Решение по дело №530/2024 на Административен съд - Пазарджик

 

I. За исковите претенции, становищата на страните и характера на производството :

 

1. Производството е образувано по искови претенции, заявени от „Бионас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Нова Махала, ул. Калето, № 16, общ. Батак, обл. Пазарджик, представлявано от управителя И. В. К., с посочен съдебен адрес гр. Пловдив, ул. Фредерик Жулио Кюри, № 5, ет. 3, адв. И. М., да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие“, Булстат *********, със седалище гр. София, кв. Овча купел, бул. Цар Борис ІІІ, № 136, да заплати на ищеца сумата 10 000,00 лева, съставляваща част от общо претендирано обезщетение за пропуснати ползи в размер на 264 406,55 лева за неизплатено в срок парично задължение в размер на 801 404.89лева., представляващо отказано окончателно плащане, по сключен между страните административен договор, за периода от 22.03.2021г. до 05.03.2024г. и сумата от 10 000,00 лева, съставляваща част от общо претендирано обезщетение от 155 000,00 лева за причинени вреди, изразяващи се в платени лихви, такси, комисионни, наказателни лихви върху сумата от 801 404.89лева., представляваща усвоена от Държавен фонд „Земеделие“, банкова гаранция за авансово плащане, за периода от 22.03.2021г. до 05.03.2024г., всички вреди причинени в резултат на отменен като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/0/03363/3/01/04/02 с изх.№ 01-2600/321 от 22.03.2021г. на Държавен фонд „Земеделие“.

В съдебно заседание на 20.09.2024 г., размера на исковите претенции бе увеличен съответно на 264099,86лв. за обезщетението за пропуснати ползи и 180868,32лв. за обезщетението за претърпени вреди.

 

2. Твърди се, между дружество ищец и Държавен фонд „Земеделие“ да е сключен Договор № 13/04/1/0/03363 от 08.04.2016 г., за първоначално одобрена финансова помощ в размер на 1 602 809.80лева. Поддържа се, че на 31.08.2016г., съобразно договора, от „Бионас“ ЕООД е подадена заявка за авансово плащане с предоставено обезпечение - банкова гаранция. За целта между дружеството и „Първа инвестиционна банка“АД е подписан договор за издаване на банкова гаранция № 000LG-S-001675 от 15.07.2016 г. По искането, на 26.09.2016г. Държавен фонд „Земеделие“ е превел на „Бионас“ ЕООД, сумата от 801 404.89лева.

На 20.03.2020г. от страна на „Бионас“ЕООД е подадена заявка с която е искано окончателно плащане по договора. Плащането е отказана от страна на Фонда с АУПДВ №13/04/1/0/03363/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/321 от 22.03.2021 г., като същия е обжалван от страна на дружеството и отменен от Съда с влязло в сила решение, като незаконосъобразен.

След издаване на АУПДВ, ответника е усвоил сумата по издадената в негова полза банкова гаранция от „Първа инвестиционна банка“АД в размер на 801 404.89 лева. Сочи се, че съобразно условията на сключения договор за банкова гаранция, по искане на бенефициента, тоест в случая Държавен фонд Земеделие“, за пълно или частично плащане, Банката служебно усвоява средства по предоставена на дружеството револвираща кредитна линия по Договор № 000CLR-S- 000009 от 15.07.2016г. за револвираща кредитна линия, като дружеството заплаща годишна съставна лихва в размер на основен лихвен процент плюс 4.5% пункта, както и такси, комисионни за управление, наказателни лихви.

На 05.03.2024 г., след отмяната на АУПДВ, Държавен фонд „Земеделие“ е изплатил на „Бионас“ ЕООД сума в размер на 1 556 112,97лева, представляваща безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014- 2020г.

Поддържа се, че от издаването на АУПДВ, тоест от 22.03.2021 г., до дата на реално получаване на поисканите средства, а именно до 05.03.2024г., Държавен фонд „Земеделие“ дължи обезщетение за пропуснатите ползи на дружеството ми в размер на законната лихва върху сумата от 801 404,89лева.

Тези твърдения се поддържат в писмената защита по същество на спора, като относно размера на заявените искови претенции се сочи заключението по назначената по делото икономическа експертиза.

Иска се заявените претенции да бъдат уважени, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

3. Ответния Държавен фонд „Земеделие“ не взема становище по исковите претенции.

 

4. Участвалия по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик е на становище, че в случая исковите претенции са доказани и основателни, поради което следва да бъдат уважени.

 

5. При това положение, относно квалификацията на исковите претенции, съобразно поддържаните от ищеца твърдения, трябва да се отбележи следното :

• Първата от исковите претенции, следва да бъде квалифицирана като такава, с правно основание чл. 4, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Процесуалните правила за нейното разглеждане е разрешаване са тези, установени в Глава Единадесета от Административно процесуалния кодекс.

Това е така, защото искането на дружеството е, в негова полза да бъде присъдена сумата от 264 099,86лв., представляваща обезщетение за забавено от страна на ответника плащане на сумата 801 404,89лева, която е окончателно плащане по Договор № 13/04/1/0/03363 от 08.04.2016 г., и която е частично изплатена от ответната администрация след отмяната като незаконосъобразен на АУПДВ № 13/04/1/0/03363/3/01/04/02 с изх.№ 01-2600/321 от 22.03.2021г.,

• Втората от исковите претенции, следва да бъде квалифицирана като такава с правно основание чл. 301 от АПК. Процесуалните правила за нейното разглеждане е разрешаване са също тези, установени в Глава Единадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 300 от АПК.

Това е така, защото втората от исковите претенции, за присъждане на обезщетение в размер на 180868,32лв. се основава на твърдения за претърпени вреди, които са в резултат на действията на администрацията по предварително изпълнение на отменения като незаконосъобразен АУПДВ № 13/04/1/0/03363/3/01/04/02 с изх.№ 01-2600/321 от 22.03.2021г., изразяващи се в усвояване на банкова гаранция за събиране на сумата от 801 404,89лева, вече изплатена на дружеството, като първа част от паричната помощ по Договор № 13/04/1/0/03363 от 08.04.2016 г.

 

II. За фактите :

 

6. Между Държавен фонд „Земеделие“ и „Бионас“ ЕООД, ЕИК *********, като ползвател е бил сключен Договор №13/04/1/0/03363 от 08.04.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони

Според чл. 3, ал. 1 от Договора, първоначално одобрената финансова помощ въз основа на представените от ползвателя на етапа на кандидатстването по подмярка 4.1 документи е в размер на 1 602 809.80 лева, съгласно Приложение № 1 „Таблица за одобрените инвестиционни разходи“ по т. 2 от приложенията към договора и представлява до 60% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяването на проекта.

Съобразно чл. 3, ал. 2 от Договора, финансовата помощ се предоставя под формата на възстановяване на действително направени и платени от ползвателя разходи, приети за допустими за финансово подпомагане по подмярка 4.1, но не повече от размера по чл. 3, ал. 1 от Договора.

Според чл. 3, ал. 5 от Договора, ползвателят може да получи авансово плащане в размер, не по-малък от 10% и до 50% от одобрената финансова помощ по проекта. За изплащането, ползвателя трябва да е заявил авансово плащане не по-късно от шест месеца преди крайната дата по чл. 6, ал. 1 от договора и да е представил безусловна и неотменима банкова гаранция в полза на Фонда в размер на 100% от авансовото плащане.

В чл. 4, ал. 1 от Договора е предвидено, че окончателният размер на помощта за изплащане на ползвателя се определя от Фонда, след подаване на заявката за окончателно плащане и след извършване от страна на Фонда на съответните проверки и анализи, въз основа на резултатите от които да бъде установено фактическото съответствие и съответствието по документи между одобрената по проекта и реално извършената инвестиция, и спазването на всички условия за изплащане на помощта, договорени между страните по договора и/или регламентирани в наредбата и в други относими нормативни актове и актове на правото на Европейския съюз.

Според чл. 4, ал. 2 от Договора, когато ползвателя е получил междинно плащане и условията по договора са изпълнени, Фондът извършва окончателно плащане до размера по чл. 4, ал. 1, като приспада изплатената по заявката за междинно плащане финансова помощ.

 

7. От „БИОНАС“ ЕООД е било подадено Заявление за авансово плащане №13/04/1/0/03363/1/01 от 31.08.2016г. и е представена пред Държавен фонд „Земеделие“ Банкова гаранция за авансово плащане №000LG-S-001675 от 15.07.2016г. издадена от „Първа инвестиционна банка“ АД за сумата в размер на 801 404,90 лв.(л. 48), представляваща 50% от стойността на одобрената финансова помощ по проекта.

Според констатацията на назначеното по делото вещо лице, сумата в размер на 801 404,89 лв. е преведена от Държавен фонд „Земеделие“ с платежен документ с референция НООРС8162700750 и е постъпила по сметка на „БИОНАС“ ЕООД на 26.09.2016 г.

 

8. От страна на „БИОНАС“ ЕООД подадено Заявление за окончателно плащане №13/04/1/0/03363/1/01 от 20.03.2020г. (л.60). Исканата обща сума е в размер на 1 602 805,67 лв.

В отговор на искането е постановен Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/0/03363/3/01/04/02 с изх.№ 01-2600/321 от 22.03.2021г. на Държавен фонд „Земеделие“(л. 29). С Акта е отказано пълното изплащане на финансовата помощ общо в размер на 1 602 805,67 лева, представляваща окончателно плащане по Договор № 13/04/1/0/03363 от 08.04.2016 г. и за „БИОНАС“ ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 801 404,89 лева, като е посочено, че въпросната сума е „погасена“. Пояснено е, че „… Тъй като в предоставения Ви с писмо с изх. № 01-2600/321 от 14.01.2021г. 14 - дневен срок за доброволно възстановяване на задължението Ви, не е постъпило плащане по банковата смета на ДФ „Земеделие“, последният е пристъпил към усвояване на предоставената от Вас банкова гаранция, издадена в полза на ДФ „Земеделие“…“.

В изпълнение на поставената задача, вещото лице Д. е констатирала, че „Първа инвестиционна банка“ АД е извършила превод в полза на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция за сума в размер на 801 404,89 лв. на 10.03.2021 г. Основание на плащането е „Искане за плащане на банкова гаранция N-00010-3-001675“. В счетоводните регистри на „БИОНАС“ ЕООД са отразени счетоводни записвания по счетоводна сметка 151/4 Кредит възстановена банкова гаранция 000CLR-S-000009-01 със сума в размер на 801 404,89 лв. на 10.03.2021 г.

Констатирано е още, че усвоения кредит в размер на 801 404,89 лв. по инкасираната банкова гаранция е погасен в системата на „Първа инвестиционна банка“ АД на 20.03.2024г.

 

9. В контекста на изложеното, по делото се представи Договор за издаване на банкова гаранция № 000LG-S-001675 от 15.07.2016 г.(л. 48), сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД, в качеството и на банка и „БИОНАС“ ЕООД, като клиент, по силата на който, страните са поели задължения, по отправено от клиента искане, банката приема да издаде неотменяема и безусловна банкова гаранция в полза на Държавен фонд “Земеделие” - Разплащателна агенции, в качеството му на бенефициент, в размер на 801 404.90 лв., със срок на валидност 08.10.2019г. Уговорено е, че банковата гаранция, се издава след изпълнение на всички условия за ползване на кредит по Договор № 000CLR-S-000009 от 15.07.2016r. за револвираща кредитна линия.

Според чл. 5, ал. 1 от Договора за банкова гаранция, всички дължими суми по искане на бенефициента за частично или пълно плащане по гаранцията по т. 1, се заплащат от Банката както следва: Банката служебно усвоява средства по предоставена на клиента револвираща кредитна линия съгласно Договор № 000CLR-S-000009 от 15.07.2016г. за револвираща кредитна линия, Анекс №1 - 01 от 15.07.2016г. и всички евентуални анекси и споразумения към него, сключени с Банката, с краен срок на усвояване на кредита 08.11.2019г., за което с подписването на договора, Клиента дава изричното си съгласие, Банката превежда усвоената по реда на предходното изречение сума по посочената от Бенефициента по гаранцията сметка.

 

10. Представи се по делото и Договор № 000CLR-S-000009 от 15.07.2016г. за револвираща кредитна линия, сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД, в качеството и на банка и „БИОНАС“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател(л. 51), по силата на който банката предоставя на дружеството кредитна линия в размер на 3 200 000,00 лева.

Според чл. 12 от въпросния договор, за ползваната кредитна линия, кредитополучателя заплаща на банката годишна съставна лихва, в размер на основния лихвен процент, увеличен с надбавка от 4.5% пункта. Лихвата за всеки конкретен транш се начислява само за дните на фактическото му ползване от кредитната линия.

Съобразно чл. 14 и чл. 15 от Договора, кредитополучателя се задължава да заплати на банката еднократна такса за разглеждане на искането за кредитна линия в размер на 100 лева, като за всяко искане за ползване на конкретен транш от кредитната линия, кредитополучателя дължи на банката такса, договорена между страните допълнително в анекс към договора. Уговорено е, че банката събира комисиона за управление по всеки транш предоставен от кредитната линия, договорена между страните в анекса за конкретния транш, като в случай на предсрочно прекратяване на договора, банката не дължи връщане на платени от кредитополучателя такси и комисионни.

В чл. 19 от Договора е предвидено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по сметката за обслужване на дълга, се отнасят в просрочие и олихвяват със съответния договорен в т.12, Раздел V от договора лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта, считано от падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в работен ден или не. За просрочени дължими плащания но кредитната линия предоставени в режим на овърдрафт по сметката за обслужване на кредита, се начислява наказателна лихва в размер на лихвата за неразрешен овърдрафт съгласно Тарифата на Банката.

 

11. Каза се, Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/0/03363/3/01/04/02 с изх.№ 01-2600/321 от 22.03.2021г. на Държавен фонд „Земеделие“(л. 29) е бил обжалван по съдебен ред и отменен изцяло с Решение № 331 от 29.04.2022 г., постановено по адм. дело № 577 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г. Посоченото решение на административния съд е оставено в сила с Решение № 4145 от 19.04.2023 г., постановено по адм. дело № 7021 по описа на Върховния административен съд за 2022 г.

 

12. Според представеното по делото Платежно нареждане за кредитен превод № IBX20240328010243687, референция HDOPIUB24065C4F5(л.47), Държавен фонд „Земеделие“ е превел на 05.03.2024 г. по сметка на „БИОНАС“ ЕООД, сумата от 1 556 112,97 лева.

 

13. В хода на съдебното производство е прието без заявени резерви от страните, заключение по съдебно икономическа експертиза, изготвено от вещото лице Д..

В резултат на извършените проверки и данни по делото, вещото лице е констатирало, че „БИОНАС“ ЕООД е заплатило лихви, такси и комисионни по усвоен кредит № 000CLR-S-000009 от 15.07.2016г. от „Първа инвестиционна банка“ АД за периода от 10.03.2021 г. до 05.03.2024г. както следва :

 

	Вид плащане	2021 г.	2022 г.	2023 г.	2024 г.	Общо:
	1	2	3	4	5	6
1	Договорни лихви	36 452,78	30 651,72		83 300,52	150 405,02
2	Наказателни лихви				14 435,21	14 435,21
3	Комисиона за управление	8 014,05	4 007,02	4 007,02		16 028,09
4	Общо:	44 466,83	34 658,74	4 007,02	97 735,73	180 868,32

 

14. Според вещото лице законната лихва върху сумата от 801 404,89 лв., съставляваща отказано окончателно плащане по Договор № 13/04/1/0/03363 от 08.04.2016 г., за периода от 22.03.2021 г. до датата на получаване на сумата 05.03.2024г. (изчислена до 04.03.2024г. включително) е в размер на 264 099,86лв.

 

15. Както се посочи, със заявка за плащане №13/04/1/0/03363/3/01 от 20.03.2020г. по договор №13/04/1/0/03363 от 08.04.2016г., „БИОНАС“ ЕООД е заявило сума за плащане в размер на 1 602 805.67 лв. Изплатената от Фонда сума е в размер 1 556 112.97 лв. Сумата е постъпила по сметка на „БИОНАС“ ЕООД на 05.03.2024г. Разликата между заявената и оторизираната сума е 46 692,70 лв.

Според констатациите на вещото лице, сумата от 46 692,70 лв. представлява частично отказано плащане, поради констатирано от служители на Държавен фонд „Земеделие“ при проверка на място, на несъответствие между одобрени и изпълнени дейности/бройки по определени позиции за обект „Подобект 2 Сграда за отглеждане на животни - обор за угояване на 450 телета“, които са определени като недопустими за финансиране, както следва.

- 15 722,50 лв. по позиция „Изграждане на къси фасади с термопанел, с включени конструкция и стоманобетонови пояси за врати - 2 бр.“, като е установено, при одобрени 314 бр. са изпълнени 219 бр.;

- 24,00 лева по позиция „Доставка и монтаж на ключ обикновен ІР20“, като е установено, че не са изпълнени 2 бр.;

- 5 661,49 лв. по позиция „Засаждане едр. игл. Дървета над 2,00м., дупки 120/120/1200. екз. видове - ср. почви“, като е установено, че не са изпълнени 42бр.;

- 4 621,05 лв. по позиция „Засаждане сред. шир. дървета над 3,00 - 3,50м., диам.4-6 см., дупки 90/90/900 - ср. почви“, като е установено, че не са изпълнени 26 бр.;

- 1 485,77 лв. по позиция „Засаждане на декоративни храсти в дупки 40/40/40 в ср. Почви“, като е установено, че не са изпълнени 93 бр.

- 10 833,71 лв. по позиция „Затревяване, всички етапи, по норма 40гр/м тревна смеска и 30гр/м амониев нитрат“, като е установено, че не са изпълнени 1550,00 кв.м.;

- 30 446,23 лв. по позиция „Направа на площадка от бетон за съхранение на торовата маса с включен сулфатоустойчив бетон, двойно армирана скара, кофраж и ограничителна стена от бетон /дължина по чертеж - 25м/“, като е установено, че не са изпълнени 320,00 кв.м.

- 2 236,64 лв. по позиция „Quercus rubra“ Подобект 2 „Сграда за отглеждане на животни - обор за угояване на 450 телета“ е счетена, като недопустима за финансиране, тъй като при извършена проверка на място от служителите на Държавен фонд „Земеделие“ е установено, че не са изпълнени 16,00 бр.

- 31,80 лв. по позиция „Tilia tomentosa“, като е установено, че не са изпълнени 15,00 бр.

- 215,68 лв. по позиция „Cotinus coggygria“като е установено, че не са изпълнени 18 бр.

- 232,75 лв. по позиция „Spiraea x vanhouttei“, като е установено, че не са изпълнени 21 бр.

- 145,58 лв. по позиция „Viburnum opulus“, като е установено, че не са изпълнени 18 бр.

- 104,84 лв. по позиция „Асеr саmрestre“, като е установено, че не са изпълнени 3 бр.

- 5 661,49 лв. по позиция „Pseudotsuga menziesii subsp.glaucescens“, като е установено, че не са изпълнени 42 бр.

- 153,77 лв. по позиция „Berberis thunbergii“, като е установено, че не са изпълнени 22 бр.

- 143,78 лв. по позиция „Weigela florida“ - установено, че не са изпълнени 18,00 бр.

Общо сума е 77 821,08 лв., като финансовата корекция е в размер на 46 692,70лв.

 

III. За правото :

 

16. В чл. 7 от Конституцията е възведен основния принцип, че Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

Според общото, наднационално правило, установено в чл. 340, § 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения.

В рамките на националното право, нормата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Според чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.

 

17. Цитираните нормативни текстове, преценени в контекста на фактите описани в предходния раздел на настоящото решение налагат да се посочи следното :

Налице е административен акт с адресат дружеството ищец, чиято правна сфера е пряко засегната от неговото постановяване. Този акт е отменен изцяло с окончателно съдебно решение. Става реч за Акт за установяване на публично държавно вземане №13/04/1/0/03363/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/321 от 22.03.2021 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Това означава, че заявените от дружеството искови претенции са допустими.

Тук трябва да се посочи, че изискването за предварителна отмяна на незаконосъобразния административен акт, като проявен юридически факт, не е елемент от фактическия състав на правото на обезщетение, а е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Без значение е, дали индивидуалния административен акт е отменен поради нарушение на материалния или поради нарушение на процесуалния закон. Впрочем, предявяването на искова претенция за обезвреда от действието или изпълнението на индивидуален административен акт би било допустимо и в случаите, когато този акт е отменен по административен ред от горестоящият или контролния административен орган или пък бъде оттеглен от административния орган.

Това следва пряко от текста на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, чл. 204, ал. от АПК и чл. 207, ал. 1 от АПК, според норма, когато производството по оспорването на административния акт бъде прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск, освен ако той е за обезщетение за вреди от нищожен административен акт или производството по оспорването е прекратено поради оттеглянето на административния акт(курсивът мой).

 

18. В Особеното мнение към Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г., на ВАС – ООС от І и ІІ колегия, по тълкувателно дело № 2 по описа за 2015 г., поддържащите го съдии са посочили следното : „… В хипотезите на чл. 204, ал. 2 и ал.4 АПК съдът по обезщетението инцидентно установява незаконосъобразността на нищожния акт, на оттегления акт и на действието или бездействието. Тези норми допълнително и изрично подчертават самостоятелния характер на иска по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, липсата на материалноправна зависимост и обусловеност на същия от отмяната на административния акт. Кодексът съгласно чл. 204, ал.1 придава на отмяната на акта само процесуално качество за целите на надлежното упражняване на иска по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ и я определя като положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска, но не й придава материалноправно качество, свързано за възникване отговорността на държавата и общините за вреди. В този смисъл процесуалният кодекс не допълва материалноправните елементи от фактическия състав, установени в чл.1, ал.1 ЗОДОВ с допълнителен елемент. Последните са изчерпателно изброени в материалната норма. Те се явяват както законов минимум, така и законов максимум от изисквания, за да се ангажира отговорността на държавата…“.

Според настоящият съдебен състав, макар и постановено във връзка с тълкуване, свързано с нормативните административни актове, това становище е аргументирано и основано на закона, поради което се възприема изцяло и в контекста на текущият административно правен спор.

 

19. Иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обема следния фактически състав: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са постановени или проявени при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда.

Разбира се, единствено кумулативната даденост на всички тези елементи от състава има за последица извод за основателност на исковата претенция или казано с други думи, при липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се осъществи отговорността на държавата/общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

 

20. На следващо място, с оглед естеството на първата от исковите претенции, следва да се отбележи, че според чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

Несъмнено е, че забавеното плащане на конкретна парична сума, причинява вреда на кредитора, поради невъзможността да се ползва от нея в определен период от време. Най-малкото, което кредиторът е възможно да предприеме, ако сумата му бе издължена в срок е да я вложи в банка и да получи съответната лихва по влога. Именно поради тази причина, по аргумент от чл. 86, ал. 1 изр. второ от ЗЗД този размер (равностойността на законната лихва) не се доказва, като ефективно претърпяна вреда. Разбира се, ако се търси обезщетяване на някакви по-големи по размер вреди, които са настъпили от забавата, то те следва да бъдат заявени по вид и размер и доказани по общия ред.

 

21. Съизмерването на обезщетението за вреди от забавено плащане на парична сума с равностойността на нормативно определената лихва, не променя в никаква степен характера му на парично обезщетение и не го превръща във възнаграждение или доход от лихва върху конкретна парична сума.

В чл. единствен, ал. 1 от ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г.), е определен годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Според §3 от ДР на ПМС, Постановлението се приема на основание чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Именно въпросните десет пункта над основния лихвен процент, определят обезщетителния, а не лихвоносния, възнаградителен характер на това което длъжника по просроченото парично задължение следва да заплати на изправния си кредитор. Елементарната формална и правна логика, налага да се съобрази, че след като това което неизправния длъжник следва да заплати като равностойност на действително претърпените от изправния кредитор вреди в хипотезата на чл. 86, ал. 1, изр. второ от ЗЗД е парично обезщетение, то парично обезщетение, а не възнаграждение от лихва е и това което неизправния длъжник следва да заплати като равностойност на причинените вреди на кредитора, чиито конкретен размер, той не е длъжен да доказва. Липсва каквато и да е логика в едната хипотеза да квалифицираме дължимата за осъществено противоправно поведение парична сума като обезщетение, а в другата хипотеза, същата по естеството си парична сума, определена като равностойност на причинените вреди, чийто размер не подлежи на доказване, да определяме като възнаграждение от лихва, само защото съизмеримостта на вредите е определена посредством нормативно посочена „законна лихва“, която впрочем включва освен основния лихвен процент на БНБ и десет пункта надбавка. Всъщност казаните десет пункта, не са нито лихвен, нито процент от първоначалната стойност на показателя спрямо който се измерват. Измененията на показателите, които се изчисляват в проценти (в случая основния лихвен процент на централната банка), обикновено се изразяват не като процент от изходния показател, а в така наречените „процентни пунктове“, изразяващи разликата между новите и старите стойности на показателя. Тоест „законната лихва“ е двукомпонентна – основен лихвен процент + надбавка, което определя нейният обезщетителен, а не възнаградителен характер.

 

22. Относно, момента от който се дължи обезщетението за забавено плащане, настоящия състав отново съобрази становището, съдържащо се в Особеното мнение към Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г., на ВАС – ООС от І и ІІ колегия, според което: „…. Съдебният контрол върху дейността на администрацията е контрол за законност. Отмяната на акта не може да се приравни на незаконосъобразността на акта като правно негово качество. Няма законово основание за извод, че актът ще се счита за незаконосъобразен от деня на решението за неговата отмяна и занапред, а оттук – че това ще изключи отговорността за вреди, причинени от действието му преди отмяната, тъй като до този момент той е действал законосъобразно. На първо място това означава, че е бил обжалван и отменен един законен акт. Освен това подобно разбиране е в противоречие с правната логика – това би означавало да се приеме, че актът е незаконосъобразен, защото е отменен, че незаконосъобразността е последица от отмяната, а не обратното. Такова разбиране противоречи на характера на иска по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ като самостоятелно средство за защита на гражданите и юридическите лица, изпълняващо различна правна функция, притежаващо свои собствени основания и фактически състав, различни от тези на оспорването. Подобно разбиране отдавна е изоставено и в европейската съдебна практика и не намира конституционна основа в начина на тълкуване и прилагане на Конституцията….“. Това становище е ясно и конкретно, и впълнота съответства на материалния закон по отношение на отмяната на индивидуалните административни актове, като постановени в противоречие със закона. Несъмнено е, че не отмяната на индивидуалния административен акт от административния орган или от съда му придава правното качество незаконосъобразност, а постановяването му от административния орган в нарушение на изискванията на чл. 146 от АПК. Тоест, момента от който индивидуалния административен акт е незаконосъобразен и от който действието и изпълнението му причиняват вреда на неговия адресат е този на постановяването му, а не този на отмяната му като незаконосъобразен. Поради тази причина, обезщетението за вреди се дължи именно от момента на постановяване на незаконосъобразния индивидуален административен акт.

 

23. Изложените до тук съображения, преценени в контекста на първата от процесните искови претенции, налагат следните констатации :

Несъмнено е че изплащането на дължимата от фонда втора парична престация в размер на 801 404.89лева по сключен между страните Договор № 13/04/1/0/03363 от 08.04.2016 г. е отказано с постановяването на АУПДВ №13/04/1/0/03363/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/321 от 22.03.2021 г. Несъмнено е че този акт е отменен като незаконосъобразен със съдебно решение, влязло в законна сила на 19.04.2022 г. Най-сетне, несъмнено е, че на 05.03.2024г. , длъжника по плащането – Държавен фонд „Земеделие“ е заплатил на дружеството, част от тази сума в размер на 1 556 112.97 лв. Тоест, по искането за окончателно плащане в размер на 801 404.89лева, Фонда е изплатил 754 712,19 лева и отново е отказал изплащането на сума от 46 692,70 лв. Според данните констатирани от вещото лице и описани в т. 15 от настоящото решение, вероятно отказа е основан на това, че администрацията е приела определени разходи в общ размер на въпросната сума от 46 692,70 лв. за неизвършени фактически от дружеството и съответно, неподлежащи на заплащане по договора за финансова помощ. Неизплащането на последно посочената парична сума не е спорно между страните. По делото липсват данни, дали в случая е налице мълчалив отказ от страна на администрацията за заплащане на сумата или пък е постановен последващ изричен индивидуален административен акт. В случая обаче, това няма съществено значение за разрешаване на текущия административно правен спор. Релевантен в тази насока е факта, че между дружеството и Фонда е неспорно, че сумата 754 712,19 лева е била дължима и е следвало да бъде изплатена на ищеца в отговор на подаденото от него заявление за окончателно плащане. Вместо да бъде сторено това, изпълнителния директор на Фонда е издал отменения като незаконосъобразен АУПДВ. Сиреч от издаването на акта на 22.03.2021 г. до фактическото плащане на 05.03.2024г., дружеството е претърпяло вреди, във формата на пропуснати ползи, поради забавеното плащане на неспорната по делото сума от 754 712,19 лева. Тези вреди в размера, който не подлежи на конкретно доказване, определени по правилото на чл. 86 от ЗЗД, възлиза на сумата от 248 712,40 лева.

В останалата част, исковата претенция за претърпени вреди в размер на 15 387,46 лева е недоказана, поради неустановяване на ликвидно и изискуемо вземана в размер на 46 692,70 лв., поради което следва да бъде отхвърлена.

 

24. Съобразно чл. 301 от АПК, когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно - удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение.

Разпоредбата създава задължение за действие за административния орган при наличие на определени законови предпоставки – започнало изпълнение на административния акт, отмяна на административния акт, нарушено право на засегнатото лице. Със същата разпоредба се предоставя и право на засегнатото лице, първо да му бъде възстановено нарушеното право, а ако това не стане - на обезщетение, което ще възникне при наличието на същите предпоставки, допълнени с още две – изтичането на определен срок от време – един месец и бездействие на административния орган за възстановяване на нарушеното право през този срок( така в Решение № 7793 от 24.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11019/2023 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова).

 

25. В конкретния случай, този фактически състав е проявен впълнота.

Както се посочи в т. 6 от настоящото решение, в чл. 3, ал. 5 от Договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен между страните е възведена уговорката, че ползвателят може да получи авансово плащане в размер, не по-малък от 10% и до 50% от одобрената финансова помощ по проекта, като за изплащането, ползвателя трябва да е заявил авансово плащане не по-късно от шест месеца преди крайната дата по чл. 6, ал. 1 от договора и да е представил безусловна и неотменима банкова гаранция в полза на Фонда в размер на 100% от авансовото плащане.

Несъмнено е, че всичко това е сторено от дружеството, в качеството ме на ползвател по въпросния договор включително, бил е сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, Договор за издаване на банкова гаранция № 000LG-S-001675 от 15.07.2016 г.(л. 48).

Сумата по авансовото плащане в размер на 801 404,89 лв. е преведена от Държавен фонд „Земеделие“ с платежен документ с референция НООРС8162700750 и е постъпила по сметка на „БИОНАС“ ЕООД на 26.09.2016г.

С издаването на АУПДВ № 13/04/1/0/03363/3/01/04/02 с изх.№ 01-2600/321 от 22.03.2021г. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 801 404,89 лева, като е посочено, че въпросната сума е „погасена“. Пояснено е, че „… Тъй като в предоставения Ви с писмо с изх. № 01-2600/321 от 14.01.2021г. 14 - дневен срок за доброволно възстановяване на задължението Ви, не е постъпило плащане по банковата смета на ДФ „Земеделие“, последният е пристъпил към усвояване на предоставената от Вас банкова гаранция, издадена в полза на ДФ „Земеделие“…“. В тази насока се установи по делото, че „Първа инвестиционна банка“ АД е извършила превод в полза на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция за сума в размер на 801 404,89 лв. на 10.03.2021 г. Както се посочи, тази сума е била възстановена от Фонда на дружеството, на 05.03.2024г., след отмяната на АУПДВ № 13/04/1/0/03363/3/01/04/02 с изх.№ 01-2600/321 от 22.03.2021г., като незаконосъобразен.

 

26. От страна фонда обаче, не са били възстановени направените от дружеството разноски по обслужване на банковата гаранция и свързания с нея Договор № 000CLR-S-000009 от 15.07.2016г. за револвираща кредитна линия, сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД.

Тоест, налице е право на дружеството по чл. 301 от АПК, да иска обезщетение за всички вреди, причинени от предварителното изпълнение на отменения като незаконосъобразен административен акт.

В случая, съобразно констатациите на вещото лице съдържащи се в приетото по делото и неоспорено от страните заключение, преките разходи извършени от дружеството по обслужване на сумата по кредитната линия и банковата гаранция са следните :

 

Вид плащане	2021 г.	2022 г.	2023 г.	2024 г.	Общо:
1	2	3	4	5	6
Договорни лихви	36 452,78	30 651,72		83 300,52	150 405,02
Наказателни лихви				14 435,21	14 435,21
Комисиона за управление	8 014,05	4 007,02	4 007,02		16 028,09
Общо:	44 466,83	34 658,74	4 007,02	97 735,73	180 868,32

 

 

В контекста на тази данни, следва да се съобрази, че според чл. 19 от Договор № 000CLR-S-000009 от 15.07.2016г. за револвираща кредитна линия, сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и дружеството, всички плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по сметката за обслужване на дълга, се отнасят в просрочие и олихвяват със съответния договорен лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта.

Очевидно е, че заплатените от дружеството наказателни лихви в размер на 14 435,21 лева, не са пряка и непосредствена последица от действията по предварително изпълнение на отменения като незаконосъобразен, индивидуален административен акт и не могат да бъдат вменени в тежест на Фонда. Казано с други думи, в тази част исковата претенция е неоснователна.

В останалата заявена част, иска е доказан по основание и размер и ще следва да бъде уважен.

 

IV. За разноските :

 

27. С оглед частичната основателност на исковите претенции, на дружеството ще следва да се присъдят съответни на уважения размер разноски, които според представените по делото платежни документи и списък по чл. 80 от ГПК, се констатираха на стойност от 33 074,06 лв.

 

28. Доколкото в случая са заявени два самостоятелни иска, а от страна на дружеството е заплатена една държавна такса в размер на 50,00лв., същото ще следва да бъде осъдено за заплати допълнително държавна такса в размер на 50,00лв.

Ето защо, Съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, Булстат *********, със седалище гр. София, кв. Овча купел, бул. Цар Борис ІІІ, № 136, да заплати на „БИОНАС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Нова Махала, ул. Калето, № 16, общ. Батак, обл. Пазарджик, сумата от 248 712,40 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 754 712,19 лева. В резултат на отменен като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/0/03363/3/01/04/02 с изх.№ 01-2600/321 от 22.03.2021г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“

 

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „БИОНАС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Нова Махала, ул. Калето, № 16, общ. Батак, обл. Пазарджик, да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие“, Булстат *********, със седалище гр. София, кв. Овча купел, бул. Цар Борис ІІІ, № 136, да му заплати сумата от 15 387,46 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 46 692,70 лв.. В резултат на отменен като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/0/03363/3/01/04/02 с изх.№ 01-2600/321 от 22.03.2021г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, Булстат *********, със седалище гр. София, кв. Овча купел, бул. Цар Борис ІІІ, № 136, да заплати на „БИОНАС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Нова Махала, ул. Калето, № 16, общ. Батак, обл. Пазарджик, сумата от 166 433,11лева, представляваща обезщетение за причинени вреди, изразяващи се в платени лихви, такси, комисионни върху сумата от 801 404.89лева., усвоена от Държавен фонд „Земеделие“, банкова гаранция за авансово плащане, за периода от 22.03.2021г. до 05.03.2024г., причинени в резултат на отменен като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/0/03363/3/01/04/02 с изх.№ 01-2600/321 от 22.03.2021г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

 

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „БИОНАС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Нова Махала, ул. Калето, № 16, общ. Батак, обл. Пазарджик, да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие“, Булстат *********, със седалище гр. София, кв. Овча купел, бул. Цар Борис ІІІ, № 136, да му заплати сумата от 14 435,21 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди, изразяващи се в платени наказателни лихви върху сумата от 801 404.89лева., усвоена от Държавен фонд „Земеделие“, банкова гаранция за авансово плащане, за периода от 22.03.2021г. до 05.03.2024г., причинени в резултат на отменен като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/0/03363/3/01/04/02 с изх.№ 01-2600/321 от 22.03.2021г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, Булстат *********, със седалище гр. София, кв. Овча купел, бул. Цар Борис ІІІ, № 136, да заплати на „БИОНАС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Нова Махала, ул. Калето, № 16, общ. Батак, обл. Пазарджик, сумата от 33 074,06лева, представляващи извършени от дружеството разноски по производството.

 

ОСЪЖДА „БИОНАС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Нова Махала, ул. Калето, № 16, общ. Батак, обл. Пазарджик, да заплати по сметка на Административен съд Пазарджик, държавна такса в размер на 50,00лева..

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.