РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Плевен, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-К.А
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224400500060 по описа за 2022 година
Въззивно обжалване.
С решение №1500/21.12.2021г., постановено по гр.д.№ 6401/2021г.
Плевенски районен съд ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П. Р.
П. от с. ****** против П.С.Ц. от гр. Плевен иск по чл. 28 ал. 1 от ЗАЗ за
разваляне на сключения на 20. 01. 2014год. договор за аренда на недвижим
имот- земеделска земя, представляващ акт № 41, том I, рег. № 289 от 20. 01.
2014 год. на нотариус С.Л., вписан в Служба по вписванията- Плевен с вх.№
469/ 21. 01. 2014 год., том 1,акт № 159, дело № 160/ 2014 год. в частта
досежно поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с. ******, общ.
Пордим, обл.Плевен, одобрени със заповед № РД- 18- 237/ 10. 04. 2019 год. на
ИД на АГКК, адрес на поземления имот- местност „*******“, с площ на
имота по скица № 15- 461251/ 04. 06. 2020 год. на СГКК- Плевен от 3 000 кв.
м.,трайно предназначение на територията- земеделска; начин на трайно
ползване- нива; категория на земята- шеста; номер по предходен план
********, при граници и съседи на целия поземлен имот:*******.,******.,
*******, ********.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и предявения от К.И. П. от гр. Пловдив
против П.С. Ц. от гр. Плевен иск по чл. 28 ал. 1 от ЗАЗ за разваляне на
сключения на 20. 01. 2014 год. договор за аренда на недвижим имот-
земеделска земя,представляващ акт № 41, том I, рег. № 289 от 20. 01. 2014
1
год. на нотариус С.Л., вписан в Служба по вписванията- Плевен с вх.№ 469/
21.01. 2014 год., том 1, акт № 159, дело № 160/ 2014 год. в частта досежно
поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с. ******, общ.Пордим,
обл.Плевен, одобрени със заповед № РД- 18-237/ 10. 04. 2019 год. на ИД на
АГКК, адрес на поземления имот- местност „*******“, с площ на имота по
скица №15-461246/ 04. 06. 2020 год. на СГКК- Плевен от 3000 кв.м., трайно
предназначение на територията- земеделска; начин на трайно ползване- нива;
категория на земята- шеста; номер по предходен план ********, при граници
и съседи на целия поземлен имот: *******,******., ********., ********.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е.И. Т. от с. ****** против
П.С.Ц. от гр. Плевен иск по чл. 28 ал. 1 от ЗАЗ за разваляне на сключения на
20. 01.2014 год. договор за аренда на недвижим имот- земеделска земя,
представляващ акт № 41, том I, рег. № 289 от 20. 01. 2014 год. на нотариус
С.Л., вписан в Служба по вписванията- Плевен с вх.№ 469/ 21.01. 2014 год.,
том 1, акт № 159, дело № 160/ 2014 год. в частта досежно поземлен имот с
идентификатор *******. по КККР на с. ******, общ.Пордим, обл. Плевен,
одобрени със заповед № РД- 18-237/ 10. 04. 2019 год. на ИД на АГКК, адрес
на ПИ- местност „*******“, с площ на имота по скица № 15-461254/ 04. 06.
2020 год. на СГКК- Плевен от 3 000 кв. м., трайно предназначение на
територията- земеделска; начин на трайно ползване- нива;категория на
земята- шеста; номер по предходен план- ********, при граници и съседи на
целия поземлен имот: ********., ******., *******,********.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П.Р. П. от с. ****** против
П.С.Ц. от гр.Плевен иск по чл. 30 ал. 1 от ЗАЗ за връщане на поземлен имот с
идентификатор ******* по КККР на с. ******, общ. Пордим, обл.Плевен,
одобрени със заповед № РД- 18- 237/ 10. 04. 2019 год. на ИД на АГКК, адрес
на поземления имот- местност „*******“, с площ на имота по скица № 15-
461251/ 04. 06. 2020 год. на СГКК- Плевен от 3 000 кв. м.,трайно
предназначение на територията- земеделска; начин на трайноползване- нива;
категория на земята- шеста; номер по предходен план********, при граници и
съседи на целия поземлен имот:*******.,******., *******, ********.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К.И. П. от гр. Пловдив против
П.С. Ц. от гр. Плевен иск по чл. 30 ал. 1 от ЗАЗ за връщане на поземлен имот
с идентификатор ******* по КККР на с. ******, общ.Пордим,обл.Плевен,
одобрени със заповед № РД- 18-237/ 10. 04. 2019 год. на ИД на АГКК, адрес
на поземления имот- местност „*******“, с площ на имота по скица №15-
461246/ 04. 06. 2020 год. на СГКК- Плевен от 3 000 кв.м., трайно
предназначение на територията- земеделска; начин на трайно ползване- нива;
категория на земята- шеста; номер по предходен план********, при граници и
съседи на целия поземлен имот: *******,******., ********., ********.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е.И. Т. от с. ****** против
П.С.Ц. от гр. Плевен иск по чл. 30 ал. 1 от ЗАЗ за връщане на поземлен имот с
идентификатор *******. по КККР на с. ******, общ. Пордим, обл.Плевен,
одобрени със заповед № РД- 18-237/ 10. 04. 2019 год. на ИД на АГКК, адрес
на ПИ- местност „*******“, с площ на имота по скица №15-461254/ 04. 06.
2
2020 год. на СГКК- Плевен от 3 000 кв. м., трайно предназначение на
територията- земеделска; начин на трайно ползване- нива;категория на
земята- шеста; номер по предходен план- ********, при граници и съседи на
целия поземлен имот: ********., ******., *******,********.
Това решение е било съобщено на ищците ,чрез пълномощника им адв.В.К.
на 31.12.2021г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване
изтича на 14.01.2022г.
На 12.01.2022г. е била подадена въвззивна жалба от П. Р. П. , К. ИВ. П. и
ЕЛ. ИВ. Т. ,чрез пълномощника им адв.В.К. срещу решението на ПлРС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК и има
необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК ,внесена е и дължимата д.т.за
въззивното обжалване , поради което като редовна и допустима следва да
бъде разгледана в открито съдебно заседание.С въззивната жалба е
представен писмен отговор от П.С.,адресиран до П.П. с който приема
предложението за увеличаване на арендното плащане в размер на 50 лв.
Постъпил е писмен отговор от противната страна по делото ,според който
въззивната жалба е неоснователна,а обжалваният съдебен акт е
законосъобразен и правилен . В писмения отговор не се правят искания за
събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Плевенски окръжен съд е счел ,че следва да се приеме представеният с
въззивната жалба писмен отговор ,доколкото въпросът има ли данни за
постигнато между страните по арендния договор допълнително споразумение
за увеличаване на арендната цена се коментира за пръв път едва в мотивите
на обжалваното съдебно решение,но този въпрос не е бил изрично указан като
спорен между страните в доклада на РС-Плевен по делото със съответното
разпределение на доказателствената тежест,нито пък е бил приет като
безспорен в хода на съдебното дирене .Поради това въпросното писмено
доказателство,което е представено с въззивната жалба, е прието от ПлОС в
хипотезата на 266,ал.3 от ГПК .
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на
чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК , намира ,че Плевенски районен съд е
постановил едно валидно и допустимо ,но по съществото на спора
неправилно решение ,което следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго решение по съществото на спора с което предявените искове
да бъдат уважени.
Плевенски районен съд всъщност правилно е приел за установена
фактическата обстановка по делото ,която отговаря на събраните по делото
писмени и гласни доказателства ,като са налице ,обаче и две изключения в
това отношение ,които се отнасят до това :
1. дали е било изпълнено задължението на ищците –приобретатели на
имотите да уведомят арендатора за настъпилото заместване в арендния
договор и
2. до това дали е било дадено съгласие в писмена форма от арендатора за
3
изменение на арендната вноска.
По въпроса за това има ли съгласие за изменение на договора ПлОС
приема следното :
От представеният с въззивната жалба писмен отговор от П.С.Ц./ на л. 6 от
въззивното гр.д.на ПлОС /се вижда ясно,че арендаторът е приел изрично
направеното от ищците предложение с уведомителното писмо от
27.09.2018г. за изменение на арендната цена ,като същата е увеличена на
50лв. за дка.В т.см. според ПлОС очевидно е било постигнато съгласие за
изменение на арендния договор съгласно нормите на Чл. 16. (1) „Ако след
сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се
ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това
доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка
от страните може да поиска изменение на договора“ , във вр. с чл. 16(4) от
ЗАЗ – „ Насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок
от получаване на предложението за изменение на договора, освен ако с него
не е определен друг срок“. В случая писменият отговорот арендатора с който
е прието предложението за увеличаване на арендната цена, е подаден още на
03.10.2018г. т.е. преди изтичането на месечния срок ,което в случая е станало
на 27.10.2018г.
По въпроса дали е било изпълнено задължението на ищците –
приобретатели на имотите да уведомят арендатора за настъпилото
заместване в арендния договор , ПлОС приема следното :
ПлРС е приел,че в приложеното по делото на РС „предложение за
изменение на договор за аренда …„ изходящо от ищците, изпратено до
ответницата чрез „Български пощи“ с дата 27. 09. 2018 год. и получено
лично от нея на същата дата , не било е отразено за кой земеделски имот-
предмет на арендния договор се отнася заместването на странта ана
арендодателя , поради което нямало основание същото да се приеме за
уведомление по смисъла на чл. 17 ал. 3 от ЗАЗ, а освен това в предложението
не се споменавало за неизпълнение на задължения на адресата за заплащане
на арендни вноски и със същото не се давал срок за изпълнение на длъжника.
Тези съображения на ПлРС са неправилни и не са в съответствие с нормата
на чл. 17, ал.3 от ЗАЗ,която действително намира приложение в случая.
Следва да се отбележи ,че нормата на чл. Чл. 17.(3) от ЗАЗ гласи
„Приобретателят е длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото
заместване. Той не може да иска от арендатора да изпълни към него
задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до
получаване на съобщението за заместването“.От това следва ,че е достатъчно
приобретателят на арендования имот само да уведоми арендатора за
настъпилото заместване ,без да е необходимо да му отправя нова изрична
писмена покана за плащане на арендната вноска и да му дава някакъв друг
срок за изпълнение на задължението, произтичащо от същия аренден
договор,където такъв срок безспорно е определен.
От друга страна процесното писмено доказателство /на л. 12 от гр.д.№
5659/2020г. на ПлРС / е достатъчно ясно и разбираемо относно това кои
4
лица са приобретателите на арендованите имоти и за кои имоти става
дума,като се има предвид, че в него изрично фигурират с три имена
подателите на уведомлението, а така също е достатъчно индивидуализиран и
самият аренден договор в който е настъпило заместването на осн. чл. 17, ал.2
от ЗАЗ на страната на арендодателя – посочен е договорът за аренда с
неговите индивидуализиращи признаци ,а именно че се касае за договор с
вх.№ 469/ 21.01. 2014 год., том 1, акт № 159, дело № 160/ 2014 год. на СВ при
РС-Плевен ,като и че всеки от подателите на уведомлението е придобил
собствеността върху по 3 дка от съсобствените преди делбата общо 9
дка.,които са предмет на арендния договор. Впрочем в т.вр. следва да се
отбележи, че ответникът по иска П.Ц. не е подала в срок писмен отговор на
исковата молба в производството пред ПлРС , а дори и в постъпилото извън
срока по чл. 131,ал.1 от ГПК писмено становище от П.Ц. / на л.33 от гр.д.№
5659/2020г. на ПлРС/ не се отрича изрично,че арендадорът е бил уведомен за
заместването на страната на арендодателя ,нито пък е било оспорено от
ответника процесното уведомление като годно писмено доказателство.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че с въпросното
писмено уведомление от 27.09.2018г. ,отправено от ищците до арендатора ,те
са изпълнили задължението си по чл. Чл. 17.(3) от ЗАЗ - „Приобретателят е
длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване“.Поради
това всяко плащане на арендните вноски за процесните имоти ,извършено от
арендатора на трети лица ,различни от тримата ищци след процесното
уведомяване няма да представлява валидно изпълнение на задължението на
арендатора спрямо ищците ,които са придобили конкретните недвижими
имоти в резултат на извършена съдебна делба.
Поради това представените от ответника РКО от 19.12.2018г. и от
12.12.2019г. за изплатени арендни вноски в размер на по 450 лв.на
първоначалния арендодател по процесния договор за аренда –М.И.Х. ,които е
посочено в самите ордери ,че представляват аренда за стопанската година
2017-2018г. ,както и за стопанската 2018-2019г. за имоти с № ********,№
******** и № ******** не удостоверяват валидно изпълнение на
задължението на арендатора към собствениците –приобретатели на тези
имоти ,доколкото това плащане е извършено не на собствениците на имотите
, и то след като арендаторът е бил уведомен съгласно чл. 17,ал.3 от ЗАЗ за
настъпилата промяна- 27.09.2018г. Самият факт ,че в процесните РКО,
имотите за които се извършва плащане са индивидуализирани с номерата им
,фигуриращи в съдебното решение № 18668 03.11.2017г. по гр.д.№
8310/2016г. на ПлРС с което конкретните имоти са възложени в дял на всеки
от тримата ищци сочи ,че арендаторът е бил наясно с факта на извършване на
делбата и образуването на нови недвижими земеделски имоти с посочените
нови номера по плана за земеразделяне на с. ****** за местността „******* „
. Нещо повече в т.вр. : Самият РС-Плевен е приел, че „… няма основание да
се приеме, че ответницата е била в неведение относно действителните
собственици на образуваните имоти след разделянето на процесната нива с
площ 17,996 дка., шеста и трета категория, м. „*******“, съставляваща имот
№ ******** по картата на землището на с. ******, доколкото видно от
5
данните по делото същата е била страна по образуваното гр. дело №
5784/2018 год. по описа на Плевенския районен съд, което е имало за предмет
иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за установяване факта на прекратяване действието
на арендния договор от 20. 01. 2014 год. за имотите на ищците П. Р. П., К.И.а
П. и ЕЛ. ИВ. Т. вследствие на извършената съдебна делба. От изложението
в исковата молба по която е било образувано това дело,препис от която е бил
връчен на ответника П.Ц. на 12.10.2018г. също така може да се направи
извод, че тя в качеството си на арендатор по договора е била уведомена за
това ,че ищците са придобили собствеността върху конкретните земеделски
имоти ,предмет на арендния договор,ergo ,че след тази дата тя би следвало да
заплаща дължимите за тези имоти арендни плащания именно и само на тях
или на надлежно упълномощени от тях лица.
Заедно с това РС-Плевен е приел, че „ Безспорно по делото е, че на
падежите, уговорени в чл. 2 ал. 2 от процесния аренден договор, ответницата
не е заплатила на ищците дължимото се съгласно договора арендно плащане
за стопанските 2017/ 2018год. и 2018/ 2019 год. „ , както и че „ Видно от
обясненията на ищците в съдебно заседание,дадени по реда на чл. 176 от
ГПК, всички дължими суми за процесните две стопански години, както и за
последващите такива- 2019/ 2020 и 2020/ 2021год. са им изплатени от
ответницата през настоящата година.Касае се за следователно за плащане
едва през 2021г., / и по -точно „на 10-12 число на м. януари 2021г.“ според
П. Р. П. / , когато са депозирани пред РС-Плевен обясненията от ищците ,
като преведените им суми са били в размер на по 50 лв./ дка.
По делото не са представени други доказателства извън посочените
обяснения на ищците за това дължимите суми за стопанската 2017-2018 г.и
за стопанската 2018-2019г. да са били получени от тях ,респ. да са им
преведени от П.Ц. преди м. януари 2021г. ,както твърдят ищците.
В т.см. както правилно е констатирал и ПлРС безспорно по делото е, че на
падежите, уговорени в чл. 2 ал. 2 от процесния аренден договор, ответницата
не е заплатила на ищците дължимото се съгласно договора арендно плащане
за стопанските 2017/ 2018год. и 2018/ 2019 год., които падежи са съответно са
настъпили на 31.12.2018 г. и на 31.12.2019г., а това е станало със
значително закъснение -едва през м. януари 2021г. ,т.е. със закъснение от две
години за стопанската 2017/ 2018год. и с цяла година за стопанската 2018/
2019 год.
Оттук нататък ,обаче ,ПлРС е направил неправилни правни изводи за
следствията от констатираното неизпълнение.
Тази фактическа обстановка според Плевенски окръжен съд попада именно
в хипотезата на чл. 28. (1) от ЗАЗ според който Арендодателят може да
развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за
повече от три месеца.Тази норма на ЗАЗ ,според Плевенски окръжен съд се
явява специална спрямо нормата на чл. 87 от ЗЗД ,която урежда условията за
разваляне на двустранни договори поради виновно неизпълнение от страна
на длъжника и която предвижда на длъжника да се даде подходящ срок за
изпълнение с предупреждение ,че след изтичането на този срок договорът ще
6
се смята за развален.
Нормата на чл. 28,ал.1 от ЗАЗ според ПлОС дава засилена защита на
арендодателя по един аренден договор за земеделски земи ,като отчита
спецификата на този договор при който правото на собственост на
арендодателя върху тези земеделски земи се ограничава съществено поради
това ,че арендаторът придобива правото на ползване върху тях обикновено за
твърде продължителен период от време/ съгласно чл. 4, ал.1 от ЗАЗ
Минималният срок на договора за аренда е пет стопански години/, а често те
се сключват за повече от десет години , както и това ,че всъщност значимият
и единствен материалноправен интерес на арендодателя е именно това да
получи в договорения срок и изцяло дължимите арендни плащания и ако се
допусне компрометиране на този интерес на арендодателя ,то от негова гл. т.
се обезсмисля съществуването на самия аренден договор. Затова е предвидено
,че забавяне на дължимото арендно плащане само за повече от три месеца е
самостоятелно основание за разваляне на арендния договор ,като според съда
това конкретно основание за разваляне на арендния договор е специфичен
израз на общото правило на чл. 81,ал.2 от ЗЗД / който се отнася до
неизпълнение на парични задължения / , според който обстоятелството ,че
длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението
си ,не го освобождава от отговорност . Извода ,че нормата на чл. 28, ал.1 от
ЗАЗ е специална спрямо чл. 87 от ЗЗД се подкрепя и обстоятелството, че в
Чл. 27. (1) от ЗАЗ , където са посочени общо основанията за прекратяване на
арендния договор ,в т. 2.е предвидено - при неизпълнение - по общия ред,
доколкото в този закон не е предвидено друго . Макар да се говори само за
„прекратяване“ на арендния договор ,то съдът намира, че тук влиза и
развалянето на договора за в бъдеще, поради неизпълнение , като в такива
случаи чл. 27 ,ал.1 т. 2 препраща към общия ред ,доколкото в този закон не е
предвидено друго. Именно това „друго „ е предвидено в чл. 28, ал.1 от ЗАЗ,
поради което не следва да се прилага препращането от чл. 27 на ЗАЗ към
общата норма на чл. 87 от ЗЗД ,която според съда в случая е неприложима.
Поради това няма основание в случая да се извършва преценка дали това
неизпълнение е значително или не ,доколкото самият закон- чл. 28,ал.1 от
ЗАЗ е извел тази форма на неизпълнение на паричното задължение на
арендатора-неплащането на дължимите арендни вноски за повече от три
месеца, като значителна от гл.т. интереса на кредитора- арендодателя и е
извел това неизпълнение като самостоятелно основание за разваляне на
арендния договор.
Горния извод според съда се обосновава и с предвиденото в
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ на ЗАЗ - § 1. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)
според който „ За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите
на гражданското законодателство“ от което по аргумент за противното следва
,че при наличие на изрична уредба на въпроса за разваляне на арендния
договор в хипотезата на чл. 28, ал.1 от ЗАЗ ,не следва да намират приложение
разпоредбите на гражданското законодателство ,в т.ч. и на чл. 87 от
ЗЗД,който е прилагал РС-Плевен.
В т.см.е и ТР № 2 от 20.07.2017г.на ВКС по т.д.№ 2 / 2015г. на
7
ОСГТК,където е прието че „ Разпоредбата на чл. 28, ал. 1, която е предмет на
произнасяне по първия въпрос от настоящото тълкувателно решение, урежда
предвиденото в специалния закон специфично основание за разваляне -
прекратяване поради неизпълнение, изразяващо се в забава за арендно
плащане за повече от три месеца. При тази форма на неизпълнение и когато
договорът за аренда няма за предмет държавни или общински земи, ЗАЗ
предвижда отклонение от общия ред по чл. 87, ал. 1 ЗЗД /приложим за
неуредените от специалния закон случаи - пар. 1 от ДР на ЗАЗ/ за
разваляне на двустранните договори поради неизпълнение - отклонение
от изискването за даване на подходящ срок за изпълнение с предупреждение,
че с изтичането му договорът се счита за прекратен“.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното
решение следва да бъде изцяло отменено и вместо това да се постанови друго
по съществото на спора с което предявените от тримата ищци искове по чл.
28 , ал.1 от ЗАЗ да бъдат уважени. Това се отнася и до акцесорните искове
по Чл. 30. (1)от ЗАЗ ,който предвижда ,че „ След прекратяване на арендния
договор арендаторът е длъжен да върне обекта на договора в състоянието, в
което го е приел, като се отчита обикновеното изхабяване в резултат на
ползването с грижата на добър стопанин“.
С оглед този изход на делото ,следва въззиваемата страна да заплати на
въззивниците направените от тях деловодни разноски ,които според
представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 326,13лв.Следва да
бъдат заплатени и деловодните разноски ,направени от ищците пред първата
инстанция ,които са в размер на 351 лв.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло обжалваното решение №1500/21.12.2021г., постановено по
гр.д.№ 6401/2021г. на Плевенски районен съд ,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
РАЗВАЛЯ на осн. чл. 28, ал.1 от Закона за аренда в земеделието
сключения на 20. 01. 2014год. договор за аренда на недвижим имот-
земеделска земя, отразен в акт № 41, том I, рег. № 289 от 20. 01. 2014 год. на
нотариус С.Л., вписан в Служба по вписванията- Плевен с вх.№ 469/ 21. 01.
2014 год., том 1,акт № 159, дело № 160/ 2014 год. в частта му досежно
собствения на ищцата П. Р. П. от с. ******, поземлен имот с идентификатор
******* по КККР на с. ******, общ. Пордим, обл.Плевен, одобрени със
заповед № РД- 18- 237/ 10. 04. 2019 год. на ИД на АГКК, адрес на поземления
имот- местност „*******“, с площ на имота по скица № 15- 461251/ 04. 06.
2020 год. на СГКК- Плевен от 3 000 кв. м.,трайно предназначение на
територията- земеделска; начин на трайно ползване- нива; категория на
земята- шеста; номер по предходен план ********, при граници и съседи на
целия поземлен имот:*******.,******., *******, ********.
ОСЪЖДА на осн. чл. 30 , ал.1 от Закона за арендата в земеделието П.С.Ц.
8
от гр. Плевен да върне на П. Р. П. собственият и поземлен имот с
идентификатор ******* по КККР на с. ******, общ. Пордим, обл.Плевен,
одобрени със заповед № РД- 18- 237/ 10. 04. 2019 год. на ИД на АГКК, адрес
на поземления имот- местност „*******“, с площ на имота по скица № 15-
461251/ 04. 06. 2020 год. на СГКК- Плевен от 3 000 кв. м.,трайно
предназначение на територията- земеделска; начин на трайно ползване- нива;
категория на земята- шеста; номер по предходен план ********, при граници
и съседи на целия поземлен имот:*******.,******., *******, ********.
РАЗВАЛЯ на осн. чл. 28, ал.1 от Закона за аренда в земеделието
сключения на 20. 01. 2014год. договор за аренда на недвижим имот-
земеделска земя, отразен в акт № 41, том I, рег. № 289 от 20. 01. 2014 год. на
нотариус С.Л., вписан в Служба по вписванията- Плевен с вх.№ 469/ 21. 01.
2014 год., том 1,акт № 159, дело № 160/ 2014 год. в частта му досежно
собствения на ищеца К. ИВ. П. от гр. Пловдив поземлен имот с
идентификатор ******* по КККР на с. ******, общ.Пордим, обл.Плевен,
одобрени със заповед № РД- 18-237/ 10. 04. 2019 год. на ИД на АГКК, адрес
на поземления имот- местност „*******“, с площ на имота по скица №15-
461246/ 04. 06. 2020 год. на СГКК- Плевен от 3000 кв.м., трайно
предназначение на територията- земеделска; начин на трайно ползване- нива;
категория на земята- шеста; номер по предходен план ********, при граници
и съседи на целия поземлен имот: *******,******., ********., ********.
ОСЪЖДА на осн. чл. 30 , ал.1 от Закона за арендата в земеделието П.С.Ц.
от гр. Плевен да върне на К. ИВ. П. от гр. Пловдив собственият му поземлен
имот с идентификатор ******* по КККР на с. ******, общ.Пордим,
обл.Плевен, одобрени със заповед № РД- 18-237/ 10. 04. 2019 год. на ИД на
АГКК, адрес на поземления имот- местност „*******“, с площ на имота по
скица №15-461246/ 04. 06. 2020 год. на СГКК- Плевен от 3000 кв.м., трайно
предназначение на територията- земеделска; начин на трайно ползване- нива;
категория на земята- шеста; номер по предходен план ********, при граници
и съседи на целия поземлен имот: *******,******., ********., ********.
РАЗВАЛЯ на осн. чл. 28, ал.1 от Закона за аренда в земеделието
сключения на 20. 01. 2014год. договор за аренда на недвижим имот-
земеделска земя, отразен в акт № 41, том I, рег. № 289 от 20. 01. 2014 год. на
нотариус С.Л., вписан в Служба по вписванията- Плевен с вх.№ 469/ 21. 01.
2014 год., том 1,акт № 159, дело № 160/ 2014 год. в частта му досежно
собствения на ищцата ЕЛ. ИВ. Т. от с. ****** поземлен имот с
идентификатор *******. по КККР на с. ******, общ.Пордим, обл. Плевен,
одобрени със заповед № РД- 18-237/ 10. 04. 2019 год. на ИД на АГКК, адрес
на ПИ- местност „*******“, с площ на имота по скица № 15-461254/ 04. 06.
2020 год. на СГКК- Плевен от 3 000 кв. м., трайно предназначение на
територията- земеделска; начин на трайно ползване- нива;категория на
земята- шеста; номер по предходен план- ********, при граници и съседи на
целия поземлен имот: ********., ******., *******,********.
ОСЪЖДА на осн. чл. 30 , ал.1 от Закона за арендата в земеделието П.С.Ц.
от гр. Плевен да върне на ЕЛ. ИВ. Т. от с. ****** собственият и поземлен
9
имот с идентификатор *******. по КККР на с. ******, общ.Пордим, обл.
Плевен, одобрени със заповед № РД- 18-237/ 10. 04. 2019 год. на ИД на
АГКК, адрес на ПИ- местност „*******“, с площ на имота по скица № 15-
461254/ 04. 06. 2020 год. на СГКК- Плевен от 3 000 кв. м., трайно
предназначение на територията- земеделска; начин на трайно ползване-
нива;категория на земята- шеста; номер по предходен план- ********, при
граници и съседи на целия поземлен имот: ********., ******.,
*******,********.
ОСЪЖДА П.С.Ц.,ЕГН-*********,със съдебен адрес гр.Плевен, ул.“Катя
Попова „ №2 , ет. 3,офис 12 да заплати на въззивниците П. Р. П., К. ИВ. П. и
ЕЛ. ИВ. Т. направените от тях деловодни разноски ,които според
представения списък по чл. 80 от ГПК за първа инстанция са в размер на 351
лв., а за въззивната инстанция са в размер на 326,13лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10