  посоченото обстоятелство, а именно да става въпрос за лице, което е неправоспособен водач. С оглед на изложеното и от доказателствата по делото се установява наличието на факта, че водачът е неправоспособно лице, непритежаващо валидно свидетелство за управление на пътно превозното средство, така както е прието и в обжалваната заповед. Въз основа на изложеното съдът намира, че материалния закон е приложен правилно и не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

Налагането на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС", с оглед установеното от фактическа страна, е било задължително. В ЗДвП изрично е предвидено прилагането на точно такава ПАМ за точно такова по вид поведение. Извършеното нарушение е безспорно доказано и e с висока степен на обществена опасност-засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за не извършване на други административни нарушения.

Правилно административният орган е приложил мярката. Актът, е съобразен  и с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. При безспорно установено нарушение по чл. 150 от ЗДвП управление на МПС от неправоспособен водач са възникнали материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по  чл. 171, ал. 2а, б. “а“ от  ЗДвП. Така наложената принудителна административна мярка си поставя и постига законоустановените цели на административната принуда.  С оглед на изложеното не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Поради изложеното по-горе жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000564 от 31.08.2022г. издадена от С.С.Г.-началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник следва да бъде отхвърлена,   като неоснователна.

При този изход на спора ответникът има право на разноски. Същите са своевременно заявени. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.   На основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

 Водим от изложеното и на осн. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ подадената от С.М.С., с ЕГН **********, с адрес *** жалба против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-1158-000564 от 31.08.2022г. издадена от С.С.Г. - Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П..

ОСЪЖДА С.М.С., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, със седалище гр. П., ул.„**“ № 1 съдебни разноски по делото в размер на 100,00 лв. /сто лева/. представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. 

РЕШЕНИЕТО на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: /П/