Р Е Ш Е Н И Е
№................
град Свиленград, 28.10.2019година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при секретар Татяна Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административно -
наказателно дело №550 по описа за 2019година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава
ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ №215/2019 от 30.07.2018
година на И.Д.Заместник Директор на Териториална Дирекция Южна Морска към
Агенция Митници, с което на К.И.А. с ЕГН ********** *** за
нарушение на чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ
/ на основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 1000,00 лв.
Недоволен от горепосоченото наказателно
постановление е останал
жалбоподателя,който обжалва горецитираното в законопредвидения за това срок.
Същият в жалбата си не излага конкретни доводи ,като твърди,че такива ще изложи
в съдебно заседание след запознаване с материалите приложени по
АНПр.,единствено моли съда да отмени обжалваният акт като неправилен и незаконносъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява
лично и с адв.Г.,който подържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли съда да
отмени обжалваното НП,поради недоказаност относно наличието на специално пригоден
тайник,а алтернативно моли съда да измени същото до минимално предвидения от
закона размер на наказанието. Жалбоподателят пред съда дава обяснения,като твърди ,че е безработен
,семеен с едно дете. Взел лекият автомобил от неговият приятел св. Стефан Михайлов
Костадинов и използвал пригоденото за
резервната гума за пренасяне на ел.цигари.
Административнонаказващият
орган /АНО/ - И.Д.заместник директор на Териториална дирекция Южна морска към
Агенция Митници чрез процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде
потвърдено изцяло.
В съдебната фаза ангажира гласни и
писменни доказателства.
Районна прокуратура – Свиленград, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна :
На 08.02.2019год.
около 11,15часа на Митнически пункт
Капитан Андреево на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси” на път от Република България за Република Турция
пристигнал лек автомобил марка
Фолксваген Шаран с рег.№РВ5095СТ,управляван
от жалбоподателя. В автомобила освен жалбоподателят –водач пътувал и
българският гражданин Емил Стефанов Паскалев,като автомобилът по регистрационен
талон №********* бил собственост на Стефан Михайлов Костадинов,но се управлявал
от К.И.А. с пълномощно.
По същото време
на работа на горепосочения МП изпълнявал
служебните си задължения митническия инспектор св.С.Т.Й.. Преди предприемане на
митническа проверка, св. С.Т.Й., приканил лицата да обявят и да декларират
носените от тях стоки –вкл. акцизни такива и валутни ценности, в отговор на което ,нито водача ,нито пътника
не декларирали ,че пренасят такива.
На основание чл.16, ал.1,
т.1 от ЗМ, митническият служител св. С.Т.Й. , извършил митническа на автомобила и багажа на пътуващите в
лекият автомобил, при която открил,под
дъното на багажника,на мястото на резервната гума допълнително монтиран
капак,който бил захванат с болт за дъното на багажника,който представлявал
специално пригоден тайник с размери 70 см. дължина, широчина 70см и височина
22см.
В
специално изграденият за целта тайник, свидетелят открил, укрити и
недекларирани електронни устройства за употреба със специално изработени
тютюневи стикове,както следва- 1.Електронни устройства за употреба със
специално изработени тютюневи стикове,модел „IQOS TM24P”-30 комплекта и
2.Електронни устройства за употреба със специално изработени тютюневи
стикове,модел „IQOS 3 MULTI”-20
комплекта.
За извършеният физически преглед на
автомобила от страна на св. С.Т.Й. бил
съставен протокол за извършена митническа проверка №205/08.02.2019г. ,в който били описани
откритите вещи и начина им на укриване и
в който било отразено,че вещите предмет на административното нарушение са
собственост на жалбоподателя,който протокол бил подписан , от митническия служител посочен по-горе,така и
от жалбоподателя,без лицето да впише в него обяснения или възражения относно
констатираното по време на прегледа.
При този резултат
от цялостния митнически контрол и след откриване на деянието и неговия
извършител, както и изясняване на механизма на същото и неговия предмет,
свидетелят С.Т.Й. пристъпил към
съставянето на акт за установяване на митническо нарушение, против нарушителя.
Това
процесуалното действие се извършило присъствено – с личното участие на нарушителя,
както и на митническия служител– П.Д.С., след приключване на проверката и на
същата дата- 08.02.2019г.
В съставения АУАН
№ 216/08.02.2019г, актосъставителят С.Т.Й., изложил подробно фактическо
описание на нарушението и изпълнителната му форма, и др. обективни признаци,
както и обстоятелствата при неговото извършване, налице са и останалите
изискуеми реквизити.
В съответствие с
обективираните в акта фактически твърдения,
нарушителя бил привлечен към административно-наказателна отговорност за
деяние, представляващо „при преминаване през държавната граница използвал
превозно средство лек автомобил подробно описан с неговите белези ,в който е
установено наличието на тайник по смисъла на парг.1,33 от допълнителните разпоредби
на ЗМ”, като същото правно е квалифицирано с
нормата чл. 238в,ал.1 ЗМ – административно-наказателен състав, вписан и
твърдян за осъществен, с констатиращия
акт /АУАН/.
АУАН е предявен
–надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който с полагане на саморъчен
подпис удостоверил получаването на екземпляр от същия. Разписката за връчване
надлежно датирана и подписана е инкорпорирана в самия акт. В същия
жалбоподателя не е вписал,че има възражения и таков съответно не
е подадено в законоустановения за това срок.
Сезиран с надлежно с така съставения
АУАН и въз основа на същия, И.Д.Заместник Директор на Териториална Дирекция
Южна Морска към Агенция Митници е издал процесното Наказателно постановление
/НП/ №215/2019 от 30.07.2018 година,
с което на К.И.А. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание
чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000,00 лв.
В
издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации
изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на нарушението, дадена
от контролния орган –чл.238в,ал.1 ЗМ.
Обжалваното НП е
редовно връчено – на пълномощника на жалбоподателя –на 12.08.2019г., по пощата
препоръчано, с обратна разписка –известие за доставяне, приложена л.10
от АНПр, която е надлежно датирана и подписана, с облезяване за получаването
му.
Видно от приетата
като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на
Директора на Агенция „Митници”, Директорите, Заместник–директорите на
Териториалните дирекции и т.н. имат право съобразно териториалната си
компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ.
Така приета за
установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе
въз основа анализа на писмените и гласни
доказателства, събрани и приобщени по
съответния процесуален ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви
и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена стойност, не се оспори от
страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал достатъчно насрещни
доказателства, в подкрепа на твърденията
си по жалбата. Свидетелските показания на разпитаният по делото свидетел – С.Т.Й.
и П. Д.С., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата
на противоречия , тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в
цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според начина на
формиране показанията му се основават на преки, непосредствени възприятия на
свидетелият, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в
съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите, вкл. и
с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителя. Поради това и
при липса на индиции за предубеденост на свидетелият, съдът даде вяра на
показанията на същият и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият
им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават
излизането на жалбоподателя в страната за Р Турция; извършването на митническа
проверка на жалбоподателя и намирането
на конкретното количество електронни
устройства за употреба със специално изработени тютюневи стикове укрити
от същия в управялваното от него МПС в
специално пригоден за това тайник.
Идентична правна оценка се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните,
като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Що се отнася до дадените обяснения на
жалбоподателя и показанията на разпитаният по делото свидетел от негова страна
–Стефан Михайлов Костадинов,следва да се посочи,че същите не успяха да оборят
доказателствената стойност на останалите събрани по делото доказателства,
поради което не се кредитират от съда с доверие . Както жалбоподателят,така и
св.Костадинов твърдят,че ламарините които
са били възприети от митническите служители не били тайник,а било
направено от предишния собственик по повод повреждане на фабрично направеното
устройство за резервната гума,в която св.Костадинов държал такава,но в разрез с
тези им обяснения са показанията на митн.служители,които установяват,че така
пригоденият тайник е неизползваем за резервна гума,дори и с нестандартни
размери,още повече,че такава е липсвала през процесния ден.Имено по тези
съображения и като се взе впредвид,че
обясненията на жалбоподателят освен доказателствено средство,са и средство за
защита срещу повдигнатото срещу него обвинение,съдът не кредитира с доверие и
съответно не изгражда правни изводи въз основа на тях.
Въз
основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът от правна страна формира следните
изводи:
Жалбата е
подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Преценена по
същество, тя е частично основателна,
за което се излагат следващите правни
съображения:
При съставянето и издаването на АУАН и НП са
спазени и процесуалните срокове, установени в чл.34 от ЗАНН.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на службата му и в
предписаната от закона форма.
В резултат на
проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция
констатира, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
НП,които да обуславят неговата незаконосъобразност.
В съставения
административно-наказателен акт е дадено точно описание на извършеното
административно нарушение и са посочени нарушените законови разпоредби.
В случая
отговорността на въззивника е била ангажирана на основание чл. 238в ал.1 от ЗМ. Същата предвижда
наказание глоба от 200 до 1000 лв за лице, което при преминаване през
държавната граница използва превозно или преносно средство, в което е
установено наличието на тайник.
Съгласно
дефиницията по §1, т.ЗЗ от ДР на ЗМ "Тайник" е специално изработена
или пригодена кухина в превозното или преносното средство, различна от
кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя.
Безспорно по делото се установи от свидетелските показания на
разпитания по делото митнически служители св. С.Т.Й. и П. Д.С., че под
дъното на багажника,на мястото на резервната гума има допълнително монтиран
капак,който бил захванат с болт за дъното на багажника, който представлявал специално пригоден тайник с размери
70 см. дължина, широчина 70см и височина 22см ,което безспорно отговаря
на формулираното в §1, т.ЗЗ от ДР на ЗМ, доколкото е различна от кухините,
представляващи част от оригиналната конструкция на производителя.
Изпълнителното
деяние на нарушението по цитирания законов текст се изразява в използването,
при преминаване на границата, на превозно или преносно средство от дееца, в
което е установено наличието на тайник. Т.е. законодателят е предвидил забрана
за използване на такива средства - преносни или превозни, във връзка с
действащия митнически контрол и обществените отношения, който се охраняват по
този ред, за което е предвидил и съответната санкция. Съставът на цитираното
нарушение урежда изпълнително деяние на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно действие. За неговата съставомерност, релевантни и изсикуеми са
два елемента - преминаване на държавната граница, както и това преминаване да е
осъществено чрез използване на превозно или преносно средство, в което се
намира тайник, като относно последното понятие е налице легална дефиниция както
се посочи по горе , установена в параграф 1, т.ЗЗ от ДР на ЗМ (това е
специално изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство,
различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на
производителя).
Решаващия
съдебен състав приема, че всички тези обективни признаци, са установени по
несъмнен и безспорен начин както в настоящото производство, така и в хода на
проведеното АНП. Безспорно разпитаните по делото свидетели /С.Т.Й. и П. Д.С./, чиито показания съдът кредитира като
обективни, пълни и непротиворечиви пряко потвърждават обективното наличие на
създадени отвори и кухини в конструкцията на процесното МПС под дъното на багажника,на мястото на резервната
гума има допълнително монтиран капак,който бил захванат с болт за дъното на
багажника, с размери 70 см. дължина,
широчина 70см и височина 22см. Достъпа до оформената кухина,
местоположението й получено в резултат на обработка и манипулация с технически
средства на съществуващи елементи от конструкцията на тази част от лекият
автомобил дава основание да се приеме, че същите са били пригодени като такива
именно с тази цел и предназначение На тази доказателствена основа и
установените характеристики на откритите съществуващи кухини, съдът приема за
безспорно и категорично установено, че те представляват именно тайник по
смисъла на ЗМ -§ 1 от ДР на ЗМ. Поради това, закономерно
се налага и следващия правен извод за осъществено от обективна страна,
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 238в ал.1 ЗМ.
Самия факт, че
там са били открити електронни устройства
за употреба със специално изработени тютюневи стикове,както следва-
1.Електронни устройства за употреба със специално изработени тютюневи
стикове,модел „IQOS TM24P”-30 комплекта и 2.Електронни устройства за употреба
със специално изработени тютюневи стикове,модел „IQOS 3 MULTI”-20 комплекта,дава допълнителен аргумент на решаващия състав да заключи, че
в случая се касае именно за тайник в смисъла изложен по - горе.
Установено е и
авторство на деянието, а именно лицето жалбоподател, което е и водач на
процесния автомобил, както и факта, че същия е преминал през границата на
страната с него/още повече,че самият пред настоящият съдебен състав призна,че
той е поставил устройствата в съответния тайник/.
Изложеното
дава основание на съда да приема, че по безспорен начин е установено от
обективна страна извършването на твърдяното в наказателното постановление
нарушение от страна на жалбоподателя.
От субективна
страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл -
жалбаподателят е съзнавал общественоопасните последици на извършеното от него
(съзнавал е, че използва МПС в което е бил изграден тайник, както и че е
преминал през границата на страната), предвиждал е тяхното настъпване, като от
волева страна е искал те да настъпят. Следва да се отбележи, че жалбоподателят
е бил наясно с нормативните изисквания по отношение режима на преминаване на
държавната граница, вкл. и забраната да не се използва при преминаването на
границата превозно средство в което съществува тайник. Той очевидно е
пренебрегнал и не е съобразил поведението си с това изискване, съставляващо
законовото предписание. От друга страна и в случай, че обсъжданата забрана не му
е била известна, жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да я знае, поради
което незнанието му не изключва виновността и неговия умисъл, а и законът не
изисква непременно умисъл в поведението, в т.ч. и знание за наличието на тайник
в използвания автомобил от дееца, доколкото вината може да е във формата на
непредпазливост, тъй като специалният закон не я изключва, обратно
непредпазливите деяния не се санкционират само по изключение, а последното не е
налице за конкретния административно-наказателен състав.
С оглед
изложеното се налага извода, че административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е установил, че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението по чл. 238в ал.1 от Закона за Митниците, предвид на което
административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно и
основателно.
Съдът намира,
че определеното спрямо жалбоподателя наказание е в съответствие с разпоредбата
на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са
налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е
налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на
посочената норма /чл. 28/ следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид
и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е
строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП
е наложено административно наказание глоба за неизпълнение на задължение към
държавата, регламентирано в ЗМ. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е
определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й
дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни
наказания за тях са във висок размер, като
извършеното нарушение няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата
или незначителността/ на вредните последици и
не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на
обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай
по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на
изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28
от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административно- наказателна отговорност.
При определяне размера на глобата ,съдът намира ,че АНО не е
отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства на нарушителя,
като е наложил наказание в максимален размер, посочен в закона. Съдът приема за
смегчаващи отговорността обстоятелства това , че жалбоподателят е няма други
наложени наказания за този вид административно нарушение, както и няма данни
същият да е нарушавал друг път законите на Р.България ,същият е в сравнително
млада възраст, не е осъждан и няма данни да има противообществени или
криминални прояви ,безработен е и има дете за което следва да полага грижи
,като оттегчаващи обаче следва да се вземе впредвид укритата от жалбоподателя стока. Съдът
намира, че така определеното наказание в максимален размер /1000лева/е
завишено, като едно наказание граничещо към минималния размер би изпълнило
целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани така както визира чл. 12 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът
намира, че жалбата е частично основателна в частта, в която е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв. , поради което
наказанието се явява твърде завишено и следва да бъде намалено на глоба в
размер на 200,00лева, който размер счита за справделив и адекватен за
извършеното от страна на жалбоподателя ,съобразен с неговото социално
положение.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно
постановление /НП/
№215/2019 от 30.07.2018 година на
И.Д.Заместник Директор на Териториална Дирекция Южна Морска към Агенция
Митници, с което на К.И.А. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание
чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000,00 лв.
,като
вместо това налага на същия административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Районен съдия:...........................