Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 38 13.12.2021 г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и девети
март, две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 241 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260073 от 30.11.2020г. по гр.д.№ 396/ 20г. на РС- Айтос, е отхвърлен иска на Н.М.И. *** против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за установяване между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 432,69 лв., едностранно начислена без основание корекция на сметка за електроенергия за периода от 19.04.2017г. до 21.06.2017г., за което са издадени дебитни известия №№ **********, ********* и ********** от 17.07.2020г. И. е осъден да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД деловодни разноски в размер на 400 лв.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№262000/30.12.2020г. по описа на РС- Айтос, подадена от Н.М.И., чрез пълномощника му адв. Чушков. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при грешно и превратно тълкуване на представените доказателства, при неправилно прилагане на материалните норми, уреждащи основни институти на гражданското право като „договорна отговорност“, „погасителна давност“, „неравноправни клаузи“. Сочи се, че мотивите и изводите на съда са противоречиви и непоследователни. Решението било постановено в противоречие със задължителното ТР №3/2012г. на ОСГТК на ВКС относно периодичните плащания и приложимата към тях тригодишна давност. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина и действителния смисъл на събраните доказателства, а били базирани на едностранчив анализ на събраните по делото доказателства /частни документи/ изцяло в полза на последния. Игнорирани били от съда доводите, твърденията и аргументите, изложени в нарочна молба преди първото по делото заседание, както и писмените доказателства, ангажирани от ищеца, касаещи допуснати нарушения на ПИКЕЕ и ОУ на ЕВН ЕР от страна на ответника при начисляване на процесната сума, определяне на размера ѝ и корекционния период. Изложени са и оплаквания за явна предубеденост на съда и проявено пристрастие към ответника при решаване на спора. Развити са подробни съображения във връзка с всяко от оплакванията, основани на обстоен анализ на доказателствата. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на доводите на въззивника.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което иска да бъде уважен. Претендират се разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемото дружество, представлявано от юрисконсулт Николов. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано, постановено при пълнота на доказателствата, всяко от които било тълкувано правилно поединично и в съвкупност с останалите. Съдът взел предвид всички важни обстоятелства, в резултат на което било постановено правилно решение, съответстващо на материалния закон. Развити са конкретни съображения. Въззиваемото дружество моли жалбата да се остави без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивното производство. Направено е искане за намаляване възнаграждението на въззивника поради прекомерност в случай, че се претендира по-високо възнаграждение от минималното.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивникът Н.И. е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, че не му дължи сумата от 432,69 лв., представляваща едностранно коригирана сметка за минало време 19.04.2017г.- 21.06.2017г., съгласно дебитно известие №**********/31.03.2020г.; № **********/31.03.2020г. и №**********/31.03.2020г., начислени за обект на потребление с ИТН 4225840 в с.Пещерско, общ.Айтос, обл.Бургас.
Твърди, че е потребител и битов клиент „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в качеството му на краен снабдител за имот в с.Пещерско, общ.Айтос. Бил регистриран с клиентски № **********, а обектът на потребление бил заведен с ИТН 4225840. Сочи още, че ел. енергията за битови потребители следва да бъде отчитана и фактурирана единствено по две тарифи- дневна и нощна, като не е заявявал доставка на ел.енергия, измервана по други тарифи и не я приема за потребена.
През м. април 2020г., при справка за месечните си задължения към ответното дружество, ищецът с изненада установил, че освен текущите си задължения за месеца има допълнително начислена за плащане още 432,69 лв. за изминал период- 19.04.2017г.- 21.06.2017г. по още три фактури, за който период същият вече бил заплатил дължимите сметки. За процесната сума били издадени три дебитни известия. Заявява, че ответникът е извършил едностранна корекция на сметката на ищеца за изминал период без да съществува обективно правно основание за това. Оспорва начислението на сумата и я счита за недължима. Оспорва това количество ел.енергия да е било използвано в неговия имот. Твърди, че това количество е допълнително едностранно начислено, въведено и записано в паметта на електромера от ответника с користна цел- да претендира допълнително заплащането му. Заявява, че не разполага нито със знания, нито с умения да извършва каквито и да било интервенции, манипулации с въпросния електромер.
Начислените от ответника допълнителни количества ел.енергия по тарифи, различни от заявените от ищеца, били „непоискана доставка на стока“ по смисъла на чл.62 от ЗЗП и чл.27 от Директива 2011/83/ЕС от 25.11.11г. за правата на потребителите, за която ищецът не дължал заплащане. Изтъква, че фактурирането на натрупаната ел.енергия на невизуализирана за потребителя тарифа на електромера поставя потребителя в неяснота за неговото действително енергийно потребление и консумация, като го лишава от възможността да контролира и регулира същото. Така се нарушавала императивната забрана на чл.143, ал.1, т.10 и т.11 ЗЗП, тъй като ответното дружество променяло едностранно без основание условията на договора за продажба на ел.енергия и характеристиките на самата стока или услуга /тарифността на ел.енергия/, без изричното съгласие на потребителя. Сочи, че институтът на непоисканата доставка и правото на потребителя да откаже плащането й е специален по отношение на чл.183 ЗЗД, поради което на основание §1 ДР на ЗЗП следва да се приложи правната норма, която осигурява по-висока степен на защита на потребителите. Заявява, че процесното количество ел.енергия от 775 КВтЧ е „натрапено“ на ищеца без негово знание, съгласие или изрично искане.
На следващо място се сочи, че електромерът не бил поддържан в изправно състояние от собственика му ЕР ЮГ. Като се позовава на разпоредбата на чл.50 ЗЗД, чл.30, ал.1 и чл.38, ал.1 от ПИКЕЕ от 2013г., сочи че рискът, отговорността и последиците от неправилно и неточно функциониране на електромерите следва да се понася от собственика – ЕР ЮГ, а не да се прехвърля върху потребителя, в разрез с чл.50 и чл.82 от ЗЗД, без да са доказани виновните му действия за манипулация на електромера. Изтъква, че не следва да се презюмира виновно поведение на потребителя. Развива съображения, че договорната отговорност е винаги виновна. Затова намира, че от него не може да се търси каквато и да било отговорност или да се претендира неустойка, или друго обезщетение, поради неизпълнението на задълженията на ЕР ЮГ ЕАД да осигури годността, изправността и поддръжката на собствените си СТИ, за да отчитат вярно и правилно преминаващата през тях ел.енергия до обектите на клиентите си. Заявява, че върху електромера, схемата му на свързване не е извършено никакво неправомерно въздействие, манипулация или неоторизирана намеса от страна на ищеца. Електромерът е монтиран в ел. табло на ЕР ЮГ, извън имота на ищеца и се заключва с ключ на ЕР ЮГ. Сочи, че ако има някакво несъответствие, интервенция или манипулация, то е извършено от служители на ЕР ЮГ, които единствени имат регламентиран достъп до таблото, знанията и уменията да извършат същото. Само дружеството ЕР ЮГ разполага с достъп до СТИ, данните за паметта му, за което разполага с необходимите технически уреди, знания, умения, софтуер и пароли за достъп. Не изключва, ако е налице неточно измерване, то да се дължи на производствен дефект, неизправност, повреда, неправилен монтаж на СТИ, което го прави негоден измервателен уред от неодобрен тип, а не от неправомерно въздействие. Изтъква, че ЕР ЮГ следва да осигури правилното и коректно функциониране на СТИ, в това число да констатира своевременно грешка в измерването и да реагира в най- кратки срокове за отстраняването й.
На следващо място се сочи, че корекцията на сметката противоречи на ПИКЕЕ от 2013г. /отм./
Сочи, че извършеното начисление на ел.енергия за изминал период от време представлява категорично нарушение на чл.3, ал.4, чл.9, ал.2, чл.10, чл.11, чл.18, чл.30, чл.31, чл.36 и чл.38 от ПИКЕЕ 2013г. /отм/. В чл.120, ал.4 от ЗЕ и чл.11 от ПИКЕЕ било уредено правото на потребителя писмено да избере и заяви броя на тарифите, по които желае да му се измери и фактурира ел.енергията, на което съответствало задължението на оператора на мрежата да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на клиента- ако е битов клиент и измерването се извършва по две тарифи /дневна и нощна/, операторът следва да монтира двутарифен електромер, който да регистрира единствено тази ел.енергия и да не позволява измерването й по други възможни тарифи.
На следващо място се сочи, че ПИКЕЕ от 2013г. са отменени с две решения на ВАС, като едностранната корекция е извършена след тоталната отмяна на всички негови разпоредби. Дебитното известие било издадено на 3.01.2020г. Следователно, процесната корекция на сметка била направена от ответника без никакво законово основание.
С допълнителна молба от 28.07.2020г. ищецът е въвел допълнителни основания в подкрепа на становището си за недължимост на процесните суми. Сочи, че дебитните известия са с дата на издаване 31.03.2020г., а падежът на плащане по трите дебитни известия е 21.04.2020г. С решение на КЕВР- № Ж- 453 от 3.07.2020г. ЕВН ЕС ЕАД било задължено да анулира процесните дебитни известия. Сочи, че ответникът е дал повод за завеждането на делото, предвид позицията му в писмо №394/ 23.04.2020г. до процесуалния представител на ищеца във връзка с подадената от последния жалба до КЕВР, в която ответникът е поддържал, че сумата от 432,69 лв. е дължима. Понеже висящата преписка пред административния орган била процесуална пречка за разглеждане на гражданския иск /чл.2 ГПК/, след отмяната на извънредното положение, с цел защита правата на ищеца бил предявен иска за недължимост на процесната сума по реда на чл.124 ГПК. За предявения иск ответникът бил своевременно уведомен извънсъдебно, както и с оглед избягване спирането на електроснабдяването в имотите на ищеца /предвид разпоредбата на чл.31, ал.4 от ОУ/ на ЕВН ЕС. На 10.07.2020г. получил решението на КЕВР по жалбата на ищеца срещу процесната сума, като с последното- т.2 от Диспозитива, на основание чл.22, ал.5 ЗЕ били дадени задължителни указания по прилагането на закона за анулирането на процесните дебитни известия поради незаконосъобразното им издаване и начисление на суми. Намира, че това е много сериозно доказателство за основателността на иска. Мотивите на КЕВР за уважаване на жалбата били, че корекцията на сметката е извършена след отмяната на ПИКЕЕ от ВАС и не е извършена в 7- дневен срок по чл.34, ал.2 и ал.3, чл.54, ал.1 от ОУ на ЕВН ЕР и чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС. Впоследствие ответното дружество изпратило писмо до ищеца, с което го уведомило, че в изпълнение решението на КЕВР процесните дебитни известия са анулирани, което според ищеца е извънсъдебно признание за недължимостта на сумата, както и за основателността на предявения иск. Към писмото били издадени три броя кредитни известия, които били извънсъдебно признание на иска, тъй като подобни кредитни известия се издавали при разваляне на доставката. Затова намира, че следва да му бъдат присъдени разноските по делото.
Представени са доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът- „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД е представил в законния срок отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен.
Заявява, че процесната сума е дължима за редовно използвана ел.енергия и мрежови услуги в обекта, измерена посредством СТИ в периода от 19.04.2017г. до 21.06.2017г., съгласно дебитни известия №№ **********, ********* и ********** от 17.07.2020г., първото от които за сумата от 138,60 лв.; второто- за 251,40 лв., а третото- за 42,69 лв. Сочи се, че сумите не са допълнително начислени по реда на ПИКЕЕ.
Изложил е подробно фактическите обстоятелства във връзка с проверката на процесното СТИ в имота на ищеца на 21.06.2017г., извършена на основание чл.35, ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР за осигуряване на съответствието му. Понеже имало нужда електромера на ищеца да бъде предаден на метрологична експертиза, процесното СТИ било демонтирано и подменено с друго в присъствието на клиента, поставено било в безшевен чувал, запечатан с пломба и уникален номер. Действията им били закрепени в констативен протокол от 21.06.2017г., подписан от клиента. Така било изпълнено изискването на чл.63, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР. Демонтираният електромер бил предаден на БИМ за метрологична проверка, резултатите от която били обективирани в протокол с дата 19.02.2020г. В него било констатирано, че е манипулирана тарифната таблица на електромера по часови зони: по време на работния ден по часовника на електромера от 3.45 до 4.00ч. той отчитал първа тарифа /1.8.1/, от 4.00 до 9.00ч. не отчитал на нито една тарифа /1.8.1 и 1.8.2/, а от 9.00 ч. до 10.45ч. отчитал на втора тарифа /1.8.2/. Констатирано е и разлика между сумарната тарифа и сбора на дневната и нощната тарифа. Установено било, че електромерът отчита с 2106 кВт/ч по-малко енергия от реално консумираната, които количества били натрупани в трета, нерегламентирана тарифа. След прочитане паметта на електромера било констатирано, че промяната на параметризацията на електромера и добавянето на трета нерегламентирана тарифа било извършено на 19.04.2017г.
Сочи се, че тъй като в паметта на електромера били запаметени действително потребените количества енергия, използвани от клиента, на основание чл.115, ал.1 от ЗДДС били издадени дебитни известия №№ **********, ********* и ********** от 17.07.2020г. към фактури №№**********/16.05.2017г., № **********/16.06.2017г. и №**********/16.07.2017г., според които на база платените от него суми за периода, ищецът следвало да довнесе 432,69 лв. с ДДС. Сочи, че ответното дружество извършва продажба на ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия, а последните са длъжни да заплащат задълженията си във връзка със снабдяването на имота с ел.енергия в сроковете и по начините по чл.18, ал.1 и ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС. Същият дължи заплащане и на мрежовите услуги, предоставяни от ЕР ЮГ на ответното дружество съгласно чл.42 от ОУ на ЕР ЮГ, като съгласно чл.43, ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС сумата се дължи на ответното дружество. Затова счита, че процесната сума е дължима от ответника. Изтъква, че след като по делото е установен размера на реално потребеното количество енергия, при евентуално уважаване на иска щяло да се достигне до нарушаване на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Цитираната е съдебна практика.
Моли иска да бъде отхвърлен. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
По повод допълнителната искова молба ответното дружество е подало и допълнителен отговор, с който отново отрича сумата да се дължи на основание корекция по ПИКЕЕ. Заявява, че задължението на ищеца произтича от чл.11, т.1 от ОУ на ЕВН ЕС, според която клиентът има задължение към ЕВН ЕС да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия, в сроковете и по начина, определени в същите- чл.18, ал.1 и 2. Оспорва твърденията на ищеца, че по-голямата част от разпоредбите на ОУ на ЕВН ЕС и ОУ на ЕР ЮГ са прогласени за нищожни, като заявява, че цитираните от него клаузи от ОУ, на които се основава вземането на ответника са действащи. Оспорва и твърдението на ищеца, че анулирането на дебитните известия, описани в исковата молба и издаването на кредитни такива, съставлява признание на иска. Сочи, че това е сторено, предвид обстоятелството, че решението на КЕВР подлежи на предварително изпълнение, поради което неизпълнението му може да доведе до санкция за ответното дружество. Заявява също, че решението на КЕВР е било обжалвано от него, като издадено извън материално-правната компетентност на органа, понеже спорът за дължимостта на сумата е търговски и не подлежи на контрол от регулатора. Затова поддържа становището си за неоснователност на предявения иск и моли за неговото отхвърляне. Представя Общите условия към договорите за продажба на ел.енергия на ответното дружество и на ЕВН ЕР.
Районният съд е приел писмените доказателства, представени от страните, както и съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи.
С обжалваното решение съставът на районния съд е отхвърлил иска като неоснователен.
Приел е за безспорно, че ищецът е битов абонат на ответното дружество за обект в с.Пещерско, общ. Айтос, стопански двор с ИТН 4225840,, потребената ел. енергия в който се отчита посредством СТИ. Електромерът бил подменен на 19.04.2017г., след като старият електромер показал грешка над допустимата. На 21.06.2017г. новопоставеният електромер също показал грешка над допустимата, бил демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ. За подмяната бил съставен констативен протокол , подписан от ищеца, а СТИ било изпратено за метрологична експертиза в БИМ. Констатирано било, че електромерът е с променена тарифна таблица по часови зони, както и че има разлика между сумарната тарифа и сбора от дневната и нощната тарифа, а така също и несъответствие между датата и часа, показвани от СТИ. Съдът е констатирал съответствие между данните по протокола за демонтаж и тези, описани в протокола от БИМ, поради което е счел за неоснователни възраженията на ищеца за въздействие върху процесния електромер от служители на ответното дружество между датата на демонтажа до предаването му за метрологична експертиза.
На 23.03.2020г. била изготвена справка за коригиране на сметката за ел.енергия на ищеца за процесния период /19.04.2017г.- 21.06.2017г.- общо 2106 кВт/ч на стойност 432,69 лв./. Ищецът бил уведомен за допълнително начислените му количества ел.енергия., видно от оспорените от него дебитни известия. Съдът е приел, че сторнирането им е неотносимо към правния спор, понеже предмета му е дължимостта на сумата от 432,69 лв., представляваща допълнително отчетена и начислена ел.енергия за обекта на ищеца. Посочил е още, че основанието за дължимостта на сумата не е издадените дебитни известия, а реалното потребление на допълнително начислената ел.енергия за обекта на ищеца.
Въз основа на СТЕ, извършена от експерта по данните от писмените доказателства, съдът е приел за установено, че за процесния период, в резултат на неправомерно препрограмиране на двете тарифи за дневна и нощна ел.енергия /като била променена тарифната таблица по часови зони/ от електромера не били отчетени 2106 кВт/ч електроенергия, които реално били доставени до обекта на ищеца. Предвид утвърдените от КЕВР цени, действащи за процесния период неотчетената ел.енергия от 2106 кВт/ч била правилно остойностена от ответника на 432,69 лв.
Приел е, че правоотношенията между ищеца и ответника възникват именно по силата на договор за продажба, сключен при публично известни общи условия. Обстоятелството, че ищецът има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в правоотношението, не изключват основното задължение на купувача да заплати цената на доставената ел.енергия. Посочил е още, че специфичният предмет на договора /доставка на ел.енергия/ не променя основните характеристики на правоотношението като такова по договор за продажба. Затова, когато било доставено определено количество ел.енергия, но поради допусната грешка било отчетена доставка в по-малък размер и съответно, платена по-ниска цена от реално дължимата, купувачът следвало да доплати дължимата сума. При липсата на специална правна уредба /преди изменението на ЗЕ от 2012г. и след отмяната на ПИКЕЕ от 2013г. с решенията на ВАС от 2017 и 2018г./, този извод следвал от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. По тази причина съдът е счел за неотносими доводите на ищеца за липса на вина за манипулиране на СТИ, като е посочил, че процедурата по корекция на сметката няма санкционен характер, а цели получаване на цената за реално доставената стока и услуга. По същите съображения е приел за неотносими и доводите за законосъобразността на извършената от ответника корекция по ПИКЕЕ, както и за липсата на ред за уведомяване на клиента.
Във връзка с въведеното от ищеца възражение за давност, с молба преди първото съдебно заседание, съдът е посочил, че не се касае за периодично плащане, понеже отговорността на ищеца в случая е за неизмерване и/ или неточно измерване на ел.енергия, поради което е приел, че погасителната давност винаги е 5- годишна.
В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а по същество- правилно, по следните съображения:
Не се спори, че ищецът- сега въззивник е потребител на ел.енергия, доставяна от ответното дружество за процесния обект, описан в исковата молба.
На 21.06.2017г. на обекта на ищеца в с. Пещерско е извършена проверка за изправността на електромера от служители на ответното дружество. Резултатите от същата са обективирани в констативен протокол № 373199 от същата дата, издаден от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в който изрично е записано, че проверката на измервателната система на клиента е извършена на основание чл.42 и 44 от ПИКЕЕ, а протоколът е съставен на основание чл.47 и чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. Протоколът е подписан от служители на дружеството, които са извършили проверката, както и от ищеца, който присъствал на същата. Констатирано е, че електромерът отчита с грешка, поради което същият е подменен. Електромерът е поставен в безшевна торба, пломбирана от служител на ответника и изпратена за експертиза в БИМ, ГД „МИУ“, Регионален отдел- Бургас.
С констативен протокол № 84 от 19.02.2020 г., съставен от ГД „МИУ“ при БИМ, РО- Бургас, е извършена метрологична експертиза на електромера. При огледа е констатирано съответствие с данните в протокола за демонтаж, включително в показанията на посочените в него тарифи. Установена е разлика между сумарната тарифа и сбора на дневната и нощната, както и несъответствие между дата и часа на електромера. Не са констатирани конструктивни изменения във вътрешността на електромера. Установено е, че тарифната таблица е манипулирана по часови зони- по време на работния ден електромера отчита на първа тарифа в периода от 3.45ч. до 4.00ч., в интервала между 4.00 и 9 .00ч. не отчита по никоя от двете тарифи, а от 9.00ч. до 10.45ч. отчита на втора тарифа.
На 23.03.2020г. от ответното дружество е издадена справка към процесния констативен протокол, за коригиране сметката за ел. енергия на ищеца, съгласно която за периода от 11.05.2017г. до 21.06.2017г. са му начислени допълнително 2106 киловата енергия на обща стойност 432,69 лв. Ответникът е издал три дебитни известия- №**********/31.03.2020г.; № **********/31.03.2020г. и №**********/31.03.2020г., към издадените вече фактури на ищеца за процесния период, като общата стойност на задълженията по тях е равна на процесната сума.
Ответното дружество е изпратило до ищеца писмо, с което го уведомява за извършената проверка и констатациите от нея, както и че при грешно измерване има право да издаде корекция на фактура. В писмото е посочено, че корекцията е направена на основание чл.115, ал.1 от ЗДДС. Няма данни дали и кога е връчено писмото на ищеца, но очевидно към датата на подаването на исковата молба- 14.05.2020г. ищецът е бил информиран за тези обстоятелства /в допълнението към исковата молба ищецът твърди, че това е станало при справка през м. април 2020г./.
На 16.04.2020г. ищецът е подал възражение до ответника за допълнително начислената сума, като е поискал на основание чл.31, ал.4 от ОУ на ЕВН ЕС и чл.6 и чл.4, ал.1 от ЗМДВИП да не бъдат преустановявани преносът и ел. захранването на имота. Подал е и жалба до КЕВР, в с която е заявил, че оспорва начислената му сума като недължима, тъй като липсва правно основание за начисляването й- липса на реална доставка на ел.енергия в съответното количество, липса на валидно правно основание за определянето и претендирането й, тъй като сумите са формирани въз основа на отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт- дебитните известия са издадени след отмяната на ПИКЕЕ от 2013г. от ВАС.
В отговора си до КЕВР ответникът е описал хронологията на действията при извършената проверка на процесното СТИ, като е заявил, че корекциите към трите фактури са направени на основание чл.115, ал.1 ЗДДС, а не съобразно ПИКЕЕ /отм./, въз основа на протокола от БИМ РО- Бургас за осъществена манипулация на тарифните таблици по часови зони на електромера, при което част от електрическата енергия е отчитана, но не е фактурирана, т.е. налице е основание сумите по дебитните известия да бъдат счетени за дължими.
По делото е представено решение № Ж- 453 от 3.07.2020г. на КЕВР, постановено във връзка с оспорването на ищеца. В него е констатирано, че справката за коригиране на сметката за ел.енергия и първоначално съставените дебитни известия към фактурите от м.май 2017г., юни 2017г. и юли 2017г. са издадени в несъответствие с действащата нормативна уредба, тъй като констативният протокол за проверката е съставен на 21.06.2017г., когато действащите правила по уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите са били Общите условия. В решението на КЕВР е посочено, че основанието, редът и методиката за начисляване на количествата електрическа енергия са били посочени изрично в ПИКЕЕ, които са отменени през 2018г. от ВАС. Прието е, че след отмяната на ПИКЕЕ, приети през 2013г., електроразпределителното предприятие няма нормативно основание, според което да формира правилно и начисли количествата ел.енергия, а извършеното по реда на чл.115, ал.1 от ЗДДС преизчисление е незаконосъобразно. Същевременно е прието, че ответникът не е спазил и 7- дневният срок за извършване на корекцията по реда на чл.54, ал.1 от ОУ, поради което е нарушил и процедурата, предвидена в ОУ. Затова на ответното дружество са дадени задължителни указания в 7- дневен срок от получаване на решението да анулира изчислените на основание Справка за коригиране на сметката за ел.енергия от 23.03.2020г. количества ел.енергия за обект в с. Пещерско, клиентски номер ********** и ИТН 4225840 и да уведоми ЕВН ЕС ЕАД за това, след което също в 7- дневен срок от получаването на уведомлението ЕВН ЕС ЕАД да анулира дебитните известия, съставени на основание справката от 23.03.2020г.
Ищецът е приложил и писмо на ответното дружество от 17.06.2020г., с което е уведомен, че извънредна фактура или корекция на фактура може да се издаде в случаите на констатирана грешка. В писмото е посочено, че на основание Решение № Ж- 453 от 3.07.2020г. на КЕВР, сумата за начисленото количество ел.енергия по констативния протокол за обект с номер на измервателна точка 4225840 в с. Пещерско, склад и канцелария, електромер №47898454, не се дължи, вследствие на което на основание чл.115, ал.1 ЗДДС е направена корекция на дебитните известия към трите издадени фактури за допълнително начислена ел.енергия. Към писмото са приложени и три броя кредитни известия: №**********/17.07.2020г. към фактура №**********/31.03.2020г.; №**********/17.07.2020г. към фактура №**********/31.03.2020г. и №**********/17.07.2020г. към фактура №**********/31.03.2020 г.
С отговора на исковата молба по делото са представени следните дебитни известия: №**********/17.07.2020г. към фактура №**********/16.05.2017г., за отчетен период 19.04.2017г.- 11.05.2017г., което е на стойност 138,60 лв.; №**********/17.07.2020г. към фактура №**********/16.06.2017г., което е за отчетен период от 12.05.2017г. до 11.06.2017г. и е на стойност 251,40 лв. и №**********/17.07.2020г. към фактура №**********/16.07.2017г. за отчетен период от 12.06.2017г. до 21.06.2017г. и е на стойност 42,69 лв.
Установява се, че непосредствено след като в изпълнение решението на КЕВР от 3.07.2020г. ответното дружество е анулирало дебитните известия от 31.03.2020г., на 17.07.2020г. същото е издало нови дебитни известия за същите претендирани от него задължения, чиято дължимост се оспорва от ищеца.
По делото е приета без възражения от страните СТЕ, изпълнена от в.л. инж. Диана Воденичарова, извършена въз основа на събраните по делото писмени доказателства. От заключението се установява, че върху процесния електромер е извършена неправомерна манипулация на 19.04.2017г. в 18.ч. 40 мин 35 сек., като е променена тарифната таблица по часови зони. Електромерът е трифазен, двутарифен, статичен. Притежава необходимите обозначения и пломби против неправомерен достъп, преминал е необходимите метрологични проверки. Експертът установява, че процесният електромер притежава няколко тарифи, по които се отчита ползваната от абоната ел.енергия, като първите две са програмируеми- тарифа 1.8.1- нощна ел.енергия и тарифа 1.8.2.- дневна ел.енергия, а третата- тарифа 1.8.0 отчита сумарната ел.енергия от двете описани тарифи. Посочено е, че електромерът притежава още една- помощна тарифа 1.8.3- редовна тарифа, работеща в случая като сумарна. При извършената на 21.06.2017г. проверка на СТИ са констатирани следните крайни показания на тарифите: 1.8.0 /сумарна тарифа/ – 014179; 1.8.1 /първа тарифа/ - 002699; 1.8.2 /втора тарифа/ - 009372. Сборът от показанията на първата и втората тарифа е 12071, докато по сумарната тарифа е 14179. Констатирана е разлика от 2108 кВ, която според експерта не е отчетена и фактурирана. Експертът е посочил, че по фактура №**********/16.05.2017г. за периода от 19.04.2017г. до 11.05.2017г. са начислени общо 264 кВ, които са платени, а по дебитното известие за същия период са начислени 679 кВ използвана енергия, тъй като общо използваната ел.енергия за периода е 943 кВ. По фактура №**********/16.06.2017г. за периода от 12.05.2017г. до 11.06.2017г. са начислени общо 492 кВ, които са платени, а по дебитното известие за същия период са начислени 1221 кВ използвана енергия, тъй като общо използваната ел.енергия за периода е 1713 кВ. По фактура №**********/16.07.2017г. за периода от 12.06.2017г. до 21.06.2017г. са начислени общо 70 кВ, които са платени, а по дебитното известие за същия период са начислени 206 кВ използвана енергия, тъй като общо използваната ел.енергия за периода е 276 кВ. В заключение експертът е посочил, че общо фактурирани са 826 кв, използваната и неотчетена ел.енергия от показанията на електромера и по дебитните известие я 2016 Кв, а общо реално употребената ел.енергия за процесния период от 19.04.2017г. до 21.06.2017г. е 2932 кВ. Изведено е становище, че количествата реално използвана, но неотчетена и нефактурирана през 2017г. ел.енергия са правилно отчетени в дебитните известия към процесните фактури. Според заключението на вещото лице, вследствие неправомерната манипулация на тарифната таблица по часови зони, през времето, когато тарифите 1.8.1. и 1.8.2. не отчитат консумираната ел.енергия, тя се отчита от помощната обща тарифа 1.8.3., която не е визуализирана на дисплея, докато общата тарифа 1.8.0, която се визуализира на дисплея отчита консумираната ел.енергия през цялото време. Вследствие променената тарифна таблица електромерът е отчитал по-малко от реално консумираната ел.енергия.
Първоинстанционният съд е приел и съдебно- счетоводна експертиза, изпълнена от в.л. Руска Димитрова, от заключението на която се установява, че остойностените в размер на общо 432,69 лв. за отчетена ел.енергия, предоставени мрежови услуги и добавки, отразени в дебитните известия, издадени на 31.03.2020г. а отразени правилно, като същите са проверени и за аритметичната им вярност. Съдът намира, че горният извод касае и дебитните известия, издадени на 17.07.2020г., които касаят същия период и са на същата стойност, като анулираните дебитни известия, описани в съдебно- счетоводната експертиза.
Въззивната инстанция кредитира двете заключения, тъй като същите почиват на обективните данни от делото- писмени доказателства, неоспорени за автентичност и достоверност от ищеца.
След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция приема следните фактически и правни изводи.
Проверката на изправността на електромера на ищеца за обекта му в с. Пещерско е извършена на 21.06.2017г., т.е. след частичната отмяна на ПИКЕЕ, обнар. ДВ бр.98 от 12.11.2013г. с Решение №1500 от 6.02.2017г. по адм.д.№2385/2016г. на ВАС, в сила от обнародването на решението на 14.02.2017г. След последната дата действащи са останали единствено разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ от 2013г. /отм/, регламентиращи хипотезите на извършване на преизчисление на сметката на потребителя за минал период при констатирано неизмерване, грешно или неточно измерване на потребената от него енергия. Самата корекция е извършена през м.март 2020г., т.е. след окончателната отмяна и на тези четири разпоредби на ПИКЕЕ от 2013г. /отм./. От изложеното следва, че при извършената корекция на сметката на въззивника за периода от 19.04.2017г. до 21.06.2017г. не са били налице предпоставките това да стане по реда на отменените ПИКЕЕ от 2013г., в каквато насока са и мотивите на постановеното решение на КЕВР по конкретния казус, за което до приключване събирането на доказателствата няма данни да е отменено, респективно- потвърдено. Това решение на КЕВР обаче няма задължителна сила за настоящото инстанция, тъй като въпросът дали е налице правно основание за процесната корекция на сметката на потребителя, както и дали същият дължи стойността на потребената от него за процесния период ел.енергия е гражданско- правен и компетентен да го разреши е настоящият съдебен състав, а не административния орган /в случая КЕВР/.
По този въпрос е формирана многобройна и непротиворечива практика на ВКС, според която при констатирано неотчитане, респективно- неточно отчитане на СТИ, дори при липса на действащи ПИКЕЕ /както преди, така и след отмяната на тези от 2013г./ за доставчика на ел.енергия е налице правно основание за извършване на преизчислението на сметката на потребителя за минал период и това е разпоредбата на чл.183 ЗЗД. Според последната, с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право /в случая ел.енергия/ срещу цена, а купувачът се задължава да му заплати цената. Според същата съдебна практика отговорността по чл.183 ЗЗД не изисква виновно поведение на потребителя за неотчитането / неточното отчитане на процесния СТИ /още повече, че в случая не се касае за отговорност за вреди/. Достатъчно е да се установи факта на неизмерването / неточното измерване, както и реално потребеното количество ел.енергия в обекта на потребителя. В тази насока са например следните съдебни решения на ВКС, постановени по идентични на настоящия казуси- Решение №60176/ 26.10.2021г. по гр.д.№3865/20г. на Четвърто гр. отд. и Решение №124 от 13.09.2021г. по гр.д.№1899/20г. на Четвърто гр. отд.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че документирането на проверката и констатациите в протокола за тази проверка, почиват на частни документи, изходящи от въззиваемото дружество, поради което не следва да се кредитират. На първо място, протоколът за извършената проверка на СТИ, макар и да съставлява частен документ е съставен от служители на електроразпределителното дружество, а не от такива на въззиваемата страна, а освен това е подписан лично от самия въззивник без възражения, поради което констатациите в него относно показанията на електромера и констатираното измерване с грешка следва да се приемат за достоверни /по аргумент от чл.164, ал.1, т.6 ГПК/. Същите се потвърждават и посредством метрологичната експертиза, извършена от служители на БИМ в рамките на служебните им правомощия, чиито констатации са залегнали и при отговорите на въпросите, поставени от страните към приетата по делото без възражения от страните СТЕ.
Посредством описаните по-горе писмени доказателства /протоколи/, за чиято доказателствена стойност е ирелевантно обстоятелството, че ПИКЕЕ от 2013г. са били отменени към датата на съставянето им, както и от заключението на вещото лице Воденичарова се установява по несъмнен начин, че процесното допълнително начислено количество ел.енергия за процесния период /19.04.2017г.- 21.06.2017г./ е потребено в обекта на въззивника, но не е отчетено по заявените от ищеца две тарифи на СТИ, тъй като е била извършена манипулация /препрограмиране/ на тарифната таблица на електромера, при която част от ел. енергията, консумирана в обекта на въззивника не е отчетена по двете тарифи /дневна и нощна/, а е отчетена по трета, сумарна тарифа, която също се визуализира на дисплея на електромера. При съпоставката на първоначално отчетената от СТИ енергия /по първа и втора тарифа/ и тази по сумарната тарифа е констатирана разлика от 2108 кВт/ч по-малко от реално консумираната енергия.
Несъстоятелни са доводите на въззивника, че се касае за непоискана доставка на стоки по смисъла на чл.62 от ЗЗП. Първо, следва да се отбележи, че не съответства на действителното положение твърдението на въззивника, че е бил лишен от възможността да следи потреблението си, тъй като въззиваемото дружество допуснало отчитане на потреблението по трета, скрита за потребителя тарифа. Видно от СТЕ, показанията на сумарната тарифа също са били визуализирани на дисплея на електромера. Второ, тъй като СТИ не съхранява ел.енергия, а единствено отчита потребената от клиента такава, несъстоятелни са доводите, че процесното допълнително количество ел.енергия не е доставено от въззиваемата страна в обекта и потребено от въззивника. Несъстоятелни и недоказани са /при доказателствена тежест за страната, която твърди тези обстоятелства- чл.154, ал.1 ГПК/, твърденията на въззивника, че манипулацията на СТИ е извършена от служители на въззиваемата страна с користна цел, за да се претендира допълнително заплащането на „въведено и записано в паметта на електромера количество ел.енергия“. Установен е, чрез функцията С.2.1 от паметта на СТИ и конкретния момент, в който е извършена манипулацията на тарифите на електромера: 19.04.2017г. в 18ч., 40 мин. и 35 сек, като от този момент електромерът е отчитал по-малко от реално консумираната ел.енергия /по дневната и нощната тарифа/.
Посредством приетата без възражения от страните Съдебно-счетоводна експертиза се изяснява, че претендираната от въззиваемото дружество сума за допълнително начислената ел.енергия за процесния период е определена по редовните цени, утвърдени от КЕВР, а не по правилата на ПИКЕЕ, следователно се претендира реалната стойност на остатъкът от действително потребената от въззивника ел.енергия. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл.183 ЗЗД и в полза на въззиваемото дружество е възникнало вземане спрямо въззивника за процесните 432,69 лв., представляващи стойността на ползваната, но неотчетена при първоначалния отчет на СТИ ел.енергия за периода 19.04.2017г.- 21.06.2017г.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо. Видно е, че диспозитива на същото вземането на ответника, което се оспорва от ищеца, е индивидуализирано чрез изписването на номера и датата на издадените от ответника дебитни известия от 17 юли 2020г., вместо тези, посочени в исковата молба. Това обстоятелство не води до извод, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като главните индивидуализиращи признаци на оспореното вземане са периода, за който е начислено неотчетената, но реално потребена от въззивника ел.енергия, нейното количество и стойността на тази ел.енергия. Това, че след извършената корекция на сметката на ищеца за минал период, ответникът е издал първоначално дебитни известия от м. март 2020г. към издадените за процесния период фактури, а по-късно по изрично предписания на КЕВР е анулирал тези известия, след което на същата дата е издал нови, на същата стойност и за същия период, не променя основанието на иска, което е договорното правоотношение между страните по извършена реална доставка на ел.енергия, която не е заплатена от потребителя. Описаните по-горе действия на въззиваемото дружество касаят единствено счетоводното отразяване на задължението и стоят извън предмета на настоящото дело, за който неведнъж вече в настоящото изложение бе посочено, че се свежда до това дали за процесния период има неотчетено количество ел.енергия, потребено от въззивника в качеството на абонат на въззиваемото дружество, което следва да му бъде заплатено.
Несъстоятелна е тезата на въззивника, че е налице признание на недължимостта на вземането от страна на въззиваемото дружество. Видно от текста на писмото, на което се позовава въззивникът, въззиваемото дружество го е уведомило, че предприема действията по анулиране на първоначално издадените дебитни известия в изпълнение решението на КЕВР, подлежащо на незабавно изпълнение, а не поради това, че признава, че отразеното в тях задължение не се дължи от въззивника. Този извод следва и от обстоятелството, че решението на КЕВР е оспорено по съдебен ред от въззиваемото дружество, факт, който не се оспорва от въззивника.
Неоснователно е и допълнително въведеното от въззивника основание за недължимост на процесната сума поради изтекла погасителна давност.
На първо място следва да се отбележи, че неправилно районният съд е приел, че погасителната давност за процесните задължения е 5 години. Тъй като твърденията на ответника са, че вземанията му произтичат от задължението на ищеца да плати цената на реално доставената в обекта му и потребена ел.енергия, несъмнено се касае за периодични вземания за процесния тримесечен период, за които се прилага тригодишната давност по чл.111, б. „в“, предл.3 от ЗЗД. В този смисъл е изложеното в мотивите на ТР № 3/11 от 18.05.2021г. по тълк.д.№3/11 на ОСГТК на ВКС, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Няма съмнение, че този срок е изтекъл в хода на съдебното производство, тъй като същото е образувано по отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, който е предявен от длъжника, поради което давността не спира да тече по време на делото. Но, това не означава, че с изтичането на давностния срок е погасено материалното право на ответника спрямо ищеца за процесните 432,69 лв. Съгласно правната теория и съдебната практика, с изтичането на давностния срок по чл.110 и сл. ЗЗД не се погасява материалното право на въззиваемото дружество /т.е. задължението на въззивника/, а само правото да бъде събрано принудително/- така Решение №414 от 19.05.2009г. по гр.д.№5701/2007г., трето г.о. на ВКС. Задължението на въззивника остава да съществува и след изтичането на давността, и може да бъде изпълнено от него доброволно /ако плати, даденото няма да е недължимо платено и няма да подлежи на връщане/. Налице е обаче невъзможност на въззиваемия да го събере принудително по съдебен ред. Соченото от въззивника допълнително основание- погасителна давност, може да бъде зачетено от съда само при упражнено от потребителя възражение за давност при предявен срещу него осъдителен иск, но не и в производството по предявен от потребителя отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК /този извод не се отнася до хипотезата на установителния иск по чл.439 ГПК, при вече започнало принудително изпълнение спрямо потребителя на ел.енергия/.
Тъй като крайните правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски, а същият следва да заплати на въззиваемото дружество разноските, направени пред настоящата инстанция.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25, ал.1 от НЗПП, съдът определя възнаграждение за юрисконсулта на въззиваемото дружество в размер на 100 лв., предвид ниската цена на иска и при съобразяване фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260073 от 30.11.2020г. постановено по гр.д.№396/2020 г. на РС- Айтос.
ОСЪЖДА Н.М.И., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул. "Христо
Г. Данов" № 37 сумата от 100 лв., представляваща разноски по в. гр.
д.№ 241/21 г. на БОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.