№ 15619
гр. София, 17.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110152295 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На единадесети март две хиляди двадесет и пета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Димитрина Николова
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 52295 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Й. И., с ЕГН **********, от гр.
София, бул. „***************ротив „***********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ************, представлявано от изпълнителните директори Г*************ООД, с
ЕИК ************** със седалище и адрес на управление: гр. София, ************, ап.
********** представлявано от управителя П***************а осъждане на
„И************** АД да плати на ищеца сумата от 20 лв., платена от ищцата на ответника
без основание по Договор за паричен заем № 4206135 от 19.07.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 21.09.2023 г. до
окончателното й изплащане плащане, както и за осъждане на „************** да плати на
ищцата сумата от 50 лв., платена от ищцата на ответника без основание по Договор за
предоставяне на поръчителство № 4206135 от 19.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба - 21.09.2023 г. до окончателното й
изплащане плащане, претендира направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 19.07.2021 г. сключила с „И**************
АД договор за паричен заем в размер на 1 000 лв., която сума следвало да бъде върната на 14
погасителни вноски, при договорен лихвен процент от 30 %, годишен процент на разходите
от 34,24 % и общо дължима сума по кредита от 1 043,84 лв. По силата на чл. 4 от същия
договор ищцата сключила с „************** договор за предоставяне на поръчителство №
4206135, с който да бъде обезпечен договора за заем. Възнаграждението, което следвало да
бъде заплатено по договора за поръчителство възлизало на 244,16 лв. или 17,44 лв. за всяка
вноска. Излага твърдения, че е погасила предсрочно договора за заем и е заплатила сумата
от 1 070 лв., от които: сумата от 1 000 лв. за главница, сумата от 20 лв. – лихва и сумата от 50
лв. – възнаграждение за поръчителство. Оспорва договорите за заем и поръчителство като
нищожни. Твърди, че в договора за заем била посочена само абсолютната стойност на
годишния процент на разходите /ГПР/, като липсвала методика за формиране на ГПР. Сочи,
че не е ясно дали в ГПР по процесния договор за заем е включено възнаграждението за
поръчителство, поради което е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага
твърдения за нарушаване на изискването и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като заплащането на
сумата по договора за поръчителство било елемент от общия разход, а сключването на
договора за поръчителство било въздигнато като елемент от сключването на договора за
заем, с което бил заобиколен законът. Сочи, че ответниците са свързани лица по смисъла на
закона, като печалбата на „************** от извършената търговска дейност се
разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала „И************** АД. Със
сключването на договора за поръчителство се целяло единствено оскъпяване на договора за
2
кредит, като непосочването на действителния размер на ГПР представлявало заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Излага подробни
съображения за нищожност на договора за поръчителство, поради накърняване на добрите
нрави и нарушаване на принципите за добросъвестност и справедливост в гражданските
правоотношения. Сочи, че срещу задължението за плащане на възнаграждение по договора
за поръчителство не получавал насрещна престация. Излага подробни съображения относно
нищожността на сключените договори, позовава се на съдебна практика. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „И************** АД, с който оспорва исковите
претенции като неоснователни. Излага твърдения, че сключения договор за потребителски
кредит съответства на изискванията на ЗПК, включително на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, а размерът на ГПР съответствал на Приложение 1 към ЗПК, както и на
изискванията на чл. 19 от ЗПК. Излага подробни съображения във връзка с начина на
формиране на ГПР. Твърди, че при сключване на договора е действал добросъвестно, като на
ищцата бил предоставен стандартен европейски формуляр, в който били описани условията
и параметрите на отпуснатия кредит. Също така твърди, че след запознаване с условията по
договора потребителят изразил желание за сключване на договор. Позовава се на съдебна
практика. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендира
направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество „И************** АД, редовно
призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на
спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „**************, с който оспорва исковите
претенции като неоснователни. Твърди, че възнаграждението в размер на 244,16 лв. е
получено на валидно правно основание, по силата на сключен между страните договор за
поръчителство. Също така твърди, че е дружество, вписано като финансова институция в
регистъра на БНБ, с предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие.
Оспорва приложение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК към договора за поръчителство,
като твърди, че последният не попада в приложното поле на ЗПК. Оспорва твърдяното
нарушаване на принципите на справедливостта и добросъвестността при сключване на
договора за поръчителство. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли
предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски, прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество „**************, редовно
призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на
спора.
3
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за паричен
заем № 4206135 от 19.07.2021 г. се установява, че същият е сключен между
„И************** АД и С. Й. И., по силата на който „И************** АД е предоставило
на ищцата кредит в размер на 1 000 лв. за срок до 26.10.2021 г., при договорен фиксиран
лихвен процент от 30 % и годишен процент на разходите от 34,24 %, като договорът е
сключен при общи условия, с приложен към договора погасителен план и справка за
извършените плащания от ищеца.
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за
предоставяне на гаранция № 4206135 от 19.07.2021 г. се установява, че същият е сключен
между „************** и С. Й. И., по силата на който „************** в качеството му на
гарант се е задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/
в полза на „И************** АД за задълженията на С. Й. И. по договор за паричен заем за
сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 1 000
лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва и задължение за плащане на законната
лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски, адвокатски хонорари.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявените искови претенции срещу „И************** АД съдът намира
следното:
По делото е безспорно установено, че между ищеца и „И************** АД е бил
сключен Договор за паричен заем № 4206135 от 19.07.2021 г., който намира правното си
основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, и е сключен при общи условия. Спори се относно
валидността на договора за потребителски кредит и договора за предоставяне на
поръчителство, както и на клаузата, въз основа на която е платено възнаграждение на
поръчителя.
В индивидуалните клаузи на Договор за паричен заем № 4206135 от 19.07.2021 г.
страните са договорили годишен процент на разходите в размер на 34,24 %. Съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно с член единствен,
ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в
размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли
4
на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на договора от 19.07.2021 г. до
26.10.2021 г. основният лихвен процент на БНБ е 0,00 на сто. Следователно уговореният в
договора годишен процент на разходите от 34,24 % е под предвидения в закона петкратен
размер на законната лихва. При договорена дължима сума по кредита от 1 043,84 лв.
дължимото възнаграждение възлиза на 43,84 лв. Съдът намира за неоснователно
направеното възражение, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
С клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4206135 от 19.07.2021 г. е
договорено задължението на заемателя в срок от три дни, считано от датата на сключване на
договора да предостави на заемодателя едно от договорените обезпечения, като в т. 3 е
посочено одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни
сделки.
От приетия като доказателство Договор за предоставяне на гаранция № 4206135 от
19.07.2021 г. се установява, че същият е сключен между „************** и С. Й. И., по
силата на който „************** в качеството му на гарант се е задължил да издаде
гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „И**************
АД за задълженията на С. Й. И. по договор за паричен заем за сума, покриваща, както
следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 1 000 лв., задължение за
плащане на възнаградителна лихва и задължение за плащане на законната лихва за забава в
случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски,
адвокатски хонорари. В чл. 3, ал. 1 от последния договор е уговорено възнаграждение за
гаранта в размер на 244,16 лв., платимо на разсрочени вноски, всяка от които в размер на
17,44 лв. Събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
налагат извод, че уговореното възнаграждение за предоставена гаранция не е включено в
общата дължима сума от потребителя. В договора за паричен заем общата дължима сума от
потребителя възлиза на 1 043,84 лв. и включва размера на главницата и възнаградителната
лихва, но в същата не е включено договореното възнаграждение по договора за
поръчителство. Уговарянето на възнаграждение за поръчителя, което не е включено в общия
разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК води до заобикаляне
на закона, поради което и клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем е нищожна.
По делото е безспорно установено, че между ищеца и „************** е бил
сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4206135 от 19.07.2021 г. Спори се относно
валидността на договора.
Съгласно чл. 442 от ТЗ с банковата гаранция банката писмено се задължава за плати
на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в
нея. В конкретния случай ответникът не е банка по смисъла на закона, а банкови сделки и
по-скоро банкова гаранция може да бъде предоставена от банка. Независимо, че договорът е
именуван „договор за предоставяне на гаранция“, същият има характера на поръчителство
по смисъла на ЗЗД.
5
Съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава
спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
От приетия като доказателство Договор за предоставяне на гаранция № 4206135 от
19.07.2021 г. се установява, че „**************, като поръчител, се е задължило да спрямо
кредитора на потребителя – „И************** АД да отговаря за изпълнение на
задължението на потребителя. Ето защо съдът намира, че процесният договор не
противоречи на закона.
В чл. 3 от Договор за предоставяне на гаранция № 4206135 от 19.07.2021 г. е
предвидено възнаграждение за поръчителя в размер на 244,16 лв., платимо разсрочено на
вноски, всяка в размер на 17,44 лв. на датите, на които се дължат и вноски от договора за
потребителски кредит. От приетия като доказателство погасителен план се установява, че
общият размер на вноската възлиза на 74,56 лв., включваща главница и лихва, по договора за
кредит и 17,44 лв. по договора за поръчителство, представляваща възнаграждение. Така
договореното възнаграждение за поръчителя не е включено в общата дължима сума по
кредита. В чл. 3, ал. 3 от Договор за предоставяне на гаранция № 4206135 от 19.07.2021 г. е
посочено, че „И************** АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор, като е
договорено, че при недостатъчност на сумата за погасяване на изискуемите задължения, с
внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта. Липсата на
доказателства за овластяване на кредитора да приема плащане по възнаграждение по
договора за поръчителство, както и плащане по договора за поръчителство с приоритет пред
дължимите вноски по договора за потребителски креди, налага извод, че се цели
заобикаляне на закона, и облагодетелстване на едно трето лице спрямо задължението по
основното правоотношение – това по договора за потребителски кредит. Горното налага
извод, че така сключен, договорът за поръчителство заобикаля закона, което го прави
нищожен на това основание.
По отношение на предявения иск за осъждане на „И************** АД да заплати
сумата от 20 лв., платена от ищеца на ответника без основание по Договор за паричен заем
№ 4206135 от 19.07.2021 г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. Съгласно ПП № 1 от 1979 г. на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. От представената от ответника справка
за извършено плащане по договора се установява, че ответникът е погасил сумата от общо 1
041,03 лв., от която: сумата от 1 000 лв. за главница и сумата от 41,03 лв. за лихва. В
конкретния случай е налице основание за извършения превод на парична сума от сметката
на ищеца по сметка на ответника, като ищецът е дължал главницата и договорната лихва до
момента на извършеното плащане, което съобразно с разпределената от съда
6
доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК ответникът доказа. Ето защо съдът намира, че
исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и претенцията за
присъждане на законната лихва върху главницата от 20 лв., считано от предявяване на иска –
21.09.2023 г. до окончателното плащане на сумата, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на предявения иск за осъждане на „************** да заплати сумата
от 50 лв., платена от ищеца на ответника без основание по Договор за предоставяне на
поръчителство № 4206135 от 19.07.2021 г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. Съгласно ПП № 1 от 1979 г. на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. От представената от ответника справка
за извършено плащане по договора се установява, че ответникът е погасил сумата от общо
244,16 лв., представляваща платено поръчителство. По делото не са представени
доказателства за прехвърляне на полученото от „И************** АД възнаграждение по
договора за поръчителство на „**************. Ищецът, чиято е доказателствената тежест
по реда на чл. 154 от ГПК не установи разместване на имуществени блага между сферата на
ищеца и тази на „**************. Ето защо съдът намира, че исковата претенция като
недоказана следва да бъде отхвърлена.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и претенцията за
присъждане на законната лихва върху главницата от 50 лв., считано от предявяване на иска –
21.09.2023 г. до окончателното плащане на сумата, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалните представители на ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът
намира същото за основателно, поради което в полза на веси един от ответниците следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер от по 100 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
7
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от С. Й. И., с ЕГН **********, от гр.
София, бул. „***************ротив „***********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ************, представлявано от изпълнителните директори Г*************ООД, с
ЕИК ************** със седалище и адрес на управление: гр. София, ************, ап.
********** представлявано от управителя П***************а осъждане на
„И************** АД да плати на С. Й. И. сумата от 20 лв. /двадесет лева/, платена от
ищцата на ответника без основание по Договор за паричен заем № 4206135 от 19.07.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба -
21.09.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, както и за осъждане на
„************** да плати на С. Й. И. сумата от 50 лв. /петдесет лева/, платена от ищцата на
ответника без основание по Договор за предоставяне на поръчителство № 4206135 от
19.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба - 21.09.2023 г. до окончателното й изплащане плащане.
ОСЪЖДА С. Й. И., с ЕГН **********, от гр. София, бул. ************** ДА
ЗАПЛАТИ на „***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ************,
представлявано от изпълнителните директори Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев
Маджаров, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА С. Й. И., с ЕГН **********, от гр. София, бул. ************** ДА
ЗАПЛАТИ на „**************, с ЕИК ************** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ************, ап. ********** представлявано от управителя Петър
Благовестов Дамянов, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8