Присъда по дело №809/2013 на Районен съд - Пазарджик

          МОТИВИ по НОХД №.809/13г.:

 

Обвинението против подс.Е.п. е за престъпление по чл. 209,ал.1 от НК за това, че в периода от средата на м. април, 2009г. до 25.05.2009г. в гр.Пазарджик, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Т.А.В. ***, че ще и продаде жилище - апартамент №6, находящ се в гр.Пазарджик, ул. „К. Ч." №6, жилищен блок №3, вх. А, ет.2, и че е единствен собственик на имота, с което е причинила на същата имотна вреда в размер на 16 021,66 лв.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявен граждански иск от Т.а.В. против Е.С.П. за сума в размер на 16 021.66 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъпното деяние по чл.209,ал.1 от НК,в едно със законната лихва считано от 25.05.2009г. до окончателното изплащане на сумата.

          Подсъдимата не се признава за виновна по така предявеното и обвинение и дава обяснения по същото.

          Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа страна следното :

На 10.07.2002г. покойните вече Н. Г. Т. и съпругата му Н. Н. Т., бивши жители на гр.Пазарджик, продали на подс.Е.П. жилището си - апартамент №6, находящ се в жилищен блок №3, в гр.Пазарджик на ул. ,.К. Ч." №6, вход А, ет.II с площ 43,33 кв.м. ведно с избено помещение №6 и 4,2101 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. В замяна подсъдимата  поела  задължението да гледа продавачите докато са живи. Сделката била оформена с нотариален акт №28, том II, н. дело 193/2002г., peг. №2757 от 10.07.2002г. по регистъра на Т. Дъбова- нотариус в района на PC - Пазарджик, №422, вписан в Службата по вписванията при PC - Пазарджик под №36, том VI, н.дело №1492/2002г., вх. peг. № 2428 от 10.07.2002г. През м. януари 2005г. Н. Т. починала, след което подсъдимата  престанала да изпълнява задълженията си за гледане и по отношение на преживелия съпруг Н. Т.. Затова последният предявил срещу нея иск по чл.87, ал.З от ЗЗД за разваляне на договора за продажба на недвижимия имот. Съдебното производство се развило на три инстанции, като подсъдимата участвала активно във всяка от тях. Спорът бил решен окончателно на 14.07.2008г. И трите съдебни инстанции отсъдили в полза на ищеца Н. Т., който получил обратно собствеността върху 2/3 идеални части от недвижимия, а подс.П. останала собственик на 1/3 идеална част от него. Създала се съсобственост при горните квоти между нея и Н.Т..

 

Това правно положение ясно било обяснено на подсъдимата от св.А.П. *** и процесуален представител на Найден Танков по гражданското дело. Същият изрично я предупредил, че няма право сама да се разпорежда с имота, тъй като вече не е негов единствен собственик. Същото било обяснено на подсъдимата и от собствения й адвокат по гражданското дело - св.Г.Г..

През м. март  2009г. подс.П. и св.адв. А.П., който вече представлявал наследниците на починалия Н. Т., взели решение да ликвидират съсобствеността върху апартамента като го продадат на трето лице. Двамата започнали да търсят купувачи, като ключ имал св.П.. Оказало се обаче, че върху  апартамента е вписана възбрана от частен съдебен изпълнител П. И. - гр.Пловдив, по изп. дело №00802/2008г. във връзка с парично задължение към трето лице от страна на подс.П..Св.П. дори не знаел, че върху апартамента има тежести, тъй като подс.П. не му била казала за това. Тя решила да се възползва от факта, че в нотариалния акт за покупко- продажба от 10.07.2002г. е посочена като единствен собственик на апартамента и с помощта на този документ да продаде целият апартамент, като погаси и задължението си при частният съдебен изпълнител. С тази цел пуснала обява за продажбата в местния вестник „Знаме", като посочила единствено своите координати, но не и тези на св. адв. П., макар, че ключ за апартамента имал само св.П..

В средата на м. април  2009г. пострадалата св.Т.В. прочела обявата, заинтересувала се и позвънила на подсъдимата. Последната потвърдила, че все още продава имота и обявила цена от 30 000лв. Двете си уговорили среща. На нея присъствала и св.Р.П. - близка на св.В..Подсъдимата  заявила пред двете жени, че тя е единствен собственик на апартамента. Св.В. поискала да го огледа. Тъй като подсъдимата не разполагала с ключове за него, тя изпратила св.В. на адреса, като същевременно информирала св. адв П., да я посрещне.Заедно със св.В. била и св.П., тъй като св.В. била нейна леля. Ключовете за апартамента се намирали у него и той осигурявал достъпа на кандидат-купувачите. По време на огледа въпросът за собствеността не бил коментиран и така св.В. не разбрала, какво е действителното положение. Тя харесала апартамента и няколко дни по-късно се свързала по телефона с подсъдимата, за да я уведоми за намерението си да го закупи. Двете си уговорили среща в кафене на бул. „Александър Стамболийски". На нея присъствали св.В. и св.Р.П., а подсъдимата била с майка си. Там подс.П. показала на св.В. нотариалния акт, с който на 10.07.2002г. била закупила имота от Н. и Н. Т.. С ясното съзнание, че описаната в него сделка е развалена, подсъдимата отново обяснила на св.В., че тя е единственият собственик на апартамента. Св.В. прочела документа и като не се усъмнила в думите на подсъдимата дала съгласието си да закупи жилището. Тогава подс.П. я уведомила за възбраната върху апартамента и й обяснила, че продажбата не може да стане докато същата не бъде вдигната. Предложила й да плати задълженията по изпълнителното дело - около 15 000лв., а сумата да бъде приспадната от цената. Св.В. се съгласила. Страните уговорили капаро по сделката в размер на 1000лв., което св.В. платила след няколко дни - на 27.04.2009г. в гр.Пазарджик. Парите предала на св.Р.П., която пък ги дала на  срещу касов ордер №1 от 27.04.2009г.Подс.П. с тази сума покрила дължимите данъци и такси, за да може да се продаде аппартамента.

На 25.05.2009г. подс.П. отвела св.В. в кантората на ЧСИ П. И. в гр.Пловдив, където последната платила общо 15 021,66лв., с които погасила напълно дълга на подсъдимата по изпълнителното дело. Възбраната била вдигната и страните насрочили продажбата на апартамента за 28.05.2009г. при нотариус – св.Д.А., който тогава имал кантора в гр.Пазарджик. В деня на сделката подсъдимата отново представила пред нотариуса същия нотариален акт от 10.07.2002г., където била посочена като единствен собственик на имота. При извършената служебна проверка нотариусът установил действителното правно положение и отказал да изповяда сделката върху целия имот. Едва тогава св.В. разбрала, че апартаментът не е само на подсъдимата. Последната я уверила, че ще оправи нещата и ще сключат сделката. За да успокои пострадалата, тя дори издала в нейна полза запис на заповед за сумата от 16 200лв., равняващи се на платената до момента част от цената на апартамента. Казала още, че ако имотът не бъде прехвърлен по нотариален ред, ще върне парите.

Въпреки дадените обещания подс.П. не уведомила св.адв.П. за така създадената ситуация. Св.В. не разбрала, че именно последният представлява останалите съсобственици, тъй като подсъдимата не й казала това. След като св.В. разбрала, че не могат да финализират сделката, тъй като подс.П. не е единственият собственик, двете посетили кантората на св.адв.Т., която също обяснила от тук на сетне какво може да се направи. Подс.П. не споменала кой представлява останалите съсобственици.Разговорът бил проведен и пред адв.П. , колега на св.Т., който също разбрал , че св.В. била узнала за съсобствеността едва след като била погасила задължението на подс.П. пред ЧСИ.Подс.П.  не направила нищо, за да спомогне за финализирането на сделката. Вместо това съвместно със св.адв.П. намерела друг купувач, комуто двамата продали жилището на 01.07.2009г. за сумата от 30 000лв. От тях подсъдимата получила приблизително 13 000лв., които задържала за себе си. Същата така и не върнала парите на св.В., въпреки дадените обещания и подписания запис на заповед.

Горната фактическа обстановка е установена от доказателствените материали по делото, сред които са показанията на свидетелите Т.В., Р.П., адв.А.П., адв.Г.Г.,св.адв.Т., св.адв.П., св.нотариус а., отчасти от обясненията на подс.Е.П. и писмените доказателствени средства, сред които са съдебните решения по развалянето на договор от 10.07.2002г., нотариални актове и квитанции за платените суми от св.В., както и представените проекто договори за покупка на недвижим имот – в оригинал и ксерокопие, заверено от подсъдимата.

Видно от приетите по делото нотариален акт в едно с решения по разваляне на договора от 10.07.2002г. се установява по един безспорен и категоричен начин , че подс.П. след тази дата е собственик единствено на 1/3 ид.части от апартамент №6, находящ се в жилищен блок №3, в гр.Пазарджик на ул. ,“К. Ч." №6, вход А, ет.II с площ 43,33 кв.м..От показанията на св.п. и св.Г. се установява, че подс.П. е знаела , че е собственик само на 1/3 ид.ч. от посоченият апартамент, и че св.П. представлява останалите двама съсобственици. Св.Г. и св.П. са категорични, че изрично са и казали, че тя няма право да продава апартамента самостоятелно , а само и единствено с останалите двама съсобственици.Подс.П. е знаела , че не мое да продава сама апартамента и въпреки това е представила като доказателство за собствеността на имота на св.В., нотариалният акт от 10.07.2002г., в който единствено тя фигурирала като собственик. Св.В. и св.П. са категорични, че през цялото време тя е твърдяла, че е единствен собственик, и че на тях им е бил показан нотариален акт, където тя фигурирала като единствен собственик.Обстоятелството, че именно този нотариален акт им е бил показан не се отрича и от подс.П..

Св.п. изрично заявява, че при огледа на апартамента със св.В. и св.П. не е ставало въпрос за собствеността на апартамента.Св.В. е категорична, че първо е бил проведен разговор по телефона с подсъдимата П., едва след огледа на апартамента са се видели с подс.П. и тогава последната им е показала нотариалният акт, в който тя фигурира като единствен собственик. От друга страна не е логично, св.В. да дава капаро от 16 000 лв. на собственик, който притежава само 1/3 ид.част от апартамент, за който са се договорили за цена от 30 000 лв..

Св.А., също твърди, че е имало насрочен ден за сделка, но след като се е установило, че подсъдимата не е едноличен собственик , сделка не се е осъществила.

Св.Т. и св.П. също са категорични, че разговорът при тях – в кантората е станал едва след като св.В. е била дала капаро от 1 000 лв. и е била погасила задължението на подсъдимата при ЧСИ в размер на 15 021.66лв..Св.Т. е категорична, че срещи преди това със св.В. и подс.П. не е имало.В кантората на св.адв.Т. св.В. е заявила, че е погасила задължението на подс.П. пред ЧСИ само защото не е знаела, че подс.П. не е единствен собственик.Св.адв.П. също твърди, че разговора е проведен не преди , а след като св.В. е била вече дала сумата от 16 021.66 лв., като едва след това е разбрала , че подс.П. не е единствен собственик.Това обстоятелство остава непроменено дори и след проведените очни ставки между св.Т. и подс.П. . Св.Т. е категорична, че дори подс.П. не е казала кои са другите съсобственици, нито пък кой ги представлява. Подс.п. не е направила никакъв опит апартамента да бъде прехвърлен на св.В..

Обстоятелството , че подс.П. е твърдяла, че апартамента е само нейна собственост се потвърждава и от показанията на нейната майка – св.Ив.П.. Макар и изключително противоречиви и разхвърляни, от нейните показания се установява, че подс.П. по никакъв начин не е зачитала решението за разваляне на договора на ВКС, тъй като все пак тя била гледала Т. и Т.. От друга страна показанията на св.Ив.П. са изключително объркани и съдът не ги цени, тъй като те са изпълнени с противоречие вътре в самите тях , а са и в противоречие с показанията на св.В.,св.П., св.П. и св.Г..Установи се от показанията на св.П., Г. , В. и П. , че св.В. един единствен път е искала да закупи този апартамент, като не е провеждала предварителни преговори с адв.П., като не е имала никаква уговорка за даване на 10 000 лв. като капаро . Тези твърдение на св.Ив.П. и на подс.П. са изключително не логични, тъй като ако не е имала възможност да даде капаро от 10 000 лв., защо е дала такова под формата на заплащане на задължение на подс.П. към ЧСИ в размер на 15 021.66 лв. и отделно още 1 000 лв. капаро , дадени чрез св.П. на подс.П..

Съдът не кредитира показанията на св.П. , на св.С. П.  и на подс.П., че са били върнали на св.В. около 1 400 лв., тъй като за нито едно от плащанията няма документ, като нито едно от плащанията не е ставало в присъствието на друг свидетел.От друга страна не може да се установи ако е имало плащания кога са били , нито пък какъв е точният им размер.Св.В. е категорична , че плащания не е имало.

Обясненията на подсъдимата също са изключително противоречиви, поради което съдът не ги кредитира. В един момент подсъдимата твърди, че всъщност тя е единствен собственик на имота и след като има нотариалният акт, защо да не може да го продаде, както било станало в един по късен момент. Тя твърди, че и св.П. и св.г. и св.Т., и били казали, че тя може да продаде имота сама. Тези нейни твърдения се обориха по категоричен начин от показанията на тези свидетели. Св.Г. , който е бил неин процесуален представител по време на гражданското съдопроизводство по разваляне на договора за продажба на имота, изрично и е заявил, че не може да продава сама , без останалите съсобственици .От друга страна подс.П. е знаела, че св.П. е бил представител на останалите съсобственици, но не му е казала, че имота е възбранен, нито че св.В. е заплатила 16 021.66лв., напротив след като сделката не се е осъществила, тя е продължила да търси купувачи . От друга страна ако подс.П. е била казала на св.В. , че тя е собственик само на 1/3 ид.ч. от апартамента, защо пред нотариуса отива само тя в качеството на продавач без да е уведомила за продажбата св.адв.П. . Измамливите действия са били насочени не само към св.В. но и към св.адв.П..

Интерес представлява представеният проекто предварителен договор за покупко продажба на имот. Подс.П. е представила в ДП /л.91/ Предварителен договор Обещание за бъдеща продажба на недвижим имот. Посочено копие е заверено от подс.П. саморъчно. Това копие представява лист написан на компютър, в който като купувачи са посочени Т.В. и К. В., а като единствен продавач подс.П.. На този договор няма добавки написани на ръка с химикал.Подс.п. твърди в съдебно заседание, че всъщност това е предварителният договор, тя е направила копие от единствения предварителен договор който имала, изготвен от св.адв.Г.. По този начин подс.П. се опитва да покаже, че всъщност именно адв.Г. и е казал, че тя може сама да продаде имота,но по този начин, всъщност се установява, че дори и с този предварителен договор подс.П. е въвела в заблуждение св.В., тъй като в него фигурира единствено и само нейното име като продавач. Освен това се установи, че тя има всички решения на съдебните състави , както и решението на ВКС .От друга страна подс.П. твърди , че този единствен проекто договор, който тя притежавала бил написан от св.адв.Г. на пишеща машина, а същевременно представя в ДП ксерокопие от предварителен договор написан, видно и с просто око, на компютър . В съдебно заседание пък подс.П. представя оригинала на този предварителен договор,върху който обаче има доста поправи и допълвания написани с химикал, като св.Г. разпозна своя почерк. Няма как ако това е единственият такъв проекто договор, на 25.03.2013г. да представи ксерокопие от него за целите на ДП, а на 17.03.2014г. да представи оригинала, като именно на него има вписвания за които пък подс.П. твърди, че са направени през 2009г..

Измамливите действия на подс.П. се потвърждават и от нейните действия в последствие. Имотът в крайна сметка е продаден и тя е получила около 13 000 лв., по твърдения на св.П..Подс.П. не е възстановила с тях дължимата сума на св.В. а била ги ползвала за лични цели . Св.Ив.П. твърди, че подс.П. била погасила ипотечен кредит на апартамент собственост на подс.П., но в декларацията на семейно и имотно състояние, подс.П. е декларирала, че не притежава недвижими имоти.

От всички събрани и приети по делото писмени и гласни доказателства се установи, че подс.П. е знаела, че е собственик на 1/3 ид.ч. от посоченият имот, като умишлено е въвела св.В. в заблуждение, че тя е единствен собственик, за да получи сума в размер на 15 021.66 лв. с която сума да се вдигне възбраната върху имота , която възбрана е била наложена заради задължения на подс.П. към банка, както и 1000лв. за да заплати дължимите данъци . Получавайки тези суми, вдигайки възбраната и плащайки данъците с парите на св.В., апартаментът е бил продаден на други хора, от която продажба подс.П. е получила отново пари – 13 000 лв., с които пък пари е погасила други лични задължения.

При тези фактически обстоятелства е видно, че подс.П. е осъществила състава на престъплението по чл.209, ал. 1 от НК, тъй като през м. април, 2009г. в гр.Пазарджик е въвела св.Т.В. в заблуждение, че е единствен собственик на процесния недвижим имот, както и че ще й продаде същия, като е съзнавала, че твърденията й не отговарят на истината. Поддържала е това заблуждение в продължение на повече от месец - до 25.05.2009г. Именно под въздействието на така създадената от подсъдимата погрешна представа, св.В. е взела решението да закупи недвижимия имот и да заплати предварително част от цената за него в размер на 16 021,66лв. От тях 1000лв. подсъдимата е получила лично, а с останалите 15 021,66 лв. е платено нейно задължение към трето лице. Престъплението е довършено с второто плащане, станало на 25.05.2009г., когато окончателно е настъпила и необходимата за състава на престъплението имотна вреда за св.В..

Деянието е извършено с пряк умисъл от подсъдимата, тъй като от самото начало на разговорите й със св.В., тя е знаела, че не е единствен собственик на апартамента и не може да се разпорежда с него самостоятелно и без съгласието на останалите съсобственици. Съзнавала е, че въвежда пострадалата в заблуждение относно тези обстоятелства и че поради тази погрешна представа последната е взела решението да плати част от цената на имота. Налице е и специалната цел за набавяне на имотна облага, която освен това е постигната. Като резултат от престъплението подсъдимата се е освободила от свое парично задължение в размер на 15 021,66лв. и е получила в брой 1 000лв. И в двата случая тя е реализирала имотна облага, тъй като първо е намалила пасивите на своя патримониум, а след това реално е увеличила неговите активи. 

При определяне и индивидуализация на наказанието като отегчаващо вината обстоятелства следва да се отчете размера на имотната вреда от престъплението, който се равнява на приблизително 67 минимални работни заплати за страната към датата на деянието. Смекчаващи отговорността обстоятелства са добрите характеристични данни на подсъдимата и чистото й съдебно минало.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

          Обществената опасност на деянието е  висока с оглед засегнатите обществени отношения, както и размера на причинената щета . Подсъдимата е личност със сравнително висока степен   на обществена опасност -  не е осъждана, с положителни характеристични данни, но от друга страна следва да се има в предвид, че същата е действала изключително хитро при въвеждането в заблуждение –знаейки, че договорът за продажба на имота от 2002г. е развален и въпреки това е представила именно него на св.В., по този начин подс.П. е пренебрегнала, като не е зачела и решението на ВКС.Подс.П. е личност с  трайни нагласи за изкривяване на действителността и опит за въвеждане в заблуждение дори съдебният състав – подсъдимата твърди, че има един единствен предварителен договор, за покупко –продажба на имот, като именно от този договор била представила заверено копие в ДП, а същевременно представя в съдебно заседание отново предварителен договор за покупко продажба / и двата озаглавени „предварителен договор обещание за бъдеща продажба на недвижим имот“/ в който изведнъж се появяват дописвания и задрасквания с химикал,за които се твърди, че са от 2009г. – единственият който подсъдимата притежавала,  които обаче липсват в представеното копие на ДП. Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитане на правовият ред в страната и желанието за облагодетелстване по неправомерен ред.

          Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало и липсата на противообществени прояви. Като отегчаващи – големият размерна нанесената щета.

          При тези данни и като даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът счете, че за постигане целите на наказанието подсъдимата следва да бъде осъдена на  ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Съдът счита , че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.В действителност подсъдимата не е осъждана , наказанието което и е наложено е до три години лишаване от свобода, но с оглед личността на подсъдимата, съдът счита, че едно отлагане на изтърпяване на наказанието за изпитателен срок няма да изпълни целите на закона , и  най-вече не би изиграло своята роля относно превъзпитаването на подсъдимата.Видно е, че същата както се спомена по-горе не зачита правовият ред в страната , не само е въвела в заблуждение св.В. за да получи имотна облага, но след като е продала апартамента отново е получила имотна облага, като дори не е върнала част от парите на св.В..Това води до извода, че подсъдимата се чувства недосегаема  и е приела, че може да получава парични средства по неправомерен начин, без да бъде наказана за това.Съдът взе в предвид и здравословното състояние на лицето. Никъде не е посочено, че лицето има нужда от придружител, не е посочено, че не може да търпи ефективно наказание.

          С оглед на гореизложеното съдът прецени, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимата, както и с оглед генералната превенция предвидена в закона, подсъдимата следва да изтърпи наказанието ефективно, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

          От деянието извършено от подсъдимата Е.п., св.Т.В. е претърпяла имуществени вреди. При определяне размера на паричното обезщетение за имуществените вреди, при спазване изискванията на  ЗЗД, като взе предвид  показанията на св.В., св.П., обясненията на подсъдимата, както и приетите поделото писмени доказателства, които са категорични , че сумата е в размер на 16 021.22лв., и осъди подсъдимата да заплати на Т.В. сума в размер на 16 021.22лв. в едно със законната лихва от месец април 2009г. до окончателното изплащане на сумата.Съдът не кредитира показанията на св.Ив.П. , св.Спас П. и подс.П., че са дали на св.В. определена сума пари – около 1 400 лв., като се спомена по-горе, тези техни твърдения не се подкрепят от писмени доказателства, нямат категоричност кога и къде точно са дали пари на св.В..От друга страна св.В. е категорична , че не е получавала такива пари.Видно е ,че окръжна прокуратура е отказала да образува ДП против св.В., като също е приела , че липсват категорични данни, за заплахи от страна на св.В. спрямо подс.П..

Осъди подсъдимата да заплати държавна такса върху размера на уваженият граждански иск в размер на 640.68 лв., както и 5 лв. при служебно издаване на ИЛ платими по сметката на РС Пазарджик.

          Осъди подсъдимата да заплати на св.В. и сума в размер на 800 / осемстотин / лв. представляваща адвокатски хонорар заплатен от св.в..

                   По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :