МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 142 ПО ОПИСА ЗА 2015 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
На 05.02.2015 г.
във Варненският окръжен съд е внесен обвинителен акт № 6/2015 г. на Варненска окръжна прокуратура против
подсъдимия Й.М.С., по който е образувано производство
пред първа инстанция, за извършено от него престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК за това, че за периода 16.07.2013 г. - 19.07.2013 г. в гр.Белослав, обл. Варна, в условията на продължавано престъпление,
използвал чужд платежен инструмент - дебитна карта №
487002****2428 издадена от "Банка ДСК" ЕАД -
на името на
М.Д.Д. ЕГН: **********, без съгласието на титуляра – М.Д.Д., като изтеглил сума общо в размер на 890/осемстотин и деветдесет/ лв., като деянието не представлява
по-тежко престъпление.
Представителят на прокуратурата
поддържа обвинението, моли подсъдимия да бъде признат за виновен и да му се
наложи наказание към минималния размер, определен в разпоредбата на закона,
като се съобрази обстоятелството, че производството по делото е протекло по реда на чл. 371, т.2 НКП.
На предварителното следствие и
пред съда подсъдимият се признава за виновен, съжалява за извършеното и моли за
минимално наказание. В.с.з. прави искане производството по делото да бъде
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие като признава всички факти,
отразени в обвинителния акт.На подсъдимият бе назначен и служебен защитник на осн.чл.372,ал.2 от НПК,т.к. същият няма такъв.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
През 2010 год. свид.М.Д.
*** се запознала с подс.Й.М.С. ***. Двамата
поддържали приятелски отношения.През м.юли 2013 г. тя се договорила с
подс.С. да отиде с две приятелки на море
и да отседнат в дома му.На 15.07.2-13 г. с автомобила на приятелката си И. Петкова
и с приятелката си Нели Петрова
пристигнали в гр.Белослав и се настанили в домът на подс.С. ***.Свид.М.Д. оставила багажа си в дома ,в който се настанили. В дамската си
чанта свид.Д. носела портмоне, в което носела
личните си документи,дебитна карта и пари.Дебитната й карта била
издадена от банка ДСК.ПИН кодът съхранявала в портмонето в отделна преграда
написан на листче. Всички заедно ходели
на плаж в гр.Варна,като свид.Д. носела със себе си дамската си чанта ,в която
се намирало портмонето.На 19.07.2013 г.
с колата на И. Петкова отишли в
гр.Бургас на гости на техни приятели и останали до 21.07.2013 г.,когато свид.Д.
решила да изтегли пари спрели до банкомат ,но като потърсила в портмонето си установила,че
дебитната карта липсва и че там се намира само листчето с ПИН кодът.На
него имало написан телефон за връзка,по който тя се обадила за да блокират
картата й. На 22.07.2013 г. в гр.Варна, отишла в клон на ДСК и след направена
справка се установило,че от дебитната
карта четири пъти са теглени различни
суми,като общата сума била-890 лв.Парите били изтеглени за периода 16.07.2013
г.-19.07.2013 г. от банкомат в гр.Белослав АТМ № 058303 без знанието и
съгласието на свид.Д.. След като свидетелката си заминала за
гр.Ямбол,подала жалба в МВР за случая. Образувано било досъдебно производство в
хода на което подс.С. признал за извършеното деяние и заявил,че е взел картата и Пин-кода и след
извършването на транзакциите изхвърлил картата в един казан. В хода на ДП бил
иззет дискът от камерата на АТМ № 058303 гр.Белослав.
Назначена била видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза,която дала
заключение,че лицето заснето да извършва операции с банкомата с карта № „48702----2428” е едно
и също лице с лицето Й.М.С..
В ДП били изискани разпечатки
от банката-картоиздател, както и снимков материал от АТМ-устройствата, от които
са били изтеглени паричните суми.
Горната фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от събрания по делото доказателствен материал,
а именно: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелката М.Д.Д., както и всички доказателства по делото, които са
взаимно допълващи се и безпротиворечиви.
Като съобрази събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от правна страна следното:
С оглед на така установеното
съдът приема от правна страна, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление
по чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК за това, че за периода 16.07.2013 г. - 19.07.2013 г. в гр. Белослав,обл.Варна, в условията на продължавано престъпление,
използвал платежен инструмент - дебитна карта № 487002****2428 издадена от "Банка ДСК" ЕАД - без
съгласието на титуляра – М.Д.Д., от ATM
устройство №
058303, като изтеглил сума
общо в размер на 890 лв., като деянието
не представлява по-тежко престъпление.
За да приеме горните
обстоятелства за установени по категоричен начин по делото съдът прецени
следното:
От разпита на св.М.Д./л.38 от ДП/ се установява по-категоричен начин, че
през 2010-2013 г. с подсъдимия са поддържали приятелски
отношения. Фактически тя разбрала за
изчезването на картата си на 21.07.2013 г.,когато били в гр.Бургас и когато
видяла ,че дебитната карта липсва ,а в
портфейла било само листчето с
ПИН-кодът. И, че след изчезването на картата през м.октомври 2013 г. той й се обадил по телефона като и признал
,че той е взел дебитната й карта и е теглил пари,като й дължал близо 1000 лв. Но
до момента нищо не и е възстановил от щетите в размер на 890 лв.
Предявено й било извлечение от банка ДСК за периода
01.07.2013 г. до 19.08.2013 г. от което
тя видяла,че са извършени няколко
тегления, а именно:- на 16.07.2013
г. в 07.30 изтеглил-40,00 лева,на същият
ден в 07,31 часа изтеглил още -50 лв.,на
17.07.2013 г. в 08,41 часа изтеглил 400 лв. и
на 19.07.2013 г. в 10.54 часа
изтеглил 400 лв.– като общо изтеглил сума в размер на 890 лв. Подс.С. знаел ПИН-кода на картата, тъй като свидетелката Д. го
съхранявала в портфейла си в отделна преграда и
бил написан на листче, което и дали от банката.
За липсата на дебитната си
карта Д. разбрала на 21.07.2013 г. При посещението си в банката-картоиздател
установила, че от сметката й липсва сума в
размер на 890 лв. Тъжила се в полицията, където
споделила, че картата й може да е взета от подс.С., което впоследствие се оказало истина.По късно сам
в телефонен разговор с нея той си признал за изтеглената сума от нейната
карта,като и заявил че дори ще и я върне. Размерът на извършените транзакции се установява
от приложените банкови документи, като на ДП са изискани и записите от АТМ
устройството, от които са извършени тези тегления.
Тази фактическа обстановка се
установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства, а и не се
оспорва от подсъдимия, който е направил изрично волеизявление, че желае
производството по делото да протече по реда на чл. 371, т.2 НПК, тъй като признава изцяло фактите по ОА.
Обективна страна:
престъплението е извършено умишлено като умисълът винаги е пряк - деецът е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и ги е искал.
Изпълнителното деяние се
изразява в самото противоправно ползване на платежния инструмент – дебитната
карта на св.Д., без нейното съгласие.
За да е осъществено
изпълнителното деяние е необходимо деецът да е знаел, че документа е на друго лице и въпреки това да го е ползвал по
предназначение, което се установява по категоричен начин от събраните по делото
доказателства. Престъплението е довършено с употребата на дебитната карта на
св.Д. и за съставомерността на деянието не е
необходимо да е настъпил вредоносен резултат, макар че в случая на свидетелката
е причинена вреда в размер на 890
лв.
Като съобрази всичко изложено
до момента настоящият състав на съда намира, че по безспорен начин се
установява извършването на вмененото на подсъдимия деяние, поради което и той
следва да понесе съответната отговорност.
Причините за извършване на
инкриминираното деяние са стремежът за облагодетелстване по неправомерен начин,
корист, незачитане на законите в страната.
Съдът на осн чл. 36 НК и след като прецени степента на обществена
опасност на подс.Й.С. и тази на
конкретното деяние и причинения от деянието общ престъпен резултат, подбудите
за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства от значение за определяне на размера на наказанието
на подсъдимия установи следното:
- смекчаващи отговорността
обстоятелства- самопризнания и съжаление
за извършеното;
- отегчаващи отговорността
обстоятелства – се установиха в хода на
съдебното следствие, а именно- Предходното осъждане на подс.С. с влязла в сила присъда на
01.02.2011 г. за престъпление по чл.183,ал.4 от НК ,по което са му наложени две наказания –ГЛОБА и
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
Съдът като съобрази изложените
обстоятелства прецени, че следва да наложи наказание на подсъдимия при наличие
единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства. За извършеното от
подсъдимия деяние по чл. 249, ал.1 НК съдът прецени, че наказанието следва да
е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в минимално предвидения в разпоредбата на закона размер,
а именно 2/две/ години.
В същото време съдът съобрази
обстоятелството, че производството по делото е преминало по реда на съкратеното
съдебно следствие, поради което е задължително приложението на чл. 58а, ал.1 НК и така определеното наказание следва да бъде
намалено с 1/3 част. При тези обстоятелства подсъдимият следва да изтърпи
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
С оглед обстоятелството, че
подс. С.
е осъждан и като съобрази личността на дееца,която видно от характеристика
приложена по ДП не е криминално проявена личност и до момента е осъждан само за престъпление по чл.183 от НК още през 2011 г. И в тази връзка съдът
счита, че следва да приложи
разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК и да отложи изтърпяването на така определеното
наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съдът намира, че следва да
наложи и кумулативно предвиденото в закона наказание ГЛОБА като неговият размер
следва да е 890/осемстотин
и деветдесет/ лева, колкото е била
реално причинената щета на св.Д..
По този начин и с това
наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на специалната и
генералната превенция.
В с.з. е направено искане от
страна на защитата на подс.С. за налагане на
наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК.
Настоящият състав на съда
намира това искане за неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 55 НК може да бъде приложена в случаите, в които по
делото се установи, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Такива за подс.С. не
са установени. Съдът е преценил, че за него са налични единствено смекчаващи
отговорността обстоятелства, но те не са многобройни, поради което и не приложи
разпоредбата на чл. 55 НК.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ
ПРИ ВОС: