№ 280
гр. гр. Димитровград, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20225610100470 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК.
Предявеният иск е за делба във фазата по допускането й.
В исковата молба ищецът твърди следното: страните по делото ищецът
С. З. М. и ответниците Д. М. К. и С. М. Д. сме наследници на починалия
наследодател М. Д. М., починал на 18.1 1 .1997г. Страните сме съсобственици
на недвижим имот - апартамент, намиращ се в град Димитровград бул."Хр.Б."
№ **, вх.**, ет.**, ап. **, която съсобственост е възникнала в резултат на
наследствено правоприемство. Въпреки многократните опити, доброволно не
успяхме да поделим собственоспа върху недвижимия имот, който се
притежава в съсобственост между ищцата и ответниците, поради което и
предявявам настоящият иск за съдебна делба на следния недвижим имот, а
именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
**********.5.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Димитровград, одобрени със Заповед РД-18- 38/05.07.2006г.на ИД на АК с
1
последно изменение засягащо самостоятелния обект от 17.03.2022г., с адрес
на имота: град Димитровград бул."Хр.Б." № **, вх.**, ет.**, ап. **, намиращ
се на първи етаж в сграда с идентификатор ******** с предназначение:
жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в Поземлен
имот с идентификатор **********, с предназначение на Самостоятелния
обект: жилище, апартамент, на едно ниво с площ по до.кумент: 67 /шестдесет
и седем/ кв.метра, ведно с прwлежащи части: избено помещение №6-д с площ
4 кв.м. и ведно с 1.37% идеални части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия ., етаж: **********.5.11,
**********.5.13, под обекта-няма, над обекта: **********.5.25 .Данъчната
оценка на целия имот е 8210.80 /осем хиляди двеста и десет лева и 80 ст./
лева.
Описания по-горе недвижим имот е придобит от наследодателя М. Д. М. през
1 971 г. в режим на СИО със С. З. М..
След смърпа на наследодателя М. Д. М., имота остава в съсобственост между
ищцата-преживяла съпруга и ответниците по настоящия иск за делба при
квоти: за ищцата С. З. М. 4/6 идеални части и за ответниците Д. М. К. и С. М.
Д. по 1/6 идеална част за всеки един от тях. Моля да ни призовете на съд и
след доказване на твърдяното, да постановите решение, с което допуснете до
делба между: С. З. М. с ЕГН-**********, с адрес: Димитровград бул."Хр.Б."
№ **, вх.**, ет.**, ап. **, Д. М. К. с адрес село Е. община К. ул.'К.Г."13 и С.
М. Д. с ЕГН-********** с адрес: град Димитровград бул."Хр.Б." № **, вх.**,
ет.**, ап. ** описания по-горе недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор **********.5.12 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Димитровград, одобрени със Заповед РД-
18- 38/05.07.2006г.на ИД на АК с последно изменение засягащо
самостоятелния обект от 17.03.2022г., с адрес на имота: град Димитровград
бул."Хр.Б." № **, вх.**, ет.**, ап. **, намиращ се на първи етаж в сграда с
идентификатор ******** с предназначение: жилищна сграда - многофамилна,
която сграда е разположена в Поземлен имот с идентификатор **********, с
предназначение на Самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво
с площ по документ: 67 /шестдесет и седем/ кв.метра, ведно с прилежащи
части: избено помещение №6-д с площ 4 кв.м. и ведно с 1.37% идеални части
2
от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: **********.5.11, **********.5.13, под обекта-няма, над
обекта: **********.5.25, при квоти: 416 идеални части за С. З. М., 1/6 идеална
част за Д. М. К. и 1/6 идеална част за С. М. Д.. Моля съдът да допусне до
делба процесния недвижим имот между страните при посочените квоти,
ведно с последиците от това. ОСОБЕНО ИСКАНЕ: На основание чл.349 от
ГПК правя искане за възлагане на делбения имот в качеството на преживяла
съпруга, която не притежава друго жилище и която е живяла с наследодателя.
Ответникът Д. М. К. е депозирала отговор в срок, чрез процесуален
представител, като твърди следното: Предявеният иск е допустим за
разглеждане по сьщество от Районен сьд Димитровгрвд предвид депозирането
на исковата молба от и срещу право субектни страни и при спазване
изискванията за родова и местна подсьдност. Считам, че предявеният иск за
депба е допупим.В случай, че ищцата докаже, че процесният имот е придобит
в режим на СИО от наследодателя по врвме на брака им, т0 тогава: Заявявам,
че не оспорвам факта, че част от имотьт посочен като прёдмет на делба в
исковата молба е бил собственост на общия ни наследодател М. Д. М., който е
придобил в режим на СИО заедно сьс сьпругата си и ищца в настоящото
производство С. З. М. процесния недвижим имот. Не оспорвам и квотите,
посочени от ищцата, при които да се допусне делбата. Считам, че
действително при откриване на наследството на М. Д. М. на 18.11.1997 г.,
(една втора) от процесния недвижим имот, ако е придобит в режим на СИО
остава на преживяпата му сьпруга- ищцата С. З. М., а другата 1/2 (една втора)
от имота се наследява в равни квоти по 1/6 (една шеста) за всеки от неговите
наследници, а именно съпругата му С. 3латинова М., както и двете му деца —
аз Д. М. К. и брат ми С. М. Д.. Така ищцаtа С. З. М. притежава 4/6 (четири
шести), а аз Дивна М. К. и брат ми С. М. Д. по 1/6 (една шеста) от целия
недвижим имот. Доколкото към исковата молба (ИМ) липсват припожени
доказатеппва за придобиване на процесния имот в режим на СИО, считам, че
имотьт е бил собственОст единствен0 на баща ми към момента на открюване
на неговото наследпво. В този случай тримата наследници на баща ми - аз,
брат ми и майка ми сме придобили и в момента притежаваме по 1/3 (една
трета) идеална част от имота. Оспорвам изложеното в ИМ твърдение, че
процесният недвижим имот е придобит от наследодателя Мёрин Д. М. през
1971 г. в режим на СИО сьс С. З. М.. Не оспорвам факта, че ищцата като
3
преживяла съпруга е живяпа с наследодателя в процесния имот, и продължава
да живее там. В случай, че отговаря на останалите изисквания посочени в
нормата на чл.349, ал.2 от ГПК, то няма пречка да й бъде възпожен процесния
имот. Действително месец преди получаване на ИМ получих предложение от
ищцата чрез нейния адвокат да поделим доброволно процесния имот като
майка ни-ищцата изкупи нашите (моя и на брат ми) дялове на пазарна цена.
Аз разбира се, се съласих и започнахме кореспонденция (която прилагвм в
цяпост към настоящия отговор), целта на която беше да стипiем до сыласие
относно цената, която щв получа за своя дял, както и обезщетението за това,
че не ползвам своята част от апартамента. В хода на кореспонденцията на
15.03.2022 г. писмено отпрввих покана до ищцата да ми изплащв по 50 лв.
месечно обезщетение за това, че нямам възможност да ползвам своята
идеална част от впартамента. В отговор от 25.03.2022 г. ищцата, чрез
упълномощения от нея адвокат, признава, че ми дължи такова обезщетение,
но оспорва размера му. Цитирам: „а по отноwение на обезщетението за
бъдещо време от получаване на поканато с цел постигане на спогодба
приемаме да говорим за такоеа, но в разумни граници." Към настоящия
момент поддържам искането си за плащане на обезщетение по смисъла на
чл.31, ал.2 от ЗС в размер на припадащата ми се част от пазарния наем на
имота ведно с лихвите за забава, считано от 15.03.2022 г. до окончателното
извършване на делбата /прекратяване на iъсо6ственостга/ за това, че нямам
възможност да попзвам притвжаваната от мен част от имота. Съгласно трайно
установената практика на ВКС голословното твърдение на ползващия
съсобственик, че неползващият имал свободен достьп до имота, че имал ключ
за една от вратите на имота, не освобождава ползващия съсобственик от
задължението му да плаща обезщетение от момента на поискването му.
/Така'Решение № 104 от 08.04.1014 г. по гр. д. N° 5821 / 2013 г. на Върховен
касационен съд: ,,Когато обективно е невъзможно всеки съсобственик да
ползва общата вещ сьобразно правата си, тогава преченето да се ползва веща
от част от съсобствениците вклюива кокто реалното полэване на целия имот,
така и невъзможността той да се попзва от други съсобственици. Формалното
изразявбне на съгпосие другите също да се ползват от имота, при обективна
невъзможност от реапизирането на техните субектиени права, не освобождаео
ползващия сьсобственин от задължението му да заплати обезщетение за
ползата, от който останалите са лиwени. Лротивното би бипо в противоречие
4
с принципа, че никой няма право да се обогатява за сметка на друг без
осноёание, валегнап в чл. 59 ЗЗД, хипотезо на който е уредена в чл. 31, ал. 2
ЗС " ; Тълкувателно реwение № 5 от 24А6.2016 г. по тъпк. д. № 5/ 1014 г. на
Върховен насационен съд, ОСГК: „Фактическият сьстав на обеэщетението по
чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е ваявип намерение за реално ползване
на общата вещ. Достатъчно е той да е отправил надлёжна писмена покана за
обезщетение. Тъй като отношенията ни са обтегнати, нямам информация за
това, дали брат ми живее заедно с майка ни в процесния имот. Това, което ми
е известно и не го оспорвам, е че майка ми-ищцата живее в него. в случзй, че
в хода на производството се установи, че ползващите сьсобственици са
двама- и майка ми, и брат ми, то поканата за обезщетение, която съм
отправила към майка ми на 15.03.2022 Г. следва да се счита за такава и към
брат ми С. М. Д., за когото е възникнала солидарна отговорност заедно с
майка ми да ми изплащат дъпжимото обезщетение.
Моля с решението по допускане на делбата на основание чл.344, ал.2 от ГПК
да постановите кои от наследниците ще ползват процесния имот до
окончателното извършване на делбата и какви суми ползващите трябва да
плащат на непопзващите срещу полвването. Поради това, че не съм дала
повод за Образуване на настоящот0 съдебно дел6ен0 производство,
претендирам разноските сторени в него.
В отговора от ответника С. М. Д. се установява, че същият не оспорва
фактите и обстоятелствата в исковата молба, нито посочените квоти.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поясни, че с
оглед получената покана от 15.03.22г. признава, че я е получила. По
отношение на размера счита, че е в рамките на справедливо търсено месечно
обезщетение в размер на 50,00 лева, както и че с оглед качествата й на
преживяла съпруга има предимство да поиска възлагане на имота.
Ответницата К., чрез процесуален представител, с оглед статновището на
ищцата в съдебно заседание заяви, че предвид признанието на ищцата в тази
насока оттегля искането за назначаване на съдебна експертиза за определяне
на обезщетението за посочения период, като моли съда да се произнесе с
решението си по допускане на дебата за това кой ще ползва имота до
приключване на делбата и за обезщетението в периода от 15.03.2022 г. до
приключване на съдебната делба. В тази връзка отв.Д. заяви в съдебно
5
заседание, че той също живее в това жилище след смъртта на баща му, няма
друго жилище, ще продължи да живее там. По отношение на претендирания
размер на обезщетение не възразява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
взети в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори по делото, а и от представените и приети като писмени
доказателства -нот.акт за собственост на апартамент –НА за собственост на
апартамент по чл.55-г от 3ПИНМ №6 том 111 дело 588 от 1971 г.на РСД,
вписан в СВ[1]РСД том XXXV1 стр.129, Договор за продажба на апартамент
сключен със Стопанско предприятие „Жилищно строителство" при ГОНС-
Димитровград от 1971г. 2. Схема №15-280934-17.03.2022г.на СГКК-Хасково,
Удостоверение за Данъчна оценка №Д0000829/17.03.2022г.н
Общ.Димитровград Д"ФСД отдел „Приходи", Удостоверение за наследници
№320/04.03.2022г. Общ.Димитровград, безспорно се приема от съда, че
страните по делото ищецът С. З. М. и ответниците Д. М. К. и С. М. Д. са
наследници на починалия наследодател М. Д. М., починал на
18.11.1997г.Същите са съответно съпруга и деца на наследодателя. Страните
са съсобственици на недвижим имот - апартамент, намиращ се в град
Димитровград бул."Хр.Б." № **, вх.**, ет.**, ап. **, която съсобственост е
възникнала в резултат на наследствено правоприемство. Безспорно е, че са
проведени опити за доброволно поделяне на собствеността върху
недвижимия имот, който се притежава в съсобственост между ищцата и
ответниците, но неуспешни.Процесния недвижим имот е придобит от
наследодателя М. Д. М. през 1971 г. в режим на СИО със С. З. М., сключен
граждански брак на 3.5.1965г.
Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
По безспорен начин по настоящото дело се установи, че ищецът и
ответниците са единствените законни наследници на починалия
наследодател– съпруг на ищеца и баща на ответниците.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира
предявеният иск за основателен, поради следните съображения: в първата
фаза на производството по делба – тази по допускането й, следва да се
6
установи, на първо място, допустима ли е делба на имота, на второ място -
правото на собственост на всяко едно от лицата върху имота, чиято делба се
иска да бъде допусната по съдебен ред, и, на трето място, частта на всеки от
тях в имуществената общност.
Предявената претенция от ищеца е да бъде допусната съдебна делба на обект
на твърдяна съсобственост, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор **********.5.12 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Димитровград, одобрени със Заповед РД-18-
38/05.07.2006г.на ИД на АК с последно изменение засягащо самостоятелния
обект от 17.03.2022г., с адрес на имота: град Димитровград бул."Хр.Б." № **,
вх.**, ет.**, ап. **, намиращ се на първи етаж в сграда с идентификатор
******** с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е
разположена в Поземлен имот с идентификатор **********, с
предназначение на Самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво
с площ по документ: 67 /шестдесет и седем/ кв.метра, ведно с прилежащи
части: избено помещение №6-д с площ 4 кв.м. и ведно с 1.37% идеални части
от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: **********.5.11, **********.5.13, под обекта-няма, над
обекта: **********.5.25, при квоти: 4/6 идеални части за С. З. М., 1/6 идеална
част за Д. М. К. и 1/6 идеална част за С. М. Д..
Този имот е индивидуализиран и конкретизиран съгласно данните по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Димитровград, одобрени
със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на изп.директор на АК – Хасково, както
и от представените по делото схема на самостоятелен обект в сграда и
удостоверение за данъчна оценка.
Безспорно по делото е, че след смъртта на наследодателя М. Д. М.,
имота остава в съсобственост между ищцата-преживяла съпруга и
ответниците по настоящия иск за делба при квоти: за ищцата С. З. М. 4/6
идеални части и за ответниците Д. М. К. и С. М. Д. по 1/6 идеална част за
всеки един от тях
С оглед горните съображения, както и факта, че страните не могат да
ликвидират по доброволен начин възникналата съсобственост върху
процесния недвижим имот, предвид и това, че по делото безспорно бе
7
доказана основателността на предявения иск, доколкото бе установена
съсобствеността между страните и факта, че те са лицата, които следва да
участват в делбата, съдът счита, че следва да бъде допусната делба върху
имота, предмет на депозираната по делото искова молба. Относно квотите,
при които следва да бъде допусната делбата, съдът изхожда от разпоредбите
на Закона за наследството и по конкретно тези на чл.5 ал.1/”Децата на
починалия наследяват по равни части”/ и на чл.9 ал.1/”Съпругът наследява
част, равна на частта на всяко дете”/, както и предвид обсъденото по-горе
съдебно решение и наличието на акт за собственост на недвижим имот, от
които се налага изводът, че делба следва да бъде допусната при квоти: по 1/2
идеална част за всеки един от съделителите.
По отношение на искането на ищеца по чл. 344, ал. 2 от ГПК:
На практика искането по чл. 344, ал. 2 ГПК представлява привременна мярка,
приложима само в производството по съдебна делба, която по фактически
състав се припокрива с иска по чл. 31, ал. 2 ЗС. В такъв смисъл е напр.
Решение № 87 от 10.03.2009г. на ВКС по гр. д. № 803/2008г., II г. о., ГК.
Поради тази причина настоящият съдебен състав счита, че всички постановки
в съдебната практика (вкл. и задължителните такива), свързани с
материалните предпоставки за основателността на претенцията по чл. 31, ал.
2 ЗС, са приложими и за претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК. В тази връзка с
Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г., постановено по тълк.д. №
7/2012г. по описа на ОСГК на ВКС, е прието, че лично ползване по смисъла
на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства
или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В мотивите на
цитираното тълкувателно решение е прието, че претенцията по чл. 31, ал. 2 от
ЗС ще е основателна когато ползващия съсобственик или член на неговото
семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща
вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои (лични или на
семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик, той или член на неговото семейство не си служи пряко и
неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска
друг съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа),
ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за
заем за послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с
8
него ползва общата вещ. Това разбиране е намерило потвърждение и в
последвалата задължителна практика на върховната инстанция, постановена
по задължения ред на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 74 от 1.07.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 4695/2014 г., II г. о., ГК. Впрочем страните по делото не
оспорват помежду си обстоятелството, че към момента на допускане на
делбата имотът е във владение на ищцата. При доказването на тези факти в
процеса, съдът счита за доказано, предвид и изричното волеизявление на
процесуалния представител на ищцата, че фактическата власт върху имота се
осъществява от нея. Ето защо според съда установените по делото факти
покриват фактическите състави на хипотезите, посочени в цитираното
тълкувателно решение.Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че
предявената претенцията по чл. 344, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК е доказана по
основание, като по отношение на тази претенция (за разлика от иска по чл. 31,
ал. 2 ЗС) не се изисква изпращането на нарочна покана, доколкото исковата
молба за делба/депозирането на отговор от ответниците/ играе ролята на
такава. В случая е безспорно, че покана е била получена на 15.3.2022г., от
която дата се претендира обезщетение, вкл. безспорен е и размера му, като
страните са обединиха около такъв в размер на 50 лева месечно. В съдебната
практика и правната теория се е наложило разбиране, че размерът на
обезщетението по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС (в тази връзка и този по чл. 344,
ал. 2 ГПК) се определя като част (равняваща се на съответната квота на ищеца
и ответника Д. в съсобствеността) от средния пазарен наем на общата вещ. В
този смисъл са поставените по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения – напр.
Решение № 416 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2198/2014 г., IV г. о., ГК,
Решение № 133 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 535/2012 г., IV г. о., ГК.
Съгласно чл. 344, ал. 2 от ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако
всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си,
съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои
имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
Посочената разпоредба дава възможност за привременна промяна при
ползването на делбения имот, респ. получаване на обезщетение за
лишаването на някой от съделителите от ползването му. Постановяването й е
обусловено от две предпоставки: не всеки от съделителите да ползва
9
съсобствения имот съобразно правата си и да е постъпило искане за
разпределение на ползването от съда. Фактическото основание за допускане
на мярката в една от двете й форми е някой от съделителите да ползва имота
в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността.
По делото страните не спорят, като изрично в съдебно заседание, чрез
волеизявление на процесуалния представител на ищцата се установи, че
фактическата власт върху процесния делбен недвижим имот се осъществява
от нея и от ответника С. Д. осъществява от нея и от ответника С. Д., а
ответницата К. не ползва каквато и да е част от имота. Във връзка с искането
по чл. 344, ал. 2 от ГПК ответницата К. е заявила, че претендира ищцата и
ответника Д. да й заплащат припадащата им се според притежаваната идеална
част наемна цена за имота през времетраене на делбеното производство.
Предвид това съдът намира, че искането на ответниците за определяне
на привременни мерки досежно процесния имот следва да бъде уважено, като
съдът следва да постанови за периода на привременното ползване ищцата и
ответника Д. следва да заплащат на ответницата К. според притежаваната
идеална част от всеки един от тях наемна цена за имота , както следва за
всеки един от тях: Ищцата на ответника К.-сумата 40.28 лева, а ответника Д.
на отв.К.-сумата от 9.72 лева, съобразно квотите на съделителите в него/ 1/6 e
8.33 лв.; 4/6 са 33.32 лв.; имаме още 1/6 на третия която също трябва да се
раздели на тези части; 8.33/6=1.38 лв.; 5*1.39=6.95 лв.;I 8.33+1.38=9.72 лв.;
II 33.32+6.95=40.28 лв. ; 9.72+40.28=50 лв./.
С определение № 475 от 17.07.2013 г.постановено по ч.гр.д.№
2258/2013 г.на четвърто г.о.на ВКС и с определения по ч.гр.д. № 2258 / 2013 г.
и по ч.гр.д. № 1773 / 2014г. по описа на ВКС е разгледан въпросът относно
началния момент, от който съдът постановява привременните мерки по чл.
344, ал.2 от ГПК, като ВКС е посочил, че при определянето на привременни
мерки относно ползването на делбените имоти по чл. 344, ал.2 ГПК началният
момент е влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК, а
крайният- до окончателното извършване на делбата, т.е. до ликвидиране на
съсобствеността, като тази мярка няма правната природа на обезщетение за
лишаване от ползването за предходен период от време, в т.ч. и от поискането
му. Затова искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК следва да бъде уважено за
претендирания от ответника К. и неоспорен от ищцата и ответника Д. начален
10
момент 15.3.2022г. до окончателното извършване на делбата.
Мотивиран от горното, Димитровградският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съделителите : С. З.
М. с ЕГН-**********, с адрес: Димитровград бул."Хр.Б." № **, вх.**, ет.**,
ап. **, Д. М. К., ЕГН ********** с адрес село Е. община К. ул.'К.Г."13 и С. М.
Д. с ЕГН-********** с адрес: град Димитровград бул."Хр.Б." № **, вх.**,
ет.**, ап. **, на съсобствения им, придобит по наследство недвижим имот,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
**********.5.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Димитровград, одобрени със Заповед РД-18- 38/05.07.2006г.на ИД на АК с
последно изменение засягащо самостоятелния обект от 17.03.2022г., с адрес
на имота: град Димитровград бул."Хр.Б." № **, вх.**, ет.**, ап. **, намиращ
се на първи етаж в сграда с идентификатор ******** с предназначение:
жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в Поземлен
имот с идентификатор **********, с предназначение на Самостоятелния
обект: жилище, апартамент, на едно ниво с площ по документ: 67 /шестдесет
и седем/ кв.метра, ведно с прилежащи части: избено помещение №6-д с площ
4 кв.м. и ведно с 1.37% идеални части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **********.5.11,
**********.5.13, под обекта-няма, над обекта: **********.5.25, при квоти:
4/6/четири шести/ идеални части за С. З. М., 1/6/една шеста/ идеална част за
Д. М. К. и 1/6/една шеста/ идеална част за С. М. Д..
На основание чл. 344, ал. 2 от ГПК ОСЪЖДА С. З. М. с ЕГН-
**********, с адрес: Димитровград бул."Хр.Б." № **, вх.**, ет.**, ап. ** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. М. К., ЕГН ********** с адрес село Е. община К.
ул.'К.Г."13, месечна сума в размер на 40.28/четиридесет лева и 28 ст./ ,
представляваща обезщетение за ползваната от ищцата С. З./4/6 ид.част/ и
полагащата се на ответника Д. М. К. 1/6 ид.ч. от делбения имот, считано от
15.03.2022г. до окончателното приключване на делбеното производство.
На основание чл. 344, ал. 2 от ГПК ОСЪЖДА С. М. Д. с ЕГН-
********** с адрес: град Димитровград бул."Хр.Б." № **, вх.**, ет.**, ап. **
ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. К., ЕГН ********** с адрес село Е. община К.
11
ул.'К.Г."13, месечна сума в размер на 9.72/девет лева и 72 ст./,
представляваща обезщетение за ползваната от С. М. Д. с ЕГН-**********/1/6
ид.част/ и полагащата се на ответника Д. М. К. 1/6 ид.ч. от делбения имот,
считано от 15.03.2022г. до окончателното приключване на делбеното
производство.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с ВЛ Марияна
Иванова, което да даде заключение за реалната поделяемост на допуснатия до
делба недвижим имот и за неговата действителна стойност при депозит в
размер на 600 лева, вносим от страните съобразно квотите им в едноседмичен
срок.
Решението, в частта, с която е допуснато извършване на делбата може
да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните. В останалата част, същото представлява
определение, което съгласно чл. 344, ал. 3 от ГПК може да бъде изменяно от
настоящия съд, както и да бъде обжалвано с частна жалба пред Хасковския
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
12