Решение по дело №1147/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, депозирана от „АЙНА КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1233, район Сердика, ул. „К.“ № ***, етаж партер, офис ***, представлявано от Х. Г. – управител, подадена чрез пълномощник - адв. К.А., с посочен съдебен адрес:***, офис ***, срещу Решение № 141/10.07.2023 г., постановено по АНД № 283/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за постановяване на решението при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и в нарушение на закона. Твърди се, че пред районния съд били наведени оплаквания, че АУАН и НП не били съставени от компетентни (по териториален признак) органи, което възражение било мотивирано с два отделни и самостоятелни аргумента. На първо място, контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково нямали териториална компетентност, респективно и развилото се въз основа на тази контролна проверка административно наказателно производство също било водено от актосъставител и наказващ орган, които нямали териториална компетентност. В тази връзка се навеждат доводи, че дружеството – жалбоподател било със седалище и адрес на управление в град София и поради това можело да бъде проверявано единствено от Дирекция „Инспекция по труда“ - София и Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област. На второ място, компетентни да проведат административнонаказателното производство били служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, респективно Дирекция „Инспекция по труда“ – София-област, доколкото мястото на нарушението било на територията на град София. Твърди се, че съгласно константната съдебна практика, мястото на извършване на нарушение, осъществено чрез бездействие, било там, където било дължимо извършването на действието. В случая действието било дължимо да бъде извършено в град София, доколкото съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ, за сключения трудов договор следвало да бъде подадено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ пред съответната териториална дирекция на НАП, която по аргумент от разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ била тази териториална дирекция на НАП, в която се намирало седалището и адреса на управление на работодателя. Коментират се съображенията на районния съд за отхвърляне на наведените в тази насока възражения и се сочи, че с липсата на обосновано произнасяне по гореизложените оплаквания съдът нарушил процесуалните права на дружеството – жалбоподател по реализиране на защитата му, като не изложил мотиви по заявени пред него и обосновани подробни оплаквания, пряко свързани с въпроса за законосъобразността на процесното наказателно постановление.

Твърди се също, че районният съд допуснал и следващо съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не допуснал относими, необходими и допустими доказателства, поискани от дружеството-жалбоподател във връзка със защитната му теза. В тази връзка се сочи, че съдът необосновано отказал да допусне до разпит свидетеля Ф. Ц.(лицето, за което се сочило, че било допуснато до работа без сключен трудов договор), с което било нарушено правото на защита на дружеството – жалбоподател. РС – Свиленград отказал и да изиска от АНО в цялост преписката по извършената контролна проверка, резултатите от която послужили за провеждането на административно наказателното производство, от която преписка можело да се установи дали проверяваното дружество представило по време на проверката документи – Договор от 10.08.2022 г. между „Айна Кънстракшън“ ЕООД и „Айна Иншаат Таахют Турз. Сан Тидж. Лимитед Шикерети“ (представен от дружеството – жалбоподател пред районния съд), от който ясно се установявало, че турското дружество е подизпълнител на българското и именно турското дружество извършва за своя сметка строителни работи на обекта. Това доказателствено искане било отказано необосновано. По този начин било нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател, като единствено представените от административнонаказващия орган доказателства били приобщени по делото и послужили за изводите в обжалваното решение. На следващо място, по отношение на доказателствената стойност на декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, се навеждат доводи, че от свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта се установило, че авторът на декларацията – Ф. Ц., не владее български език. Установило се също, че в нарушение на приложимия по аналогия в контролната проверка чл. 14 от АПК, на лицето не бил осигурен преводач на разбираем за него език. Твърди се, че районният съд въобще не мотивирал възражението на жалбоподателя за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно нарушение на разпоредбите на чл. 14 АПК и чл. 21, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН в хода както на административното контролно производство, така и в хода на административнонаказателното производство, като изградил изцяло немотивиран и необоснован извод за пълно и главно доказване от страна на АНО на извършеното нарушение и неговото авторство, при всички описани възражения, касаещи именно въпросите дали е извършено въобще нарушение и дали авторството му е на дружеството-жалбоподател. Сочи се, че като краен резултат на допуснатите от районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила било допуснато и нарушение на закона, доколкото било потвърдено НП за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател за недоказано нарушение и недоказано авторство. По подробно изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, като се дадат указания по спазване на закона и по-конкретно отстраняване на допуснатите от районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случай, че не се приемат за допуснати описаните процесуални нарушения в дейността на районния съд, се моли да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното решение и наказателното постановление.

Ответникът - ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - ХАСКОВО, не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и предлага същото като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, след проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление № 26-2300038 от 12.05.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище: гр. Хасково, с което за нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, на „Айна Кънстракшън“ ЕООД, ЕИК : *********, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева и е осъдил „Айна Кънстракшън“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково сумата от 80 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административно наказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и да са основания за незаконосъобразност и отмяна на наказателното постановление. Приел е за установено извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Посочил е, че административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона минимален такъв. Съдът е приел, че нарушението не е маловажно. Посочил е, че с оглед наличието на специалната норма на чл. 415в, ал. 1 от КТ, общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН е неприложима, но независимо от това е изложил и мотиви досежно неприложимостта на чл. 28, вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.

Касационната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд.

При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. Фактическата обстановка, изложена от районния съд, се споделя напълно от настоящия състав. При анализа на събраните доказателства от правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си правен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и липсата на основания за отмяната му.

Според настоящия състав, не са налице съществени нарушения на процесуални правила, които да опорочават процедурата и да са основания за отмяна на наказателното постановление. Съставеният АУАН, както и издаденото НП, отговарят на формалните изисквания на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. С оглед направеното и в двата акта достатъчно ясно описание на нарушението, с посочване на датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво се санкционира и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.

Правилен е изводът на районния съд, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Районният съд е мотивирал подробно и обосновано съображенията си в тази насока, поради което настоящата инстанция намира за неоснователни наведените в касационната жалба възражения, че съдът не изложил мотиви по заявени пред него оплаквания, пряко свързани с въпроса за законосъобразността на процесното наказателно постановление, с което нарушил процесуалните права на дружеството жалбоподател по реализиране на защитата му. Настоящата инстанция споделя съображенията, че доколкото работникът е заварен да полага труд в описания в АУАН и НП обект, без да е сключен с него трудов договор, то нарушението е извършено именно там, където лицето е заварено да полага труд, без да е сключен трудов договор с работодателя или с негов представител. В случая мястото на извършване на нарушението е ясно и коректно посочено.

Наред с горното, настоящата инстанция намира за правилни и изводите на районния съд, че е доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение.

С обжалваното пред районния съд наказателно постановление, дружеството-касатор е санкционирано за това, че в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ, като не е сключило трудов договор с лицето Ф. Н. Ц., преди постъпването му на работа като „заварчик“ на обект, описан в АУАН и в НП. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, като чл. 62, ал. 1 от КТ изрично регламентира, че трудовият договор се сключва в писмена форма.

От събраните по делото доказателства се налага извода, до който е достигнал и районният съд, че извършеното от касационния жалбоподател административно нарушение е доказано от обективна страна. Касационната инстанция намира, че правилно районният съд е приел, че са били налице трудовоправни отношения между Ф. Н. Ц. и „Айна Кънстракшън“ ЕООД към датата на нарушението - 25.11.2022 г. и след като към този момент е съществувало трудово правоотношение, но с лицето не е бил сключен трудов договор преди постъпването му на работа, то работодателят не е спазил правилото на чл. 61, ал. 1 от КТ. Наличието на трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ, се установява от събраните по делото доказателства – разпит на свидетелите А. и Н., които са обсъдени от районния съд в съвкупност с писмените доказателства, включително декларацията, попълнена от Ф. Н. Ц., като от показанията на посочените свидетели се установява, че са възприели пряко и непосредствено извършваната от лицето дейност, която е в изпълнение на трудови задължения. Поради това законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че в резултат на допуснати от районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила било допуснато и нарушение на закона, доколкото било потвърдено НП за ангажиране на административно наказателната отговорност на дружеството – жалбоподател за недоказано нарушение и недоказано авторство. Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон от районния съд въз основа на фактите, установени от него в обжалваното решение. В тази връзка съдът намира, че релевантните факти по делото са установени въз основа на надлежно събрани писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са допуснати нарушения при събиране и преценка на доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми. Правилно районният съд, както актосъставителят и административнонаказващият орган, са преценили в съвкупност доказателствата при формиране на извода, че Ф. Н. Ц. е бил в трудови правоотношения именно със санкционираното дружество, а не с друго дружество. Следва да се посочи, че верността на тази констатация не е оборена с писмени доказателства, които да сочат по несъмнен начин, че работодател на Ф. Н. Ц. към 25.11.2022 г. е било друго лице, за което той да е полагал труд в посочения обект. Освен това, ако действително друго лице е било работодател на Цанев към момента на проверката на място на обекта, буди недоумение защо при проверката по документи на 16.01.2023 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково от страна именно на „Айна Кънстракшън“ ЕООД е представен сключен с Ф. Н. Ц. Трудов договор № 13/12.12.2022 г. Относно възраженията във връзка с приложената и попълнена от Ц. декларация и наведените доводи, че лицето не владее български език, правилно районният съд е отбелязал, че на всеки един работник в проверявания обект, включително и на Ц., е била дадена възможност да декларират изисканите от служителите на АНО данни в декларация на език по техен избор, тоест всеки един от тях е попълнил собственоръчно тази декларация на език, който владее и на който може да разбере съдържанието на изписания текст в документа.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141/10.07.2023 г., постановено по АНД № 283/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: