№ 672
гр. Б., 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20231200501069 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
И. Д. С., чрез адв. Н. Б., против Решение № 624/27.09.2023г., постановено по
гр.д. № 443/2023г. по описа на Районен съд - Б..
В жалбата се съдържат оплаквания за това, че атакуваният акт е
необоснован, незаконосъобразен и немотивиран, за което се излагат
съответните доводи. Конкретно се сочи, че по делото по безспорен и
категоричен начин се установило, че ищецът се ползва от закрила по чл. 333,
ал. 3 КТ. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е
мотивирана, не е налице реално съкращаване в щата, същото не е извършено
от компетентен орган и по надлежния ред.
Прави се искане решението на първата инстанция да бъде отменено
изцяло, предявените искове да бъдат уважени, така както са заявени.
Претендират се сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК e депозиран писмен отговор от
насрещната страна по жалбата – БД С.И. - Б.. Сочи се, че решението е
правилно, ищецът не се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 и ал. 4 КТ. Прави
се искане за потвърждаване на атакувания акт. Претендират се сторените по
делото разноски за въззивната инстанция.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество неправилно, поради следните
1
съображения:
Районен съд - Б. съд е сезиран с искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
КТ, предявени от ищеца И. Д. С. срещу ответника Бюджетна дейност С.И. -
Б.. С предявените искове се иска да се признае за незаконно и да се отмени
уволнението на ищеца от заеманата при ответника длъжност „Охрана“,
извършено със Заповед № 6/09.01.2023г. на директора на БД „С.И.-Б.“;
ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и
ответника да му заплати сумата от 4924,80 лв. /след изменение на иска/,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за
периода 09.01.2023г. - 09.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда - 01.03.2023г., до окончателното
погасяване.
Сезираният съд е отхвърлил исковете, като е приел че ищецът не се
ползва от закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ, доколкото в КТД е посочено, че при
уволнение работодателят следва да извърши само предварителна консултация
със синдикалната организация, което в случая е сторено.
Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни
доказателства, назначена е ССчЕ, от които се установява следната фактическа
обстановка:
По делото не е спорно, че ищецът И. Д. С. е работил при ответника по
трудов договор № 50/31.07.2017г. на длъжност „Охрана“. Видно е от
утвърдено от Кмета на Община Б. длъжностно разписание на бюджетната
дейност, считано от 01.09.2022г. /последното, преди съкращаването/, че
щатните бройки в БД „С.И.” са 43 броя, а с утвърденото ново Длъжностно
разписание, считано от 12.09.2022 г. техният брой е станал 37 броя, резултат
от съкращаването на всичките 6 броя щатове за длъжността „Охрана“.
С писмо изх. № 84/04.10.2022г. директорът на БД „С.И.“ Б. е поискал на
осн. чл. 14, ал. 1, т. 2 от КТД, сключен между БД „С.И.“ Б. и СО на ФНСДУО
– 2 КНСБ при БД „С.И.“ Б., да даде предварително писмено съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение на С.Б. Д. и на ищеца И. Д. С., и
двамата заемащи длъжността „Охрана“.
По това искане е депозирано становище с изх. №01- 331/08.11.2022г. от
председателя на ФНСДУО, в което изрично е заявено, че синдикатът не дава
съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по чл. 328,
ал.1, т. 2 КТ.
Установява се от предизвестие, връчено на ищеца на 08.12.2022 г., че
работодателят му е указал, че ще прекрати трудовото правоотношение, с
изтичане на уговорения срок. Със Заповед № 6/09.01.2023 г. и на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ от КТ, работодателят е прекратил
трудовото правоотношение на ищеца, считано от 09.01.2023г., поради
съкращаване на щата. Със заповедта за уволнение е постановено на
служителя да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, поради неспазване
на срока на предизвестието и по чл. 222, ал. 1 КТ. Заповедта е връчена на
адресата й на 09.01.2023г.
В Удостоверение изх. № 2/23.01.2023г., издадено от председателя на СО
2
в БД Спорни имоти при ФНСДУО е посочено, че ищецът е избран за
синдикалното ръководство за секретар на СО на 07.09.2022г.
Видно е от Служебна бележка, че ищецът е регистриран в “Бюро по
труда“ Б. като безработен. В протокол от проведено о.с.з. 14.09.2023г. е
направена констатация по трудова книжка, като е посочено, че последното
отбелязване в нея е прекратяване на процесното трудовото правоотношение.
От заключението на изслушаната съдебно - счетоводна експертиза,
която не е оспорена от страните, се установява, че последното получено от
ищеца брутно трудово възнаграждение е в размер на 820,80 лв., като за шест
месеца дължимото обезщетение е 4924,80 лв.
Въз основа на тези факти настоящата съдебна инстанция прави следните
правни изводи:
В процесния казус трудовото правоотношение с ищеца е било
извършено с атакуваната заповед поради съкращаване в щата. Представени са
доказателства – ново и старо длъжностно разписание, видно от които щатните
бройки в БД „С.И.” са намалени с всички длъжности “охрана“, каквато е
заемал ищецът. Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че
съкращаването в щата е реално, до какъвто извод е достигнал и районният
съд.
Процесната заповед е мотивирана, съдържа всички изискуеми
реквизити, поради което доводите развити във въззивната жалба не се
споделят от настоящата съдебна инстанция.
Основният спорен по делото въпрос е дали към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение ищецът се е ползвал от предварителната
закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, респ. по чл. 333, ал. 4 КТ и дали КТД е
предвиждал такава закрила.
По делото се установява, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът е бил секретар на синдикалната организация на
Федерация на независимите синдикати от държавното управление и
организации при БД С.И. гр. Б., както и че преди уволнението съответната
синдикална организация не е дала съгласие за съкращаването на ищеца.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че процесната заповед за
уволнение е незаконосъобразна, тъй като с нея е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца, въпреки изричното предварително изразено
несъгласие от председателя на ФНСДУО, което е адресирано и получено от
работодателя.
Разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ поставя императивно изискването, че
в случаите по чл. 328, ал.1, т. 2 КТ, какъвто е процесният, работодателят може
да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в
предприятието, през времето докато заема съответната синдикална длъжност,
само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение
на централното ръководство на съответната синдикална организация.
Доказано е, че ищецът е секретар на синдикалната организация и в този
смисъл е член на синдикалното ръководство /§ 1, т. 6 от ДР на КТ/ в
предприятието към момента на уволнението му, поради което се ползва от
3
тази закрила. Ето защо, въззивната инстанция намира, че основателността на
възражението за нарушение на чл. 333, ал.3 КТ при издаване на заповедта за
уволнение, води до нейната незаконосъобразност, поради което същата
подлежи на отмяна.
В случая е ирелевантно позоваването на районния съд на разпоредбата
на чл. 333, ал. 4 КТ, както и разпоредбите на КТД, предвиждащи
предварителна закрила. Ищецът е секретар на синдикалната организация,
поради което закрилата следва да е по чл. 333, ал. 3 КТ, която изисква
задължително предварително съгласие на синдикалния орган. Чл. 17, ал. 2 от
представения по делото КТД е в същия смисъл. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1
от КТД, на която се е позовал районният съд, изискваща само предварителна
консултация, не е приложима в конкретния случай, доколкото тя касае
уволнение на служители, извън синдикалното ръководство, което
ръководство включва председател и секретар.
Поради основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ основателен се
явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност - „Охрана“ в БД “С.И.“ Б..
С исковата молба е предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа, което след
изменение, направено в с.з. е за сумата 4924,80 лв. Пред районния съд са
предстaвени доказателства, че за период от шест месеца 09.01.2023г. -
09.07.2023г. ищецът е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение. Последното получено трудово възнаграждение за пълен
отработен месец от ищеца според заключението на вещото лице е в размер на
820,80 лв. Ето защо дължимото обезщетение за шест месеца е 4924,80 лв., за
която сума предявеният осъдителен иск ще следва да се уважи, ведно със
законната лихва, считано от 01.03.2023г. до окончателното й изплащане.
Поради изложеното ще следва обжалваният акт, с който предявените
искове са отхвърлени, да се отмени и вместо това предявените искове ще
следва да се уважат, така както са заявени от ищеца в исковата молба и
съобразно изменението, направено в о.с.з.
С оглед изхода от въззивната проверка - основателност на въззивната
жалба, работодателят следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
разноските за първата инстанция в размер на 800 лв. и за настоящата
инстанция, в размер на 800 лв. или общо 1600 лв., представляващи заплатени
адвокатски възнаграждение за двете съдебни инстанции.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда държавна такса за уважените искове, както и за
въззивното обжалване общо в размер на 535,50 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 624/27.09.2023 г., постановено по гр.д. №
4
443/2023г. по описа на Районен съд - Б. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед № 6/09.01.2023г. на директора на БД “С.И.“ Б., с
която е прекратено трудовото правоотношение И. Д. С., ЕГН ********** на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. Д. С., ЕГН ********** на заеманата преди
прекратяване на трудовото му правоотношение длъжност „Охрана“ в БД
“С.И.“ Б., Булстат ****, представлявано от управителя Д.С..
ОСЪЖДА БД “С.И.“ Б., Булстат ****, представлявано от управителя
Д.С. да заплати на И. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. Х., ул. К.И.М. № 5
обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода
09.01.2023г. - 09.07.2023г. в размер на шест месечни брутни трудови
възнаграждения възлизащо на 4924,80 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.03.2023г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА БД “С.И.“ Б., Булстат ****, представлявано от управителя
Д.С. да заплати на И. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. Х., ул. К.И.М. № 5
разноските за първата и въззивната инстанция в размер на 1600 лв.
ОСЪЖДА БД “С.И.“ Б. Булстат ****, представлявано от управителя
Д.С. да заплати по сметка на Окръжен съд Б. държавна такса в размер на
общо 535,50 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5