№ 1
гр. Враца, 04.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четвърти януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора Ас. В. П.
като разгледа докладваното от Лидия Кр. Нецовска-Кътова Частно
наказателно дело № 20211400200689 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз
основа на молба от л.св. Г. С. В., изтърпяващ наказание лишаване от свобода
в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В
молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право за УПО,
отговаря на изискванията, поради което прави искане молбата му да бъде
уважена.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от
Началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяното наказание и
неизтърпения остатък, становище за УПО от ИСДВР, доклад за оценка на
риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на л.св. Г.В..
Въз основа на отправено искане от осъденото лице и на основание чл.
439, ал.3 НПК, по отношение на В. е допусната правна помощ и за служебен
защитник на същия е назначен адв.Г. Е. С. – АК-Враца.
В съдебно заседание осъдения участва чрез видеоконферентна връзка,
като поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Служебният защитник адв. С. също поддържа молбата на л.св. В., като
излага съображения, че са налице и двете законовоизискуеми предпоставки за
1
УПО. Осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му
наказание и с поведението си е дал доказателства за своето поправяне.
Затвора гр. Враца се представлява от Старши комисар И. С. – началник
на затвора, който изразява становище за неоснователност на молбата по
съображения, че макар и осъдения да е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание, същият с поведението си не е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията
на чл. 439а НПК. Представя актуална справка за изтърпяното до момента
наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата за УПО и прави искане за
оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, приема следното:
Това е второ по ред производство по чл. 437 и сл. НПК, образувано по
искане на осъдения В. за УПО. С определение по ЧНД № 269/2021год.
искането на осъдения е оставено без уважение. Определението е влязло в
законна сила на 11.06.2021год. При това положение 6-месечния срок по чл.
441 НПК е изтекъл, при което молбата за УПО се явява допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните
съображения:
Л.св. Г. С. В. е осъден с присъда №4/19.01.2015год., по НОХД №
516/2014год. на ОС-Враца, за престъпление по чл. 115 НК, на лишаване от
свобода за срок от 10 години при първоначален режим "Строг". С решение на
САС по ВНОХД № 260/2015год. и решение № 362/09.1.2015год. по КД №
1031/2015год. л.св. присъдата е потвърдена. Преди това л.св. В. е осъждан
един път – реабилитиран по право.
Л.св. В. е започнал да търпи определеното му наказание от 10 години
лишаване от свобода на 19.10.2015год., като до момента е изтърпял
фактически 6 години, 2 месеца и 15 дни, от предварителен арест 8 месеца и 3
дни, от работа 11 месеца и 17 дни, или общо е изтърпял 7 години, 10 месеца
и 5 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 2 години, 1 месец и
25 дни.
2
При това положение, осъденият В. към момента е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание, така както изисква
разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди,
изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на
риска от рецидив го определя като среден с 58 точки. Рискът от вреди за
служителите и останалите лишени от свобода е нисък. Рискът от вреди за
обществото е среден и се обуславя от характера настоящето правонарушение
- убийство. В първоначално изготвения план на присъдата е предвидена
работа по следните дефицитни зони: начин на мислене; начин на живот и
обкръжение, емоционални проблеми; образование и обучение.
При междинните оценки на риска от рецидив същия се запазва среден,
с първоначално стойностно намаление на 51 точки, а впоследствие
стойностно увеличение на 53 точки. Причината за негативната промяна се
дължи на нарушаване на реда и дисциплината в затвора, както и на
неизпълнение на задълженията и ограниченията, предвидени в ЗИНЗС.
Рисковете от вреди запазват своите стойности за всички категории – среден за
обществото и нисък за останалите лишени от свобода. При препланирането
на присъдата са включени за работа и зоните: отношение към
правонарушението и умение за мислене.
При последната преоценка числовата стойност на риска от рецидив е
53 точки, като същият се запазва в средни граници. Рискът от вреди за
обществото се запазва среден, а рискът от вреди за служителите на затвора и
останалите лишени от свобода – нисък.
Няма положителна промяна в дефицитните зони:
-отношение към правонарушението – л.св. отрича наличие на
виновност, не осъзнава факторите, довели до извършване на престъплението,
не изпитва емпатия към жертвата, негативно настроен към размера на
постановената присъда;
-злоупотреба с алкохол – има злоупотреба с алкохол, след такава
действа необмислено, като настоящето правонарушение е извършено именно
в такова състояние;
-умение за мислене – не разпознава проблемите си и собствения
3
принос за тях, често не се замисля над последствията от деянията си, ригиден
в мисленето.
Със Заповед от 08.07.2020год., в сила от 27.07.2020год. режима му е
сменен от Строг на Общ.
Отношението на л.св. В. към плана на присъдата е отчасти
положително. Стремежът му е насочен към изтърпяване на наказанието, а не
към постигане на положителни личностни промени. Към груповите и
организираните общопенитенциарни мероприятия л.св. В. проявява известен
интерес. През 2018/2019год. е завършил 12 клас, а през ноември 2019год. е
завършил и специализирана групова програма "Овладяване на гнева". От
16.09.2020год. до 09.08.2021год. по негова молба е преразпределен в
ЗОЗТ"Бойчиновци", след което пак по негова молба е върнат в корпуса на
затвора. От 11.09.2021год. е ангажиран с трудова дейност по чл. 80 от ЗИНЗС
като чистач на зона за повишена сигурност събота и неделя.
Наказван е един път – на 08.11.2021год. Награждаван е също един път
през 2016год.
Откакто е преразпределен отново в корпуса на затвора, поведението на
л.св. В. показва, че същият няма трайни нагласи за позитивна личностна
промяна. Склонен е да омаловажава собствената отговорност, да търси вина у
другите. Не разпознава проблемите си. Не осъзнава напълно своите дефицити
и не проявява траен стремеж за положителна промяна и нагласа за водене на
законосъобразен начин на живот.
Работата с л.св. В. следва да продължи в посока оказване на
възпитателно въздействие, което би довело не само до външно съобразяване с
правилата и ограниченията в затвора, а и до вътрешни убеждения –
осъзнаване на причините, довели до престъплението, нанесените вреди,
разбирането на преживяванията на пострадалите, намиране на алтернативни и
адекватни начини за решаване на проблеми и конфликтни ситуации.
В обобщение на горното следва да се посочи, че към настоящия момент
по отношение на л.св. Г.В. е налице само една от двете законови
предпоставки за УПО, а именно това, че същият е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си осъдения все още не е дал
4
достатъчно доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията
на чл. 439а НПК. Същият е наказван и не проявява траен стремеж за
положителна промяна и нагласа за водене на законосъобразен начин на
живот. Всичко това, в съчетание с дългия остатък от присъдата, дава
основание на съда да приеме, че следва да бъде постановен отказ на молбата
на л.св. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание, в размер на 2 години, 1 месец и 25 дни.
На основание чл. 441 НПК нова молба за УПО от осъдения Г.В. е
допустима след изтичане на 6-месечен срок от влизане в сила на настоящето
определение.
При горните съображения и на основание чл. 70, ал.1, т.1 НК и чл. 441
НПК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. Г. С. В., роден на *** в гр.
Враца, с постоянен адрес с. ***, български гражданин, със средно
образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********, да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното
му по НОХД №516/2014год. на ОС-Враца наказание лишаване от свобода за
срок от 10 години, с остатък 2 години, 1 месец и 25 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5