Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 30.12.2020 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 14.10. 2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: НАНКА КОЕВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 230 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание по чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 и сл.
от ЗЗД.
В исковата молба е посочено, че на 06.11.2015г. около 23:20 часа братът на ищеца Н.И.Н.управлявал лек автомобил марка „Мерцедес” с peг. № ***, собственост на И.С.Ч. по първокласен път І-6 в посока запад /пътя от с. Т., общ. П.Б.- гр. К., общ. К./. В същия лек автомобил са пътували И.И.С. - на предна дясна седалка и Ш.А.Ш.- на задна дясна седалка на автомобила, със скорост на движение около 70 км/ч. В същото време, в противоположна посока от изток на запад към с. Тъжа, общ. П.Б.се движел лек автомобил марка „Ауди 80” с peг. № ***, собственост на С.К.Л.и управляван от употребилия алкохол А. Р. О.. В автомобила са пътували и Михаил О. Черкезов на предна дясна седалка, С.С.И. - на задна лява седалка и О.Я.О. - на задна дясна седалка. По време на движението в зоната на км. 280+300 на десен завой водачът на автомобила А. Р. О. изгубил контрол върху управлението и навлязъл в срещуположната лента за движение, където около 69-70 м западно от мерната линия и на 2,3 м южно от северния край на платното за движение настъпил удар с лекия автомобил марка „Мерцедес” с peг. № ***.
Водачът на лекия автомобил „Мерцедес” Н.И.Н.,
вследствие на настъпилото ПТП починал на място, а возещите се в лекия автомобил
свидетели - Ш.А.Ш.и И.И.С. са напуснали местопроизшествието и се прибрали в домовете
си в с. Т.. Водачът на другия лек автомобил марка „Ауди 80” с peг. № *** също е
починал.
Образувано било ДП № ЗМ 1592/2015г. по описа
на РУ- К., по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК и същото е водено срещу неизвестен
извършител. В хода на разследването било установено по категоричен начин, че
основната причина за настъпването на ПТП е навлизането на л.а. „Ауди 80” в
насрещната лента на движение, което може да бъде в причинно-следствена връзка с
моментно отклоняване на вниманието на водача, моментно заспиване на водача и
забавени реакции на водача в следствие на управление под въздействието на
алкохолно опиянение. При изяснена фактическа обстановка по воденото ДП е
направен безспорен и категоричен извод, че смъртта на пострадалите и в частност
на водача на л.а. „Мерцедес” е в пряка причинна връзка в резултат на виновното
поведение на А. Р. О., който е нарушил правилата за движение по ЗДВП и че е
налице хипотеза на чл. 24, ал.1, т.4 от НПК, поради което наказателното
производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343,
ал.4 във вр. с чл. 343, ал.3, б”а” и б.”б” във вр. с чл. 343, ал.1 б”в” във вр.
с чл. 342, ал.1 от НК е прекратено и влязло в законна сила с определение №
131/06.03.2017г. на Пловдивски апелативен съд.
Твърди се, че виновен за ПТП е водачът на
лекия автомобил марка „Ауди 80” с peг. № *** - А. Р. О., който е управлявал
същия след употреба на алкохол и наличие на етилов алкохол в кръвта - 1,88
промила - установено по воденото ДП с химическа експертиза и със скорост 109
км./ч, непосредствено преди удара - установено с автотехническа експертиза по
воденото ДП. Същият автомобил е бил със сключена застраховка „ГО” към ЗК „Л.И.”
АД - гр. С..
Посочено е, че в традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и
внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Цялото семейство са живеели в разбирателство и на ищеца му е много тежко от
загубата на един изключителен, любящ, всеотдаен и грижовен човек - неговия
едноутробен брат. Починалият при ПТП дълги години се грижил за семейството си,
отделял е от времето си да се вижда с майка си, да й помага в къщната работа,
да й носи дърва и да я отменя в къщните задължения. Като братя двамата заедно
са преживявали много трудни и хубави моменти заедно. Макар и с различни бащи,
двамата братя са били силно привързани един към друг. Нено Н. е бил по-големият
от двамата братя, ищецът е бил силно привързан към него. Починалия винаги се е
грижил за него, до толкова, че ищецът е бил свикнал с присъствието на брат си в
живота си, че можел да разчита за всичко на него. Отношенията в семейството
били основани на обич, взаимно уважение и подкрепа, като внезапната смърт на
Нено Н. сложила край на тази хармония. Ищецът сочи, че се чувствал самотен, без
да може повече да разчита на материалната и морална опора на брат си. Вече
нямало кой да го отменя в грижите за майка им, с кого да споделя тревогите си
за нея и да получава подкрепа. След смъртта на брат си, ищецът се променил -
изпаднал в тежка депресия и станал асоциален; понастоящем изживявал стрес,
потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна
опустошеност, безсилие, имал сериозни проблеми със съня - трудно заспивал,
пробуждал се, сънувал кошмари. Мъката, страданията и болките, които изпитвал И.М.
ежедневно не стихват и няма да стихнат до края на дните му. Всеки път, когато
ищецът е имал проблем знаел, че ще може да се уповава на батко си и да потърси
от него съвет и помощ като близък с повече житейски опит. Ищецът посочва, че няма
други братя или сестри, ето защо и връзката му с починалия е била толкова силна.
Липсата на възможността на ищеца да контактува с брат си, както е било винаги
до сега, го измъчва много, а обстоятелствата, при които е загинал допълнително
увеличават болката от загубата му, защото се касае за човек на сравнително
млада възраст, чийто живот е следвало да продължи нормално, ако не е
злополуката. Ищецът заявява, че тази липса не може да бъде преодоляна през
целият му живот. Твърди, че Нено Н. не е страдал от никакви хронични и
наследствени заболявания, които да са допринесли за настъпването на смъртта,
което допълнително обуславя неочакваността на преждевременната му смърт. И.М. е
виждал в брат си човек, на когото може да се довери, да потърси разбиране и
подкрепа, съчувствие, опора в труден момент. По този начин привързаността,
която те са чувствали помежду си е била неизмерима, тъй като всички трудни и
хубави моменти в живота им са допринесли за сплотяването им и са ги направили
емоционално привързани един към друг.
Ищецът И.М. твърди, че продължава да търпи и
ще търпи и в бъдеще до края на живота си изключителни болки и страдания,
причинени от съществуващата трайна и дълбока емоционална връзка между двама
братя. Причинените неимуществени вреди на ищеца в резултат на причинената смърт
на брат му се изразяват в преживени психически, морални болки и страдания от
непреодолим характер и ги оценява в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева.
Отговорността на ответника е в пълен размер, т.е. до размера на действително
причинените неимуществени вреди, но не повече от 10 000 000 /десет милиона/
лева. МПС на виновния водач лекия автомобил марка „Ауди 80” с peг. № *** към
момента на настъпилото ПТП е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност”
в ЗК „Л.И.”АД с полица № BG/22/115002517328, описана в констативен протокол за
ПТП с пострадали лица.
Посочено е, че е проведена извънсъдебна
процедура, инициирана от ищеца чрез упълномощен процесуален представител, с
която е предявил претенции пред ЗК „Л.И.” АД - гр. С. по заявление с вх. №14357/22.10.2018
г., за което е образувана щета № 0000-1000-61-17-7199 по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”. С писмо с изх. №
12827/21.11.2018г. е уведомен, че според представителите на застрахователната
компания не се установява основание за определяне на застрахователно
обезщетение.
Отбелязва, че с постановеното ТР № 1/2016 от
21 юни 2018 год. по т.д. № 1/2016г., ОСНГТК, на ВКС прие, че всеки близък,
който е създал трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания. Каквото в настоящия случай
безспорно може да се приеме, че е налице предвид описаните обстоятелства за
силната емоционална връзка между братя. Според ищеца, следва да се има предвид
и че връзката между братята следва да се презюмира, поради народопсихологията
на обществото, която се опира и на силните семейни отношения и тяхното
съхранение.
Моли, да се постанови решение, с което да се
осъди ответника да заплати на И.С.М. претендираната с исковата молба сума в
размер на 100 000 /сто хиляди/ лева застрахователно обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди в резултат на причинената смърт на Н.И.Н.от ПТП,
ведно със законната лихва от деня на увреждането - 06.11.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, както и да се присъдят направените по делото
разноски.
Моли със съдебното решение съдът да се
произнесе относно виновността и противоправността в поведението на водача А. Р.
О. на лек автомобил марка „Ауди 80” с peг. № ***и дали същият след употреба на
алкохол е причинил ПТП, при което е настъпила смъртта на брата на ищеца Н.И.Н..
В законния срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск за неимуществени вреди по
основание.
Посочва, че ищецът претендира, че търпи
неимуществени вреди вследствие смъртта на брат му Н.И.Н., настъпила при
пътнотранспортно произшествие на 06.11.2015г. на първокласен път І-6, км
280+300. Твърди, че юридическият факт, от който произтича вземането на ищеца е
настъпилата смърт на пострадалия. Ищецът твърди също, че с пострадалия са имали
изключително близки отношения.
От сторените с исковата молба фактически
твърдения, ответникът счита, че не се установява, че ищецът следва да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му вместо най-близките му
роднини, доколкото не се твърди пострадалият да е бил в обтегнати отношения с
най-близките си родственици или пък такива да не съществуват.
Посочено е, че от направените с исковата
молба фактически твърдения не се установява и това, че ищецът следва да получи
парична сума за обезвреда на неимуществени вреди поради възникнала особена
близост с пострадалия, оправдаваща получаване на обезщетение наред с близките
на пострадалия. Не се твърдяло пострадалият да няма близки - съпруг, деца,
родители и пр. или поради житейски обстоятелства да е имал отношения на особена
близост, които да обосновават житейска връзка, различна от обичайната между
братя.
Не се твърдяло и настъпване на друго особено
житейско обстоятелство, по причина на което ищецът и пострадалият да са имали
отношения с особена връзка, различни от обичайните между братя, или да са
довели до проявление на неимуществени вреди различни от обичайните,
присъщи на добри отношения между братя.
Счита, че така формулираните с исковата молба
фактически твърдения относно основанието на исковата претенция обосновават
претенция за парична сума, а не накърнени права на ищеца, нуждаещи се от
съдебна защита.
Твърди се, че ищецът не е наследник на
пострадалия по права линия, доколкото пострадалият е оставил наследници от
първи ред, легитимирани като лица с право на претенция за обезщетение за
неимуществени вреди.
Според ответника, ищецът не е сред
най-близкия кръг роднини на пострадалия, като не са налице и конкретни житейски
обстоятелства, поради които привързаността им да е станала толкова силна, че
смъртта на пострадалия да е довела у него до значителни морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
родствената връзка и характерните за съдържанието й отношения между братя.
Счита, че не са налице твърдения за
юридически факти, определящи връзката между ищеца и пострадалия, които в
достатъчна степен да обосновават да се направи изключение от общото правило, че
се дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на най-
близките на починалия. Отбелязва, че както е посочено в Тълкувателно решение №
1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г., материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление №
5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. По изключение (каквото не се
твърдяло и не установявало от доказателствата) друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания е справедливо да бъде обезщетено при наличие на
особени житейски обстоятелства.
Във връзка с изложеното, оспорва активната
материалноправна легитимация на ищеца за предявяване на настоящата искова
претенция, като оспорва ищецът да има качеството на трето увредено лице с право
на обезвреда, както и да има материално притезание, основано на собствени
права.
Оспорва твърдения в исковата молба механизъм
на настъпване на пътнотранспортното произшествие, както и твърдението за
изключителна вина на водача на лек автомобил „Ауди 80“ с peг. № *** - А. Р. О.,
за настъпването му.
Навежда довод за съпричиняване на
пътнотранспортното произшествие и на вредоносния резултат от страна на Н.И.Н.,
който в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП не е контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал, в нарушение на чл.
20, ал.2 от ЗДвП не е намалил скоростта и не е спрял, когато е възникнала
опасност за движението и в нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП е пътувал без
поставен предпазен колан.
Оспорва по основание и размер предявения
акцесорен иск за присъждане на лихва за забава, както и началната дата, от
която същите се претендират.
На основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната лихва
за забава за период по-дълъг от три години преди датата на завеждане на
исковата молба, тоест за периода предхождащ 19.07.2016г.
Посочва, че от приложеното към исковата молба
заверено копие от заявление Вх. № 14357/22.10.2018г. е видно, че
застрахователят е уведомен за настъпилото събитие на 22.10.2018г., поради което
оспорва твърдението за дължимост на законна лихва от датата на увреждането - 06.11.2015г.
Третите лица помагачи са редовно
призовани, не се явяват, не изпращат представители и не вземат становище по
предявения иск.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Няма спор между страните, а това се установява и от приложения по делото констативен протокол, че на 06.11.2015г. около 23:20 часа братът на ищеца Н.И.Н.управлявал лек автомобил марка „Мерцедес” с peг. № ***, собственост на И.С.Ч. по първокласен път І-6 в посока запад /пътя от с. Т., общ. П.Б.- гр. К., общ. К./. В същото време, в противоположна посока от изток на запад към с. Тъжа, общ. П.Б.се движел лек автомобил марка „Ауди 80” с peг. № ***, собственост на С.К.Л.и управляван от А. Р. О.. По време на движението в зоната на км. 280+300 на десен завой водачът на автомобила А. Р. О. изгубил контрол върху управлението и навлязъл в срещуположната лента за движение, където около 69-70 м западно от мерната линия и на 2,3 м южно от северния край на платното за движение настъпил удар с лекия автомобил марка „Мерцедес” с peг. № ***.
За лек автомобил марка „Ауди 80” с peг. № ***
към момента на настъпилото ПТП е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност” в ЗК „Л.И.”АД с полица № BG/22/115002517328.
По делото не е спорно, че ищецът И.С.М. е едноутробен брат на починалия Н.И.Н., видно от удостоверение за родствени връзки изх. №
1507/14.07.2018 г.
От
заключението на комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза се
установява следното:
Мястото на удара се
намира на около 69-70 м западно от мерната линия и на 2.3 м южно от северната
лента на движение - в лентата на движение на л.а. Мерцедес
Предвид местоположението и направлението на
деформациите, следва да се приеме, че ударът е настъпил с предните леви част на
двата процесни леки автомобила и по характер е ЧЕЛЕН-КОС. Към този момент
надлъжната ос на л. а. Мерцедес е била ориентирана успоредно на надлъжната ос
на платното за движение с предна част насочена на запад, като десните му
габарити са били разположени на около 0.5-0.6 м южно от северния край на
платното за движение, а надлъжната ос на л.а. Ауди е била разположена на около
15 градуса в ляво спрямо надлъжната ос на платното за движение с предна част
насочена в посока североизток.
След настъпилия удар л.а. Мерцедес е ротирал
на ляво около вертикалната ос на масовия си център и движейки се
ротационно-транслационно след като е изминал около 13 м в посока северозапад се
е установил на местоположението където е фиксиран в огледния протокол.
Скоростта на движение на л. а. Ауди към
момента на удара -109 км/час е съответствала на тази непосредствено преди
удара. Скоростта на движение на л.а. Мерцедес към момента на удара - 82.7
км/час е съответствала на тази непосредствено преди удара. Дължината на
опасната зона на спиране на л.а. Ауди е възлизала на 100.3 м, а на л.а.
Мерцедес на 65.3 м. Максимално разрешената скорост на движение за конкретния
пътен участък съобразена с категорията на превозните средства е възлизала на 90
км/час (25 м/сек). Скоростта на движение на л.а. Ауди - 109 км/ч е надвишавала
тази стойност
При посочените пътно-климатични условия на
06.11.2015 год. около 23.20 часа по ПП-1-6 в посока запад със скорост 82.7
км/час се е движил л.а. „Мерцедес“ с рег. № *** управляван от Н.. По същото
време в противоположна посока със скорост 109 км/час се е движил л.а. „Ауди 80“
с рег. № СТ 89 90 СР, управляван от О.. В зоната на км.280+30° и на десен завой
по посоката си на движение с радиус 313 м, водачът О. е загубил контрол върху
управлението, навлязъл е в срещуположната лента на движение, където на около
69-70 м западно от МЛ и на 2.3 м южно от северния край на платното за движение
е настъпил удар с л.а. Мерцедес. Първоначалният удар е настъпил с предните леви
части на двата автомобила и по характер е ЧЕЛЕН-КОС. Към този момент надлъжната
ос на л.а. Мерцедес е била ориентирана успоредно на надлъжната ос на платното
за движение с предна част насочена на запад, като десните му габарити са били
разположени на около 0.5-0.6 м южно от северния край на платното за движение.
След удара е настъпила ротация на ляво около вертикалната ос на масовия център
(МЦ) и след като е изминал около 13 м в посока северозапад се е установил на
местоположението, където е фиксиран в огледния протокол. Към този момент
надлъжната ос на л.а. Ауди е била разположена на около 15 градуса в ляво спрямо
надлъжната ос на платното за движение с предна част насочена в посока
североизток. След удара процесният лек автомобил е ротирал на ляво около
вертикалната си ос и движейки се транслационно-ротационно на около 37 м западно
от МЛ навлиза по южния банкет след което следва преобръщане по таван.
Процесният лек автомобил се е установил в южното крайпътно пространство
разположен по таван с предна част насочена на северозапад като МС на автомобила
е изминал от мястото на удара около 51 м. Към момента на удара и двете превозни
средства са били в движение, като липсват данни за задействане на спирачните
системи от двамата водачи непосредствено преди удара. Водачът на л.а. Ауди О. и
пътуващата на предна дясна седалка Илиева са ползвали предпазни колани. Водачът
на л.а. Мерцедес Н. не е ползвал предпазен колан.
В случая общата
видимост пред фронта на автомобила формирана от светлинното петно при движение
на къси светлини по оста на левия фар е възлизала на 50-52 м, а по оста на фар
на 70 м. При движение на дълги светлини, същите осветяват пред фронта на
автомобила на повече от 150 метра.
Тъй като отстоянието на предната част на л.а.
Мерцедес от момента на възникването на опасността до мястото на удара е
значително по малко от дължината на опасната му зона на спиране 5г = 15 м <
Оз1 = 65.3 м, следва да се приеме, че в конкретния случай водачът на л.а.
Мерцедес не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да
предотврати настъпването на произшествието.
Основната техническа
причина за настъпване на конкретното ПТП е навлизането на л.а Ауди в лентата на
движение на л.а. Мерцедес, което може да бъде в причинно-следствена връзка с
отклоняването на вниманието на водача, моментно заспиване, забавени реакции и
загуба на ориентация от страна на водача вследствие управлението на автомобила
под въздействието на алкохолно опиянение с концентрация на алкохол в кръвта
1.88 %о и др.
Движението на торса на водача е било с
ускорение не по малко от а = 12.2 м/сек2 в посока обратна на ударния импулс - в
случая напред и в ляво по отношение на надлъжната ос на автомобила, след което
е последвало движение на тялото в обратно направление. Същото е било частично
ограничено при движението напред при задействането на предпазната въздушна
възглавница
Процесният лек автомобил „Мерцедес“ е бил
оборудван фабрично, със триточкови инерционни колани, със система за донатягане
на колана, чрез взривяване на пиропатрон.
Предните седалки на процесния лек автомобил са
оборудвани с триточкови опорни инерционни предпазни колани. Поставянето на
обезопасителен колан на водача по време на инерционното движение на торса би
ограничило при движението му напред, но не би оказало влияние на отклоняване на
горната част на тялото и главата на ляво или на дясно. При поставен колан
тялото на водача би било фиксирано в областта на седалището и поясната област
от предпазния колан в две точки вляво и вдясно. Така долната половина на тялото
е била фиксирана към купето. Горната част на тялото е била фиксирана с колан
също в две точки, но разположени диагонално, което ограничава движението
напред, но не и настрани. При кос удар отляво горната част на тялото и главата
биха придобили скорост на движение в посока обратна на действието на ударния
импулс - в случая напред и на ляво, но неговото движение би било частично
ограничено от действието на предпазния колан в предпазната въздушна
възглавница.
Данните от огледния протокол, комплексната
преценка на деформациите по автомобила, на който Н. е бил водач, посоката на
действие на ударните импулси върху тялото на Н. и локализацията и характеристиката
на травматичните увреждания по трупа на Н. налага извода, че Н. не е ползвал
обезопасителен колан по време на конкретното ПТП. Еквивалентен по тежест
резултат би се получил и при поставен обезопасителен колан.
С оглед изясняване на делото от фактическа
страна, по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Станимир Иванов М., който е син на
ищеца И.С.М., посочва, че в деня на ПТП – то бил на работа, към 2 часа сутринта
баща му /ищеца/, му се обадил, че чичо му /пострадалия/ е претърпял катастрофа
и е починал. Свидетелят се прибрал от работа, като заявява, че ищецът бил зле,
приел новината за смъртта на брат му много тъжно, успокоил го доколкото можел.
Свидетелят заявява, че баща му и брат му били
в много добри отношения приятелски, много добре се разбирали, не ги чувал да си
повишават тон. Винаги се чували, виждали са се, събирали се заедно, ходили си
на гости. Свидетелят посочва, че с баща му се грижили за майката - баба му.
Баба му Куна живеела в гр. К. и баща му се грижил за нея, а чичо му живеел в с.О.
и пътувал постоянно. Заявява, че в седмицата чичо му поне пет пъти бил у тях,
не с приспиване, за четири – пет часа и после се прибирал. Свидетелят не знае
дали баща му и чичо му са били отглеждани заедно като деца, само знае, че са от
една майка.
Свидетелят посочва, че баща му приема
валидол, предполага, че е започнал да го приема след ПТП – то. Баща му помогнал
за погребението, а след него до 40 дена ходел постоянно на гроба, а сега не
толкова често - в месеца два, три пъти. Чичо му бил погребан в с.О.. Според
свидетеля, чичо му липсва на баща му. Баща му имал проблеми със съня, отначало
спял неспокойно, но в близките две години започнал да се чувства добре, да се
съвзема.
Двамата винаги си помагали взаимно. Не е запознат финансово дали са се
подпомагали и по какъв начин отглеждат майка си. Не е чувал никога да се карат,
били си в много добри отношения, нормални братски отношения.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
В случая, наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 06.11.2015 г., по
силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените
при използването на застрахования автомобил „Ауди
80” с peг. № *** трети лица, се
установява от представената по делото застраховка
„Гражданска отговорност” в ЗК „Л.И.”АД с полица № BG/22/115002517328.
На
следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
При прекратяване на наказателното
производство, доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
От заключението на
автотехническата експертиза се установява, че
основната техническа причина за настъпване на конкретното ПТП е
навлизането на л.а Ауди в лентата на движение на л.а. Мерцедес, което може да
бъде в причинно-следствена връзка с отклоняването на вниманието на водача,
моментно заспиване, забавени реакции и загуба на ориентация от страна на водача
вследствие управлението на автомобила под въздействието на алкохолно опиянение
с концентрация на алкохол в кръвта 1.88 %о и др. Скоростта на движение на л. а.
Ауди към момента на удара е 109 км/час, която съответствала на тази
непосредствено преди удара, а скоростта на движение на л.а. Мерцедес към
момента на удара - 82.7 км/час. Максимално разрешената скорост на движение за
конкретния пътен участък съобразена с категорията на превозните средства е 90 км/час.
С оглед изложеното
съдът намира, че водачът на л.а Ауди е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
По делото е
установено, че скоростта на движение на л.а Ауди към момента на удара била 109
км./ч., а тази скорост е значително по - висока от максимално допустимата и
разрешена за извън населено място скорост до 90 км./ч., което представлява
нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Водачът на л. а. Ауди е
нарушил и нормата на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
според която водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
С оглед изложеното съдът намира, че
допуснатите нарушения на водача на л. а. Ауди, са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на
водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/
на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да бъде ангажирана.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата
при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
Основен
спорен момент по делото е дали ищецът има качеството пострадал от процесното
ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока, съдът съобразява задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на
ВКС. В мотивите на решението се посочва, че "от гледна точка на чл. 52 ЗЗД
е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат
да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца).
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД."
С
горепосоченото Тълкувателно решение обаче не се дава неограничена възможност за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и на всички близки на
починалия, които страдат от смъртта. Смисълът на тълкувателното решение е
изрично поставеното в него изискване за изключение, породило връзка, трайна и
дълбоко емоционална, отличаваща се от обичайните. Това изключение налага тези
случаи - за разлика от обичайните житейски ситуации, ищецът да е най-близкия
или сред най-близките на починалия, а не съпругата, низходящите или възходящите
му. Такова изключение напр. ще е налице, ако починалият е нямал друго семейство
освен ищците и заедно, споделяйки едно домакинство, са изградили отношения,
заместващи тези между най-близките – съпруг, низходящи, възходящи. Т. е., дори
ищецът да не е сред най-тесния родствен кръг следва да се установи, че на
практика са били най-близките хора на починалия, поради което и е справедливо
да бъде обезщетен вместо или заедно с тях. Възможно е напр. поради определени
житейски обстоятелства братя и сестри да са изградили отношения, сходни на тези
между най-близки кръвни роднини (останали без родители, споделяли трайно общо
домакинство, при взаимна помощ и грижа).
Съдът
възприема показанията на свидетеля и приема за безспорно установено, че ищецът и брат му са поддържали близки и топли
отношения, характеризиращи се с обичайната и типична за нашето общество връзка между
двама братя на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, разбирателство,
помощ, доверие и уважение. В действителност между ищеца и пострадалия е имало
близка родствена връзка, същите са поддържали редовен контакт, подкрепяли са се
взаимно в случай на необходимост, полагали са грижи са майка си. В тази връзка
съдът следва да посочи, че част от традицията на отношенията в българското семейство
е емоционалната близост и привързаност между братя.
Съдът обаче намира, че това са типичните
проявления на близка родствена връзка между братя и в случая не е установено по
своето съдържание и интензитет връзката между ищеца и неговия брат да надхвърля
обичайните предели на доверие, любов и подкрепа. Не са събрани доказателства, въз
основа на които може да се направи извод, че по своето съдържание и интензитет
връзката на ищеца с брат му Н.И.Н.надхвърля обичайните предели на взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост присъщи за тази родствена
връзка. Не се установи ищецът да е преживял морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена
връзка, респ. че е налице изключителен случай по смисъла на горепосоченото
тълкувателно решение. За да е оправдано изключението, е необходимо да
съществуват особени и конкретно установени житейски обстоятелства, породили
необичайно силна привързаност, която съответно да може обективно да причини
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Такива конкретни житейски
обстоятелства, съдът намира, че в случая не са налице. По делото се установява,
че ищецът и починалия са имали собствени семейства, живели са в отделни
домакинства, а починалият има майка, съпруга и деца. След като ищецът не е
единствен роднина на брат си, не е живеел с него в едно домакинство, не е
единственият му семеен кръг, не може да се приеме, че отношенията им сочат на
изключителност. Не се установяват и морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
породени от внезапната загуба на близък член на семейството. Съдът не оспорва
болките и страданията на ищеца, продължаващата тъга, но не намира, че същите са
от вида на тези, които подлежат на обезщетяване с оглед задължителните указания
посочени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Ето
защо съдът приема, че ищецът не установява пълно и главно наличието на особена
близка привързаност – трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, породила
значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за
родствената връзка. Затова съдът приема, че принципът на справедливостта не
налага включването на ищеца в кръга на най-близките лица, имащ право на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му – Н.И.Н., поради което предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърлянето на предявения иск, съдът не дължи
произнасяне по възраженията на ответника за съпричиняване и за изтекла
погасителна давност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да
отхвърли предявенит иск от И.С.М. против ЗК „Л.И.” АД
за заплащане на сума в размер на 100 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
причинената смърт на брат му Н.И.Н.от ПТП, ведно със законната лихва от деня на
увреждането - 06.11.2015г. до окончателното изплащане на сумата като
неоснователен и недоказан.
По отговорността за разноски:
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в
редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на
чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда,
че заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба за заплащане на правната помощ.
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждение е от 100 до 300
лв. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за защита по дела с
материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато
материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено
с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1.
С
оглед вида и количеството на извършената дейност в настоящия случай на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правна помощ
съдът определя юрисконсултско възнаграждение на З."Л.И." АД в размер на 300 лв.
С оглед изхода на делото ищецът следва да
заплати на ЗК „Л.И.” АД направените по делото разноски за в размер на 1 532 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.С.М.
с ЕГН ********** *** против З."Л.И." АД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр. С., *** за заплащане на сума в
размер на 100 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на причинената смърт на брат му Н.И.Н.от ПТП на
06.11.2015г., ведно със законната лихва от деня на увреждането - 06.11.2015г.
до окончателното изплащане на сумата като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА И.С.М. с ЕГН ********** *** да заплати на З."Л.И."
АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., *** АД направените по делото разноски за в размер на 1 532 лв.
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника З."Л.И."
АД - Р.А.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, и А.А.Р., ЕГН **********, с адрес ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: