Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 268/26.11.2019г.

 

гр. Ямбол, 26.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, шести състав, в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Съдия: Ст. Вълчев

 

при секретаря Ст.Гюмлиева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 278 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на М.Н.Д. ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Н.И.И. против Заповед  № РД-07-2972-169/13.10.2017 г. издадена от орган по назначаването, с която на основание чл.108,  ал.1 във връзка с чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното й правоотношение на длъжност младши експерт в Дирекция „АПФСДЧР“, ранг V младши в Областна дирекция „Земеделие“-Ямбол.

С Решение № 107/23.05.2018 г. по адм. дело № 11/2018 г. на АС-Ямбол е отхвърлил жалбата като неоснователна.

С решение № 11035/16.07.2019 г. по адм. дело № 8901/2018 г. ВАС е отменил решение № 107/23.05.2018 г. по адм. дело № 11/2018 г. на АС-Ямбол и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Ямбол при изпълнение указанията, съдържащи се в мотивите.

В съдебно заседание при новото разглеждане на делото оспорващия лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата с молба да се отмени атакуваната заповед като неправилна и незаконосъобразна, като представя доказателства в изпълнение на дадените в отменителното решение указания. Претендира за присъждане на направените в производството разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като представя доказателства в изпълнение на дадените в отменителното решение указания.

След преценка на събраните доказателства по делото, становищата на страните и дадените от ВАС задължителни указания за въпросите, които трябва да се обсъдят при новото разглеждане на делото, съдът приема следното:

В решението си ВАС сочи, че е основателен довода в касационната жалба, че не е ясно кое лице е подписало оспорваната заповед, доколкото в нея за издател е посочено само „Орган по назначаването“ и в тази връзка съдът е следвало да изиска доказателства, кое лице е заемало длъжността директор на ОД „Земеделие“ – Ямбол, към 13.10.2017 г.

В тази насока при новото разглеждане на делото ответната страна ангажира като доказателства Трудов договор № РД-15-52/19.01.2015 г. с който на С.К. К. е възложено да изпълнява длъжността директор на ОД „Земеделие“-Ямбол, справка за актуално състояние на действащите трудови договори към дата 13.11.2019 г. от НАП, както и Заповед № РД46-20/29.01.15 г. на Министъра на земеделието и храните; Заповед № РД46-496/19.05.2015 г. на Министъра на земеделието и храните; Пълномощно № КО01-128/18.08.2016 г.; Заповед № РД46-737/02.09.2015 г. на Министъра на земеделието и храните; Заповед № РД46-45/17.02.17 г. на Министъра на земеделието и храните; Заповед № РД09-345/11.04.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите; Заповед № РД46-217/10.05.2017 г. на Министъра на земеделието, храните и горите; Пълномощно № КО01-78/22.05.2019 г.; Заповед № РД09-483/28.05.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите; Заповед № РД46-218/22.05.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите; Заповед № РД46-283/15.06.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с които за посочените периоди са възлагани правомощия на С.К. К. -директор на ОД „Земеделие“-Ямбол.

От доказателствата безспорно се установява, че към 13.10.2017 г. С.К. К. е заемал длъжността директор на ОД „Земеделие“-Ямбол.

Същевременно липсват данни и доказателства кое лице е подписало оспорваната заповед, т.к. обстоятелството, че С.К. К. към този момент е изпълнявал функцията на орган по назначаването не установява, че именно той е издал и подписал въпросната заповед.

На следващо място ВАС визира, че легалното определение на понятието длъжност в администрацията се съдържа в чл.2, ал.1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА, Наредбата/, като от посоченото в чл.2, ал.1 НПКДА следва, че понятието длъжност в администрацията се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, че за да е налице хипотезата на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл е необходимо да бъде установено, че съкратената длъжност вече не фигурира и като наименование – нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, както и че спорният въпрос по делото е по отношение наличието на второто кумулативно изискване – дали длъжността, като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, продължава да съществува.

В решението е указано, че за да се прецени основателността на твърдението на касатора, че функциите, които тя е изпълнявала ще се изпълняват от „старши специалист“, т. е. че не е налице действително съкращаване на щата, следва да се направи преценка какви функции е включвала длъжността „главен специалист“, за да се прецени дали новата длъжност „старши специалист“ обхваща функциите на главния специалист или за длъжността „старши специалист“ са предвидени нови функции, задължения и изисквания. Записано е, че първоинстанционният съд следва да установи коя от двете длъжностни характеристики за длъжността „старши специалист“ е утвърдена от органа по назначаването и съобразно нея да направи преценката относно на системата от функции, задължения и изисквания за длъжността „младши експерт“ и длъжността „старши експерт“.

Със Заповед № РД-07-2804-165/11.10.2017 г. Директорът на ОД „Земеделие“ – Ямбол е утвърдил ново длъжностно щатно разписание на областната дирекция, в което заемана от жалбоподателя длъжност  „младши експерт“ в Дирекция „Административно-правна, финансово стопанска-дейност и човешки ресурси“ е премахната, като длъжността „главен специалист“ е заменена с такава „старши специалист“. Въпросното щатно разписание е дало основание с атакуваната заповед да се прекрати служебното правоотношение с Д..

Пред настоящия състав са представени Длъжностна характеристика на длъжността младши експерт в дирекция „АПФСДЧР“ в Областна дирекция „Земеделие“-Ямбол, както и такава за длъжността старши специалист, като и двете са утвърдени от директора на ОД „Земеделие“-Ямбол.

В точка 5 от първата са посочени основаните задължения на длъжността, което във втората е сторено в т.4 от същата.

При сравняването им се установява наличието на задължения, които по смисъл касаят изпълнението на едни същи функции, други при които се отнасят до сходни или припокриващи се фукции и трети, при които не може да се направи категоричен извод в тази насока.

Ето защо на ответната страна беше предоставена изрична възможност да ангажира доказателства за изясняване на този въпрос, при което същата заяви, че няма нужда от назначаване на вещо лице, което да установява разликата или сходството между функциите на двете длъжности.

В съответствие с това съдът приема, че ответната страна не изпълни вмененото й с чл.170 АПК задължение да установи съществуването на фактическите основания посочени в оспореният административен акт, а именно дали длъжността младши експерт, като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, продължава да съществува.

Изрични указания за носената от страната доказателствена тежест са дадени в отменителното решение на ВАС, като процесуална възможност за изпълнението им бяха предоставени при настоящото разглеждане на спора, но въпреки това по отношение на въпросното обстоятелство не беше проведено пълно доказване, за да се достигне до еднозначния и категоричен извод, че длъжността младши експерт реално е била съкратена, което би обусловило законосъобразното прекратяване на служебното правоотношение.

От своя страна при условията на непълно доказване оспорващия разколебава твърдението, че не е налице съвпадение между системата от функции, задължения и изисквания изпълнявани от съкратената и понастоящем съществуващата в щатното разписание длъжност.

Действително в показанията си разпитания свидетел не може да даде пълно и изчерпателно описание на функциите на двете длъжности, нито всеобхватна картина в тази насока може да се изведе от останалите ангажирани от жалбоподателя доказателства, но както беше посочено е достатъчна индиция в тази насока, която е досатъчна за да се опровергае тезата на ответната страна.

Посочените доводи дават основание да се приеме, че оспораната заповед е незаконосъобразна и да се отмени като такава.

По отношение на разноските е направено искане за присъждането им не персонално на оспорващия, а на процесуалния му представител при условията на чл.38 ЗА, който в ал.1 предвижда, че адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:1.лица, които имат право на издръжка; 2.материално затруднени лица; 3.роднини, близки или на друг юрист, като според ал.2 в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, а съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно трайната съдебна практика за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на  чл.38, ал.2 ЗА пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.

В настоящия случай предвид изхода на спора, направеното искане, представения списък за разноски и приложените договори за правна помощ, в които е посочено, че услугата се предоставя на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА, следва съдът да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) и да осъди другата страна да го заплати, както следва.

На адвокат Н.И.И. с адрес на упражняване на дейността гр.София, ул.“*“ № 31, офис-партер по Договор за правна помощ и съдействие от 03.01.2018 г. за осъществена такава в полза на М.Н.Д. по адм.дело № 11/2018 г. ЯАС и по адм.дело № 278/2019 г.–адвокатско възнаграждение в размер съответно 500 лв. и 300 лв. определени съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата или в общ размер на 800 лв.

 На адвокат К.И.Б. с адрес на упражняване на дейността гр.София, ул.“*“ № 31, офис-партер по Договор за правна помощ и съдействие от 29.01.2018 г. за осъществена такава в полза на М.Н.Д. по адм.дело № 2376/2018 г. ВАС–адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, определени съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата.

На адвокат В.В.Т. с адрес на упражняване на дейността гр.София, ул.“*“ № 31, офис-партер по Договор за правна помощ и съдействие от 18.06.2018 г. за осъществена такава в полза на М.Н.Д. по адм.дело № 8901/2018 г. ВАС–адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, определени съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата.

Водим от горното, Я А С, шести административен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед  № РД-07-2972-169/13.10.2017 г. издадена от орган по назначаването, с която на основание чл.108,  ал.1 във връзка с чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, с която на М.Н.Д. *** е прекратено служебното правоотношение на длъжност младши експерт в Дирекция „АПФСДЧР“, ранг V младши в Областна дирекция „Земеделие“-Ямбол.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“-Ямбол да заплати на Н.И.И. с адрес на упражняване на дейността гр.София, ул.“*“ № 31, офис-партер–процесуален представител на М.Н.Д. по адм.дело № 11/2018 г. ЯАС и по адм.дело № 278/2019 г., адвокатско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“-Ямбол да заплати на К.И.Б. с адрес на упражняване на дейността гр.София, ул.“*“ № 31, офис-партер–процесуален представител на М.Н.Д. по адм.дело № 2376/2018 г. ВАС адвокатско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“-Ямбол да заплати на В.В.Т. с адрес на упражняване на дейността гр.София, ул.“*“ № 31, офис-партер–процесуален представител на М.Н.Д. по адм.дело № 8901/2018 г. ВАС, адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ:/п/ не се чете